Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/662“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ЗС I, 614. <i>Пред мъжа, за когато [княгинята] забрави Христа, не се усещаше у себе си. Нетърпелива някога да го види, сега беше уморена и почти безстрастна.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 96. | |
| − | 2. Който няма или не проявява никакво чувство или отношение към някого, нещо; равнодушен, безразличен, безучастен, индиферентен. | + | 2. Който няма или не проявява никакво чувство или отношение към някого, нещо; равнодушен, безразличен, безучастен, индиферентен. <i>— При царя, всички при царя — зашепна отец Герасим ниско над ухото на Теодосия, който все стоеше на коня, мълчалив и безстрастен.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 242. <i>Опознавайки света, човек не е хладен и безстрастен наблюдател. Той .. изпитва едно или друго отношение.</i> Псих. X кл, 6. • Обр. <i>Само слънцето и морето сияеха все така тихо, спокойно и ослепително, оставайки безстрастни към тревогите на хората.</i> Д. Димов, Т, 364. <i>На безстрастното време в неспира / гасне мълком живот неживян.</i> Д. Дебелянов, С, 1936, 47. |
| − | 3. Който изразява отсъствие на чувство или на някакъв интерес към нещо; студен, равнодушен, безразличен, безучастен. <i>Войникът само махна с глава, не се усмихна, не се учуди, лицето му | + | 3. Който изразява отсъствие на чувство или на някакъв интерес към нещо; студен, равнодушен, безразличен, безучастен. <i>Войникът само махна с глава, не се усмихна, не се учуди, лицето му си остана безстрастно, както по-рано.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 288. <i>Лилов продължаваше изложението си със спокоен, равен и безстрастен глас.</i> Ст. Марков, ДБ, |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`СТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Равнодушно, безучастно отношение към нещо; безразличие, безучастие, безчувственост, индиферентност, равнодушие. <i>Тресях се</i> от <i>негодуване, като виждах тия диваци, които ни гледаха с животинско безстрастие.</i> К. Величков, ППСъч. I, 35. <i>Понякога той изпитваше мрачно доволство от своето безстрастие пред най-ужасни драми.</i> Д. Димов, ОД, 43. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`СТНО</b> <i>нареч. Книж.</i> Без проява на някакво чувство, отношение или интерес; безразлично, равнодушно, безучастно, индиферентно. <i>Мария прие забележката безстрастно, с мъдрото примирение на човек, който разбираше неизбежния ход на събитията.</i> Д. Димов, Т, 40. <i>А в това време господинът наведе глава и полека произнесе — сега вече съвсем спокойно и безстрастно: — И аз обичам този писател.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. <i>— Балерина от операта! Гледай какви крачка има! Ванко безстрастно гледаше снимката.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 76. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`СТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безстрастен; безстрастие, равнодушие. <i>Тука свършва света, твоя свят от безумни надежди / .. / Тука бурите спят. Само мир и безстрастност край тебе.</i> А. Разцветников, Ст, 193. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> 1. Който не изпитва страх, който не се страхува; смел, храбър. <i>Противоп.</i> страхлив, малодушен. <i>Бурята бе много страшна, .. Гемиджията бе опитен и безстрашен, насочи гемията по дирите на вятъра и на петия ден ние се видяхме изхвърлени на брега.</i> К. Петканов, П, 32-33. <i>Димитър е и храбър, смел и безстрашен .. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба.</i> Й. Йовков, Разк. I, 12. |
| − | |||
| − | |||
2. Който показва, изразява отсъствие на страх; смел, храбър. <i>Като слаб и отдалечен глас звучаха в ушите му, в самата му памет, смелите думи, които каза пред съда и пред чуждите консули, всички безстрашни думи, които бе казал на Лазара Глаушев и сам на себе си за своето решение да умре и да не се плаши от смъртта.</i> Д. Талев, ПК, 734. <i>Разобличителното и безстрашно поведение на големия революционер спечели симпатиите на целия прогресивен и демократичен свят.</i> ОФ, 1949, бр. 1491, 1. <i>Безстрашна постъпка.</i> | 2. Който показва, изразява отсъствие на страх; смел, храбър. <i>Като слаб и отдалечен глас звучаха в ушите му, в самата му памет, смелите думи, които каза пред съда и пред чуждите консули, всички безстрашни думи, които бе казал на Лазара Глаушев и сам на себе си за своето решение да умре и да не се плаши от смъртта.</i> Д. Талев, ПК, 734. <i>Разобличителното и безстрашно поведение на големия революционер спечели симпатиите на целия прогресивен и демократичен свят.</i> ОФ, 1949, бр. 1491, 1. <i>Безстрашна постъпка.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`ШИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Отсъствие на страх; смелост, храброст. <i>Противоп.</i> страхливост, малодушие. <i>Силата и безстрашието му, проявени тъй неочаквано срещу разбеснелите коне, бяха пленили въображението на тия малки герои.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 229. <i>— Ти с твоето мъжество и безстрашие спаси и мене.</i> Елин Пелин, ЯБ, 148. <i>Но авлигите не се плашеха. Те я нападнаха с такава енергия и безстрашие, че кукувицата се видя принудена да бяга, сподирена от крясъците им.</i> Ем. Станев, ЯГ, 90. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`ШЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Безстрашен, смел. <i>Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване на живота си.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 72. <i>— Босната и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей!</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 151. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>безстра`хлив</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`ШЛИВО</b> <i>нареч. Остар.</i> Безстрашно. <i>Но случва се смел пътник, та тоя страшен връх / наима се да гони, .. / Той тича нанагоре, безстрашливо, напреко, / целта му го повдига и волята крепи.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`ШЛИВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Безстрашие. <i>Разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 165. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`ШНО</b> <i>нареч.</i> Без страх; смело, храбро. <i>Противоп.</i> страхливо, малодушно. <i>Но каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт!</i> Й. Йовков, Разк. II, 138. <i>През време на процеса той се държа твърдо и безстрашно.</i> Г. Караславов, Т, 103. <i>Той не беше виждал горски зверове, затуй безстрашно се приближи до тях.</i> А. Каралийчев, TP, 22. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:44, 27 октомври 2013
ЗС I, 614. Пред мъжа, за когато [княгинята] забрави Христа, не се усещаше у себе си. Нетърпелива някога да го види, сега беше уморена и почти безстрастна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 96.
2. Който няма или не проявява никакво чувство или отношение към някого, нещо; равнодушен, безразличен, безучастен, индиферентен. — При царя, всички при царя — зашепна отец Герасим ниско над ухото на Теодосия, който все стоеше на коня, мълчалив и безстрастен. Ст. Загорчинов, ДП, 242. Опознавайки света, човек не е хладен и безстрастен наблюдател. Той .. изпитва едно или друго отношение. Псих. X кл, 6. • Обр. Само слънцето и морето сияеха все така тихо, спокойно и ослепително, оставайки безстрастни към тревогите на хората. Д. Димов, Т, 364. На безстрастното време в неспира / гасне мълком живот неживян. Д. Дебелянов, С, 1936, 47.
3. Който изразява отсъствие на чувство или на някакъв интерес към нещо; студен, равнодушен, безразличен, безучастен. Войникът само махна с глава, не се усмихна, не се учуди, лицето му си остана безстрастно, както по-рано. Й. Йовков, ЧКГ, 288. Лилов продължаваше изложението си със спокоен, равен и безстрастен глас. Ст. Марков, ДБ,
БЕЗСТРА`СТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Равнодушно, безучастно отношение към нещо; безразличие, безучастие, безчувственост, индиферентност, равнодушие. Тресях се от негодуване, като виждах тия диваци, които ни гледаха с животинско безстрастие. К. Величков, ППСъч. I, 35. Понякога той изпитваше мрачно доволство от своето безстрастие пред най-ужасни драми. Д. Димов, ОД, 43.
БЕЗСТРА`СТНО нареч. Книж. Без проява на някакво чувство, отношение или интерес; безразлично, равнодушно, безучастно, индиферентно. Мария прие забележката безстрастно, с мъдрото примирение на човек, който разбираше неизбежния ход на събитията. Д. Димов, Т, 40. А в това време господинът наведе глава и полека произнесе — сега вече съвсем спокойно и безстрастно: — И аз обичам този писател. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. — Балерина от операта! Гледай какви крачка има! Ванко безстрастно гледаше снимката. М. Грубешлиева, ПИУ, 76.
БЕЗСТРА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безстрастен; безстрастие, равнодушие. Тука свършва света, твоя свят от безумни надежди / .. / Тука бурите спят. Само мир и безстрастност край тебе. А. Разцветников, Ст, 193.
БЕЗСТРА`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не изпитва страх, който не се страхува; смел, храбър. Противоп. страхлив, малодушен. Бурята бе много страшна, .. Гемиджията бе опитен и безстрашен, насочи гемията по дирите на вятъра и на петия ден ние се видяхме изхвърлени на брега. К. Петканов, П, 32-33. Димитър е и храбър, смел и безстрашен .. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12.
2. Който показва, изразява отсъствие на страх; смел, храбър. Като слаб и отдалечен глас звучаха в ушите му, в самата му памет, смелите думи, които каза пред съда и пред чуждите консули, всички безстрашни думи, които бе казал на Лазара Глаушев и сам на себе си за своето решение да умре и да не се плаши от смъртта. Д. Талев, ПК, 734. Разобличителното и безстрашно поведение на големия революционер спечели симпатиите на целия прогресивен и демократичен свят. ОФ, 1949, бр. 1491, 1. Безстрашна постъпка.
БЕЗСТРА`ШИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на страх; смелост, храброст. Противоп. страхливост, малодушие. Силата и безстрашието му, проявени тъй неочаквано срещу разбеснелите коне, бяха пленили въображението на тия малки герои. Й. Йовков, Ж, 1945, 229. — Ти с твоето мъжество и безстрашие спаси и мене. Елин Пелин, ЯБ, 148. Но авлигите не се плашеха. Те я нападнаха с такава енергия и безстрашие, че кукувицата се видя принудена да бяга, сподирена от крясъците им. Ем. Станев, ЯГ, 90.
БЕЗСТРА`ШЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безстрашен, смел. Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване на живота си. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. — Босната и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.
— Друга (остар. книж.) форма: безстра`хлив.
БЕЗСТРА`ШЛИВО нареч. Остар. Безстрашно. Но случва се смел пътник, та тоя страшен връх / наима се да гони, .. / Той тича нанагоре, безстрашливо, напреко, / целта му го повдига и волята крепи. Ив. Вазов, Съч. II, 36.
БЕЗСТРА`ШЛИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Безстрашие. Разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства. Ив. Вазов, Съч. XII, 165.
БЕЗСТРА`ШНО нареч. Без страх; смело, храбро. Противоп. страхливо, малодушно. Но каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. II, 138. През време на процеса той се държа твърдо и безстрашно. Г. Караславов, Т, 103. Той не беше виждал горски зверове, затуй безстрашно се приближи до тях. А. Каралийчев, TP, 22.
