Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/925“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>той почувствува, че го е хванал добре.</i> Д. Немиров, ДР. 89. <i>Момичето го загледа с боязлив поглед.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 87. | + | <i>той почувствува, че го е хванал добре.</i> Д. Немиров, ДР,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 89. <i>Момичето го загледа с боязлив поглед.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 87. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЯЗЛИ`ВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Страхливец. <i>И на такъв боязливец и | + | <b>БОЯЗЛИ`ВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Страхливец. <i>И на такъв боязливец и треперушко са възложили непосилно дело.</i> Б. Обретенов, С, 32. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЯЗЛИ`ВИЧКО</b>. <i>Нареч. от</i> | + | <b>БОЯЗЛИ`ВИЧКО</b>. <i>Нареч. от</i> боязливичък. <i>Детето пристъпи напред боязливичко.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БОЯЗЛИ`ВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> боязлив. <i>Боязливичко момиченце.</i> | <b>БОЯЗЛИ`ВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> боязлив. <i>Боязливичко момиченце.</i> | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>БОЯЗЛИ`ВКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Страхливка. | <b>БОЯЗЛИ`ВКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Страхливка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЯЗЛИ`ВО</b> <i>нареч.</i> С боязън; плахо, | + | <b>БОЯЗЛИ`ВО</b> <i>нареч.</i> С боязън; плахо, несмело, страхливо. <i>Веднъж само дойде да приказва с нея, боязливо, плахо, но веднага избяга.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 49. <i>Селянката и детето пристъпиха боязливо в широката и светла кухня.</i> Г. Райчев, ЗК, 137. <i>Дошлият влезе боязливо, почти на пръсти.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 493. <i>Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръчици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени.</i> А. Каралийчев, НЗ, 121. <i>Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо.</i> К. Калчев, ДНГ, 101. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЯЗЛИ`ВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> боязлив. <i>Той се чувствуваше стеснен в присъствието на тоя граф, изпитваше някакво чувство на боязливост пред тоя титулован благородник.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 187. <i>Кондо не отвърна, а гледаше Димитра с дивата боязливост на победено животно.</i> Д. Немиров, Б, 136. <i> | + | <b>БОЯЗЛИ`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> боязлив. <i>Той се чувствуваше стеснен в присъствието на тоя граф, изпитваше някакво чувство на боязливост пред тоя титулован благородник.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 187. <i>Кондо не отвърна, а гледаше Димитра с дивата боязливост на победено животно.</i> Д. Немиров, Б, 136. <i>Боязливостта требува да бъде обичайт на жените: тя им заздравява добродетелта.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БOЯ`ЗНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е плах, несмел, страхлив. <i>И отиде во своя си шатра. / Там Талтивий чакаше боязнен.</i> Гр. Пърличев, Ч, бр. 12, 376. |
| − | |||
| − | 376 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`ЗЪН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Плахост, страх. <i>Всеки е изпитвал онова ново чувство на усамотеност, на боязън и на учудване, когато пръв път е влязъл в една столетна гора.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 46. <i>Грижа и боязън за утрешния ден бърчеха челата на братята.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 205. <i>Правят ми път, по-скоро от боязън, отколкото от уважение.</i> Л. Стоянов, X, 153. <i>Понякога с боязън се питаше: нима може лицето на човека да бъде само непроницаема маска, зад която се крие друго?</i> Ем. Манов, ДСР, 377. <i>Големите му светли очи се устремиха с боязън към лицето на учителката.</i> В. Геновска, СГ, 252. <i>— Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 148. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е боядисан, обагрен. <i>Боялия прежда.</i> <i>Боялия платове.</i> |
| − | 2. Който пуска боя, който може да боядисва. <i>Не пери белите дрехи с цветните, щото са боялия. Боялия грозде.</i> | + | 2. Който пуска боя, който може да боядисва. <i>Не пери белите дрехи с цветните, щото са боялия.</i> <i>Боялия грозде.</i> |
| − | 3. <i>Прен.</i> За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето; мургав. <i>Противоп.</i> бял, светъл. <i>„Маро, — викаха й — твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса | + | 3. <i>Прен.</i> За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето; мургав. <i>Противоп.</i> бял, светъл. <i>„Маро, — викаха й — твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса Кесаджия, затова си такава боялия…“</i> Б. Болгар, Б, 62. <i>Черният погледна през рамото си и му се понрави виновната усмивка на момъка, който беше също такъв боялия като него и още носеше на главата си войнишка фуражка без кокарда.</i> А. Каралийчев, НЧ, 31. |
| − | — От тур. | + | — От тур. boyalı. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Тревисто растение, най-често с жълти и по-рядко с бели или червени гроздовидни съцветия и шушулковидни плодове. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`НЧАНИН</b>, <i>мн.</i> боя`нчани, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в Бояна, курортен район на София; боянчанец. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`НЧАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Боянчанин. <i>Някои наши учени откриват в боянчанеца един особен антроположки тип, но тези особености никой не отдава на влиянието на Витоша.</i> П. Делирадев, В, 286. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`НЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бояна. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`РИН</b>, <i>мн.</i> боя`ри, <i>м. Остар. Книж.</i> Болярин. <i>Във време на феодалната система кралете нямаха никаква сила, защото всякой боярин беше господар на земите си.</i> Й. Груев, УЗ, 95. <i>В Молдавия има три вида благородни. Най-първите се казват бояри .., ала всички са станали такива в по-ново време.</i> СбНУ VI, 166. |
— От рус. боярин. | — От рус. боярин. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Болярски. <i>Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати староруски боярски одежди.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 66. <i>Старите боярски семейства [в Молдовия] са вече изчезнали.</i> СбНУ VI, 166. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Събир. Остар. Книж.</i> Болярство. <i>Висшата класа съставляват богатите купци, които захващат мястото на изчезналото боярство.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 142. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЯ`РЩИНА</b> <i>ж. Истор.</i> По време на феодализма — безплатен труд на българските селяни в земите на болярите; ангария. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЯ СЕ</b>, | + | <b>БОЯ` СЕ</b>, бо`иш се, <i>мин. св.</i> боя`х се, <i>прич. мин. св. деят.</i> бо`ял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> бо`ели се, <i>несв., непрех.</i> Обикн. с предл. <em>от</em>, <em>за</em> или със следв. изр. със съюз <em>че</em> или <em>да</em>. Изпитвам страх, страхувам се, опасявам се. <i>— Няма вълци, господин съдия, не бойте се, — рече каруцарят с такъв тон, че почтеният чиновник се озърна плахо наоколо.</i> Елин |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:10, 30 януари 2014
той почувствува, че го е хванал добре. Д. Немиров, ДР,* 89. Момичето го загледа с боязлив поглед. М. Грубешлиева, ПИУ, 87.
БОЯЗЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Страхливец. И на такъв боязливец и треперушко са възложили непосилно дело. Б. Обретенов, С, 32.
БОЯЗЛИ`ВИЧКО. Нареч. от боязливичък. Детето пристъпи напред боязливичко.
БОЯЗЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от боязлив. Боязливичко момиченце.
БОЯЗЛИ`ВКА ж. Рядко. Страхливка.
БОЯЗЛИ`ВО нареч. С боязън; плахо, несмело, страхливо. Веднъж само дойде да приказва с нея, боязливо, плахо, но веднага избяга. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 49. Селянката и детето пристъпиха боязливо в широката и светла кухня. Г. Райчев, ЗК, 137. Дошлият влезе боязливо, почти на пръсти. Ст. Дичев, ЗС I, 493. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръчици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени. А. Каралийчев, НЗ, 121. Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо. К. Калчев, ДНГ, 101.
БОЯЗЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от боязлив. Той се чувствуваше стеснен в присъствието на тоя граф, изпитваше някакво чувство на боязливост пред тоя титулован благородник. Ив. Вазов, Съч. XII, 187. Кондо не отвърна, а гледаше Димитра с дивата боязливост на победено животно. Д. Немиров, Б, 136. Боязливостта требува да бъде обичайт на жените: тя им заздравява добродетелта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.
БOЯ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е плах, несмел, страхлив. И отиде во своя си шатра. / Там Талтивий чакаше боязнен. Гр. Пърличев, Ч, бр. 12, 376.
БОЯ`ЗЪН, мн. няма, ж. Книж. Плахост, страх. Всеки е изпитвал онова ново чувство на усамотеност, на боязън и на учудване, когато пръв път е влязъл в една столетна гора. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. Грижа и боязън за утрешния ден бърчеха челата на братята. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Правят ми път, по-скоро от боязън, отколкото от уважение. Л. Стоянов, X, 153. Понякога с боязън се питаше: нима може лицето на човека да бъде само непроницаема маска, зад която се крие друго? Ем. Манов, ДСР, 377. Големите му светли очи се устремиха с боязън към лицето на учителката. В. Геновска, СГ, 252. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148.
БОЯЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. 1. Който е боядисан, обагрен. Боялия прежда. Боялия платове.
2. Който пуска боя, който може да боядисва. Не пери белите дрехи с цветните, щото са боялия. Боялия грозде.
3. Прен. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето; мургав. Противоп. бял, светъл. „Маро, — викаха й — твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса Кесаджия, затова си такава боялия…“ Б. Болгар, Б, 62. Черният погледна през рамото си и му се понрави виновната усмивка на момъка, който беше също такъв боялия като него и още носеше на главата си войнишка фуражка без кокарда. А. Каралийчев, НЧ, 31.
— От тур. boyalı.
БОЯ`НКА ж. Диал. Тревисто растение, най-често с жълти и по-рядко с бели или червени гроздовидни съцветия и шушулковидни плодове.
БОЯ`НЧАНИН, мн. боя`нчани, м. Лице, което е родено или живее в Бояна, курортен район на София; боянчанец.
БОЯ`НЧАНЕЦ, мн. -нци, м. Боянчанин. Някои наши учени откриват в боянчанеца един особен антроположки тип, но тези особености никой не отдава на влиянието на Витоша. П. Делирадев, В, 286.
БОЯ`НЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Бояна.
БОЯ`РИН, мн. боя`ри, м. Остар. Книж. Болярин. Във време на феодалната система кралете нямаха никаква сила, защото всякой боярин беше господар на земите си. Й. Груев, УЗ, 95. В Молдавия има три вида благородни. Най-първите се казват бояри .., ала всички са станали такива в по-ново време. СбНУ VI, 166.
— От рус. боярин.
БОЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Болярски. Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати староруски боярски одежди. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Старите боярски семейства [в Молдовия] са вече изчезнали. СбНУ VI, 166.
БОЯ`РСТВО, мн. няма, ср. Събир. Остар. Книж. Болярство. Висшата класа съставляват богатите купци, които захващат мястото на изчезналото боярство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 142.
БОЯ`РЩИНА ж. Истор. По време на феодализма — безплатен труд на българските селяни в земите на болярите; ангария.
БОЯ` СЕ, бо`иш се, мин. св. боя`х се, прич. мин. св. деят. бо`ял се, -а се, -о се, мн. бо`ели се, несв., непрех. Обикн. с предл. от, за или със следв. изр. със съюз че или да. Изпитвам страх, страхувам се, опасявам се. — Няма вълци, господин съдия, не бойте се, — рече каруцарят с такъв тон, че почтеният чиновник се озърна плахо наоколо. Елин
