Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/584“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Понякога тя ставаше да вземе нещо .. — в ниската малка стая тя се изправяше като строен | + | <i>Понякога тя ставаше да вземе нещо .. — в ниската малка стая тя се изправяше като строен стълб — високи бедра, тънък кръст.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Й. Йовков, АМГ, 78-79. <i>Вместо копия или лъкове, те носеха къси двуостри брадви и дълги мечове, които хлопаха на бедрата им.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 110. <i>Сърната и малкото се показаха между буките отсреща и влязоха в слънчевата картина, .. Багрите заиграха и по тях: кафявочервеникавото лъскаво тяло с бялото по корема и светлоръждивата ивица на бедрата.</i> В. Андреев, ПР, 147. <i>Не е лудо като други / от селото, — / тамбура му яворова / на бедрото.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. <i>Стройни бедра.</i> <i>Дълги бедра.</i> |
2. <i>Геом.</i> Страна на равнобедрен триъгълник. | 2. <i>Геом.</i> Страна на равнобедрен триъгълник. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. <i>Геом.</i> Всяка една от неуспоредните страни на трапец. <i>Ако бедрата на един трапец са равни, той се нарича равнобедрен.</i> Планим. VIII кл, 20. | 3. <i>Геом.</i> Всяка една от неуспоредните страни на трапец. <i>Ако бедрата на един трапец са равни, той се нарича равнобедрен.</i> Планим. VIII кл, 20. | ||
| − | 4. <i>Геол.</i> Страна на антиклинална или | + | 4. <i>Геол.</i> Страна на антиклинална или синклинална гънка на земни пластове. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДСТВАМ</b> и <b>БЕ`ДСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж</i>. 1. Живея в лишения, в немотия; мизерствам. <i>И Станка вярваше, че той бедствува, че той няма хляб, че се моли за подслон.</i> Г. Караславов, ОХ I, 377. <i>Разказваше ни как е бедствувал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. <i>Този, над когото е тегнало проклятието на вечен скитник и дома, и по чужбина, който гладен е влизал в тъмниците — излизал оттам, за да бедствува и гладува пак.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. <i>„Песните ти са чужди / за българина; те са подигравка днес! / Народът бедствува/ О пей за чърни нужди!“</i> К. Христов, Кр, 69. |
| − | 2. <i>Остар.</i> Търпя, понасям нещастия, беди. <i>Колко повече бедствува злощастний | + | 2. <i>Остар.</i> Търпя, понасям нещастия, беди. <i>Колко повече бедствува злощастний человек, кой придаден без да ще на черната съдба, коя непрестанно го плеска ту от едната страна, ту от другата, отчаян пада и са оставя в грозните й ръце, омаян той вече не знае нито де ходи, нито де е и що прави.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 194. <i>В тоя период [802-861 г.] от българската история глядаме да ся съединяват тиските и дунавските българе и да стават един силен народ, който по-отнапред бедствуваше от могущественото оръжие на франките и византийците.</i> Д. Войников, КБИ, 53. |
| − | 3. <i>Остар.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз | + | 3. <i>Остар.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз <em>да</em>. Излагам се на опасност, беда, застрашава ме нещо неприятно или опасно; рискувам. <i>Всеки пътник или гост бърза да влезе в оградата на манастира навреме, инак бедствува да нощува отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 43. <i>— Като криеш един заточен, бедствуваш да бъдеш заточен и ти, и роднините ти.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 123-124. <i>Мравията ожедняла и допълзяла до един извор да пие вода, но дръпната от бързея бедствувала да ся удави.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. <i>Тий като губят времето, за което им ся плаща, бедствуват да си загубят службата.</i> Ч, 1875, кн. 4, 151. |
| − | |||
| − | |||
— От рус. бедствовать. | — От рус. бедствовать. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бедствам; бедствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i>{{попр|Заменена запетая с точка.}} -и, <i>прил</i>. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. <i>Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съобщили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха.</i> Д. Димов, Т, 593-594. <i>Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот.</i> К. Христов, В, 43. |
| − | 2. <i>Остар.</i> Който носи, причинява беда, нещастие. <i>След пет месеца разгоря се бедствената война между Прусия и Австрия | + | 2. <i>Остар.</i> Който носи, причинява беда, нещастие. <i>След пет месеца разгоря се бедствената война между Прусия и Австрия</i> Н. Бончев, Р (превод), 38. <i>На пълнокръвните колкото са полезни хладките и речните бани, толкози са бедствени за тях многото топли и многото студени бани.</i> С. Доброплодни, З (превод), 31. |
| − | 3. <i>Остар.</i> Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. <i>Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа.</i> ИЗ, 1874-1881,58. | + | 3. <i>Остар.</i> Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. <i>Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа.</i> ИЗ, 1874-1881, 58. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДСТВЕНО</b> <i>нареч. Остар.</i> Злополучно, опасно. <i>И тъй един ден .., ударили го с нож и го бедствено наранили.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 107. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДСТВИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Голяма беда, която засяга много хора; напаст. <i>При пожар, при бедствие, цялото село тичаше да помага.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. <i>Но веднаж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнение унищожили Атлантида за един ден и една нощ.</i> М. Марчевски, ОТ, 130. <i>Бедствията на Балканский полуостров не се прекратиха и след преминаването на готите. Други многочислени разноплеменни дружини налегнаха откъм Дунава на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват.</i> М. Дринов, ППБН, 15. <i>Природни бедствия.</i> |
| − | + | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Нещастие, злополучие, беда; бедство. <i>Небесний отче, недей ма оставя да загина от студ в тоя тъмен лес… Избави ме от това бедствие.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 4. <i>Завчас няколко жандарми отидоха на поменатото място като на място на бедствието: наистина тялото на англичанина са намери в един трап.</i> Ч, 1875, кн. 3, 143. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Бедствие. <i>Помъкват се един по друг дните на бедства и на работа за пари. От гладна смърт и унизителен живот — .. — го избави една</i> |
| − | |||
Текуща версия към 17:02, 13 октомври 2013
Понякога тя ставаше да вземе нещо .. — в ниската малка стая тя се изправяше като строен стълб — високи бедра, тънък кръст.* Й. Йовков, АМГ, 78-79. Вместо копия или лъкове, те носеха къси двуостри брадви и дълги мечове, които хлопаха на бедрата им. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Сърната и малкото се показаха между буките отсреща и влязоха в слънчевата картина, .. Багрите заиграха и по тях: кафявочервеникавото лъскаво тяло с бялото по корема и светлоръждивата ивица на бедрата. В. Андреев, ПР, 147. Не е лудо като други / от селото, — / тамбура му яворова / на бедрото. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. Стройни бедра. Дълги бедра.
2. Геом. Страна на равнобедрен триъгълник.
3. Геом. Всяка една от неуспоредните страни на трапец. Ако бедрата на един трапец са равни, той се нарича равнобедрен. Планим. VIII кл, 20.
4. Геол. Страна на антиклинална или синклинална гънка на земни пластове.
БЕ`ДСТВАМ и БЕ`ДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Живея в лишения, в немотия; мизерствам. И Станка вярваше, че той бедствува, че той няма хляб, че се моли за подслон. Г. Караславов, ОХ I, 377. Разказваше ни как е бедствувал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад. Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. Този, над когото е тегнало проклятието на вечен скитник и дома, и по чужбина, който гладен е влизал в тъмниците — излизал оттам, за да бедствува и гладува пак. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. „Песните ти са чужди / за българина; те са подигравка днес! / Народът бедствува/ О пей за чърни нужди!“ К. Христов, Кр, 69.
2. Остар. Търпя, понасям нещастия, беди. Колко повече бедствува злощастний человек, кой придаден без да ще на черната съдба, коя непрестанно го плеска ту от едната страна, ту от другата, отчаян пада и са оставя в грозните й ръце, омаян той вече не знае нито де ходи, нито де е и що прави. Ил. Блъсков, ЗК, 194. В тоя период [802-861 г.] от българската история глядаме да ся съединяват тиските и дунавските българе и да стават един силен народ, който по-отнапред бедствуваше от могущественото оръжие на франките и византийците. Д. Войников, КБИ, 53.
3. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Излагам се на опасност, беда, застрашава ме нещо неприятно или опасно; рискувам. Всеки пътник или гост бърза да влезе в оградата на манастира навреме, инак бедствува да нощува отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 43. — Като криеш един заточен, бедствуваш да бъдеш заточен и ти, и роднините ти. Н. Михайловски, ПА (превод), 123-124. Мравията ожедняла и допълзяла до един извор да пие вода, но дръпната от бързея бедствувала да ся удави. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. Тий като губят времето, за което им ся плаща, бедствуват да си загубят службата. Ч, 1875, кн. 4, 151.
— От рус. бедствовать.
БЕ`ДСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствам; бедствуване.
БЕ`ДСТВЕН, -а, -о, мн.* -и, прил. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съобщили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха. Д. Димов, Т, 593-594. Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот. К. Христов, В, 43.
2. Остар. Който носи, причинява беда, нещастие. След пет месеца разгоря се бедствената война между Прусия и Австрия Н. Бончев, Р (превод), 38. На пълнокръвните колкото са полезни хладките и речните бани, толкози са бедствени за тях многото топли и многото студени бани. С. Доброплодни, З (превод), 31.
3. Остар. Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа. ИЗ, 1874-1881, 58.
БЕ`ДСТВЕНО нареч. Остар. Злополучно, опасно. И тъй един ден .., ударили го с нож и го бедствено наранили. Г. Кръстевич, ИБ, 107.
БЕ`ДСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Голяма беда, която засяга много хора; напаст. При пожар, при бедствие, цялото село тичаше да помага. Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. Но веднаж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнение унищожили Атлантида за един ден и една нощ. М. Марчевски, ОТ, 130. Бедствията на Балканский полуостров не се прекратиха и след преминаването на готите. Други многочислени разноплеменни дружини налегнаха откъм Дунава на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват. М. Дринов, ППБН, 15. Природни бедствия.
2. Остар. Нещастие, злополучие, беда; бедство. Небесний отче, недей ма оставя да загина от студ в тоя тъмен лес… Избави ме от това бедствие. П. Бобеков, БВК (побълг.), 4. Завчас няколко жандарми отидоха на поменатото място като на място на бедствието: наистина тялото на англичанина са намери в един трап. Ч, 1875, кн. 3, 143.
БЕ`ДСТВО, мн. -а, ср. Остар. Бедствие. Помъкват се един по друг дните на бедства и на работа за пари. От гладна смърт и унизителен живот — .. — го избави една
