Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/666“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>Противоп.</i> материален, веществен. <i>Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. <i>Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 113. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТЛЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Нетленен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЗТРАГА</b> <i>ж. Диал.</i> Неизвестност, неизвестно място. <i>Некуде далече, извън земюту, у безтрага, расла една голема ябука.</i> Нар. прик., СбНУ XLIX, 360. |
| + | |||
| + | ◇ <b>В (у) безтрага</b>, <em>отивам</em>, <em>намирам се</em> и др. <i>Диал.</i> Много далече, в неизвестно далечно място (отивам, намирам се и др.) (Н. Геров, РБЯ). | ||
| + | |||
| + | <b>Иди <в> безтрага</b>; <b>безтрага да хванеш</b>. <i>Диал. Грубо.</i> Махай се, върви, където щеш (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТРЕ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> По който няма трева. <i>Безтревни площи.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Безтревно хранене</b>. <i>Зоотехн.</i> Хранене на добитък без сочен, зелен фураж. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТРЕВО`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. <i>Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТРЕВО`ЖНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безтревожен; спокойно, необезпокоявано. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТРЕ`ПЕТЕН</b><sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. <i>Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя.</i> К. Христов, В, 7. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Който не изразява трепет, вълнение. <i>Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила.</i> Ст. Грудев, ББ, 97. <i>Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота.</i> К. Константинов, ПЗ, 192. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТРЕ`ПЕТЕН</b><sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> За светлина, пламък — който не трепти, не мига. <i>Този чужд град, смътно обикнат, / .., / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци.</i> Е. Багряна, ВС, 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТРЕ`ПЕТНО</b><sup>1</sup>. <i>Книж. Нареч. от</i> безтрепетен<sup>1</sup>; без трепет, без вълнение, без страх. <i>А наоколо вилнееше страшната и безмилостна смърт. Не тая смърт, която очите безтрепетно посрещат в битките.</i> Й. Йовков, ПК, 92. <i>Децата безтрепетно приближаваха до него да гледат кехлибарения му цигарник в устата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗТРЕ`ПЕТНО</b><sup>2</sup>. <i>Книж. Нареч. от</i> безтрепетен<sup>2</sup>; без трептене, без трепкане, мигане. <i>Ради все се боеше да гледа нагоре в съвсем черното лунно небе. Там, .., безтрепетно грееха хиляди звезди.</i> Г. Томалевски, АН, 208. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`КОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който не може да бъде укорен, порицан за поведението си, действията си, тъй като прави нещо точно както трябва; безупречен, изряден. <i>В личния си живот Т. Г. Влайков беше безукорен, делата му — чисти и безкористни.</i> А. Каралийчев, С, 245. <i>Той все още е големият поет, безукорният човек и неопетненият общественик.</i> М. Кремен, РЯ, 499. |
2. Който се отнася до човек с такива качества. <i>Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 137. <i>Безукорна честност.</i> | 2. Който се отнася до човек с такива качества. <i>Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 137. <i>Безукорна честност.</i> | ||
| − | 3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. <i>Безукорно минало. Безукорно поведение. Безукорна служба.</i> / / Който е без недостатъци; безупречен, отличен. <i>Безукорен стих. Безукорен превод.</i> | + | 3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. <i>Безукорно минало.</i> <i>Безукорно поведение.</i> <i>Безукорна служба.</i> // Който е без недостатъци; безупречен, отличен. <i>Безукорен стих.</i> <i>Безукорен превод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безукорен. <i>Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 142. <i>По-подир ний ще видим, че .. , | + | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безукорен. <i>Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 142. <i>По-подир ний ще видим, че .., Франклин добива известността на безукоризнен человек.</i> С. Бобчев, ЖФ (превод), 33. |
| − | — От рус. | + | — От рус. безукоризненный. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безукорно. <i>Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. <i>Солон узаконил,. . за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност | + | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безукорно. <i>Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. <i>Солон узаконил, .. за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗУКОРИ` | + | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безукорност. <i>Морал значи вярност докрай, преданост, безукоризненост, дисциплина.</i> Св, 1927, бр. 6, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`КОРНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. <i>Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство.</i> Д. Талев, С 11, 23. <i>Петканов изпълняваше задачата си безукорно.</i> К. Калчев, ЖП, 368. |
| − | + | ||
| − | + | 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. <i>Всичко беше на място, всичко безукорно чисто.</i> Ст. Чилингиров, РК, 61. <i>Леглата са безукорно бели.</i> Л. Стоянов, X, 113. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`КОРНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, проява на безукорен; безупречност. <i>Надявам се, че със същата безукорност ще служите и при моя заместник.</i> X. Русев, ПС, 108. |
| − | |||
Текуща версия към 09:33, 28 октомври 2013
Противоп. материален, веществен. Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен. Р. Каролев, УБЧИ, 113.
БЕЗТЛЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Нетленен.
БЕ`ЗТРАГА ж. Диал. Неизвестност, неизвестно място. Некуде далече, извън земюту, у безтрага, расла една голема ябука. Нар. прик., СбНУ XLIX, 360.
◇ В (у) безтрага, отивам, намирам се и др. Диал. Много далече, в неизвестно далечно място (отивам, намирам се и др.) (Н. Геров, РБЯ).
Иди <в> безтрага; безтрага да хванеш. Диал. Грубо. Махай се, върви, където щеш (Н. Геров, РБЯ).
БЕЗТРЕ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. По който няма трева. Безтревни площи.
◇ Безтревно хранене. Зоотехн. Хранене на добитък без сочен, зелен фураж.
БЕЗТРЕВО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера. Ив. Вазов, Съч. IX, 60.
БЕЗТРЕВО`ЖНО. Рядко. Нареч. от безтревожен; спокойно, необезпокоявано.
БЕЗТРЕ`ПЕТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя. К. Христов, В, 7.
2. Който не изразява трепет, вълнение. Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила. Ст. Грудев, ББ, 97. Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота. К. Константинов, ПЗ, 192.
БЕЗТРЕ`ПЕТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За светлина, пламък — който не трепти, не мига. Този чужд град, смътно обикнат, / .., / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци. Е. Багряна, ВС, 16.
БЕЗТРЕ`ПЕТНО1. Книж. Нареч. от безтрепетен1; без трепет, без вълнение, без страх. А наоколо вилнееше страшната и безмилостна смърт. Не тая смърт, която очите безтрепетно посрещат в битките. Й. Йовков, ПК, 92. Децата безтрепетно приближаваха до него да гледат кехлибарения му цигарник в устата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69.
БЕЗТРЕ`ПЕТНО2. Книж. Нареч. от безтрепетен2; без трептене, без трепкане, мигане. Ради все се боеше да гледа нагоре в съвсем черното лунно небе. Там, .., безтрепетно грееха хиляди звезди. Г. Томалевски, АН, 208.
БЕЗУ`КОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не може да бъде укорен, порицан за поведението си, действията си, тъй като прави нещо точно както трябва; безупречен, изряден. В личния си живот Т. Г. Влайков беше безукорен, делата му — чисти и безкористни. А. Каралийчев, С, 245. Той все още е големият поет, безукорният човек и неопетненият общественик. М. Кремен, РЯ, 499.
2. Който се отнася до човек с такива качества. Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име. Ив. Вазов, Съч. I, 137. Безукорна честност.
3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. Безукорно минало. Безукорно поведение. Безукорна служба. // Който е без недостатъци; безупречен, отличен. Безукорен стих. Безукорен превод.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безукорен. Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника. Хр. Смирненски, Съч. III, 142. По-подир ний ще видим, че .., Франклин добива известността на безукоризнен человек. С. Бобчев, ЖФ (превод), 33.
— От рус. безукоризненный.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно. Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. Солон узаконил, .. за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безукорност. Морал значи вярност докрай, преданост, безукоризненост, дисциплина. Св, 1927, бр. 6, 2.
БЕЗУ`КОРНО нареч. 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство. Д. Талев, С 11, 23. Петканов изпълняваше задачата си безукорно. К. Калчев, ЖП, 368.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. Всичко беше на място, всичко безукорно чисто. Ст. Чилингиров, РК, 61. Леглата са безукорно бели. Л. Стоянов, X, 113.
БЕЗУ`КОРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество, проява на безукорен; безупречност. Надявам се, че със същата безукорност ще служите и при моя заместник. X. Русев, ПС, 108.
