Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/300“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | кладенец. <i>А като остаря,.., направиха | + | кладенец. <i>А като остаря, .., направиха го [коня] алаша, туриха го да вади вода.</i> Й. Йовков, АМГ, 114. |
| − | <b> | + | — Татар. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАШЪ`К</b> <i>неизм. прил. Простонар.</i> Научен, навикнал. | ||
| − | <b> | + | — От тур. alışık. — Друга форма: <em>алаши`к</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`САМ</b>. Вж. алащисвам и алащисувам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>алащи`сам</b>, -аш и <b>алащи`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> алащи`сах, <i>св., непрех. Остар.</i> Навиквам<sup>1</sup>, свиквам, приучвам се; алащисувам. <i>Аз познавах бедния Прашилник много по-отрано, .. Бях алащисал от малък с него, та и коджа ми ти момче аз си ходех с него да ме носи на чуш.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>алащи`сам се, алащи`ша се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Алащисвам; алащисувам се. <i>— Леле, брайно Михаиле, / .. /Като ч’ийдеш бой да бийеш, / да ми водиш малки Кральо / и он с тебе бой да бийе, / у бой да се алащише.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 511. | ||
| − | <b> | + | — От тур. alışmak. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> алащисвам <i>и от</i> алащисвам се; алащисуване, навикване<sup>1</sup>, свикване, приучване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`СУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>алащи`сам</b>, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, <i>св., непрех. Остар.</i> Алащисвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`СУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>алащи`сам се</b> и <b>алащи`ша се</b> <i>св. непрех. Остар.</i> Алащисвам, алащисвам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`СУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> алащисувам <i>и от</i> алащисувам се; алащисване, навикване<sup>1</sup>, свикване, привикване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛАЩИ`ША</b>. Вж. алащисвам и алащисувам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице от основното население на Албания. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБАНЕ`ЗИН</b>, <i>мн.</i> албане`зи, <i>м. Остар.</i> Албанец. <i>Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования.</i> ДЗ, 1868, бр. 8, 32. | ||
| − | <b> | + | — От фр. Albanais. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Книж.</i> Дума или израз от албански произход, заети в някой друг език. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Албания. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прил. от</i> албанец <i>и от</i> Албания. <i>Албански планини. Албанско пристанище. Албански народ. Албанско селище. Албанска народна песен. Албански нрави.</i> | ||
| − | <b> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>албански</b> <i>м.</i> Албански език. <i>В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Чуваха се разговори на албански, на чешки и словашки.</i> Ал. Бабек, МЕ, 30. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБАТРО`С</b> <i>м.</i> Голяма южна морска птица от разреда буревестници с дълги тесни крила и извит надолу клюн. Diomedinae exulans. <i>Буревестниците и албатросите надушват миризмата на риба от разстояние повече от три километра.</i> О, 1991, бр. 2, 7. <i>Една сутрин видяхме зад кърмата на парахода два скъпи госта — два бели като сняг албатроси, големи едва ли не колкото цял човешки бой, които с чудна лекота и грация планираха зад парахода.</i> П. Вежинов, ДМ, 26. <i>Знаеше, че буря предвестява, / пред платната литнал албатрос…</i> Е. Багряна, ПЗ, 97. <i>На рифа бе кацнал албатрос. Този горд морски великан, .., сега разтваряше широките си крила.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 85. | ||
| − | <b> | + | — От исп. alcatraz през англ. albatross. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБАТРО`СОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до албатрос. <i>Албатросов полет.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБИГО`ЕЦ</b>, <i>мн.</i> -о`йци, <i>м. Истор.</i> Привърженик на албигойството. <i>В черковнославянската литература и по-специално в апокрифната диалогът играе също като във византийската голяма роля .. С простотата на своите форми тия апокрифи в диалогична форма бяха много достъпни за широките народни маси, затова не е чудно, че богомилите (и по техен пример албигойците) много охотно и ловко ги използуваха.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 175. | ||
| − | <b>— | + | — От фр. собств. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБИГО`ЙКА</b> <i>ж. Истор.</i> Привърженичка на албигойството. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБИГО`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до албигоец. <i>Албигойско учение.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБИГО`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор.</i> Фракция от сектата на катарите, разпространени в Южна Франция през XII и XIII в., тясно свързано с богомилството и павликянството. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛБИНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Вродена пълна или частична липса на пигмент у хора, животни (на кожа, косми, пера) и у растения (на зелената окраска), вследствие на която се явяват бяло-розова кожа (у хората), розово-червени очи, нарушено зрение и др. <i>Божурът и къклицата с бели цветове не са отделни видове. Това е албинизъм — явление, свойствено на животните и растенията.</i> ПН, 1934, кн. 4, 63. <i>Очите (на белите канарчета) са блестящи, черни или кафяви. Червените очи са признак на албинизъм.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 100. | ||
| − | + | — От фр. albinisme. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛБИНО`С</b> <i>м.</i> Човек, животно или растение, което има албинизъм, което е лишено | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 10:03, 19 юли 2013
кладенец. А като остаря, .., направиха го [коня] алаша, туриха го да вади вода. Й. Йовков, АМГ, 114.
— Татар.
АЛАШЪ`К неизм. прил. Простонар. Научен, навикнал.
— От тур. alışık. — Друга форма: алаши`к.
АЛАЩИ`САМ. Вж. алащисвам и алащисувам.
АЛАЩИ`СВАМ, -аш, несв.; алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Навиквам1, свиквам, приучвам се; алащисувам. Аз познавах бедния Прашилник много по-отрано, .. Бях алащисал от малък с него, та и коджа ми ти момче аз си ходех с него да ме носи на чуш. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
АЛАЩИ`СВАМ СЕ несв.; алащи`сам се, алащи`ша се св., непрех. Остар. Алащисвам; алащисувам се. — Леле, брайно Михаиле, / .. /Като ч’ийдеш бой да бийеш, / да ми водиш малки Кральо / и он с тебе бой да бийе, / у бой да се алащише. Нар. пес., СбНУ XLIII, 511.
— От тур. alışmak.
АЛАЩИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисвам и от алащисвам се; алащисуване, навикване1, свикване, приучване.
АЛАЩИ`СУВАМ, -аш, несв.; алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Алащисвам.
АЛАЩИ`СУВАМ СЕ несв.; алащи`сам се и алащи`ша се св. непрех. Остар. Алащисвам, алащисвам се.
АЛАЩИ`СУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисувам и от алащисувам се; алащисване, навикване1, свикване, привикване.
АЛАЩИ`ША. Вж. алащисвам и алащисувам.
АЛБА`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Албания.
АЛБАНЕ`ЗИН, мн. албане`зи, м. Остар. Албанец. Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования. ДЗ, 1868, бр. 8, 32.
— От фр. Albanais.
АЛБАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. Дума или израз от албански произход, заети в някой друг език.
АЛБА`НКА ж. Жена от основното население на Албания.
АЛБА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от албанец и от Албания. Албански планини. Албанско пристанище. Албански народ. Албанско селище. Албанска народна песен. Албански нрави.
2. Като същ. албански м. Албански език. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Чуваха се разговори на албански, на чешки и словашки. Ал. Бабек, МЕ, 30.
АЛБАТРО`С м. Голяма южна морска птица от разреда буревестници с дълги тесни крила и извит надолу клюн. Diomedinae exulans. Буревестниците и албатросите надушват миризмата на риба от разстояние повече от три километра. О, 1991, бр. 2, 7. Една сутрин видяхме зад кърмата на парахода два скъпи госта — два бели като сняг албатроси, големи едва ли не колкото цял човешки бой, които с чудна лекота и грация планираха зад парахода. П. Вежинов, ДМ, 26. Знаеше, че буря предвестява, / пред платната литнал албатрос… Е. Багряна, ПЗ, 97. На рифа бе кацнал албатрос. Този горд морски великан, .., сега разтваряше широките си крила. Гр. Угаров, ПСЗ, 85.
— От исп. alcatraz през англ. albatross.
АЛБАТРО`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до албатрос. Албатросов полет.
АЛБИГО`ЕЦ, мн. -о`йци, м. Истор. Привърженик на албигойството. В черковнославянската литература и по-специално в апокрифната диалогът играе също като във византийската голяма роля .. С простотата на своите форми тия апокрифи в диалогична форма бяха много достъпни за широките народни маси, затова не е чудно, че богомилите (и по техен пример албигойците) много охотно и ловко ги използуваха. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 175.
— От фр. собств.
АЛБИГО`ЙКА ж. Истор. Привърженичка на албигойството.
АЛБИГО`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до албигоец. Албигойско учение.
АЛБИГО`ЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Фракция от сектата на катарите, разпространени в Южна Франция през XII и XIII в., тясно свързано с богомилството и павликянството.
АЛБИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Вродена пълна или частична липса на пигмент у хора, животни (на кожа, косми, пера) и у растения (на зелената окраска), вследствие на която се явяват бяло-розова кожа (у хората), розово-червени очи, нарушено зрение и др. Божурът и къклицата с бели цветове не са отделни видове. Това е албинизъм — явление, свойствено на животните и растенията. ПН, 1934, кн. 4, 63. Очите (на белите канарчета) са блестящи, черни или кафяви. Червените очи са признак на албинизъм. Вл. Помаков, ПДП (превод), 100.
— От фр. albinisme.
АЛБИНО`С м. Човек, животно или растение, което има албинизъм, което е лишено
