Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/778“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>бедните</i>. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 110-111. <i>Неприятеля си повече чрез великодушието си трябва да побеждаваш, като му помагаш и благодетелствуваш, гдето вземе нужда от помощ и благодеяние | + | <i>бедните</i>. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 110-111. <i>Неприятеля си повече чрез великодушието си трябва да побеждаваш, като му помагаш и благодетелствуваш, гдето вземе нужда от помощ и благодеяние.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 93. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> благодетелствам; благодетелствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> Качество или проява на благодетелен човек. <i>Те са почтени, искрени, умерени и благодетелни; ни един еуропейски народ не заминува тяхното благодетелство и человеколюбие.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 60. <i>Тя не е родена принцеса; но тя има толко благодетелства, щото е вредна да бъде царица.</i> Кр. Пишурка, МК,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 322. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАМ</b>. Вж. <em>благодетелствам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> благодетелствувам; благодетелстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕЯ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия. <i>ср.</i> 1. Голяма материална помощ или услуга, която се оказва някому безкористно; голямо добро, направено на някого от другиго. <i>Той беше вложил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. <i>„Истинското благодеяние се върши скрито. Когато едната ръка дава нещо, другата не трябва да знае.“</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 258. <i>Влечеше го родното място, смяташе мелницата, която щеше да издигне, като голямо благодеяние за своите съселяни.</i> Л. Стоянов, П,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 445. |
| + | |||
| + | 2. <i>Остар.</i> Възнаграждение, заплата. <i>В онова време сръбското правителство .. се отзовало на Николовото прошение, като му определило благодеяние на месец по три талера.</i> Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДУ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Сладкодумен. <i>Оно и друга дарба му е отделил Господ: дал му коса руса, копринена, очи сини като мъниста и златна уста, от гъдулката му по-благодумна. Две думи ти рече, две годин ти слади.</i> Елин Пелин, Съч. V, 95. <i>Децата се разшаваха. Едва сега Пальо успя да се промуши до благодумния старец, намести се до него.</i> Ст. Даскалов, ПЯ, 64. <i>Минаването по тези места обещаваше много, още повече — с такъв благодумен съпроводник като бай Ангел Пакета, който се съгласи да ме изпрати чак до Лясково.</i> Н. Хайтов, ПП, 91. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДУ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> 1. Който има добър, отстъпчив, благ характер; добродушен, добросърдечен. <i>— С добро сърце бе и тя, — продължи Личо. — И една тиха бе, една благодушна, една приказлива.</i> Т. Влайков, Съч. II, 203. <i>— Хайде, бре Петко, да си ходим, щом ни пъдят! Не съм примряла за кръщенето им, нито за веселбата! И тя повлече навън благодушния си съпруг.</i> Г. Райчев, ЗК, 113. <i>Тя му се сърдеше по цели седмици, кълнеше го на ум и съжаляваше, че не е случила на по-благодушен човек.</i> И. Петров, MB, 116. |
| + | |||
| + | 2. Който изразява доброта, благост. <i>Той беше и псалт. Гласовит млад човек, с добра, благодушна физиономия, с вечна усмивка на нея.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 164. <i>Когато се смееше, това инак грозно лице, ставаше благодушно и дори хубаво.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 13. <i>А с усмивка благодушна / гледат старци отстрана / и лулите им светулкат / в околната тъмнина.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 73. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДУ`ШЕСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Живея в спокойствие, безгрижно. <i>Беят, и той беше позачул за такова мърдане на раите, но той го считаше твърде несериозна и детинска работа и благодушествуваше, както всички турски власти тогава.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26. <i>Антон Страшимиров не остана да учителствува и благодушествува във Видин, а още на следната година, .., бе преместен в Казанлък.</i> СбАСЕП, 34. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДУ`ШЕСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> благодушествувам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДУ`ШИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Качество и проява на благодушен човек; добродушие, добросърдечие, доброта. <i>Ако избухнеше, Ралчо лесно би го хванал. Но с тая блага реч и с това едва ли не християнско благодушие Петко беше неуязвим.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 121. <i>Вълчан даваше заповеди, нареждания .. Той вършеше това весело и с такова голямо благодушие, че намираше време да подхвърли и някоя шега на жените.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 127. <i>Възпитанието съвършено преродява человека: то му подава благодушие, то го снабдява с най-приятний и най-добрий характер.</i> Лет., 1873, 98. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДУ`ШНО</b>. <i>Нареч. от</i> благодушен; добродушно, добросърдечно. <i>Майката се усмихна благодушно и погледна дъщеря си.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 185. <i>— Бае Стойно бе, твоите волове пак са пощръклели и са направили пакост, — ще каже Младен благодушно.</i> Т. Влайков, Съч. III, 172. <i>Бай Стоян ме потупа благодушно по рамото.</i> Л. Стоянов, X,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДУ`ШНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> благодушен; благодушие. <i>При своя дълг един войник не бива / да претвори възмездието в срам, / тъй както не е лишна благодушност / да взема дял в съда на строгостта.</i> Сл. Красински, БН, 20. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОЕВГРА`ДСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Благоевград, град в Югозападна България. |
| − | |||
Текуща версия към 09:08, 30 ноември 2013
бедните. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 110-111. Неприятеля си повече чрез великодушието си трябва да побеждаваш, като му помагаш и благодетелствуваш, гдето вземе нужда от помощ и благодеяние. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 93.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благодетелствам; благодетелствуване.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Качество или проява на благодетелен човек. Те са почтени, искрени, умерени и благодетелни; ни един еуропейски народ не заминува тяхното благодетелство и человеколюбие. Е. Васкидович, ПП (превод), 60. Тя не е родена принцеса; но тя има толко благодетелства, щото е вредна да бъде царица. Кр. Пишурка, МК,* 322.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАМ. Вж. благодетелствам.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благодетелствувам; благодетелстване.
БЛАГОДЕЯ`НИЕ, мн. -ия. ср. 1. Голяма материална помощ или услуга, която се оказва някому безкористно; голямо добро, направено на някого от другиго. Той беше вложил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. „Истинското благодеяние се върши скрито. Когато едната ръка дава нещо, другата не трябва да знае.“ Й. Йовков, Ж, 1945, 258. Влечеше го родното място, смяташе мелницата, която щеше да издигне, като голямо благодеяние за своите съселяни. Л. Стоянов, П,* 445.
2. Остар. Възнаграждение, заплата. В онова време сръбското правителство .. се отзовало на Николовото прошение, като му определило благодеяние на месец по три талера. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
БЛАГОДУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Сладкодумен. Оно и друга дарба му е отделил Господ: дал му коса руса, копринена, очи сини като мъниста и златна уста, от гъдулката му по-благодумна. Две думи ти рече, две годин ти слади. Елин Пелин, Съч. V, 95. Децата се разшаваха. Едва сега Пальо успя да се промуши до благодумния старец, намести се до него. Ст. Даскалов, ПЯ, 64. Минаването по тези места обещаваше много, още повече — с такъв благодумен съпроводник като бай Ангел Пакета, който се съгласи да ме изпрати чак до Лясково. Н. Хайтов, ПП, 91.
БЛАГОДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който има добър, отстъпчив, благ характер; добродушен, добросърдечен. — С добро сърце бе и тя, — продължи Личо. — И една тиха бе, една благодушна, една приказлива. Т. Влайков, Съч. II, 203. — Хайде, бре Петко, да си ходим, щом ни пъдят! Не съм примряла за кръщенето им, нито за веселбата! И тя повлече навън благодушния си съпруг. Г. Райчев, ЗК, 113. Тя му се сърдеше по цели седмици, кълнеше го на ум и съжаляваше, че не е случила на по-благодушен човек. И. Петров, MB, 116.
2. Който изразява доброта, благост. Той беше и псалт. Гласовит млад човек, с добра, благодушна физиономия, с вечна усмивка на нея. Ив. Вазов, Съч. X, 164. Когато се смееше, това инак грозно лице, ставаше благодушно и дори хубаво. Й. Йовков, ЧКГ, 13. А с усмивка благодушна / гледат старци отстрана / и лулите им светулкат / в околната тъмнина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 73.
БЛАГОДУ`ШЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Живея в спокойствие, безгрижно. Беят, и той беше позачул за такова мърдане на раите, но той го считаше твърде несериозна и детинска работа и благодушествуваше, както всички турски власти тогава. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26. Антон Страшимиров не остана да учителствува и благодушествува във Видин, а още на следната година, .., бе преместен в Казанлък. СбАСЕП, 34.
БЛАГОДУ`ШЕСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благодушествувам.
БЛАГОДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Качество и проява на благодушен човек; добродушие, добросърдечие, доброта. Ако избухнеше, Ралчо лесно би го хванал. Но с тая блага реч и с това едва ли не християнско благодушие Петко беше неуязвим. Ст. Даскалов, СЛ, 121. Вълчан даваше заповеди, нареждания .. Той вършеше това весело и с такова голямо благодушие, че намираше време да подхвърли и някоя шега на жените. Й. Йовков, Ж, 1945, 127. Възпитанието съвършено преродява человека: то му подава благодушие, то го снабдява с най-приятний и най-добрий характер. Лет., 1873, 98.
БЛАГОДУ`ШНО. Нареч. от благодушен; добродушно, добросърдечно. Майката се усмихна благодушно и погледна дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. XII, 185. — Бае Стойно бе, твоите волове пак са пощръклели и са направили пакост, — ще каже Младен благодушно. Т. Влайков, Съч. III, 172. Бай Стоян ме потупа благодушно по рамото. Л. Стоянов, X,* 17.
БЛАГОДУ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от благодушен; благодушие. При своя дълг един войник не бива / да претвори възмездието в срам, / тъй както не е лишна благодушност / да взема дял в съда на строгостта. Сл. Красински, БН, 20.
БЛАГОЕВГРА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Благоевград, град в Югозападна България.
