Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/444“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | бронхите и оток на лигавицата им. <i>Днес | + | бронхите и оток на лигавицата им. <i>Днес медиците от цял свят приемат, че бронхиалната астма е социална болест.</i> З, 1969, кн. 1, 6. <i>Както всеки лечебен метод и горското лечение има известни противопоказания. Например хвойната влияе отрицателно при бронхиалната астма.</i> Е, 1979, бр. 20, 3. <b>Сърдечна астма</b>. <i>Мед.</i> Заболяване, което се характеризира с остри пристъпи от задух вследствие на сърдечна недостатъчност в лявата камера на сърцето. |
| − | + | — Гр. ἄσθμα ’тежко дишане, задъхване’. | |
| − | |||
| − | — Гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТМАТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице, което страда от астма. <i>Дишах тежко като | + | <b>АСТМАТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице, което страда от астма. <i>Дишах тежко като астматик, въпреки че вентилаторът ми бе пуснат на трета скорост.</i> Ал. Гетман, ВС, 140. <i>— Кръстник, не се присмивай на човека. В нашето село имахме един астматик, който свиреше с нос като лалугер.</i> Д. Вълев, З, 291. |
— Фр. asthmatique. | — Фр. asthmatique. | ||
| Ред 17: | Ред 15: | ||
<b>АСТМАТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> астматически; астматично, задъхано, тежко. | <b>АСТМАТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> астматически; астматично, задъхано, тежко. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТМАТИ`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена астматик. | + | <b>АСТМАТИ`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена астматик. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТМАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> астматичен; астматически, задъхано, тежко. <i>Болният дишаше тежко, астматично.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`СТРА</b> <i>ж.</i> 1. Градинско цвете с кичести бели, розови, червени или лилави цветове, което цъфти в края на лятото и в началото на есента; богородичка<sup>2</sup>. Aster. <i>Букет от астри.</i> | ||
2. <i>Бот.</i> Род едногодишни тревисти растения с красиви ярки звездовидни цветове от семейство сложноцветни, произхождащи от Китай и Япония, широко разпространени като културен вид (с около 4 000 сорта). Callistephus chinensis. | 2. <i>Бот.</i> Род едногодишни тревисти растения с красиви ярки звездовидни цветове от семейство сложноцветни, произхождащи от Китай и Япония, широко разпространени като културен вид (с около 4 000 сорта). Callistephus chinensis. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
3. <i>Бот.</i> Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни със светло-сини до виолетови цветове, събрани в метличка или грозд. Aster. | 3. <i>Бот.</i> Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни със светло-сини до виолетови цветове, събрани в метличка или грозд. Aster. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄστρον ’звезда’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРАГА`Л</b> <i>м. Архит.</i> Архитектурен детайл, чийто профил има вид на изпъкнала пред стената лента с правоъгълно сечение. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀστράγαλος ’вратен прешлен’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРАГА`Н</b> <i>м.</i> Скъпа кожа от каракулски агнета с къдрав черен или сив косъм. <i>— А каракулките видя ли? Дето дават къдравата вълна астраган?</i> Ст. Поптонев, ОБЛ, 73. <i>Пазарът на кожи не ги задоволи. Астраган, пор, .., зибелин — всичко това бе богато, пищно, но банално и не за случая.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 255. <i>Руски астраган. Български астраган.</i> // Само <i>мн.</i> Различни видове такава кожа. |
| − | |||
| − | < | ||
| − | + | — От рус. собств. — Друга (остар.) форма: <em>астраха`н</em>. | |
| − | |||
| − | — От рус. собств. — Друга (остар.) форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРАГА`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За кожа — който е от каракулски агнета и има къдрав черен или сив косъм; астраганов. <i>Брашнаров пристъпваше гордо изправен, .., с ярко ален фес и дълго, черно зимно палто с астраганена кожа по яката.</i> Д. Талев, ПК, 262. |
| − | + | 2. Който е направен от астраган; астраганов. <i>На младини бе наемал градина в Румъния, отдето се върна със златен ланец и с астраганен калпак.</i> Ем. Станев, ИК I, 186. <i>Мъжете им с астраганени гугли, с пардесюта виенски редингот .. пъплят по улиците на Стария град.</i> К. Странджев, ЖБ, 89-90. <i>Бе разкопчала астраганеното си палто, но бе забравила да сложи на шията си трите реда бисери, които баща й бе подарил на сватбата.</i> М. Грубешлиева, ПП, 168. <i>Свита в астраганеното си манто, Ирина се опита да завърже разговор с партизанския подофицер.</i> Д. Димов, Т, 658. | |
| − | + | — Друга (остар.) форма: <em>астраха`нен</em>. | |
| − | |||
| − | — Друга (остар.) форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРАГА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Астраганен. <i>От бледата, пепеляворуса жена, загърната в астраганово палто, се излъчваше меко сияние на бисер.</i> Д. Димов, Т, 100. |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: астраха`нов. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан със звездите. <i>Апатичните членове на съда, чиито духове досега обитаваха астралните пространства .. се стреснаха.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 117. <i>Астрален свят.</i> |
| − | + | ◇ <b>Астрален знак</b>. <i>Астрол.</i> Всяко едно от съзвездията, разположени върху зодиака; зодиакален знак. | |
— От лат. astralis ’звезден’. | — От лат. astralis ’звезден’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРАХА`Н</b> <i>м. Остар.</i> Астраган. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРАХА`НЕН</b>, -а, -о, <i>м.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Астраганен; астраханов. <i>Той седи .., облечен в своето хайдутско войводско облекло — колчаклии потури .., с чохен джамадан и черно астраханено калпаче, нахлупено чак до самите вежди.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 162. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРАХА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Астраганен; астраханен. <i>След него слезе друг човек по-нисичък .., облечен в европейски балтон и с астраханова шапка на главата си.</i> Т. Влайков, БСК III, 269. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АСТРАХА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до Астрахан (град, разположен на р. Волга на 100 км от Каспийско | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 07:49, 22 август 2013
бронхите и оток на лигавицата им. Днес медиците от цял свят приемат, че бронхиалната астма е социална болест. З, 1969, кн. 1, 6. Както всеки лечебен метод и горското лечение има известни противопоказания. Например хвойната влияе отрицателно при бронхиалната астма. Е, 1979, бр. 20, 3. Сърдечна астма. Мед. Заболяване, което се характеризира с остри пристъпи от задух вследствие на сърдечна недостатъчност в лявата камера на сърцето.
— Гр. ἄσθμα ’тежко дишане, задъхване’.
АСТМАТИ`К, мн. -ци, м. Лице, което страда от астма. Дишах тежко като астматик, въпреки че вентилаторът ми бе пуснат на трета скорост. Ал. Гетман, ВС, 140. — Кръстник, не се присмивай на човека. В нашето село имахме един астматик, който свиреше с нос като лалугер. Д. Вълев, З, 291.
— Фр. asthmatique.
АСТМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се дължи на астма. Главният механик не можел да търпи цветята, от малък страдал от астматични пристъпи. Н. Стефанова, ПД, 62.
2. Който е присъщ на човек, болен от астма; астматически. Никола чуваше астматичното му дишане и следеше бръчките, които се гонеха по челото му. Ем. Станев, ИК I, 262. Сега мускулите на Шишко не бяха отслабнали много. Само астматичните му дробове, отровени от тютюневия прах, не работеха, както трябва. Д. Димов, Т, 618.
АСТМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астматичен.
АСТМАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. астматически; астматично, задъхано, тежко.
АСТМАТИ`ЧКА ж. Жена астматик.
АСТМАТИ`ЧНО. Нареч. от астматичен; астматически, задъхано, тежко. Болният дишаше тежко, астматично.
А`СТРА ж. 1. Градинско цвете с кичести бели, розови, червени или лилави цветове, което цъфти в края на лятото и в началото на есента; богородичка2. Aster. Букет от астри.
2. Бот. Род едногодишни тревисти растения с красиви ярки звездовидни цветове от семейство сложноцветни, произхождащи от Китай и Япония, широко разпространени като културен вид (с около 4 000 сорта). Callistephus chinensis.
3. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни със светло-сини до виолетови цветове, събрани в метличка или грозд. Aster.
— От гр. ἄστρον ’звезда’.
АСТРАГА`Л м. Архит. Архитектурен детайл, чийто профил има вид на изпъкнала пред стената лента с правоъгълно сечение.
— От гр. ἀστράγαλος ’вратен прешлен’.
АСТРАГА`Н м. Скъпа кожа от каракулски агнета с къдрав черен или сив косъм. — А каракулките видя ли? Дето дават къдравата вълна астраган? Ст. Поптонев, ОБЛ, 73. Пазарът на кожи не ги задоволи. Астраган, пор, .., зибелин — всичко това бе богато, пищно, но банално и не за случая. Ст. Дичев, ЗС II, 255. Руски астраган. Български астраган. // Само мн. Различни видове такава кожа.
— От рус. собств. — Друга (остар.) форма: астраха`н.
АСТРАГА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За кожа — който е от каракулски агнета и има къдрав черен или сив косъм; астраганов. Брашнаров пристъпваше гордо изправен, .., с ярко ален фес и дълго, черно зимно палто с астраганена кожа по яката. Д. Талев, ПК, 262.
2. Който е направен от астраган; астраганов. На младини бе наемал градина в Румъния, отдето се върна със златен ланец и с астраганен калпак. Ем. Станев, ИК I, 186. Мъжете им с астраганени гугли, с пардесюта виенски редингот .. пъплят по улиците на Стария град. К. Странджев, ЖБ, 89-90. Бе разкопчала астраганеното си палто, но бе забравила да сложи на шията си трите реда бисери, които баща й бе подарил на сватбата. М. Грубешлиева, ПП, 168. Свита в астраганеното си манто, Ирина се опита да завърже разговор с партизанския подофицер. Д. Димов, Т, 658.
— Друга (остар.) форма: астраха`нен.
АСТРАГА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Астраганен. От бледата, пепеляворуса жена, загърната в астраганово палто, се излъчваше меко сияние на бисер. Д. Димов, Т, 100.
— Друга (остар.) форма: астраха`нов.
АСТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан със звездите. Апатичните членове на съда, чиито духове досега обитаваха астралните пространства .. се стреснаха. Елин Пелин, Съч. IV, 117. Астрален свят.
◇ Астрален знак. Астрол. Всяко едно от съзвездията, разположени върху зодиака; зодиакален знак.
— От лат. astralis ’звезден’.
АСТРАХА`Н м. Остар. Астраган.
АСТРАХА`НЕН, -а, -о, м. -и, прил. Остар. Астраганен; астраханов. Той седи .., облечен в своето хайдутско войводско облекло — колчаклии потури .., с чохен джамадан и черно астраханено калпаче, нахлупено чак до самите вежди. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 162.
АСТРАХА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Астраганен; астраханен. След него слезе друг човек по-нисичък .., облечен в европейски балтон и с астраханова шапка на главата си. Т. Влайков, БСК III, 269.
АСТРАХА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Астрахан (град, разположен на р. Волга на 100 км от Каспийско
