Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/317“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.</i> |
| − | + | 2. <i>Техн.</i> Който е от алуминий, който съдържа алуминий. <i>Алуминиев прах. Алуминиева сплав. Алуминиев бронз. Алуминиев цимент. Алуминиева руда.</i> | |
| − | + | 3. Който е направен от алуминий. <i>Алуминиево канче. Алуминиева тенджера. Алуминиеви съдове. Алуминиев лист.</i> | |
| − | <b> | + | 4. Който е свързан с производството на алуминий. <i>Алуминиева промишленост.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИ`НИЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал.</i> Алуминиев. <i>Алуминиен съд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИ`НИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Химически елемент Al — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио- и авточасти, мотори, домакински съдове и др. | ||
| − | + | — От лат. alumen, -inis ’стипца’ през нем. Aluminium. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Алунит. | ||
| − | <b> | + | — От лат. през фр. aluminite и нем. Aluminit. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНОТЕРМИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Смес от алуминиев прах и железен окис, използувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит. | ||
| − | <b>др-</b> | + | — От лат. alumen ’стипца’ + гр. θέρμη ’топлина, горещина’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминотермит. <i>Алуминотермитна заварка.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНОТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до алуминотермия; алумотермичен. <i>В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), електрометалургични и алуминотермични.</i> Л. Калев, ВТЛ, 203. <i>Алуминотермичен метод.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНОТЕ`РМИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метал.</i> Метод за получаване на метали и неметали, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНОСИЛИКА`ТИ</b> обикн. <i>мн., м. Хим.</i> Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНОСИЛИКА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминосиликат. <i>Алуминосиликатни минерали. Алуминосиликатни хидроокиси.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМИНОФО`Н</b> <i>м. Муз.</i> Ударен музикален инструмент, който има еднакво устройство с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с дървени блокчета. | ||
| − | <b> | + | — Нем. aluminophon. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМОТЕРМИ`Т</b> <i>м. Хим.</i> Алуминотермит. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Алуминотермичен. <i>Алумотермичен процес.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУМОТЕ`РМИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Алуминотермия. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУНИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца. | ||
| − | <b> | + | — От фр. alunite. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛУШИ`ВА</b> <i>ж. Диал.</i> Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия. | ||
| − | + | — От ит. lisciva през гр. ἀλισίβα (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛФА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Название на първата буква α в гръцката азбука. <i>— Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 218. <i>Захванахме да сричаме / омеги и алфи?</i> Л. Каравелов, Съч. I, 104. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Начало, започване на нещо. <i>Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 14. | |
| − | < | + | 3. <i>Астрон.</i> Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. <i>— А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина.</i> А. Гуляшки, Л, 253. |
| − | <b> | + | ◇ <b>Алфа и омега</b>. <i>Книж.</i> Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. <i>— Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени… Те са алфата и омегата на живота.</i> Ст. Чилингиров, РК, 40. |
| − | + | — Гр. ᾰλφα. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛФА-</b>. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: <i>алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.</i> | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Алфа-лъчи</b>. <i>Физ.</i> Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. <b>Алфа-частици</b>. <i>Физ.</i> Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици. |
| − | <b> | + | — От гр. ᾰλφα. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛФАБЕ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Азбука. | ||
| − | + | — От гр. ἀλφάβητος през фр. alphabet. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛФАБЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Азбучен. <i>Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Азбучен, алфабетичен. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 09:14, 26 юли 2013
сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.
2. Техн. Който е от алуминий, който съдържа алуминий. Алуминиев прах. Алуминиева сплав. Алуминиев бронз. Алуминиев цимент. Алуминиева руда.
3. Който е направен от алуминий. Алуминиево канче. Алуминиева тенджера. Алуминиеви съдове. Алуминиев лист.
4. Който е свързан с производството на алуминий. Алуминиева промишленост.
АЛУМИ`НИЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Алуминиев. Алуминиен съд.
АЛУМИ`НИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Химически елемент Al — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио- и авточасти, мотори, домакински съдове и др.
— От лат. alumen, -inis ’стипца’ през нем. Aluminium.
АЛУМИНИ`Т м. Минер. Алунит.
— От лат. през фр. aluminite и нем. Aluminit.
АЛУМИНОТЕРМИ`Т, мн. няма, м. Хим. Смес от алуминиев прах и железен окис, използувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит.
— От лат. alumen ’стипца’ + гр. θέρμη ’топлина, горещина’.
АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминотермит. Алуминотермитна заварка.
АЛУМИНОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Който се отнася до алуминотермия; алумотермичен. В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), електрометалургични и алуминотермични. Л. Калев, ВТЛ, 203. Алуминотермичен метод.
АЛУМИНОТЕ`РМИЯ, мн. няма, ж. Метал. Метод за получаване на метали и неметали, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия.
АЛУМИНОСИЛИКА`ТИ обикн. мн., м. Хим. Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др.
АЛУМИНОСИЛИКА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминосиликат. Алуминосиликатни минерали. Алуминосиликатни хидроокиси.
АЛУМИНОФО`Н м. Муз. Ударен музикален инструмент, който има еднакво устройство с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с дървени блокчета.
— Нем. aluminophon.
АЛУМОТЕРМИ`Т м. Хим. Алуминотермит.
АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Алуминотермичен. Алумотермичен процес.
АЛУМОТЕ`РМИЯ ж. Хим. Алуминотермия.
АЛУНИ`Т м. Минер. Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца.
— От фр. alunite.
АЛУШИ`ВА ж. Диал. Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия.
— От ит. lisciva през гр. ἀλισίβα (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177).
А`ЛФА ж. 1. Книж. Название на първата буква α в гръцката азбука. — Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Захванахме да сричаме / омеги и алфи? Л. Каравелов, Съч. I, 104.
2. Прен. Начало, започване на нещо. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 14.
3. Астрон. Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина. А. Гуляшки, Л, 253.
◇ Алфа и омега. Книж. Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени… Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40.
— Гр. ᾰλφα.
А`ЛФА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.
◇ Алфа-лъчи. Физ. Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. Физ. Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.
— От гр. ᾰλφα.
АЛФАБЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Азбука.
— От гр. ἀλφάβητος през фр. alphabet.
АЛФАБЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Азбучен. Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.
АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Азбучен, алфабетичен.
