Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/818“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>и жад за снага е била обичта му — и царският брак е бил позорен блуд!</i> Н. Райнов, КЦ, 64. <i>Тя | + | <i>и жад за снага е била обичта му — и царският брак е бил позорен блуд!</i> Н. Райнов, КЦ, 64. <i>Тя [жената] е при нас като доверчиво и любящо дете, а ние правим от нея проститутка, измамница и развратница; учим я на мръсен блуд.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 75-76. <i>А фанариотските архиереи държат в конаците си богати хареми и предават са на най-скотския разврат и най-гнуснавия блуд.</i> С, 1872, бр. 33, 257. <i>И Фенер, котило на ехидна раса, / гнездо на кощунство, на леност, на блуд.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 193-194. |
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Бъркотия, бърканица, размирица. <i>Ставаха големи блудове в града.</i> Н. Геров, РБЯ 1, 48-49. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛУ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който живее безпътно, в разврат; развратен, порочен. <i>— „О, блудни, пияни патриции, пак ли / жадувате кърви и смърт?“</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 130. | ||
| − | 2. <i> | + | 2. За дума, желание, действие и под. — непристоен, вулгарен. <i>Има само четири наказания. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща.</i> А. Дончев, BP, 67. <i>Всичко беше в порядък, но на нея й се струваше, че само преди малко тука е извършено блудно деяние и набързо два чифта ръце са я разтребили, за да прикрият следите му.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 183. <i>Как ся престъпва тая заповед? .., тя ся престъпва и с нечисти мисли и блудни желания.</i> ЕМ, 69. <i>Блуден език.</i> <i>Блудна реч.</i> |
| − | + | ||
| − | < | + | 3. <i>Старин.</i> Който се скита бездомен. <i>Но ето, възкръсна в мълвата / умрелия. Слухове глухи / летят за татарина черни, / за Чоки, безгробника блудни.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 73. <i>Ти си същият, който замина / преди много години в света, / от където се връщат завинаги / със една изповедна мечта: / като блудна загубена лястовица, / .. / да намериш пак старото гнездо / и любимия син небосклон.</i> Н. Марангозов, НПС, 14. |
| − | + | ◇ <b>Блуден дом</b>. <i>Остар.</i> Публичен дом. | |
| − | + | <b>Блудният син <се завръща></b>. Лице, което е напуснало бащиния дом и след дълго скитане и разгулен живот разкаяно се завръща отново (от евангелския разказ „Притча за блудния син“). <i>Аз исках нарочно да .. навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 25. | |
| − | + | <b><Връщам се / върна{{попр|Отпечатано „въриа“.}} се (завръщам се / завърна се)> като блудния син</b>. <i>Разг.</i> Връщам се някъде напълно разкаян и смирен. <i>Свих платната и като блудния син един ден потропах в Управлението.</i> Л. Петков, ГЦ, 36. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> блудя; блуждаене. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУДИ`ЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Старин.</i> Публичен дом. <i>И всичките блудници в блудилището наизскачаха от стаите си изплашени и ся събраха в общата стая.</i> П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 195. <i>Радоил пламна от ярост. — Аз няма да те оставя в татарските блудилища, поразенице! Или с мене, или кръвта ти изпих!</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 108. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За храна, питие — който е неприятен на вкус, разводнен, без достатъчно хранителни материали и не се яде или пие с охота, безвкусен. <i>Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена воденичка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи.</i> А. Гуляшки, Л, 390. <i>Той не дочака блудкавия безвкусен компот от сини сливи и ядосано излезе.</i> П. Вежинов, BP, 203. <i>Хлябът му [на Вишо] все биваше напукан, .. Гозбите му — пресолени, недосолени, прекисели, блудкави.</i> Ил. Волен, МДС, 226. // За вода — който има лош вкус, поради застоялост, липса на някакви минерали и др. <i>Хрумна му тогава да иде да се напие от блудкавата вода на кладенеца.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 140. |
| − | 2. <i>Прен.</i> Който е лишен от дълбочина, оригиналност; безсъдържателен, повърхностен, празен. <i>И тая | + | 2. <i>Прен.</i> Който е лишен от дълбочина, оригиналност; безсъдържателен, повърхностен, празен. <i>И тая [книга] беше доста посредствено произведение, натъпкано с патриотически и изтрити фрази, с блудкава риторика.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 78-79. <i>Никой .. от тия ревностни посланици на музите не подозира, че профанира и свободата, и поезията със своите блудкави песни.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 42. <i>Блудкави шеги.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛУДКАВИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на блудкав; блудкавост. | + | <b>БЛУДКАВИНА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на блудкав; блудкавост. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДКАВИЧКО</b>. <i>Нареч. от</i> блудкавичък. <i>Той се шегуваше блудкавичко.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДКАВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал.</i> от блудкав. <i>През целия път до тука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 84. <i>Гозбата ми се вижда блудкавичка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДКАВКИ</b>, -вка, -вко, <i>мн.</i> -вки, <i>прил. Диал.</i> Блудкавичък. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДКАВКО</b>. <i>Диал. Нареч. от</i> блудкавки; блудкавичко. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛУ`ДКАВО</b>. 1. <i>Нареч. от</i> блудкав. <i>Според г-на Бончова, ний сме пеяли безсолно и блудкаво, че добродетелта не остава без награда (кн. IV, стр. 88), когато той мисли инак, т. е. че добродетелта никога са не награждава.</i> Т. Шишков, В, 49. <i>Тя готви блудкаво.</i> |
| + | 2. С гл. <em>съм</em>, <em>ставам</em> и др. в 3 <i>л. ед.</i> и <i>мн. ч.</i> | ||
Текуща версия към 08:10, 14 декември 2013
и жад за снага е била обичта му — и царският брак е бил позорен блуд! Н. Райнов, КЦ, 64. Тя [жената] е при нас като доверчиво и любящо дете, а ние правим от нея проститутка, измамница и развратница; учим я на мръсен блуд. Г. Райчев, Избр. съч. I, 75-76. А фанариотските архиереи държат в конаците си богати хареми и предават са на най-скотския разврат и най-гнуснавия блуд. С, 1872, бр. 33, 257. И Фенер, котило на ехидна раса, / гнездо на кощунство, на леност, на блуд. Ив. Вазов, Съч. I, 193-194.
2. Диал. Бъркотия, бърканица, размирица. Ставаха големи блудове в града. Н. Геров, РБЯ 1, 48-49.
БЛУ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който живее безпътно, в разврат; развратен, порочен. — „О, блудни, пияни патриции, пак ли / жадувате кърви и смърт?“ Хр. Смирненски, Съч. I, 130.
2. За дума, желание, действие и под. — непристоен, вулгарен. Има само четири наказания. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща. А. Дончев, BP, 67. Всичко беше в порядък, но на нея й се струваше, че само преди малко тука е извършено блудно деяние и набързо два чифта ръце са я разтребили, за да прикрият следите му. Ст. Даскалов, СЛ, 183. Как ся престъпва тая заповед? .., тя ся престъпва и с нечисти мисли и блудни желания. ЕМ, 69. Блуден език. Блудна реч.
3. Старин. Който се скита бездомен. Но ето, възкръсна в мълвата / умрелия. Слухове глухи / летят за татарина черни, / за Чоки, безгробника блудни. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 73. Ти си същият, който замина / преди много години в света, / от където се връщат завинаги / със една изповедна мечта: / като блудна загубена лястовица, / .. / да намериш пак старото гнездо / и любимия син небосклон. Н. Марангозов, НПС, 14.
◇ Блуден дом. Остар. Публичен дом.
Блудният син <се завръща>. Лице, което е напуснало бащиния дом и след дълго скитане и разгулен живот разкаяно се завръща отново (от евангелския разказ „Притча за блудния син“). Аз исках нарочно да .. навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина. Ив. Вазов, Съч. XI, 25.
<Връщам се / върна* се (завръщам се / завърна се)> като блудния син. Разг. Връщам се някъде напълно разкаян и смирен. Свих платната и като блудния син един ден потропах в Управлението. Л. Петков, ГЦ, 36.
БЛУДЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блудя; блуждаене.
БЛУДИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Старин. Публичен дом. И всичките блудници в блудилището наизскачаха от стаите си изплашени и ся събраха в общата стая. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 195. Радоил пламна от ярост. — Аз няма да те оставя в татарските блудилища, поразенице! Или с мене, или кръвта ти изпих! Ив. Вазов, Съч. XIV, 108.
БЛУ`ДКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За храна, питие — който е неприятен на вкус, разводнен, без достатъчно хранителни материали и не се яде или пие с охота, безвкусен. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена воденичка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Л, 390. Той не дочака блудкавия безвкусен компот от сини сливи и ядосано излезе. П. Вежинов, BP, 203. Хлябът му [на Вишо] все биваше напукан, .. Гозбите му — пресолени, недосолени, прекисели, блудкави. Ил. Волен, МДС, 226. // За вода — който има лош вкус, поради застоялост, липса на някакви минерали и др. Хрумна му тогава да иде да се напие от блудкавата вода на кладенеца. Ив. Вазов, Съч. X, 140.
2. Прен. Който е лишен от дълбочина, оригиналност; безсъдържателен, повърхностен, празен. И тая [книга] беше доста посредствено произведение, натъпкано с патриотически и изтрити фрази, с блудкава риторика. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78-79. Никой .. от тия ревностни посланици на музите не подозира, че профанира и свободата, и поезията със своите блудкави песни. К. Величков, ПССъч. VIII, 42. Блудкави шеги.
БЛУДКАВИНА`, мн. няма, ж. Качество на блудкав; блудкавост.
БЛУ`ДКАВИЧКО. Нареч. от блудкавичък. Той се шегуваше блудкавичко.
БЛУ`ДКАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от блудкав. През целия път до тука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. Гозбата ми се вижда блудкавичка.
БЛУ`ДКАВКИ, -вка, -вко, мн. -вки, прил. Диал. Блудкавичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛУ`ДКАВКО. Диал. Нареч. от блудкавки; блудкавичко.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЛУ`ДКАВО. 1. Нареч. от блудкав. Според г-на Бончова, ний сме пеяли безсолно и блудкаво, че добродетелта не остава без награда (кн. IV, стр. 88), когато той мисли инак, т. е. че добродетелта никога са не награждава. Т. Шишков, В, 49. Тя готви блудкаво.
2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. и мн. ч.
