Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/201“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
(Коригирана)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 4 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
Съч. VI, 80. <i>Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все ко-мандува! Ама че губернатор се извъди, а-а!</i> Ив.Петров, HJI, 209. • В съчет. с а бе, а бре. <i>Надвечер козарко козите закарал. Стопанката млада взела да се кара: — А бре, забраванко, аз нали ти рекох трева да цаскубиш!</i> Ран Босилек, ВП, 8. <i>А бре, даскалче ... — засмя се друг един байо по-нататък и шумно плю в шепите си: — Ти остави ние да се разправяме со земята. Дике-лът не е като писалка.</i> Д. Талев, И, 523.
+
Съч. VI, 80. <i>Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все командува! Ама че губернатор се извъди, а-а!</i> Ив. {{попр|добавяне на интервал}}Петров, НЛ, 209. • В съчет. с <em>а бе</em>, <em>а бре</em>. <i>Надвечер козарко козите закарал. Стопанката млада взела да се кара: — А бре, забраванко, аз нали ти рекох трева да наскубиш!</i> Ран Босилек, ВП, 8. <i>А бре, даскалче… — засмя се друг един байо по-нататък и шумно плю в шепите си: — Ти остави ние да се разправяме со земята. Дикелът не е като писалка.</i> Д. Талев, И, 523. • В съчет. <em>ама а</em>, <em>ама че а</em>. <i>— Земайте, грабайте, народе! — викаше Ручилото. — И не се потривайте, ами плащайте .. Ама а, целия си тефтер изписах с вересии. </i> А. Каралийчев, НЗ, 88-89. <i>Бе, що е речено, пиле, ластовица се излюпи, хвръкне от гнездото, лута се по топлите страни, па ни споходи напролет… Ама че а… Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя…</i> Кр. Григоров, Н, 129. в) При подчертаване на задоволство, приятна, изненада. <i>Когато Анго му четеше позивчетата или новините, записани по Радио Москва, дядо Тома потриваше ръце .. — Хе-хе! С Русия ще ми се мерят, а? Видяха ли сега откъде изгрява слънцето?</i> Г. Караславов, Избр. {{попр|добавяне на интервал}}съч. V, 189. <i>Дядо я видял и рекъл: „А, найдох на бабата лисица да си подплати клашникът.“</i> Христом. ВВ I, 29. <i>Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише ракия. Галунка сложи чашки. — А, ракия ли? — каза Захари. — Може. Преди ядене може.</i> Й. Йовков, АМГ, 78. г) При поздрави, пожелания и благословии. <i>Той скочи отведнъж на крака, разтри лицето си и извика: .. А добре дошъл, другарю председател!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 10. <i>— А наздраве, — рече, — що се работи, да е хаирлия!</i> Т. Влайков, Съч. III, 3. • В съчет. <em>а дано (давно)</em>. <i>— Обувай се, па иди та наобиколи биволицата, че е… да се не отели. Боже, какво ли ще е! А дано е женско.</i> Ил. Волен, РК, 6. <i>Нали му пасем овце, та ще му искам да ни даде житцето, дето ни се пада. Свършиле сме го та рекох, а` давно се поприберне оттук-оттам.</i> Т. Влайков, Съч. II, 74.
  
съчет. ама а, ама че а. <i>Земайте, грабайте, народе! — викаше Ручилото. — (iре се потривайте, ами плащайте.. Ама а, целия си тефтер изписах с вересии. А.</i> Ка-ралийчев, НЗ, 88-89. <i>Бе, що е речено, пиле, ластовица се излюпи, хвръкне от гнездото, 4ута се по топлите страни, па ни споходи напролет... Ама че а... Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя...</i> Кр. Григоров, Н, 129. вд При подчертаване на задоволство, приятна, изненада. <i>Когато Анго му четеше позив-четата или новините, записани по Радио Щосква, дядо Тома потриваше ръце.. — Хе-\ хе! С Русия ще ми се мерят, а? Видяха ли 5 сега откъде изгрява слънцето?</i> Г. Караславов, Избр.съч. V, 189. <i>Дядо я видял и рекъл: найдох на бабата лисица да си подпла-fftu клашникът.</i> Христом. ВВ I, 29. <i>Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише</i>
+
9. Обикн. удвоено а-а`). За означаване на действие, за което се очаква, предполага, че почти сигурно ще настъпи непосредствено след друго; ха-ха. <i>Лицето му отведнъж се зачерви. От очите му а-а` сълзи да потекат. А.</i> Михайлов, ДШ, 41. <i>Разперила криле [боржата кравичка], / а-а`, да хвръкне.</i> К. Христов, ЧБ, 238. <i>Задъхан, с треперещ глас, Тошко му разправи всичко. Говореше и чувствуваше, че всеки миг, а-а` ще падне на пода от изтощение.</i> Сп. Кралевски, ВО, 79. <i>Стамен си спомняше как жена му протяга ръце и мами Тончо, той се люлее несигурно на едно място, а-а` да заплаче.</i> В. Андреев, ПР, 148.
  
<i>• ршия. Галунка сложи чашки. А, ракия ) Ml? — ка$а Захари. — Може. Преди ядене</i>
+
10. (Повторена няколко пъти). За означаване, че някакво действие се приближава към своя край след известна несигурност, колебание по отношение на крайния резултат. <i>— Тогава се връщам пак на Дунава, на реката… Полека простирам дъската, а`, а`, а`, стигна!</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79.
  
<i>Може.</i> Й. Йовков, АМГ, 78. г) При поздрави,
+
11. За посочване на близко, но неосъществено действие; ха, тъкмо. <i>— Та… гони я [лисицата] — настига я, гони я — настига я, и а` да я пипне вече — изплъзне му се и — пак гоненица отново!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 288.
  
• Пожелания и благословии. <i>Той скочи отвед-£ ьарж на крака, разтри лицето си и извика:.. fjv^A добре дошъл, другарю председател!</i> ^©г Даскалов, CJI, 10. <i>А наздраве, рече,</i> £tsr <i>Щ° <sup>се</sup> работи, да е хаирлия!</i> Т. Влайков, j; (Jb4. Ш, 3. • В съчет. а дано (давно). <i>| — Обувай се, па иди та наобиколи биволи-йцата,</i> <i>че</i> <i>е ... да се не отели. Боже, какво ли шще</i> <i>е!</i> <i>А дано е женско.</i> Ил. Волен, РК, <i>6. Haul му пасем овце, та ще му искам да ни даде у^тцето, дето ни се пада. Свършиле сме</i>
+
А<sup>4</sup> <i>междум.</i> (Удължено аа, ааа, аааа и удвоено а-а или утроено а-а-а) 1. За израз на учудване, на изненада. <i>Един ден край землянката се появи ловджийско куче. След него и човек с ловджийска пушка .. — Стой! — извикаха му партизаните. — А!… — възкликна човекът и вдигна ръце.</i> К. Ламбрев, СП, 92. <i>— Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха; / — а, виждам охлюв!</i> Ст. Михайловски, XV, 71. <i>— Арестуваха оратора! — А-а! — учудено възкликна някой от тълпата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 125. <i>Тогава бръмбарът се изпъчи, .. и дигна застрашително пипалата си .. — Аз съм главатар на всички бръмбари в този край! — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът.</i> СбХ, 128. <i>— Тебе ясно ли ти е, че мене никой не може да ме уплаши?… — А-а-а! .. — с подигравателно учудване се отзова Пешо.</i> Т. Монов, СН, 122. Владиков: <i>Тия пари ще служат за разноски на човека — .. — който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана.</i> Всичките: <i>Аааа!</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
  
<i>j та рекох, а давно се поприберне оттук-</i><i>imaM.</i> Т. Влайков, Съч. II, 74. Ж)бикн. удвоено а-а). За означаване на де-цвие, за което се очаква, предполага, че учти сигурно ще настъпи непосредствено и`бд Друго; ха-ха. <i>Лицето му отведнъж се нерви. От очите му а-а сълзи да поте-п. А.</i> Михайлов, ДШ, 41. <i>Разперила криле</i> ржата кравичка] , / <i>а-а, да хвръкне.</i> К. |истов, ЧБ, 238. <i>Задъхан, с треперещ ас, Тошко му разправи всичко. Говореше V'Чувствуваше, че всеки миг, а-а ще падне</i> у<i>Пода от изтощение.</i> Сп. Кралевски, ВО, <i>у.Стамен си спомняше как жена му про-Шаръце и мами Тончо, той се люлее неси-ЩНо на едно място, а-а да заплаче.</i> В. Ан-|еев, ПР, 148.
+
2. За израз на задоволство или възхищение. <i>А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 54. <i>— А! Браво! Виното е чудесно.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 127.
  
^(Повторена няколко пъти). За означава-g^ie някакво действие се приближава към
+
3. За израз на несъгласие, на недоволство или закана. <i>Филип се понаведе към Коля и му пришепна нещо. — А-а-а! Филипе! — извика Колю — Докачам се. Аз такъв чиляк не съм!</i> Й. Йовков, ЖС, 72-73. <i>И ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де! .. — А! Еснафи сме, значи?</i> Ив. Вазов, Съч. Х, 23. <i>Ако го съдиш за побой, ще го затворят. — Ааа, — завика пак Нена — не ща да го затворят.</i> Елин Пелин, Съч. II, 149. <i>Извинявайте, .. , ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсрами, че дяволите го взимат, а!</i> Св. Минков, РТК, 118. Сенебирски: <i>Ти, ти, ти. .. Глупак!</i> Куцар: <i>Ей, ей, ей .. Я да не се залавяш. Остави ме, че…{{попр|Добавено многоточие. За справка: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=95&WorkID=15681&Level=2 - „КУЦАР (поразсърдсн). Ей, ей, ей... Я да не се залавяш. Остави ме, че... а-а-а!“}} а-а-а!</i> Й. Йовков, А, 50.
 
 
своя край след известна несигурност, колебание по отношение на крайния резултат. — <i>Тогава се връщам пак на Дунава, на реката ... Полека простирам дъската, а, а, а, стигна!</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79. 11. За посочване на близко, но неосъществено действие; ха, тъкмо. — <i>Та ... гони я</i> [лисицата] — <i>настига я, гони я — настига я, и а да я пипне вече — изплъзне му се и — пак гоненица отново!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 288.
 
 
 
<i>А<sup>4</sup> междум.</i> (Удължено аа, ааа, аааа и удвоено а-а или утроено а-а-а) 1. За израз на учудване, на изненада. <i>Един ден край землянката се появи ловджийско куче. След него и човек с ловджийска пушка. . — Стой!</i>
 
 
 
<i>— извикаха му партизаните. — А!... — възкликна човекът и вдигна ръце.</i> К. Ламбрев, СП, 92. — <i>Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха; / — а, виждам охлюв!</i> Ст. Михайловски, XV, 71. — <i>Арестуваха оратора! — А-а! — учудено възкликна някой от тълпата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 125. <i>Тогава бръмбарът се изпъчи,.. и дигна застрашително пипалата си .. —Аз съм главатар на всички бръмбари в този край! — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът.</i> СбХ, 128. — <i>Тебе ясно ли ти е, че мене никой не може да ме уплаши?... — А-а-а!.. — с подигравателно учудване се отзова Пешо.</i> Т. Монов, СН, 122. Владиков: <i>Тия пари ще служат за разноски на човека —.. — който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана.</i> Всичките: <i>Аааа!</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
 
 
 
2. За израз на задоволство или възхищение.
 
 
 
<i>— А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 54. — <i>А! Браво! Виното е чудесно.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 127.
 
 
 
3. За израз на несъгласие, на недоволство или закана. <i>Филип се понаведе към Коля и му пришепна нещо. — А-а-а! Филипе! — извика Колю — Докачам се. Аз такъв чиляк не съм!</i> Й. Йовков, ЖС, 72-73. <i>И ние се-гиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де!.. — А! Еснафи сме, значи?</i> Ив. Вазов, Съч. X, 23. <i>Ако го съдиш за побой, ще го затворят. — Ааа, — завика пак Нена — не ща да го затворят.</i> Елин Пелин, Съч. II, 149. <i>Извинявайте,.., ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсра-ми, че дяволите го взимат, а!</i> Св. Минков, РТК, 118. Сенебирски: <i>Ти, ти, ти. .. Глупак!</i> Куцар: <i>Ей, ей, ей.. JI §а не се залавяш. Остави ме, че., а-а-а!</i> Й. Йовков, А, 50.
 
 
 
4. За израз на досещане. — <i>Защо тази черпня? — попита го Вълнаря преди да гаврът-не чашката. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве, и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш.</i> Г.
 
  
 +
4. За израз на досещане. <i>— Защо тази черпня? — попита го Вълнаря преди да гаврътне чашката. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве, и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш.</i> Г.

Текуща версия към 08:26, 18 юни 2013

Страницата е проверена


Съч. VI, 80. Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все командува! Ама че губернатор се извъди, а-а! Ив. *Петров, НЛ, 209. • В съчет. с а бе, а бре. Надвечер козарко козите закарал. Стопанката млада взела да се кара: — А бре, забраванко, аз нали ти рекох трева да наскубиш! Ран Босилек, ВП, 8. — А бре, даскалче… — засмя се друг един байо по-нататък и шумно плю в шепите си: — Ти остави ние да се разправяме со земята. Дикелът не е като писалка. Д. Талев, И, 523. • В съчет. ама а, ама че а. — Земайте, грабайте, народе! — викаше Ручилото. — И не се потривайте, ами плащайте .. Ама а, целия си тефтер изписах с вересии. А. Каралийчев, НЗ, 88-89. Бе, що е речено, пиле, ластовица се излюпи, хвръкне от гнездото, лута се по топлите страни, па ни споходи напролет… Ама че а… Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя… Кр. Григоров, Н, 129. в) При подчертаване на задоволство, приятна, изненада. Когато Анго му четеше позивчетата или новините, записани по Радио Москва, дядо Тома потриваше ръце .. — Хе-хе! С Русия ще ми се мерят, а? Видяха ли сега откъде изгрява слънцето? Г. Караславов, Избр. *съч. V, 189. Дядо я видял и рекъл: „А, найдох на бабата лисица да си подплати клашникът.“ Христом. ВВ I, 29. Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише ракия. Галунка сложи чашки. — А, ракия ли? — каза Захари. — Може. Преди ядене може. Й. Йовков, АМГ, 78. г) При поздрави, пожелания и благословии. Той скочи отведнъж на крака, разтри лицето си и извика: .. А добре дошъл, другарю председател! Ст. Даскалов, СЛ, 10. — А наздраве, — рече, — що се работи, да е хаирлия! Т. Влайков, Съч. III, 3. • В съчет. а дано (давно). — Обувай се, па иди та наобиколи биволицата, че е… да се не отели. Боже, какво ли ще е! А дано е женско. Ил. Волен, РК, 6. Нали му пасем овце, та ще му искам да ни даде житцето, дето ни се пада. Свършиле сме го та рекох, а` давно се поприберне оттук-оттам. Т. Влайков, Съч. II, 74.

9. Обикн. удвоено а-а`). За означаване на действие, за което се очаква, предполага, че почти сигурно ще настъпи непосредствено след друго; ха-ха. Лицето му отведнъж се зачерви. От очите му а-а` сълзи да потекат. А. Михайлов, ДШ, 41. Разперила криле [боржата кравичка], / а-а`, да хвръкне. К. Христов, ЧБ, 238. Задъхан, с треперещ глас, Тошко му разправи всичко. Говореше и чувствуваше, че всеки миг, а-а` ще падне на пода от изтощение. Сп. Кралевски, ВО, 79. Стамен си спомняше как жена му протяга ръце и мами Тончо, той се люлее несигурно на едно място, а-а` да заплаче. В. Андреев, ПР, 148.

10. (Повторена няколко пъти). За означаване, че някакво действие се приближава към своя край след известна несигурност, колебание по отношение на крайния резултат. — Тогава се връщам пак на Дунава, на реката… Полека простирам дъската, а`, а`, а`, стигна! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79.

11. За посочване на близко, но неосъществено действие; ха, тъкмо. — Та… гони я [лисицата] — настига я, гони я — настига я, и а` да я пипне вече — изплъзне му се и — пак гоненица отново! Д. Калфов, Избр. разк., 288.

А4 междум. (Удължено аа, ааа, аааа и удвоено а-а или утроено а-а-а) 1. За израз на учудване, на изненада. Един ден край землянката се появи ловджийско куче. След него и човек с ловджийска пушка .. — Стой! — извикаха му партизаните. — А!… — възкликна човекът и вдигна ръце. К. Ламбрев, СП, 92. — Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха; / — а, виждам охлюв! Ст. Михайловски, XV, 71. — Арестуваха оратора! — А-а! — учудено възкликна някой от тълпата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 125. Тогава бръмбарът се изпъчи, .. и дигна застрашително пипалата си .. — Аз съм главатар на всички бръмбари в този край! — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът. СбХ, 128. — Тебе ясно ли ти е, че мене никой не може да ме уплаши?… — А-а-а! .. — с подигравателно учудване се отзова Пешо. Т. Монов, СН, 122. Владиков: Тия пари ще служат за разноски на човека — .. — който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана. Всичките: Аааа! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.

2. За израз на задоволство или възхищение. — А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127.

3. За израз на несъгласие, на недоволство или закана. Филип се понаведе към Коля и му пришепна нещо. — А-а-а! Филипе! — извика Колю — Докачам се. Аз такъв чиляк не съм! Й. Йовков, ЖС, 72-73. — И ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де! .. — А! Еснафи сме, значи? Ив. Вазов, Съч. Х, 23. — Ако го съдиш за побой, ще го затворят. — Ааа, — завика пак Нена — не ща да го затворят. Елин Пелин, Съч. II, 149. Извинявайте, .. , ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсрами, че дяволите го взимат, а! Св. Минков, РТК, 118. Сенебирски: Ти, ти, ти. .. Глупак! Куцар: Ей, ей, ей .. Я да не се залавяш. Остави ме, че…* а-а-а! Й. Йовков, А, 50.

4. За израз на досещане. — Защо тази черпня? — попита го Вълнаря преди да гаврътне чашката. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве, и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г.