Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/593“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>прил. Рядко.</i> През който няма валежи. <i> | + | <i>прил. Рядко.</i> През който няма валежи. <i>Безвалежен период.</i> <i>Безвалежно време. Безвалежно лято.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`ЖД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е без вежди или със слабо забележими вежди. <i>По кръглото му, русо, безвеждо лице пробягваха нервни тръпчици.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 186. <i>Стева нищо не отвърна. Само захапа по-силно влажния край на цигарата и смръщи безвеждото си чело.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 566. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Остар.</i> 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. <i>Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение.</i> СбПер. п 1, 114. |
| − | 2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. | + | 2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. <i>— Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 222. <i>За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани.</i> Д. Чинтулов, СбДЧ, 183. |
3. Който не е верен някому; неверен. <i>Той [честният човек] не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат.</i> Й. Груев, СП (превод), 315. | 3. Който не е верен някому; неверен. <i>Той [честният човек] не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат.</i> Й. Груев, СП (превод), 315. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`РЕЦ</b>, <i>мн.</i> -рци, <i>м. Остар.</i> Безверник. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`РИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Рядко.</i> С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. <i>Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост.</i> Б. Райнов, ДВ, 54. <i>Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрактността.</i> Лит. XI кл, 6. |
| + | |||
| + | 2. <i>Остар.</i> Отсъствие на вяра в бога; безбожие. <i>Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци… Умопомрачение, безумие, зараза на заблуждение обфаща духовете, и ние сме безсилни.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. <i>Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .., бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 178. <i>Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм.</i> Знан., 1875, бр. 16, 250-251. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`РКА</b> <i>ж. Остар.</i> Безверница. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`РНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. 1. Рядко.</i> Човек, който не вярва на никого или в нищо. <i>Нито македонското освободително дело, нито писателската слава, нито животът, в който той се бе възвърнал, го привличаха и радваха: останал си бе предишният безверник, страдалецът от „Нощ“.</i> М. Кремен, РЯ, 526. <i>Безверник обади се тоже: / — Живота? Един празен шум е!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 142. |
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Човек, който не вярва в съществуването на бог; безбожник, атеист. <i>Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, .., се делят на две: на безверници и на езичници.</i> О. Василев, ЖБ, 15. <i>Безверниците често ся хвалят, че не вярват ученията на библията и че и без тях те са честити.</i> ИЗ{{попр|Отпечатано „3“.}}, 1877, 181. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | <i>3. Остар.</i> Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. <i>Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият.</i> П. Тодоров, И II, 29. <i>— От обителта дойдоха тая сутрин избягали иноци, агарянци нападнали отново братята — с развълнуван глас изрече думите си Теодосий .. — Войводата каза самата истина, царю, — подвзе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 382. <i>Тия жени [туркините] бяха много нежни към децата си и към нас, малките безверници, и винаги ни черпеха с ошав и айран.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | |
| − | |||
| − | <i>3. Остар.</i> Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. <i>Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият.</i> П. Тодоров, И II, 29. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`РНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена безверник. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> За който не се знае нищо; незнаен, неизвестен. <i>Сред просторните нивя, градини и гори, над пропилените безвестни вече гробове и пепелища из кървавото минало, все по` се оживяваха сега подновяваните градовце и села.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 251. <i>Но спят те в хладен сън / безвестни и бездомни.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 105. // Който не е познат, известен; неизвестен, непознат. <i>О знам, че мойте нови песни / ще отлетят безследно; знам, / че, отзив слаб на час голям, / те ще заглъхнат пак безвестни.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`СТНО</b> <i>нареч. Рядко.</i> Без вест, без да се знае къде и как. <i>Но кой знай дали скръб за мъртвия, оплакан, / им дните по-коси, или за живий син, / опора останал в живота им един — / и сам той запилян безвестно на чужбина…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 121. <i>Лежа в тревата и тихичко шъпна ти името — / десета година откак си безвестно заминала.</i> А. Разцветников, Ст, 108. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`СТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безвестен; неизвестност. <i>Какво ще стане — безразлично нам е! / Безвестност</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:09, 15 октомври 2013
прил. Рядко. През който няма валежи. Безвалежен период. Безвалежно време. Безвалежно лято.
БЕЗВЕ`ЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без вежди или със слабо забележими вежди. По кръглото му, русо, безвеждо лице пробягваха нервни тръпчици. Г. Караславов, ОХ IV, 186. Стева нищо не отвърна. Само захапа по-силно влажния край на цигарата и смръщи безвеждото си чело. Ст. Дичев, ЗС I, 566.
БЕЗВЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение. СбПер. п 1, 114.
2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. — Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани. Д. Чинтулов, СбДЧ, 183.
3. Който не е верен някому; неверен. Той [честният човек] не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат. Й. Груев, СП (превод), 315.
БЕЗВЕ`РЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Безверник.
БЕЗВЕ`РИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост. Б. Райнов, ДВ, 54. Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрактността. Лит. XI кл, 6.
2. Остар. Отсъствие на вяра в бога; безбожие. Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци… Умопомрачение, безумие, зараза на заблуждение обфаща духовете, и ние сме безсилни. Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .., бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници. Ив. Хаджийски, БДНН II, 178. Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм. Знан., 1875, бр. 16, 250-251.
БЕЗВЕ`РКА ж. Остар. Безверница.
БЕЗВЕ`РНИК, мн. -ци, м. 1. Рядко. Човек, който не вярва на никого или в нищо. Нито македонското освободително дело, нито писателската слава, нито животът, в който той се бе възвърнал, го привличаха и радваха: останал си бе предишният безверник, страдалецът от „Нощ“. М. Кремен, РЯ, 526. Безверник обади се тоже: / — Живота? Един празен шум е! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 142.
2. Остар. Човек, който не вярва в съществуването на бог; безбожник, атеист. Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, .., се делят на две: на безверници и на езичници. О. Василев, ЖБ, 15. Безверниците често ся хвалят, че не вярват ученията на библията и че и без тях те са честити. ИЗ*, 1877, 181.
3. Остар. Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият. П. Тодоров, И II, 29. — От обителта дойдоха тая сутрин избягали иноци, агарянци нападнали отново братята — с развълнуван глас изрече думите си Теодосий .. — Войводата каза самата истина, царю, — подвзе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Ст. Загорчинов, ДП, 382. Тия жени [туркините] бяха много нежни към децата си и към нас, малките безверници, и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.
БЕЗВЕ`РНИЦА ж. Жена безверник.
БЕЗВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. За който не се знае нищо; незнаен, неизвестен. Сред просторните нивя, градини и гори, над пропилените безвестни вече гробове и пепелища из кървавото минало, все по` се оживяваха сега подновяваните градовце и села. А. Страшимиров, Съч. I, 251. Но спят те в хладен сън / безвестни и бездомни. Ив. Вазов, Съч. I, 105. // Който не е познат, известен; неизвестен, непознат. О знам, че мойте нови песни / ще отлетят безследно; знам, / че, отзив слаб на час голям, / те ще заглъхнат пак безвестни. Ив. Вазов, Съч. V, 79.
БЕЗВЕ`СТНО нареч. Рядко. Без вест, без да се знае къде и как. Но кой знай дали скръб за мъртвия, оплакан, / им дните по-коси, или за живий син, / опора останал в живота им един — / и сам той запилян безвестно на чужбина… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 121. Лежа в тревата и тихичко шъпна ти името — / десета година откак си безвестно заминала. А. Разцветников, Ст, 108.
БЕЗВЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвестен; неизвестност. Какво ще стане — безразлично нам е! / Безвестност
