Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/632“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТКА`ЗНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Отсъствие на прекъсване, на спиране в действието на механизъм вследствие повреда. <i>Отделните елементи на уредбата трябва да бъдат взаимно свързани така, че да бъде осигурена безаварийността и безотказността на работата на отворите на яза или язовирната стена.</i> Ил. Илиев, ВТС, 13. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТЛАГА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Неотложен, спешен. <i>Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да излезат.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 152-153. |
| + | |||
| + | 2. Незабавен. <i>За животът е необходимо, щото обмените на материите или хранението на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт.</i> Знан., 1875, бр. 18, 281. | ||
| − | — От рус. | + | — От рус. безотлагательный. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТЛАГА`ТЕЛНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Без отлагане; незабавно, веднага. <i>Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлагателно.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 55. <i>Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлагателно ся изпълнява.</i> ВП, 104. <i>Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите.</i> Д, 1998, бр. 109, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТМЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. <i>Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТПА`ДЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> За производствен процес с материали — който се извършва, без да има отпадъци. <i>Безотпадъчно кроене.</i> <i>Безотпадъчна технология.</i> <i>Безотпадъчно производство.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТРА`ДА</b> <i>ж. Поет.</i> Безотрадност, нерадост. <i>Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада.</i> К, 1926, бр. 98, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТРА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Поет.</i> В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. <i>Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота.</i> Ем. Станев, ИК I, 339. <i>Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 21. <i>Душата им за бури пак е жадна! / А тихото море лъщей пред тях / и им тъга навява безотрадна…</i> К. Христов, ПВ, 20. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От рус. безотрадный. | |
| − | |||
| − | — От рус. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТРА`ДНО</b>. <i>Поет. Нареч. от</i> безотраден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. <i>Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безотрадно с една злокобна отчетливост.</i> К. Константинов, ПЗ, 44. <i>И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрадно.</i> П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТРА`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безотраден; безутешност, нерадост, тъга. <i>В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“. сирачеството в „Лист обрулен“, безотрадността в „Есенни мотивиобезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло.</i> М. Кремен, РЯ, 524. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТТО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> 1. За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. <i>В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т.е., са безотточни.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 191. <i>В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни.</i> Л. Мелнишки, ПП, 62. |
| − | 2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. <i>Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.</i> | + | 2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. <i>Безотточна местност.</i> <i>Безотточна равнина.</i> <i>Безотточни области.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТЧЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн,</i> -тни, <i>прил. 1. Канц.</i> За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. <i>Безотчетни пари.</i> <i>Безотчетен фонд.</i> |
| − | 2. <i>Остар. Книж.</i> Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. <i>По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .. , че тая мома е действително българка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. <i>Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива.</i> Ст. Чилингиров, РК, 192-193. <i>Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек.</i> М. Кремен, РЯ, 499. | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. <i>По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .., че тая мома е действително българка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. <i>Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива.</i> Ст. Чилингиров, РК, 192-193. <i>Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек.</i> М. Кремен, РЯ, 499. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗОТЧЕ`ТНО</b> <i>нареч. 1. Канц.</i> Без да се иска или дава отчет. <i>На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 235. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Без да може да се обясни; необяснимо. <i>Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, ..; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да</i> | ||
Текуща версия към 11:43, 22 октомври 2013
БЕЗОТКА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Отсъствие на прекъсване, на спиране в действието на механизъм вследствие повреда. Отделните елементи на уредбата трябва да бъдат взаимно свързани така, че да бъде осигурена безаварийността и безотказността на работата на отворите на яза или язовирната стена. Ил. Илиев, ВТС, 13.
БЕЗОТЛАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Неотложен, спешен. Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да излезат. Ив. Вазов, Съч. X, 152-153.
2. Незабавен. За животът е необходимо, щото обмените на материите или хранението на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт. Знан., 1875, бр. 18, 281.
— От рус. безотлагательный.
БЕЗОТЛАГА`ТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Без отлагане; незабавно, веднага. Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлагателно. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 55. Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлагателно ся изпълнява. ВП, 104. Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите. Д, 1998, бр. 109, 3.
БЕЗОТМЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346.
БЕЗОТПА`ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За производствен процес с материали — който се извършва, без да има отпадъци. Безотпадъчно кроене. Безотпадъчна технология. Безотпадъчно производство.
БЕЗОТРА`ДА ж. Поет. Безотрадност, нерадост. Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.
БЕЗОТРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота. Ем. Станев, ИК I, 339. Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело. Хр. Ясенов, Събр. пр, 21. Душата им за бури пак е жадна! / А тихото море лъщей пред тях / и им тъга навява безотрадна… К. Христов, ПВ, 20.
— От рус. безотрадный.
БЕЗОТРА`ДНО. Поет. Нареч. от безотраден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безотрадно с една злокобна отчетливост. К. Константинов, ПЗ, 44. И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрадно. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577.
БЕЗОТРА`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безотраден; безутешност, нерадост, тъга. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“. сирачеството в „Лист обрулен“, безотрадността в „Есенни мотивиобезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524.
БЕЗОТТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т.е., са безотточни. Ст. Бошев и др., ГГ, 191. В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни. Л. Мелнишки, ПП, 62.
2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.
БЕЗОТЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. 1. Канц. За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. Безотчетни пари. Безотчетен фонд.
2. Остар. Книж. Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .., че тая мома е действително българка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива. Ст. Чилингиров, РК, 192-193. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499.
БЕЗОТЧЕ`ТНО нареч. 1. Канц. Без да се иска или дава отчет. На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие. Елин Пелин, Съч. IV, 235.
2. Остар. Книж. Без да може да се обясни; необяснимо. Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, ..; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да
