държи сметка за лошите последствия от действията си, обикн. за да постигне нещо, от което ще има облага, изгода; безскрупулен. Манол подушваше печалбите отдалеч и колкото повече богатееха, толкоз по-самоуверен и по-безогледен ставаше. Ем. Станев, ИК I, 25. Серафим е започнал като баща си, но скоро се почувствувал като жребец всред широко поле и развял грива. Ставал все по-дързък и безогледен. Д. Талев, ЖС, 56.
2. Който се извършва, без да се държи сметка за средствата и без оглед на това, кой ще бъде засегнат. Обръщаха, трошеха, къртеха дъските на пода, да не би и под него да е заровено нещо… Е, такова бясно и безогледно търсене не бях запомнила. П. Михайлов, МП, 50. Безогледен терор. Безогледни арести.
БЕЗОГЛЕ`ДНО нареч. 1. Без да се държи сметка за нещо; без съобразяване с нещо. В съзнанието му изплува печалната участ, в която бяха изпаднали семействата на другари, загинали вече в борбата. Нима и той трябваше да се хвърли сляпо и безогледно като тях? Д. Димов, Т, 263. Защо, защо тогава се избиват така немилостиво, безогледно и зверски хората? И никога ли няма да поумнеят и станат по-добри? П. Михайлов, ПЗ, 25.
2. Без оглед на средствата за постигане на нещо. Така бяха расли двамата братя, така бяха живели, че рано още познаха людете и живота им. В сърцата им се разгоря алчност, станаха себелюбиви и безогледно използуваха за себе си човешката доверчивост и всички човешки слабости. Д. Талев, ПК, 27.
БЕЗОГЛЕ`ДНОСТ, -тта`, ж. Книж. Качество или проява на безогледен. Всичкото е да бъдеш силен, силен не чрез знания, не чрез умение, не чрез морал и благородство, а чрез безогледност. Ст. Чилингиров, РК, 179. В тази атака [с бомби] имаше някаква свирепа безогледност, която довеждаше до разбиването на противника, но струваше скъпо. Д. Димов, Т, 589.
БЕЗО`К, -а, -о мн. -и, прил. Който е лишен от очи; сляп. — И кога съзря Самуил страшната редица безоки войни, .. — кога му съобщиха еднооките водачи, че пред взора на техния войвода е станало това: — той си закри очите със слаба, суха ръка — извика нещо страшно — килна се назад — и грохна като труп. Н. Райнов, ВДБ, 191. • Обр. Човекът погледнал зората, / в която / се къпела с блясък звезда, / и мислел за своята / тежка, / човешка, / жестока, безока съдба. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39.
БЕЗОЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. В съчет.: Безоловен бензин. Вид рафиниран бензин, който не съдържа оловни производни и не замърсява околната среда. Комбинатът ще премине към производството на безоловен бензин. 24 часа, 2000, бр. 18, 7.
БЕЗОПА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не е свързан с опасност или който запазва от опасност, беда. Докато е с малките си, майката се грижи за тях. Ако ги заплашва някаква опасност, мечката ги пренася в устата си на безопасно място. П. Петков, СП, 59. Левски търси съдействие за по-лесно и по-безопасно преминаване в Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. Той пресрещаше войниците, .., водеше ги по най-безопасните пътеки, избираше им позиции. Й. Йовков, Разк. I, 234.
2. Който не представлява опасност, не е опасен, който не нанася, не причинява вреда, не е вреден за някого или нещо; безвреден. — Няма защо да закачаме хора, които са безопасни. Опасните хора, това са комунистите. Най-дейните трябва да бъдат задържани. Г. Караславов, ОХ IV, 216. Тоя куп стоеше на моста на Княжевската река и я гледаше. Тя, .., шумеше с дебелите си мътни талази, но спаднала вече и безопасна за жилищата на ючбунарци. Ив. Вазов, Съч. IX, 133.
3. Остар. Който не е изложен на опасност; защитен, сигурен. Юнаците почиваха под дебелите сенки с шешенета в ръка. Тук на това място тие бяха твърде безопасни, защото немислимо беше да проникне в тая планина турчинът; по тая причина, тие не са бяха погрижили даже да си поставят стража. З. Стоянов, ЗБВ II, 102. Иван Асен III не считал себе си безопасен в Търново и тайно побегнал в Цариград, като изпразнил предварително съкровището. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 55.
◇ Безопасна игла (съкр. разг. безопасна ж.). Вид игла, единият край на която е силно извит, така че тя изглежда от две успоредни части, при което острият връх се подпъхва в специално разширение и се закопчава, за да не боде.
БЕЗОПА`СНО нареч. 1. Без да има опасност; извън опасност, сигурно. Откак колата преминаха безопасно през реката и тръгнаха из песъка нагоре по равнището, чичо Стайко пак поизостана малко и закуца наред с мене отстрана на колата. Т. Влайков, Съч. II, 83. Мацко изпита другаря си към кое пристанище можаха да са управят и оттам безопасно да преминат в Цариград. П. Р. Славейков, ЦП, V, 53.
2. С гл. съм, изглеждам в 3 л. ед. ч., вижда ми се и др. Означава, че някъде няма опасност. Той се оглежда внимателно, за да намери по-удобен път или пък за да следи отгде е по-безопасно. Й. Йовков, Разк. I, 92. Аз потеглих за с. Бойково, придружен от Григор Аргиров, .. Ние хванахме през гората направо, че е по-безопасно и по-близо. З. Стоянов, ЗБВ I, 312.
БЕЗОПА`СНОСТ, -тта`, мн. няма. ж.
