Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/915“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`СИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал.</i> от бос (в 1, 2 и 3 знач.). <i>След окъпването едно селянче момиче ни донесе кафето в стаята. Босичко, русокосо, със сухичко лице, което има правилни и нежни черти.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 116. <i>Работниците облякоха много полкове .., но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и босички, зъбите им тракаха от студ.</i> А. Каралийчев, НЗ, 117-118. <i>Вечер си конче / Момчил ковеше, / сутрин му конче босичко.</i> Нар. пес., СбНУ XVI, 13. <i>Той е доста босичък в специалността си.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`СНЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Босна, държава в северозападната част на Балканския полуостров; бошнак. <i>Хората са радостни .., защото са сигурни, че керваните им ще стигнат Босна. Босненци идват сами да си платят.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСНЕНИ`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Бос-босненичък</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Съвсем бос. <i>Тя ходила и скитала, дето завърнела, напъте боса-босненичка, а понякогаш полугола.</i> У, 1870, бр. 2, 19. <i>По нас не обуват дори и тънки калеври, ами боси-босненички ходят много жени, деца, дори и мъжие по калните и студени улици през пролетно время.</i> Лет., 1873, 82. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`СНЕНКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Босна; бошначка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`СНЕНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Босна. <i>Босненската столица е Сараево.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`СО</b> <i>нареч.</i> Обикн. в съчет.: <b>На босо</b>. 1. Без чорапи, на бос крак. <i>Момчето беше на около шестнайсет години, по риза, разгърдено, с гумени цървули на босо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. <i>Разкрачил дългите си крака, обути на босо в юфтени обуща, той бе смъкнал каскета ниско срещу слънцето.</i> Ем. Станев, ИК III-IV, 460. |
| − | + | 2. Без чорапи и без обувки. <i>Дядо се тюхка: — Като да може да му пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босо ще се изкара, ама как ще зазимят!…</i> Й. Радичков, ББ, 115-116. | |
| − | |||
| − | 2. Без чорапи и без обувки. <i>Дядо се тюхка: — Като да може да му пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босо | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСОКРА`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Босоног. <i>Само Петьо тичаше радостен из стърнищата. Босокрак, гологлав, разгърден, той се вреше във високата, прегоряла трева.</i> Г. Караславов, Тат., 14. <i>— Дай му коня, бе! — завикаха момците на едно босокрако конярче.</i> Ем. Коралов, MB, 9. <i>Пред порутената циганска колиба гореше огън. Весело скачаха пламъците, съскаха суровите върбови клони, босокраките циганчета се гонеха и пищяха наоколо.</i> Ив. Венков, ХКН, 33. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСОНО`Г</b>,{{попр|Добавяне на ударение.}} -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с боси нозе; необут, босокрак. <i>Дребни босоноги деца се изсипваха на пътя, разпиляваха се като птички.</i> Б. Несторов, СР, 212. <i>Шестнадесетгодишната Иглика, босонога и по ръкави, вървеше бавно между стадото.</i> Елин Пелин,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Съч. II, 43. <i>Босоного младо момиче пробягна през улицата, поздрави плахо и бърже потъна в мрака на съседния двор.</i> Кр. Велков, СБ, 31. <i>Босоноги дечурлига.</i> <i>Босоного циганче.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОСОТА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> 1. <i>Отвл. същ. от</i> бос (в 1 знач.); босотия. 2. <i>Прен.</i> Неосведоменост, невежество. <i>Всичката му босота и бездарност е изложена | + | <b>БОСОТА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> 1. <i>Отвл. същ. от</i> бос (в 1 знач.); босотия. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Неосведоменост, невежество. <i>Всичката му босота и бездарност е изложена красноречиво…</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 74. <i>Ето где се изисква най-голямото изкуство: да умееш не само да скриеш своята умствена босота, но и да се покажеш образован…</i> Ал. Константинов, Съч. I, 311. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСОТИ`Я</b> <i>ж. Разг.</i> Босота (в 1 знач.). <i>В цялата армия — босотия и голотия!</i> Борба 1919, кн. I, 28. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСТА`Н</b> <i>м.</i> 1. Място, засадено с дини и пъпеши. <i>Бостанът се тъмнееше, дините се чернееха като човешки глави.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 36. <i>В градината видях смешно плашило .. То беше сред бостан от дини и пъпеши.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 84. <i>От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремета.</i> А. Каралийчев,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} ПГ, 150. <i>Я ютидаах / .. на бостаня, / .. я потърсих / .. росна диня.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 143. |
| − | 2. <i>Събир. Диал.</i> Дините и пъпешите, които растат на това място. <i>Те пуснаха колята, хем воловете си да напасат и те да си наберат бостан да ядат.</i> М. Кънчев, В, 59. <i>Си три моми харни / .. / золум ми чинили / на | + | 2. <i>Събир. Диал.</i> Дините и пъпешите, които растат на това място. <i>Те пуснаха колята, хем воловете си да напасат и те да си наберат бостан да ядат.</i> М. Кънчев, В, 59. <i>Си три моми харни / .. / золум ми чинили / на Корчанско поле; бостан изкинали.</i> СбБрМ, 430. |
| − | 3. <i>Диал.</i> Зеленчукова градина. <i>Райка, щом сложи стомната в пруста и медника на | + | 3. <i>Диал.</i> Зеленчукова градина. <i>Райка, щом сложи стомната в пруста и медника на водника, бързо подкладе огъня .., па грабна малката кошница, с която берат от бостана зеленчук, и излезе.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 139. <i>Плевя бостан.</i> △ <i>Поя бостан.</i> <i>Лехи на бостан.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Бостан-коркусу</b>. <i>Простонар. Пренебр.</i> Много грозен мъж или много грозна жена. <i>Свършиха ли се хубвите моми, та си взел това бостан-коркусу!</i> |
| − | + | ||
| − | + | <b>Гледа ме като че ли съм обрал на баща му бостана</b>. <i>Разг.</i> Гледа ме с яд, намръщено, накриво. <i>Яхнал на коня след мене, гледа ме, като че съм обрал на баща му … бостана.</i> Кр. Велков, СБ, 75. | |
| + | |||
| + | <b>Обрах бостана</b>. <i>Диал.</i> Изхарчих парите си. | ||
| + | |||
| + | <b>Обрах си зелен бостана</b>. <i>Диал.</i> 1. Предварително, без време изхарчих парите си. 2. Развалих си сам работата. | ||
| + | |||
| + | — От пер. през тур. bostan. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСТАНДЖИБАШИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Истор.</i> 1. Във феодална Турция — началнически чин в охраната на султанския дворец. <i>Сигур нещо се е отличил .., ама за две години нещо стана бостанджибашия. И пак се върна — с цяла рота бостанджии е сега.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322. |
| + | 2. Лице с такъв чин. <i>Навъдиха се разбойници-анадолци и бостанджибашията тръгна</i> | ||
Текуща версия към 15:06, 25 януари 2014
БО`СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бос (в 1, 2 и 3 знач.). След окъпването едно селянче момиче ни донесе кафето в стаята. Босичко, русокосо, със сухичко лице, което има правилни и нежни черти. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. Работниците облякоха много полкове .., но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и босички, зъбите им тракаха от студ. А. Каралийчев, НЗ, 117-118. Вечер си конче / Момчил ковеше, / сутрин му конче босичко. Нар. пес., СбНУ XVI, 13. Той е доста босичък в специалността си.
БО`СНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Босна, държава в северозападната част на Балканския полуостров; бошнак. Хората са радостни .., защото са сигурни, че керваните им ще стигнат Босна. Босненци идват сами да си платят. Вл. Свинтила, СЗЗ, 8.
БОСНЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бос-босненичък. Остар. и диал. Съвсем бос. Тя ходила и скитала, дето завърнела, напъте боса-босненичка, а понякогаш полугола. У, 1870, бр. 2, 19. По нас не обуват дори и тънки калеври, ами боси-босненички ходят много жени, деца, дори и мъжие по калните и студени улици през пролетно время. Лет., 1873, 82.
БО`СНЕНКА ж. Жена от основното население на Босна; бошначка.
БО`СНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Босна. Босненската столица е Сараево.
БО`СО нареч. Обикн. в съчет.: На босо. 1. Без чорапи, на бос крак. Момчето беше на около шестнайсет години, по риза, разгърдено, с гумени цървули на босо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Разкрачил дългите си крака, обути на босо в юфтени обуща, той бе смъкнал каскета ниско срещу слънцето. Ем. Станев, ИК III-IV, 460.
2. Без чорапи и без обувки. Дядо се тюхка: — Като да може да му пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босо ще се изкара, ама как ще зазимят!… Й. Радичков, ББ, 115-116.
БОСОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Босоног. Само Петьо тичаше радостен из стърнищата. Босокрак, гологлав, разгърден, той се вреше във високата, прегоряла трева. Г. Караславов, Тат., 14. — Дай му коня, бе! — завикаха момците на едно босокрако конярче. Ем. Коралов, MB, 9. Пред порутената циганска колиба гореше огън. Весело скачаха пламъците, съскаха суровите върбови клони, босокраките циганчета се гонеха и пищяха наоколо. Ив. Венков, ХКН, 33.
БОСОНО`Г,* -а, -о, мн. -и, прил. Който е с боси нозе; необут, босокрак. Дребни босоноги деца се изсипваха на пътя, разпиляваха се като птички. Б. Несторов, СР, 212. Шестнадесетгодишната Иглика, босонога и по ръкави, вървеше бавно между стадото. Елин Пелин,* Съч. II, 43. Босоного младо момиче пробягна през улицата, поздрави плахо и бърже потъна в мрака на съседния двор. Кр. Велков, СБ, 31. Босоноги дечурлига. Босоного циганче.
БОСОТА`, мн. няма, ж. Рядко. 1. Отвл. същ. от бос (в 1 знач.); босотия.
2. Прен. Неосведоменост, невежество. Всичката му босота и бездарност е изложена красноречиво… Ив. Вазов, Съч. XIX, 74. Ето где се изисква най-голямото изкуство: да умееш не само да скриеш своята умствена босота, но и да се покажеш образован… Ал. Константинов, Съч. I, 311.
БОСОТИ`Я ж. Разг. Босота (в 1 знач.). В цялата армия — босотия и голотия! Борба 1919, кн. I, 28.
БОСТА`Н м. 1. Място, засадено с дини и пъпеши. Бостанът се тъмнееше, дините се чернееха като човешки глави. Й. Йовков, ЧКГ, 36. В градината видях смешно плашило .. То беше сред бостан от дини и пъпеши. Ив. Карановски, Разк. I, 84. От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремета. А. Каралийчев,* ПГ, 150. Я ютидаах / .. на бостаня, / .. я потърсих / .. росна диня. Нар. пес., СбНУ XLVII, 143.
2. Събир. Диал. Дините и пъпешите, които растат на това място. Те пуснаха колята, хем воловете си да напасат и те да си наберат бостан да ядат. М. Кънчев, В, 59. Си три моми харни / .. / золум ми чинили / на Корчанско поле; бостан изкинали. СбБрМ, 430.
3. Диал. Зеленчукова градина. Райка, щом сложи стомната в пруста и медника на водника, бързо подкладе огъня .., па грабна малката кошница, с която берат от бостана зеленчук, и излезе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 139. Плевя бостан. △ Поя бостан. Лехи на бостан.
◇ Бостан-коркусу. Простонар. Пренебр. Много грозен мъж или много грозна жена. Свършиха ли се хубвите моми, та си взел това бостан-коркусу!
Гледа ме като че ли съм обрал на баща му бостана. Разг. Гледа ме с яд, намръщено, накриво. Яхнал на коня след мене, гледа ме, като че съм обрал на баща му … бостана. Кр. Велков, СБ, 75.
Обрах бостана. Диал. Изхарчих парите си.
Обрах си зелен бостана. Диал. 1. Предварително, без време изхарчих парите си. 2. Развалих си сам работата.
— От пер. през тур. bostan.
БОСТАНДЖИБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. 1. Във феодална Турция — началнически чин в охраната на султанския дворец. Сигур нещо се е отличил .., ама за две години нещо стана бостанджибашия. И пак се върна — с цяла рота бостанджии е сега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.
2. Лице с такъв чин. Навъдиха се разбойници-анадолци и бостанджибашията тръгна
