Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/290“
(поправка на гръцка дума) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>за здравето. Въздействайки върху всяка от тях (чрез натиск — акупресура), древните лечители можели да влияят върху състоянието на своите пациенти.</i> ВЖ, 1999,{{попр|Премахване на излишен интервал.}} бр. 39, 10. <i>Билковата терапия, масажите, акупресурата .. са достъпни за всички.</i> Леч, 1999, бр. 43, 8. |
— От лат. acus ’игла’ + pressure ’притискане’. | — От лат. acus ’игла’ + pressure ’притискане’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУПУНКТУ`РА</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Метод на лечение или диагностика чрез бодене на определени биологично активни точки на тялото със специални тънки игли, създаден в Китай; иглолечение. <i>Той [Джеймс Бейкър] им [на Джеймс Удс и Уйлям Дефо („Взвод“)] доверил, че по-рано пушел до три пакета цигари на ден, но успял да се освободи от този порок благодарение на акупунктурата.</i> П, 1991, бр. 7, 3. |
| − | — От лат. acus ’игла’+ | + | — От лат. acus ’игла’ +{{попр|Добавяне на интервали преди и след знака "+".}} punctura ’бодване’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУПУНКТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до акупунктура или е свързан с акупунктура. <i>Виталните акупунктурни точки се намират от двете страни на носа и на дланите.</i> Леч., 1999, бр. 42, 7. <i>Акупунктурно лечение. Акупунктурна игла.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АКУПУНКТУРИ`СТ</b> | + | <b>АКУПУНКТУРИ`СТ</b> м. <i>Рядко.</i> Лечител, който прилага акупунктура. <i>Ако страдате от хронични болки в гърба, твърде вероятно е лекуващият ви лекар да ви посъветва да се обърнете към .. акупунктурист.</i> П, 1999, бр. 33, 22. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Грижлив, точен, старателен, изпълнителен в работата и задълженията си. <i>Акуратен в административната си работа, той [Друмев] не е извиквал недоволствата, които прогонват Стоянов, но не е могъл да надвие ни скептицизма на критиците, ни убийственото равнодушие на настоятелите.</i> М. Арнаудов, БКД, 275. <i>Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах.</i> Р. Ралин, ВМ, 49. <i>Само кроткият и акуратен старши писар, .., продължаваше да вписва още някакви решения.</i> Чудомир, Избр. пр, 31. <i>Той беше някакъв предприемач-строител, държеше се с нея учтиво и когато тя се разтича да ускори работата му, нямаше никаква друга мисъл, освен да бъде акуратна в службата си.</i> М. Грубешлиева, ПП, 146. |
— От лат. accuratus. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | — От лат. accuratus. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУРА`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> акуратен; грижливо, старателно. <i>Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници, спретнато подредени и акуратно пришити в папката.</i> М. Марчевски, П, 164. <i>Можеше да изгради най-трудната тактическа задача и да я изпълни оперативно и акуратно.</i> Й. Демирев и др., ОС, 68. <i>— Той може да е силен на деня, може да е какъвто си ще, но нали аз си изпълнявам службата съвестно и най-акуратно — това е важно!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 19. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУРА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> акуратен; грижливост, старателност, точност. <i>Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и акуратността на прилежен ученик.</i> М. Кремен, Б, 151. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АКУСТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по | + | <b>АКУСТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по акустика. |
| − | 2. Лице, което обслужва акустически апарати. <i>Акустиците стояха нащрек и чакаха контакт с | + | 2. Лице, което обслужва акустически апарати. <i>Акустиците стояха нащрек и чакаха контакт с „противника“.</i> НА, 1959, бр. 3439, 2. <i>Според наблюденията на биолозите и акустиците откритото от експедицията струпване на риба заемаше площ от няколко квадратни мили.</i> Д. Богданов, ТА, 72. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУ`СТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. 1. Физ.</i> Дял от физиката, който изучава звуковите явления. <i>Институт за акустика.</i> |
| − | — | + | 2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. <i>Зрителната зала има удивително{{попр|Отпечатано „удивелно“}} добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места.</i> Г. Белев, КР, 105. <i>В някои пещери има много добра акустика.</i> |
| − | — Н. Геров, Извод от физика, 1849. | + | — От гр. ἀκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’. — Н. Геров, Извод от физика, 1849. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Физ.</i> Който се отнася или е свързан със звуково явление; акустически. <i>Акустични условия в помещение. Акустичен ефект. Акустична станция. Акустичен сигнализатор.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Акустичен. <i>Акустическа изолация. Акустически институт. Акустическа апаратура. Акустическа станция.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУСТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> акустически; акустично. |
---- | ---- | ||
<b>АКУСТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> акустичен; акустически. | <b>АКУСТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> акустичен; акустически. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУСТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Акустика (във 2 знач.). <i>Акустичността в залата е много добра.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Фон.</i> 1. Вид тоническо ударение в древногръцки, което се характеризира с повишение на гласа на ударената сричка. |
2. Възходяща интонация на дългите срички в праславянския език. | 2. Възходяща интонация на дългите срички в праславянския език. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
— От лат. acutus ’остър’ през нем. Akut. | — От лат. acutus ’остър’ през нем. Akut. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Мед.</i> Който е рязко проявен и изисква бързо лекуване; остър. <i>Акутен апандисит. Акутна неврастения. Акутна форма на заболяването.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АКУШЕ`Р</b> <i>м.</i> Лекар, който оказва медицинска помощ при раждане и бременност. |
— Фр. accoucheur. | — Фр. accoucheur. | ||
Текуща версия към 18:18, 16 юли 2013
за здравето. Въздействайки върху всяка от тях (чрез натиск — акупресура), древните лечители можели да влияят върху състоянието на своите пациенти. ВЖ, 1999,* бр. 39, 10. Билковата терапия, масажите, акупресурата .. са достъпни за всички. Леч, 1999, бр. 43, 8.
— От лат. acus ’игла’ + pressure ’притискане’.
АКУПУНКТУ`РА мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение или диагностика чрез бодене на определени биологично активни точки на тялото със специални тънки игли, създаден в Китай; иглолечение. Той [Джеймс Бейкър] им [на Джеймс Удс и Уйлям Дефо („Взвод“)] доверил, че по-рано пушел до три пакета цигари на ден, но успял да се освободи от този порок благодарение на акупунктурата. П, 1991, бр. 7, 3.
— От лат. acus ’игла’ +* punctura ’бодване’.
АКУПУНКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Който се отнася до акупунктура или е свързан с акупунктура. Виталните акупунктурни точки се намират от двете страни на носа и на дланите. Леч., 1999, бр. 42, 7. Акупунктурно лечение. Акупунктурна игла.
АКУПУНКТУРИ`СТ м. Рядко. Лечител, който прилага акупунктура. Ако страдате от хронични болки в гърба, твърде вероятно е лекуващият ви лекар да ви посъветва да се обърнете към .. акупунктурист. П, 1999, бр. 33, 22.
АКУРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грижлив, точен, старателен, изпълнителен в работата и задълженията си. Акуратен в административната си работа, той [Друмев] не е извиквал недоволствата, които прогонват Стоянов, но не е могъл да надвие ни скептицизма на критиците, ни убийственото равнодушие на настоятелите. М. Арнаудов, БКД, 275. Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах. Р. Ралин, ВМ, 49. Само кроткият и акуратен старши писар, .., продължаваше да вписва още някакви решения. Чудомир, Избр. пр, 31. Той беше някакъв предприемач-строител, държеше се с нея учтиво и когато тя се разтича да ускори работата му, нямаше никаква друга мисъл, освен да бъде акуратна в службата си. М. Грубешлиева, ПП, 146.
— От лат. accuratus. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АКУРА`ТНО. Нареч. от акуратен; грижливо, старателно. Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници, спретнато подредени и акуратно пришити в папката. М. Марчевски, П, 164. Можеше да изгради най-трудната тактическа задача и да я изпълни оперативно и акуратно. Й. Демирев и др., ОС, 68. — Той може да е силен на деня, може да е какъвто си ще, но нали аз си изпълнявам службата съвестно и най-акуратно — това е важно! Д. Калфов, Избр. разк., 19.
АКУРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от акуратен; грижливост, старателност, точност. Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и акуратността на прилежен ученик. М. Кремен, Б, 151.
АКУСТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист по акустика.
2. Лице, което обслужва акустически апарати. Акустиците стояха нащрек и чакаха контакт с „противника“. НА, 1959, бр. 3439, 2. Според наблюденията на биолозите и акустиците откритото от експедицията струпване на риба заемаше площ от няколко квадратни мили. Д. Богданов, ТА, 72.
АКУ`СТИКА, мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления. Институт за акустика.
2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. Зрителната зала има удивително* добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места. Г. Белев, КР, 105. В някои пещери има много добра акустика.
— От гр. ἀκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’. — Н. Геров, Извод от физика, 1849.
АКУСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася или е свързан със звуково явление; акустически. Акустични условия в помещение. Акустичен ефект. Акустична станция. Акустичен сигнализатор.
АКУСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акустичен. Акустическа изолация. Акустически институт. Акустическа апаратура. Акустическа станция.
АКУСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. акустически; акустично.
АКУСТИ`ЧНО. Нареч. от акустичен; акустически.
АКУСТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Акустика (във 2 знач.). Акустичността в залата е много добра.
АКУ`Т, мн. няма, м. Фон. 1. Вид тоническо ударение в древногръцки, което се характеризира с повишение на гласа на ударената сричка.
2. Възходяща интонация на дългите срички в праславянския език.
— От лат. acutus ’остър’ през нем. Akut.
АКУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Който е рязко проявен и изисква бързо лекуване; остър. Акутен апандисит. Акутна неврастения. Акутна форма на заболяването.
АКУШЕ`Р м. Лекар, който оказва медицинска помощ при раждане и бременност.
— Фр. accoucheur.
