Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/630“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
1. Качество на безопасен, отсъствие на опасност. <i>Те плаваха още дълго време — толкова дълго, че Орфей започна да се чуди в какво именно се състои безопасността на това открито море!</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 324. | 1. Качество на безопасен, отсъствие на опасност. <i>Те плаваха още дълго време — толкова дълго, че Орфей започна да се чуди в какво именно се състои безопасността на това открито море!</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 324. | ||
| − | 2. Състояние, при което някого или нещо не заплашва опасност. <i>Тука, настанени в пещерата с прикрит и замаскиран вход, наистина бяхме в пълна безопасност.</i> П. Михайлов, МП, 115. | + | 2. Състояние, при което някого или нещо не заплашва опасност. <i>Тука, настанени в пещерата с прикрит и замаскиран вход, наистина бяхме в пълна безопасност.</i> П. Михайлов, МП, 115. <i>— Тя често идваше, но когато лекарите й казаха, че животът ви е в безопасност, изчезна.</i> Д. Кисьов, Щ, 286. <i>Прокопий разправя как Юстиниан, за да обезпечи безопасността на посетителите, заповядал да се укрепят с яки стени [минералните извори{{попр|Отпечатано: „изори“.}} Лъджите].</i> П. Росен, ВПШ, 31. |
| − | + | ◇ <b>Обществена безопасност</b>. <i>Истор.</i> В периода 1907-1925 г. — отдел на полицията с инспектори и тайни агенти, който е имал за задача да запази обществения ред и сигурност в страната. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОПАША`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За животно — който по природа няма опашка. <i>Безопашати земноводни.</i> |
2. За животно — който е останал без опашка. | 2. За животно — който е останал без опашка. | ||
| − | 3. Като <i>същ.</i> безопашати <i>мн. Зоол.</i> Земноводни, които във възрастно състояние остават без | + | 3. Като <i>същ.</i> <b>безопашати</b> <i>мн. Зоол.</i> Земноводни, които във възрастно състояние остават без опашка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОРЪ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар.</i> За тяло, предмет — който не принадлежи към растителния или животинския свят; неорганичен. <i>Противоп.</i> оръден. <i>Безоръдните тела нямат оръдия за живот и не ся местят от само себе си, а растат само чрез налепяване и налагане, тии ся наричат минерали.</i> Д. Мутев, ЕИ, 5-6. <i>Всички естествени тела ся делят на оръдни или органически и на безоръдни или неорганически. Органически са животните и растенията. Неорганически са камънете.</i> НКАФ (превод), 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОРЪ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни и (остар.) -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е без оръжие; невъоръжен. <i>Турците убиваха безоръжни пътници.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. <i>Вие се уплашихте от меча на Шиишана, та налетяхте на безоръжни старци и безкръвни младежи… Като зверове се фърлихте на тях.</i> Н. Райнов, КЦ, 62. <i>Отварят им вратата и с радостни победни викове нахълтаха данайците в безоръжния град.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>безору`жен</em> (рус.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОРЪ`ЖНО</b> <i>нареч. Остар.</i> Без оръжие. <i>И така, Търново се предаваше безоръжно на благоволението на Чоки.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 139. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОСИ`ЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн. -и, прил. Бот.</i> За житни растения — който е без осил. <i>Безосилеста пшеница.</i> <i>Безосилести класове.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОСНОВА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Кииж.</i> Неоснователен. <i>Безоснователни слухове.</i> <i>Безоснователно обвинение.</i> <i>Безоснователна надежда.</i> <i>Безоснователно твърдение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОСНОВА`ТЕЛНО</b> <i>нареч. Книж.</i> Неоснователно. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОСНОВА`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма. <i>ж. Рядко. Книж.</i> Неоснователност. <i>Не е вече нужно, мислим, да се запираме повече на тоя разказ .. и даваме неговата безоснователност.</i> ПСп, 1876, кн. XI и ХII, 114. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОСНО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безоснователен, неоснователен. <i>Слух се разнесе пак за местене оттука. Но тоя път това не бе една съвсем безосновна новина, разгласена от мними телефонисти.</i> Д. Калфов, ГПОН, 30. <i>Слуха, че Фотинов ще издава някакъв вестник, срещаме и в едно писмо от 1850 година, из Ловеч, .. Тоя слух, .., не бил безосновен.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 749. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОСНО`ВНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безоснователно, неоснователно. <i>И той си помисли, че ако наистина Светослав би сторил това, което мълвата безосновно му приписваше, и би удържал първия случаен успех над Чоки, той, Смилец, би бил изгубен.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 72. <i>Тии еленски битописатели также са писали безосновно и многажди пристрастно.</i> Г. Раковски, П I, V-VI. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОСНО`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безоснователност, неоснователност. <i>Разпръснаха думи, че той на младите си години бил е противонароден .. Лъжевността обаче на таквите хулители и безосновността на техните коварни измислици доказва се явно първо от горепоменатите безбройни негови [на Димитър Миладинов] ученици.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, 14. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТВЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който не отговаря, не откликва; ням. <i>На неми загадки, свинкси безответни, / предлагаше твойте въпроси заветни.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 195. <i>Рожби на зла чест, ний жъдно се ровим, / дирим все злато, все дирим без свяст; / а безответен на нашите скърби, / бързо живота минава край нас.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 169. <i>„Погинаха в цариградските тъмници братия Миладинови и .. може би отровени: това четох днес в „Дунавский лебед“. Останах как статуя недвижен и безответен, но сърцето ми кълнеше гърцкото духовенство.</i> Гр. Пърличев, СбНУ XI, 369. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Който остава без отговор, без ответ; на който не се отговаря. <i>Ще викна най-добрия лекар и ще спася детето си! Да знаеш как са се разширили очичките му, каква мъка и безответен въпрос се спотайва в тях.</i> О. Василев, ЖБ, 244. <i>Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря</i> | ||
Текуща версия към 14:18, 21 октомври 2013
1. Качество на безопасен, отсъствие на опасност. Те плаваха още дълго време — толкова дълго, че Орфей започна да се чуди в какво именно се състои безопасността на това открито море! Г. Караславов, Избр. съч. V, 324.
2. Състояние, при което някого или нещо не заплашва опасност. Тука, настанени в пещерата с прикрит и замаскиран вход, наистина бяхме в пълна безопасност. П. Михайлов, МП, 115. — Тя често идваше, но когато лекарите й казаха, че животът ви е в безопасност, изчезна. Д. Кисьов, Щ, 286. Прокопий разправя как Юстиниан, за да обезпечи безопасността на посетителите, заповядал да се укрепят с яки стени [минералните извори* Лъджите]. П. Росен, ВПШ, 31.
◇ Обществена безопасност. Истор. В периода 1907-1925 г. — отдел на полицията с инспектори и тайни агенти, който е имал за задача да запази обществения ред и сигурност в страната.
БЕЗОПАША`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно — който по природа няма опашка. Безопашати земноводни.
2. За животно — който е останал без опашка.
3. Като същ. безопашати мн. Зоол. Земноводни, които във възрастно състояние остават без опашка.
БЕЗОРЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. За тяло, предмет — който не принадлежи към растителния или животинския свят; неорганичен. Противоп. оръден. Безоръдните тела нямат оръдия за живот и не ся местят от само себе си, а растат само чрез налепяване и налагане, тии ся наричат минерали. Д. Мутев, ЕИ, 5-6. Всички естествени тела ся делят на оръдни или органически и на безоръдни или неорганически. Органически са животните и растенията. Неорганически са камънете. НКАФ (превод), 2.
БЕЗОРЪ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. Който е без оръжие; невъоръжен. Турците убиваха безоръжни пътници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Вие се уплашихте от меча на Шиишана, та налетяхте на безоръжни старци и безкръвни младежи… Като зверове се фърлихте на тях. Н. Райнов, КЦ, 62. Отварят им вратата и с радостни победни викове нахълтаха данайците в безоръжния град. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92.
— Друга (остар. книж.) форма: безору`жен (рус.).
БЕЗОРЪ`ЖНО нареч. Остар. Без оръжие. И така, Търново се предаваше безоръжно на благоволението на Чоки. Ив. Вазов, Съч. XIV, 139.
БЕЗОСИ`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. За житни растения — който е без осил. Безосилеста пшеница. Безосилести класове.
БЕЗОСНОВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Кииж. Неоснователен. Безоснователни слухове. Безоснователно обвинение. Безоснователна надежда. Безоснователно твърдение.
БЕЗОСНОВА`ТЕЛНО нареч. Книж. Неоснователно.
БЕЗОСНОВА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма. ж. Рядко. Книж. Неоснователност. Не е вече нужно, мислим, да се запираме повече на тоя разказ .. и даваме неговата безоснователност. ПСп, 1876, кн. XI и ХII, 114.
БЕЗОСНО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безоснователен, неоснователен. Слух се разнесе пак за местене оттука. Но тоя път това не бе една съвсем безосновна новина, разгласена от мними телефонисти. Д. Калфов, ГПОН, 30. Слуха, че Фотинов ще издава някакъв вестник, срещаме и в едно писмо от 1850 година, из Ловеч, .. Тоя слух, .., не бил безосновен. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 749.
БЕЗОСНО`ВНО нареч. Остар. Книж. Безоснователно, неоснователно. И той си помисли, че ако наистина Светослав би сторил това, което мълвата безосновно му приписваше, и би удържал първия случаен успех над Чоки, той, Смилец, би бил изгубен. Ив. Вазов, Съч. XIV, 72. Тии еленски битописатели также са писали безосновно и многажди пристрастно. Г. Раковски, П I, V-VI.
БЕЗОСНО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безоснователност, неоснователност. Разпръснаха думи, че той на младите си години бил е противонароден .. Лъжевността обаче на таквите хулители и безосновността на техните коварни измислици доказва се явно първо от горепоменатите безбройни негови [на Димитър Миладинов] ученици. К. Шапкарев, МЖБМ, 14.
БЕЗОТВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не отговаря, не откликва; ням. На неми загадки, свинкси безответни, / предлагаше твойте въпроси заветни. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Рожби на зла чест, ний жъдно се ровим, / дирим все злато, все дирим без свяст; / а безответен на нашите скърби, / бързо живота минава край нас. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 169. „Погинаха в цариградските тъмници братия Миладинови и .. може би отровени: това четох днес в „Дунавский лебед“. Останах как статуя недвижен и безответен, но сърцето ми кълнеше гърцкото духовенство. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 369.
2. Който остава без отговор, без ответ; на който не се отговаря. Ще викна най-добрия лекар и ще спася детето си! Да знаеш как са се разширили очичките му, каква мъка и безответен въпрос се спотайва в тях. О. Василев, ЖБ, 244. Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря
