Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/943“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> брат (в 1 знач.); малък брат, братле. <i>Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, цалуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 125. <i>Дори някогашното братче на Сладунка, .., беше станало мустакат, възрастен мъж.</i> Ил. Волен, МДС, 29. <i>Тръпко прогони кучето и го затвори в плевнята, да не безпокои гостите. После мина на другата страна на къщата, дето беше стаята на сестра му. Тя го чакаше вече там, под навеса и тихо подсмъркна: — Леле, Тръпко, братче… Дали ще се видиме пак…</i> Д. Талев, ПК, 409. |
| − | 2. <i> | + | 2. <i>Гальов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братленце. <i>— Хайде, Стаматко, хайде братче, подканям го аз — да стигнем веднъж болницата.</i> Л. Стоянов, X, 32. <i>Щом Велико засвири, Захария се разчувствува, просълзи се: Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш.</i> Й. Йовков, АМГ, 185. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. гальов, от</i> братче; братец, братленце. <i>Познавам две деца — / момченце и момиче, / две хубави деца — / братченце и сестриче.</i> Елин Пелин, ПБ, 130. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТЯ</b><sup>1</sup>, - | + | <b>БРАТЯ`</b><sup>1</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., непрех.</i> За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братясвам, братявам, братимя<sup>2</sup>. <i>Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. <i>А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима.</i> РД, 1961, бр. 304, 3. <i>Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 93. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТЯ</b><sup>2</sup>, - | + | <b>БРАТЯ`</b><sup>2</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех.</i> 1. <i>Нар.-поет.</i> обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого, <b>братя се</b> <i>страд. — Брате ле мой, брате ле, / нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сестри.</i> Нар. пес., СбНУ IV, 63. |
| − | + | ||
| − | + | <b>БРАТЯ` СЕ</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Побратимявам се, братимя се. <i>Аз се братих с Иван.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Братя<sup>1</sup>, братясвам, братимя<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -и`я, <i>ср. Отгл. същ. от</i> братявам; братене<sup>1</sup>, братясване, братимене<sup>2</sup>. <i>После от подземното стъбло на първопокаралото растение започват да израстват странични стъбла .. Това израстване на странични стъбла се нарича братяване.</i> Бтн V-VI кл, (превод), 92. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`САМ</b>. Вж. <em>братясвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`СВАМ</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>братя`сам</b>, -аш, <i>св., непрех.</i> Братя`<sup>1</sup>, братявам, братимя<sup>2</sup>. <i>Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти; .., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва.</i> Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. <i>Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден; .., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и братясали, та е ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поотъпче.</i> Й. Йовков, ВАХ, 129. |
| − | |||
| − | <i>Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти;.., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва.</i> Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. <i>Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден;.., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> братясвам; братене<sup>1</sup>, братяване, братимене<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`УЗЪР</b> <i>м.</i> Информ. Специализиран програмен продукт за търсене, разглеждане и обмяна на информация по Интернет. <i>Браузърите .. с всичките допълнения заемат много място върху диска.</i> ИЗВ, 28. |
— Англ. browser. | — Англ. browser. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`УНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Брауново движение</b>. <i>Физ.</i> Непрекъснато хаотично движение на микроскопични{{попр|Отпечатано „микросскопични“.}} частици в газова или течна среда, предизвикано от сблъскването им с молекулите на тази среда. <b>Браунова тръба</b>. <i>Физ.</i> Електроннолъчева тръба, основен елемент в осцилоскопи и телевизори. |
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИКЕФА`Л</b> <i>м. Антроп.</i> Човек с къса глава. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βραχύς ’къс’ + κεφαλή ’глава’. — Друга форма: <em>брахицефа`л</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИКЕФА`ЛИЯ</b> <i>ж. Антроп.</i> Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината от долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са съвсем малки. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>брахицефа`лия</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИОКОЛО`Н</b> <i>м. Литер.</i> Обособени кратки ритмични единици, състоящи се от отделни думи или кратки словосъчетания, които в устната реч се отделят с паузи, а в писмената — обикновено със запетаи, напр. Мечтател безумен, / образ невъзможен, / на тъмна епоха / син бодър, / тревожен. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βραχύς ’кратък’ + κῶλον ’член на тялото; част на изречението, период’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИЛО`ГИЯ</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Стилистичен похват, при който по-дълъг израз се заменя с по-кратък. |
| − | — От гр. | + | 2. Начин на кратко изразяване. |
| + | |||
| + | — От гр. βραχύς ’кратък, къс’ + λογος ’учение, наука’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИОМО`РФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. Анат.</i> Който е с нисък ръст и с малко тегло. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βραχύς ’къс’ + μορφή ’форма’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХМАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Браманизъм; брамизъм. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 07:27, 11 февруари 2014
БРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле. Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, цалуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. Дори някогашното братче на Сладунка, .., беше станало мустакат, възрастен мъж. Ил. Волен, МДС, 29. Тръпко прогони кучето и го затвори в плевнята, да не безпокои гостите. После мина на другата страна на къщата, дето беше стаята на сестра му. Тя го чакаше вече там, под навеса и тихо подсмъркна: — Леле, Тръпко, братче… Дали ще се видиме пак… Д. Талев, ПК, 409.
2. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братленце. — Хайде, Стаматко, хайде братче, подканям го аз — да стигнем веднъж болницата. Л. Стоянов, X, 32. Щом Велико засвири, Захария се разчувствува, просълзи се: Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш. Й. Йовков, АМГ, 185.
БРА`ТЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов, от братче; братец, братленце. Познавам две деца — / момченце и момиче, / две хубави деца — / братченце и сестриче. Елин Пелин, ПБ, 130.
БРАТЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братясвам, братявам, братимя2. Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима. РД, 1961, бр. 304, 3. Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто. Ст. Станчев, ПЯС, 93.
БРАТЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. 1. Нар.-поет. обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого, братя се страд. — Брате ле мой, брате ле, / нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сестри. Нар. пес., СбНУ IV, 63.
БРАТЯ` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, несв., непрех. Диал. Побратимявам се, братимя се. Аз се братих с Иван.
БРАТЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Братя1, братясвам, братимя2.
БРАТЯ`ВАНЕ, мн. -и`я, ср. Отгл. същ. от братявам; братене1, братясване, братимене2. После от подземното стъбло на първопокаралото растение започват да израстват странични стъбла .. Това израстване на странични стъбла се нарича братяване. Бтн V-VI кл, (превод), 92.
БРАТЯ`САМ. Вж. братясвам.
БРАТЯ`СВАМ -аш, несв.; братя`сам, -аш, св., непрех. Братя`1, братявам, братимя2. Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти; .., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва. Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден; .., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и братясали, та е ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поотъпче. Й. Йовков, ВАХ, 129.
БРАТЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от братясвам; братене1, братяване, братимене2.
БРА`УЗЪР м. Информ. Специализиран програмен продукт за търсене, разглеждане и обмяна на информация по Интернет. Браузърите .. с всичките допълнения заемат много място върху диска. ИЗВ, 28.
— Англ. browser.
БРА`УНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Брауново движение. Физ. Непрекъснато хаотично движение на микроскопични* частици в газова или течна среда, предизвикано от сблъскването им с молекулите на тази среда. Браунова тръба. Физ. Електроннолъчева тръба, основен елемент в осцилоскопи и телевизори.
— От англ. собств.
БРАХИКЕФА`Л м. Антроп. Човек с къса глава.
— От гр. βραχύς ’къс’ + κεφαλή ’глава’. — Друга форма: брахицефа`л.
БРАХИКЕФА`ЛИЯ ж. Антроп. Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината от долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са съвсем малки.
— Друга форма: брахицефа`лия.
БРАХИОКОЛО`Н м. Литер. Обособени кратки ритмични единици, състоящи се от отделни думи или кратки словосъчетания, които в устната реч се отделят с паузи, а в писмената — обикновено със запетаи, напр. Мечтател безумен, / образ невъзможен, / на тъмна епоха / син бодър, / тревожен.
— От гр. βραχύς ’кратък’ + κῶλον ’член на тялото; част на изречението, период’.
БРАХИЛО`ГИЯ ж. 1. Литер. Стилистичен похват, при който по-дълъг израз се заменя с по-кратък.
2. Начин на кратко изразяване.
— От гр. βραχύς ’кратък, къс’ + λογος ’учение, наука’.
БРАХИОМО`РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Анат. Който е с нисък ръст и с малко тегло.
— От гр. βραχύς ’къс’ + μορφή ’форма’.
БРАХМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Браманизъм; брамизъм.
