Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/437“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | — длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. <i>Редовен асистент. Хоноруван асистент. Главен асистент.</i> | |
| − | 2. Лице, което заема такава длъжност. <i>Професор Бауер,.., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си.</i> Д. Ангелов, ЖС, 171. | + | 2. Лице, което заема такава длъжност. <i>Професор Бауер, .., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си.</i> Д. Ангелов, ЖС, 171. |
| − | 3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. | + | 3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. <i>— Ха-ха-ха! — смее се от сърце докторът .. Той се обръща към сестрите и асистента.</i> Л. Стоянов, X, 149. <i>Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка, .. Асистентите носеха чанти и една лека носилка.</i> Й. Радичков, ГП, 41. <i>— Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията да се навърта около мене .. — Добре, бе докторе, .. — Браво! Ето че и аз като всички знаменитости се сдобих с асистент! — ме посрещна весело докторът.</i> Г. Белев, ПЕМ, 78. <i>Асистент на диригента при операта.</i> |
| − | < | + | ◇ <b>Асистент на знамето</b>. Във войската или в училището — офицер или ученик, който придружава знамето при тържествени случаи. <i>Но той [Ради] беше асистент на знамето, а това го задължаваше да си отваря очите.</i> Ст. Мокрев, ЗИ, 254. |
— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent. | — От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИСТЕ`НТКА</b> <i>ж.</i> Жена асистент. <i>Професор Орлов .. седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микроскоп{{попр|Отпечатано: „микросоп“.}}.</i> Ст. Волев, МС, 5. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИСТЕ`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с асистент и с неговата работа. <i>— Аз също бях кандидат за асистентското място…</i> Ем. Манов, БГ, 164. <i>Асистентска длъжност. Асистентска стая.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИСТЕ`НТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Длъжност или работа на асистент. <i>През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИСТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> 1. Извършвам работа като асистент. <i>— Колега, — рече му [д-р Милев], — днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате.</i> Д. Ангелов, ЖС, 39. <i>В школата асистира Анни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера.</i> Т, 1941, бр. 223, 3. <i>Асистирам при изпит.</i> |
| − | + | 2. <i>Разш.</i> Помагам на някого при извършване на нещо. <i>Отнесоха ранения четник в амбулаторията. Асистраше ми както винаги дядо Щилян, .. — Дядо Щиляне, острижи го!</i> П. Вежинов, ЗНН, 171. <i>Езерото е само на петдесет крачки от хижата и тъкмо затова предпочитам да го заобиколя малко и да мина отсреща. Там няма кой да ми асистира и да ми плаши рибата.</i> Д. Калфов, ИТШ, 139. | |
| − | + | ◇ <b>Асистирам знаме</b>. <i>Остар.</i> Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. <i>Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Масленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов.</i> Й. Вълчев, РЗ, 121. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
— От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren. | — От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИСТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> асистирам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИ`Я</b>, <i>ед., неизм., мн.</i> -ии, <i>прил. Диал.</i> 1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд). |
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>аси`я</b>, -и`ята, -и`ят, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Бунтовник, размирник. <i>— Тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ето че сте асии — бунтовници.</i> А. Дончев, BP, 78. | |
| − | |||
| − | 2. Като <i>същ.</i> аси`я, - | ||
— От араб. през тур. asi. | — От араб. през тур. asi. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКАНИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. <i>Някои пясъци и глини (бентонит, асканит .. и др.) имат свойство да поглъщат .. различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 3. |
— От груз. собств. | — От груз. собств. | ||
| Ред 45: | Ред 37: | ||
<b>АСКАРИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> аскарида. | <b>АСКАРИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> аскарида. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКАРИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аскари`да, <i>ж.</i> Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни. | + | <b>АСКАРИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>аскари`да</b>, <i>ж.</i> Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀσκαρίς, —ίδος. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКАРИДО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. <i>У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението.</i> △ <i>Аскаридоза у свинете.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКЕ`Р</b> <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> 1. Само <i>ед. Събир.</i> Войска. <i>Караулите .. помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски аскер.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. <i>— Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери.</i> Д. Талев, ПК, 207. <i>Изпратил е царо султан Мурад, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. <i>Редовен аскер.</i> |
| − | |||
| − | 1. Само <i>ед. Събир.</i> Войска. <i>Караулите. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Войник. <i>По планинския път маршируват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си.</i> П. Стъпов, ГВ, 152. <i>— Двайсет и три години аскер служа.</i> К. Константинов, ПЗ, 21. <i>— Хамид си дошъл! — пусна</i> | ||
Текуща версия към 09:39, 21 август 2013
— длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. Редовен асистент. Хоноруван асистент. Главен асистент.
2. Лице, което заема такава длъжност. Професор Бауер, .., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си. Д. Ангелов, ЖС, 171.
3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. — Ха-ха-ха! — смее се от сърце докторът .. Той се обръща към сестрите и асистента. Л. Стоянов, X, 149. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка, .. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. Й. Радичков, ГП, 41. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията да се навърта около мене .. — Добре, бе докторе, .. — Браво! Ето че и аз като всички знаменитости се сдобих с асистент! — ме посрещна весело докторът. Г. Белев, ПЕМ, 78. Асистент на диригента при операта.
◇ Асистент на знамето. Във войската или в училището — офицер или ученик, който придружава знамето при тържествени случаи. Но той [Ради] беше асистент на знамето, а това го задължаваше да си отваря очите. Ст. Мокрев, ЗИ, 254.
— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent.
АСИСТЕ`НТКА ж. Жена асистент. Професор Орлов .. седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микроскоп*. Ст. Волев, МС, 5.
АСИСТЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с асистент и с неговата работа. — Аз също бях кандидат за асистентското място… Ем. Манов, БГ, 164. Асистентска длъжност. Асистентска стая.
АСИСТЕ`НТСТВО, мн. няма, ср. Длъжност или работа на асистент. През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.
АСИСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Извършвам работа като асистент. — Колега, — рече му [д-р Милев], — днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате. Д. Ангелов, ЖС, 39. В школата асистира Анни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера. Т, 1941, бр. 223, 3. Асистирам при изпит.
2. Разш. Помагам на някого при извършване на нещо. Отнесоха ранения четник в амбулаторията. Асистраше ми както винаги дядо Щилян, .. — Дядо Щиляне, острижи го! П. Вежинов, ЗНН, 171. Езерото е само на петдесет крачки от хижата и тъкмо затова предпочитам да го заобиколя малко и да мина отсреща. Там няма кой да ми асистира и да ми плаши рибата. Д. Калфов, ИТШ, 139.
◇ Асистирам знаме. Остар. Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Масленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов. Й. Вълчев, РЗ, 121.
— От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren.
АСИСТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асистирам.
АСИ`Я, ед., неизм., мн. -ии, прил. Диал. 1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд).
2. Като същ. аси`я, -и`ята, -и`ят, мн. -и`и, м. Бунтовник, размирник. — Тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ето че сте асии — бунтовници. А. Дончев, BP, 78.
— От араб. през тур. asi.
АСКАНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. Някои пясъци и глини (бентонит, асканит .. и др.) имат свойство да поглъщат .. различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 3.
— От груз. собств.
АСКАРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от аскарида.
АСКАРИ`ДИ мн., ед. (рядко) аскари`да, ж. Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни.
— От гр. ἀσκαρίς, —ίδος.
АСКАРИДО`ЗА ж. Мед. Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението. △ Аскаридоза у свинете.
АСКЕ`Р м. Остар., сега простонар. 1. Само ед. Събир. Войска. Караулите .. помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски аскер. З. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери. Д. Талев, ПК, 207. Изпратил е царо султан Мурад, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята. Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. Редовен аскер.
2. Войник. По планинския път маршируват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си. П. Стъпов, ГВ, 152. — Двайсет и три години аскер служа. К. Константинов, ПЗ, 21. — Хамид си дошъл! — пусна
