Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/743“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИМБАШИ`Я</b> <i>м. Диал.</i> Бинбашия; бин-баши. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИМБА`ШОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на бимбашия; бинбашийски. <i>Аман веке, мила мале, от сеймене, / от сеймене, мале мила, хаджийови, / хаджийови, мале мила, бимбашови.</i> Нар. пес. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИМЕТА`Л</b> <i>м. Спец.</i> Метален продукт, получен от механичното свързване на два метала. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИМЕТА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който е направен от биметал. <i>От два метала с различни коефициенти на удължение се приготвят биметални ивици.</i> Физ. X кл, 1951, 42. |
| − | + | ◇ <b>Биметална монетна система</b>. <i>Финанс.</i> Парична система, при която основната монетна единица е от два метала. | |
| + | |||
| + | <b>Биметална пластинка</b>. <i>Физ.</i> Пластинка от две здраво прилепнали една върху друга ленти от метал с различни температурни коефициенти на разширение, която се използва за направа на записващи термометри, термични релета, автоматични регулатори на температурата и др. | ||
---- | ---- | ||
<b>БИМЕТАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Финанс.</i> Парична система, при която в основата на паричното обръщение се използуват златото и среброто за определяне цената на монетата. | <b>БИМЕТАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Финанс.</i> Парична система, при която в основата на паричното обръщение се използуват златото и среброто за определяне цената на монетата. | ||
| Ред 15: | Ред 17: | ||
— От фр. bimetallisme през рус. биметаллизм. | — От фр. bimetallisme през рус. биметаллизм. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИМОЛЕКУ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физ.</i> В който участвуват две молекули. <i>Бимолекулна реакция.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИМОЛЕКУЛЯ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Физ.</i> Бимолекулен. <i>Бимолекулярна реакция.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. Постройка, сграда, здание. <i>Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара | + | <b>БИНА`</b> <i>ж. Остар.</i> 1. Постройка, сграда, здание. <i>Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара бина беше — запуши, запуши и пламна.</i> Й. Йовков, ВАХ, 18. <i>Хаджи Джонковият първенец Жельо живееше бездомен в града, дигаше бини, трупаше богатства.</i> А. Страшимиров, ЕД, 41. <i>Там, дето се видат високите бини, това са царските сарайе.</i> СбНУ XIV, 133. |
| + | |||
| + | 2. Издигнато място, подиум. <i>На бината, подир другите, излезе да пее хубавата французойка, мадмоазел Олимпиада, и с шеговитата си и разблудна песен, .., приятно възбуди публиката и пожъна френетични ръкопляскания.</i> Св. Миларов, СЦТ, 150. | ||
— От араб. през тур. bina. | — От араб. през тур. bina. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Двоен. <i>Бинарни опозиции.</i> <i>Бинарни цикли.</i> |
| − | — От лат. binarius през рус. | + | — От лат. binarius през рус. бинарный. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНБАШИ`</b> <i>м.</i> Бинбашия. <i>Тук се беше явил сам арабът — бинбаши — поелият началството на войските смел офицер.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 416. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>бимбаши`</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`НБАШИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бинбашия. <i>А моят арапин остана в бинбашийската стая.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 233. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНБАШИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>зват.</i> и в обръщение бинбаши`, <i>м.</i> 1. У нас през турското робство — висок офицерски чин в редовната турска войска, началник на войскова част от 1000 войника. <i>— Осмина сме тая вечер. А ще станем хиляди .. На някои от тези хиляди ще те напрявя бинбашия — Черкез Бинбаши, върви ли, а?</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169. <i>Първо и първо той трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия, .., по-после юзбашия, че тогава бинбашия, паша и пр. и пр.</i> А. Цанов, Напр., 1975, кн. 4, 47. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Човек с такава титла. <i>Поканени бяха и каймакаминът — наскоро бе дошъл нов каймакамин — кадията, реизът и бинбашията — началник на преспанския гарнизон.</i> Д. Талев, ПК, 487-488{{попр|Премахване на излишен интервал.}}. <i>Тогаз доде да живее в Нуррибейовата стаичка бинбашията Закхия-бей.</i> Св. Миларов, СЦТ, 37. | |
| − | — От тур. | + | — От тур. binaşı. — Друга (диал.) форма: <em>бимбаши`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`НГО</b>, <i>мн.</i> бинга, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. <i>Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък.</i> ДТ, 2000, бр. 256, 8. | + | <b>БИ`НГО</b>, <i>мн.</i> бинга`, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. <i>Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък.</i> ДТ, 2000, бр. 256, 8. |
2. <i>Разг.</i> Зала за такава игра; бингозала. <i>Отивам в бингото.</i> | 2. <i>Разг.</i> Зала за такава игра; бингозала. <i>Отивам в бингото.</i> | ||
| − | 3. Пълно съвпадане на числова комбинация от талон за такава игра с изтеглените числа. <i>Имам бинго. | + | 3. Пълно съвпадане на числова комбинация от талон за такава игра с изтеглените числа. <i>Имам бинго.</i> △ <i>Играта продължава до бинго.</i> |
4. Като <i>междум.</i> За изразяване на радост, задоволство от постигнат успех. | 4. Като <i>междум.</i> За изразяване на радост, задоволство от постигнат успех. | ||
| − | + | ◇ <b>Удрям / ударя бинго</b>. <i>Разг.</i> Спечелвам, извличам облага от нещо, постигам някакъв успех. <i>Бинго удариха инвестиралите в акции на „Булгартабак холдинг“ през тази седмица.</i> ДТ, 1998, бр. 279, 6. | |
— Исп. bingo през англ. bingo. | — Исп. bingo през англ. bingo. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ` | + | <b>БИ`НГОЗА`ЛА</b> <i>ж.</i> Зала за игра на бинго (в 1 знач.). <i>Над два пъти скачат таксите за откриване на казино или бингозала.</i> 24 часа, 1999, бр. 261, 7. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНЕДЖИ`Я</b>, - | + | <b>БИНЕДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>зват.</i> бинеджи`, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ездач, конник; бинек. <i>Бинеджиите бяха с дребни кончета, но живи като мрени; те .. имаха по един камшик в ръка и по един кобур на пояс.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148. <i>— Аз, Хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските работи.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 36. |
— От тур. binici. | — От тур. binici. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНЕ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Кон за яздене. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Камък, от който се качват на кон. <i>И сведе той глава, но не можа да свари / да му десницата целуне — на бинек / изправен, почна</i> | ||
Текуща версия към 20:29, 16 ноември 2013
БИМБАШИ`Я м. Диал. Бинбашия; бин-баши.
БИМБА`ШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на бимбашия; бинбашийски. Аман веке, мила мале, от сеймене, / от сеймене, мале мила, хаджийови, / хаджийови, мале мила, бимбашови. Нар. пес.
БИМЕТА`Л м. Спец. Метален продукт, получен от механичното свързване на два метала.
БИМЕТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е направен от биметал. От два метала с различни коефициенти на удължение се приготвят биметални ивици. Физ. X кл, 1951, 42.
◇ Биметална монетна система. Финанс. Парична система, при която основната монетна единица е от два метала.
Биметална пластинка. Физ. Пластинка от две здраво прилепнали една върху друга ленти от метал с различни температурни коефициенти на разширение, която се използва за направа на записващи термометри, термични релета, автоматични регулатори на температурата и др.
БИМЕТАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Финанс. Парична система, при която в основата на паричното обръщение се използуват златото и среброто за определяне цената на монетата.
— От фр. bimetallisme през рус. биметаллизм.
БИМОЛЕКУ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. В който участвуват две молекули. Бимолекулна реакция.
БИМОЛЕКУЛЯ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физ. Бимолекулен. Бимолекулярна реакция.
БИНА` ж. Остар. 1. Постройка, сграда, здание. Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара бина беше — запуши, запуши и пламна. Й. Йовков, ВАХ, 18. Хаджи Джонковият първенец Жельо живееше бездомен в града, дигаше бини, трупаше богатства. А. Страшимиров, ЕД, 41. Там, дето се видат високите бини, това са царските сарайе. СбНУ XIV, 133.
2. Издигнато място, подиум. На бината, подир другите, излезе да пее хубавата французойка, мадмоазел Олимпиада, и с шеговитата си и разблудна песен, .., приятно възбуди публиката и пожъна френетични ръкопляскания. Св. Миларов, СЦТ, 150.
— От араб. през тур. bina.
БИНА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Двоен. Бинарни опозиции. Бинарни цикли.
— От лат. binarius през рус. бинарный.
БИНБАШИ` м. Бинбашия. Тук се беше явил сам арабът — бинбаши — поелият началството на войските смел офицер. А. Страшимиров, Съч. V, 416.
— Друга (диал.) форма: бимбаши`.
БИ`НБАШИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бинбашия. А моят арапин остана в бинбашийската стая. З. Стоянов, ЗБВ III, 233.
БИНБАШИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, зват. и в обръщение бинбаши`, м. 1. У нас през турското робство — висок офицерски чин в редовната турска войска, началник на войскова част от 1000 войника. — Осмина сме тая вечер. А ще станем хиляди .. На някои от тези хиляди ще те напрявя бинбашия — Черкез Бинбаши, върви ли, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169. Първо и първо той трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия, .., по-после юзбашия, че тогава бинбашия, паша и пр. и пр. А. Цанов, Напр., 1975, кн. 4, 47.
2. Човек с такава титла. Поканени бяха и каймакаминът — наскоро бе дошъл нов каймакамин — кадията, реизът и бинбашията — началник на преспанския гарнизон. Д. Талев, ПК, 487-488*. Тогаз доде да живее в Нуррибейовата стаичка бинбашията Закхия-бей. Св. Миларов, СЦТ, 37.
— От тур. binaşı. — Друга (диал.) форма: бимбаши`я.
БИ`НГО, мн. бинга`, ср. 1. Само ед. Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък. ДТ, 2000, бр. 256, 8.
2. Разг. Зала за такава игра; бингозала. Отивам в бингото.
3. Пълно съвпадане на числова комбинация от талон за такава игра с изтеглените числа. Имам бинго. △ Играта продължава до бинго.
4. Като междум. За изразяване на радост, задоволство от постигнат успех.
◇ Удрям / ударя бинго. Разг. Спечелвам, извличам облага от нещо, постигам някакъв успех. Бинго удариха инвестиралите в акции на „Булгартабак холдинг“ през тази седмица. ДТ, 1998, бр. 279, 6.
— Исп. bingo през англ. bingo.
БИ`НГОЗА`ЛА ж. Зала за игра на бинго (в 1 знач.). Над два пъти скачат таксите за откриване на казино или бингозала. 24 часа, 1999, бр. 261, 7.
БИНЕДЖИ`Я, -и`ята, зват. бинеджи`, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Ездач, конник; бинек. Бинеджиите бяха с дребни кончета, но живи като мрени; те .. имаха по един камшик в ръка и по един кобур на пояс. Ц. Гинчев, ГК, 148. — Аз, Хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските работи. Л. Каравелов, Съч. II, 36.
— От тур. binici.
БИНЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Кон за яздене.
2. Камък, от който се качват на кон. И сведе той глава, но не можа да свари / да му десницата целуне — на бинек / изправен, почна
