Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1001“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
2. <i>Остар.</i> Писмен документ. <i>Вземи тая бумага и я запее на командира на дружината.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 6.
+
{{+}}
 +
2. <i>Остар.</i> Писмен документ. <i>Вземи тая бумага и я занес на командира на дружината.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 6.
  
 
— Рус. бумага.
 
— Рус. бумага.
 
----
 
----
<b>БУМАЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. <i>Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник.... зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше.</i> Н. Хайтов, ПП, 64-65.
+
<b>БУМА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. <i>Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник… зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше.</i> Н. Хайтов, ПП, 64-65.
 
----
 
----
<b>БУМАЖКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. пренебр. от</i> бумага. <i>Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат.. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля.</i> Н. Каралиева, Н, 121-122. <i>Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава.</i> Н. Хайтов, ШГ, 129.
+
<b>БУМА`ЖКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. пренебр. от</i> бумага. <i>Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат .. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля.</i> Н. Каралиева, Н, 121-122. <i>Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава.</i> Н. Хайтов, ШГ, 129.
  
2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Книжни пари; банкноти. <i>Стайко му даде пари... И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици</i>
+
2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Книжни пари; банкноти. <i>Стайко му даде пари… И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици — като жар червени — звонк.</i> СбАСЕП, 315. <i>Скоро трябваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше .., да гладуваме.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 24.
 
 
<i>— като жар червени — звонк.</i> СбАСЕП, 315. <i>Скоро тряоваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше.., да гладуваме.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1,24.
 
 
----
 
----
<b>БУМАЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Пренебр.</i> Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. <i>А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия.</i> Н. Каралиева, Н, 84. <i>Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина.</i> РД, 1965, бр. 133, 2.
+
<b>БУМА`ЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Пренебр.</i> Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. <i>А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия.</i> Н. Каралиева, Н, 84. <i>Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина.</i> РД, 1965, бр. 133, 2.
 
----
 
----
<b>БУМБАК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Дълбок речен вир. <i>Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш.</i> Кр. Григоров, ТГ, 66.
+
<b>БУМБА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Дълбок речен вир. <i>Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш.</i> Кр. Григоров, ТГ, 66.
 
----
 
----
<b>БУМБАЛ</b> <i>м. Диал.</i> Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата.
+
<b>БУ`МБА`Л</b> <i>м. Диал.</i> Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата.
  
 
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
----
 
----
<b>БУМБАР</b><sup>1</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак.
+
<b>БУ`МБА`Р</b><sup>1</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак.
  
 
2. Печено дебело овнешко черво; шерден.
 
2. Печено дебело овнешко черво; шерден.
Ред 25: Ред 24:
 
— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
----
 
----
<b>БУМБАР</b><sup>2</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Бръмбар.
+
<b>БУ`МБАР</b><sup>2</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Бръмбар.
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
----
 
----
<b>БУМБАРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бумбар.
+
<b>БУ`МБАРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бумбар.
 
----
 
----
<b>БУМВАМ</b>, -аш, <i>несв.\</i> бумна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бумкам изведнъж. <i>В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи.</i> Д. Ангелов, ЖС, 438. <i>Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се <i>страд.</i>
+
<b>БУ`МВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>бу`мна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бумкам изведнъж. <i>В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи.</i> Д. Ангелов, ЖС, 438. <i>Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 246. <b>бумвам се</b>, <b>бумна се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>БУМВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумвам <i>и от</i> бумвам се.
+
<b>БУ`МВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумвам <i>и от</i> бумвам се.
 
----
 
----
<b>БУМЕРАНГ</b> <i>м. Книж.</i> 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). <i>// Разш.</i> Подобен уред за игра, забавление. 2. <i>Прен.</i> Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг.
+
<b>БУМЕРА`НГ</b> <i>м. Книж.</i> 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). // <i>Разш.</i> Подобен уред за игра, забавление.
 +
 
 +
2. <i>Прен.</i> Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг.
  
 
— Англ. boomerang.
 
— Англ. boomerang.
 
----
 
----
<b>БУМКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. <i>Бум-каха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха.</i> Елин Пелин, Съч. I, 223. <i>През ден, през два камбаната: дан... даан!... дан...даан!... Бумка.</i> Чудомир, Избр. пр. 92. <i>Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му.</i> Д. Добревски, БКН, 119. <i>Барабани бумкат и войниците марши-руват в крак.</i>
+
<b>БУ`МКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. <i>Бумкаха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха.</i> Елин Пелин, Съч. I, 223. <i>През ден, през два камбаната: дан… даан!… дан… даан!Бумка.</i> Чудомир, Избр. пр,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 92. <i>Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му.</i> Д. Добревски, БКН, 119. <i>Барабани бумкат и войниците маршируват в крак.</i>
 
 
2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, бубо-тя. <i>И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбо-чих с въображението си някъде другаде.</i> Ив. Вазов, ИСМ, 29. <i>Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея.</i> Б. Обретенов, С, 62. <i>Печката бумкаше.</i>
 
  
3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие
+
2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, буботя. <i>И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбочих с въображението си някъде другаде.</i> Ив. Вазов, ИСМ, 29. <i>Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея.</i> Б. Обретенов, С, 62. <i>Печката бумкаше.</i>
  
— произвеждам силни звукове; бумтя. <i>Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук?</i> А. Гуляшки, МТС, 323. <i>Чуваше се как пушките бумкат от време на време.</i>
+
3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумтя. <i>Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук?</i> А. Гуляшки, МТС, 323. <i>Чуваше се как пушките бумкат от време на време.</i>
  
4. <i>Разг.</i> Давам изстрели с огнестрелно оръжие. <i>Караните почнаха: юбря, юбря... Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия.</i> П. Росен, ВПШ, 98.
+
4. <i>Разг.</i> Давам изстрели с огнестрелно оръжие. <i>Карачите почнаха: юбря, юбря… Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия.</i> П. Росен, ВПШ, 98.
  
5. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. <i>Бумкам с юмрук по масата.</i> А <i>Бумкам тъпан.</i>
+
5. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. <i>Бумкам с юмрук по масата.</i> <i>Бумкам тъпан.</i>
 
----
 
----
<b>БУМКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумкам <i>и от</i> бумкам се. <i>Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и</i>
+
<b>БУ`МКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумкам <i>и от</i> бумкам се. <i>Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и</i>
 
 

Текуща версия към 09:20, 15 март 2014

Корекцията на страницата е одобрена


2. Остар. Писмен документ. — Вземи тая бумага и я занес на командира на дружината. Ив. Вазов, Съч. XIII, 6.

— Рус. бумага.


БУМА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник… зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше. Н. Хайтов, ПП, 64-65.


БУМА`ЖКА ж. 1. Умал. пренебр. от бумага. — Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат .. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля. Н. Каралиева, Н, 121-122. Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава. Н. Хайтов, ШГ, 129.

2. Обикн. мн. Остар. Книжни пари; банкноти. — Стайко му даде пари… И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици — като жар червени — звонк. СбАСЕП, 315. Скоро трябваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше .., да гладуваме. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 24.


БУМА`ЩИНА, мн. няма, ж. Пренебр. Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. Н. Каралиева, Н, 84. Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина. РД, 1965, бр. 133, 2.


БУМБА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дълбок речен вир. — Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш. Кр. Григоров, ТГ, 66.


БУ`МБА`Л м. Диал. Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БУ`МБА`Р1, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак.

2. Печено дебело овнешко черво; шерден.

— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БУ`МБАР2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Бръмбар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БУ`МБАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бумбар.


БУ`МВАМ, -аш, несв.; бу`мна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бумкам изведнъж. В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи. Д. Ангелов, ЖС, 438. — Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне. Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се страд.


БУ`МВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумвам и от бумвам се.


БУМЕРА`НГ м. Книж. 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). // Разш. Подобен уред за игра, забавление.

2. Прен. Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг.

— Англ. boomerang.


БУ`МКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. Бумкаха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха. Елин Пелин, Съч. I, 223. През ден, през два камбаната: дан… даан!… дан… даан!… Бумка. Чудомир, Избр. пр,* 92. Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му. Д. Добревски, БКН, 119. Барабани бумкат и войниците маршируват в крак.

2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, буботя. И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбочих с въображението си някъде другаде. Ив. Вазов, ИСМ, 29. Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея. Б. Обретенов, С, 62. Печката бумкаше.

3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумтя. — Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук? А. Гуляшки, МТС, 323. Чуваше се как пушките бумкат от време на време.

4. Разг. Давам изстрели с огнестрелно оръжие. Карачите почнаха: юбря, юбря… Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.

5. Прех. и непрех. Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. Бумкам с юмрук по масата.Бумкам тъпан.


БУ`МКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумкам и от бумкам се. Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и