Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/704“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ◇ <b>Белтъчно вещество</b>. Белтък<sup>1</sup> (във 2 знач.). <i>Белтъчните вещества са сложни химически тела, влизащи в{{попр|Отпечатано: „е“.}} състава на продуктите от растителен и животински произход.</i> Б. Банков и др., ВВ, 6. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛТЪЧИНИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) белтъчина, <i>ж. Биол. Хим.</i> Белтък | + | <b>БЕЛТЪЧИНИ`</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) белтъчина`, <i>ж. Биол. Хим.</i> Белтък<sup>1</sup> (във 2 знач.). <i>Името на тази група органични съединения (белтъчини, белтъчни вещества) произлиза от най-обикновения, най-типичния и най-общодостъпния им представител — яйчения белтък.</i> Хим. VII кл, 1950, 136. <i>Тестените ястия помагат за образование на тлъстини; а белтъчините — на месо.</i> Ч, 1872, бр. 13, 665. |
| − | + | ◇ <b>Прости белтъчини</b>. <i>Биол. Хим.</i> Протеини; прости белтъци. | |
| − | <i>Биол. Хим.</i> Протеиди; сложни белтъци. <i>Въз основа на хидролизните им продукти белтъчините се подразделят главно на прости белтъчини, или протеини, и сложни белтъчини, или протеиди.</i> Хим. VII кл, | + | <b>Сложни белтъчини</b>. <i>Биол. Хим.</i> Протеиди; сложни белтъци. <i>Въз основа на хидролизните им продукти белтъчините се подразделят главно на прости белтъчини, или протеини, и сложни белтъчини, или протеиди.</i> Хим. VII кл, 1950, 138. |
| − | |||
| − | 1950, 138. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛТЪ`ЧНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който съдържа белтъци, белтъчини, напр.: <em>белтъчно-маслен</em>, <em>белтъчно-витаминен</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛУ`ДА</b> <i>ж. Диал.</i> Епитет на бяла крава или овца; белуна, белушка<sup>2</sup>. <i>Краво льо, краво белудо!</i> Нар. пес., СбВЧ, 309. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛУ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Епитет на бяла крава или овца; белуда, белушка<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛУ`ШКА</b><sup>1</sup> ж. <i>Диал.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Шарка като шевица на риза в народна носия. <i>А чудно хубави бяха тия белушки! Те са четвъртити шевици, наредени навътре покрай ръбовете на ризата — по-големички по ръкавите и полите, а по-дребнички по нагръдките — извезани от разноцветни коприни.</i> Т. Влайков, Пр I, 64. // <i>Разш.</i> Шарка. <i>Саята й беше нашарена с такива шарени белушки и пеперушки, щото човек можеше да помисли, че са я шариле самодивите седемдесет и седем години!</i> Л. Каравелов, Съч. П, 138. |
| + | |||
| + | 2. Извезана риза. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛУ`ШКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Епитет на бяла крава или овца; белуда, белуна. • Обр. <i>Делю Грозданки думаше: / — Грозданке, бяла белушко, / Грозданке, вакла ваклушко.</i> Нар. пес., СбВСт, 168. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛУ`ШКА</b><sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Съд за вино от бяла глина. | ||
| − | 1951. | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛФЛЬОР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Сорт ябълка с форма на дюля и бледожълт цвят. |
| − | + | 2. Плод от този сорт ябълки. <i>Млечният път се протяга като навита дръжка на кошница, пълна с нашенски .. белфльори, а краищата й опират върховете на двете планини.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 181. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | < | + | ◇ <b>Белфльор китайка</b>. Сорт ябълка, получен от кръстосване на белфльор и ябълка-китайка. |
— Фр. belle-fleur. | — Фр. belle-fleur. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Белезник; | + | <b>БЕЛЧЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Белезник; белекче. <i>Йодговориа двамина джандаре: / — Ой ле Мехмеде, дели Мехмеде, / тебе ли викат дели Мехмеде, / .. / Тие му вързаа белите раке, / белите раке с ляани белчета.</i> Нар. пес., СбВСт, 304. <i>Бекярче деликанлио, / не си ли лежал в апцана, / не си ли носил белчета, / не си ли кован в железа.</i> Нар. пес., СбВСт, 156. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЛЧИ`Н</b> <i>м. Диал.</i> Бял овен. | <b>БЕЛЧИ`Н</b> <i>м. Диал.</i> Бял овен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛЧУ`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Диал.</i> Метална халка, с която обикновено се привързва мечка, свиня и др. |
— Първобълг. | — Първобълг. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЬО</b>, <i>мн.</i> няма, ср. <i>Събир.</i> 1. Облекло, което се носи непосредствено до тялото; долно облекло. <i>Той отиде в банята и когато се върна от нея, обръснат и свеж, направи си фрикция с одеколон и облече ново бельо, което сменяше през ден.</i> Д. Димов, Т, 150. <i>В раницата на Мордохай имаше само няколко комплекта бельо, клещи за рязане на жица и две-три калъпчета сапун.</i> Сл. Трънски, Н, 184. | + | <b>БЕЛЬО`</b>, <i>мн.</i> няма, ср. <i>Събир.</i> 1. Облекло, което се носи непосредствено до тялото; долно облекло. <i>Той отиде в банята и когато се върна от нея, обръснат и свеж, направи си фрикция с одеколон и облече ново бельо, което сменяше през ден.</i> Д. Димов, Т, 150. <i>В раницата на Мордохай имаше само няколко комплекта бельо, клещи за рязане на жица и две-три калъпчета сапун.</i> Сл. Трънски, Н, 184. <i>— Аз тука винаги се качвам с панер прано бельо. На тавана суша дрехите.</i> Д. Кисьов, Щ, 291. <i>Дамско бельо.</i> <i>Бебешко бельо.</i> <i>Трикотажно бельо.</i> |
| + | |||
| + | 2. Чаршафи за легла, завивки и калъфи за възглавници. <i>В хотелската стая, където се срещаха за втори път от два дни, тази сутрин беше душно. От нечистото бельо на кревата се разнасяше тежък дъх на човешка пот и евтин пазарски парфюм, напръскан там през нощта от някого.</i> Кр. Велков, СБ, 6. <i>Как ще отговарям сега за бельото? Полицаите са го задигнали още същата вечер. Нали тогава се учудиха, че имам много чаршафи.</i> М. Грубешлиева, ПП, 187. <i>Сменявам бельото на леглата.</i> △ <i>Спално бельо.</i> | ||
| − | — Рус. | + | — Рус. бельë. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЬОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Сорт круша със светложълт цвят; беленка<sup>2</sup>. <i>— Кое ще сечеш? — допълнително запита леля .. — Крушата, кое. Бельовицата на Върли дол…</i> Г. Краев, СбСт, 134. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛЬО`ВКА</b> <i>ж. Диал.</i> Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица<sup>2</sup>, беленка<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛЯ</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> бе`ли`х, <i>несв., прех.</i> 1. Слагам на слънце или в белина бели памучни тъкани и дрехи, за да изгубят жълтеникавия си цвят, да побелеят; избелвам. <i>Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите момите, — дръстят бели платна от зори. И цял ден ги белиха, простираха ги по рида на слънце, пак ги топяха и пак ги простираха да съхнат.</i> |
| − | |||
Текуща версия към 16:37, 4 ноември 2013
◇ Белтъчно вещество. Белтък1 (във 2 знач.). Белтъчните вещества са сложни химически тела, влизащи в* състава на продуктите от растителен и животински произход. Б. Банков и др., ВВ, 6.
БЕЛТЪЧИНИ` мн., ед. (рядко) белтъчина`, ж. Биол. Хим. Белтък1 (във 2 знач.). Името на тази група органични съединения (белтъчини, белтъчни вещества) произлиза от най-обикновения, най-типичния и най-общодостъпния им представител — яйчения белтък. Хим. VII кл, 1950, 136. Тестените ястия помагат за образование на тлъстини; а белтъчините — на месо. Ч, 1872, бр. 13, 665.
◇ Прости белтъчини. Биол. Хим. Протеини; прости белтъци.
Сложни белтъчини. Биол. Хим. Протеиди; сложни белтъци. Въз основа на хидролизните им продукти белтъчините се подразделят главно на прости белтъчини, или протеини, и сложни белтъчини, или протеиди. Хим. VII кл, 1950, 138.
БЕЛТЪ`ЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който съдържа белтъци, белтъчини, напр.: белтъчно-маслен, белтъчно-витаминен.
БЕЛУ`ДА ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуна, белушка2. Краво льо, краво белудо! Нар. пес., СбВЧ, 309.
БЕЛУ`НА ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуда, белушка2.
БЕЛУ`ШКА1 ж. Диал. 1. Обикн. мн. Шарка като шевица на риза в народна носия. А чудно хубави бяха тия белушки! Те са четвъртити шевици, наредени навътре покрай ръбовете на ризата — по-големички по ръкавите и полите, а по-дребнички по нагръдките — извезани от разноцветни коприни. Т. Влайков, Пр I, 64. // Разш. Шарка. Саята й беше нашарена с такива шарени белушки и пеперушки, щото човек можеше да помисли, че са я шариле самодивите седемдесет и седем години! Л. Каравелов, Съч. П, 138.
2. Извезана риза.
БЕЛУ`ШКА2 ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуда, белуна. • Обр. Делю Грозданки думаше: / — Грозданке, бяла белушко, / Грозданке, вакла ваклушко. Нар. пес., СбВСт, 168.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЕЛУ`ШКА3 ж. Диал. Съд за вино от бяла глина.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЕ`ЛФЛЬОР, мн. няма, м. 1. Сорт ябълка с форма на дюля и бледожълт цвят.
2. Плод от този сорт ябълки. Млечният път се протяга като навита дръжка на кошница, пълна с нашенски .. белфльори, а краищата й опират върховете на двете планини. Кр. Григоров, ОНУ, 181.
◇ Белфльор китайка. Сорт ябълка, получен от кръстосване на белфльор и ябълка-китайка.
— Фр. belle-fleur.
БЕЛЧЕ`, мн. -та, ср. Диал. Белезник; белекче. Йодговориа двамина джандаре: / — Ой ле Мехмеде, дели Мехмеде, / тебе ли викат дели Мехмеде, / .. / Тие му вързаа белите раке, / белите раке с ляани белчета. Нар. пес., СбВСт, 304. Бекярче деликанлио, / не си ли лежал в апцана, / не си ли носил белчета, / не си ли кован в железа. Нар. пес., СбВСт, 156.
БЕЛЧИ`Н м. Диал. Бял овен.
БЕЛЧУ`Г, мн. -зи, м. Диал. Метална халка, с която обикновено се привързва мечка, свиня и др.
— Първобълг.
БЕЛЬО`, мн. няма, ср. Събир. 1. Облекло, което се носи непосредствено до тялото; долно облекло. Той отиде в банята и когато се върна от нея, обръснат и свеж, направи си фрикция с одеколон и облече ново бельо, което сменяше през ден. Д. Димов, Т, 150. В раницата на Мордохай имаше само няколко комплекта бельо, клещи за рязане на жица и две-три калъпчета сапун. Сл. Трънски, Н, 184. — Аз тука винаги се качвам с панер прано бельо. На тавана суша дрехите. Д. Кисьов, Щ, 291. Дамско бельо. Бебешко бельо. Трикотажно бельо.
2. Чаршафи за легла, завивки и калъфи за възглавници. В хотелската стая, където се срещаха за втори път от два дни, тази сутрин беше душно. От нечистото бельо на кревата се разнасяше тежък дъх на човешка пот и евтин пазарски парфюм, напръскан там през нощта от някого. Кр. Велков, СБ, 6. Как ще отговарям сега за бельото? Полицаите са го задигнали още същата вечер. Нали тогава се учудиха, че имам много чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 187. Сменявам бельото на леглата. △ Спално бельо.
— Рус. бельë.
БЕ`ЛЬОВИЦА ж. Диал. Сорт круша със светложълт цвят; беленка2. — Кое ще сечеш? — допълнително запита леля .. — Крушата, кое. Бельовицата на Върли дол… Г. Краев, СбСт, 134.
БЕЛЬО`ВКА ж. Диал. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица2, беленка2.
БЕ`ЛЯ1, -иш, мин. св. бе`ли`х, несв., прех. 1. Слагам на слънце или в белина бели памучни тъкани и дрехи, за да изгубят жълтеникавия си цвят, да побелеят; избелвам. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите момите, — дръстят бели платна от зори. И цял ден ги белиха, простираха ги по рида на слънце, пак ги топяха и пак ги простираха да съхнат.
