Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/427“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`РХИ-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Най-висока степен на признака, означен във втората част на думата; свръх, напр.: <em>архинаивен</em>, <em>архимодерен</em>, <em>архискептик</em>. | ||
| + | 2. Старшинство при църковно или светско звание; пръв, напр.: <em>архиерей</em>, <em>архипастир</em>, <em>архидук</em>. | ||
| + | |||
| + | — Гр. ἀρχι ’начален, пръв’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИБОГАТА`Ш</b> <i>м. Книж.</i> Най-голям, преголям богаташ; свръхбогаташ. <i>Някога дори архибогаташите-купци едва са били допущани при приеми в тоя дворец; тях са въвеждали в една външна зала.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 51. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИБОГАТА`ШКА</b> <i>ж. Книж.</i> Най-голяма, преголяма богаташка; свръхбогаташка. <i>Но, нали когато човек се уплаши, търси да се огради от вината на други и е готов понякога да се откаже от всекиго — да се откаже и от милата си братовчедка, от архибогаташката.</i> А. Страшимиров, Съч. V. 311. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИБЪ`ЛГАРИН</b>, <i>мн.</i> архибъ`лгари, <i>м. Книж.</i> Истински, същински, чист българин. <i>Моите герои са българи, архибългари, дебелоглави българи.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 203. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИБЪ`ЛГАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Истински български, чисто български. <i>Това са прочутите пещери на града Пещера, комуто са дали името си. Любопитно е, че това архибългарско название е дало възможност на гърци и турци да го преиначат.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 114. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРХИ`В</b> <i>м.</i> 1. Сбор, сбирка от стари документи, писма, снимки и други материали, свързани с дейността на учреждение или на отделно лице (общественик, учен, писател и др.); архива. <i>В двореца се пази един от най-интересните архиви за историята на Балканите; в него има и много документи за търговските връзки на дубровчани с българите в турско време.</i> Л. Мелнишки, ПП, 152. <i>— А защо в архивите на съответното министерство .. се намериха Фарлиеви писма от Лондон?</i> В. Геновска, СГ, 97. <i>Много можем да научим за миналото на Родопите, ако се разровят Ориенталският архив при Народната библиотека, Държавният архив при МВР и делата на вакъфските имоти при Министерството на външните работи.</i> НК, 1958, бр. 34, 2. <i>Архив на Г. С. Раковски.</i> | |
| − | |||
| − | <b>АРХИ`В</b> <i>м.</i> 1. Сбор, сбирка от стари документи, писма, снимки и други материали, свързани с дейността на учреждение или на отделно лице (общественик, учен, писател и др.); архива. <i>В двореца се пази един от най-интересните архиви за историята на Балканите; в него има и много документи за търговските връзки на дубровчани с българите в турско време.</i> Л. Мелнишки, ПП, 152. | ||
| − | 2. Учреждение или служба в учреждение, в което се съхраняват, систематизират и обработват такива материали. <i>На източния хълм се намира монументалният архив на Гете, в който е сбрано всичко, що е писано и говорено за Гете на всички езици.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 37. <i>И българите, и сръбете са имали сношения с Карла, .. За тези сношения свидетелствува един документ в Анжуйските регистри, които се намират в Главний Неаполитански архив | + | 2. Учреждение или служба в учреждение, в което се съхраняват, систематизират и обработват такива материали. <i>На източния хълм се намира монументалният архив на Гете, в който е сбрано всичко, що е писано и говорено за Гете на всички езици.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 37. <i>И българите, и сръбете са имали сношения с Карла, .. За тези сношения свидетелствува един документ в Анжуйските регистри, които се намират в Главний Неаполитански архив.</i> М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 30. <i>Работи в Ориенталския архив при Народната библиотека.</i> // Място, където се помещава такава служба или такова учреждение. <i>Това богаташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина годни в един пловдивски хамам, който днес е превърнат в архив.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 88. <i>Работя в архива на Народната{{попр|Отпечатано: „Нардната“.}} библиотека до 17 часа.</i> |
| − | |||
| − | |||
3. Печатно издание на такива документи, материали или на изследвания върху тях. <i>Стопански архив. Архив за поселищни проучвания.</i> | 3. Печатно издание на такива документи, материали или на изследвания върху тях. <i>Стопански архив. Архив за поселищни проучвания.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— От лат. archivum през рус. архив и нем. Archiv. | — От лат. archivum през рус. архив и нем. Archiv. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИ`ВА</b> <i>ж.</i> Архив (в 1 и 2 знач.). <i>В центъра на селото, високо над къщите, се извиваха огнени езици. В двора на общинското управление гореше архивата на голямата централна община.</i> К. Ламбрев, СП, 132. <i>Танагров побърза да приключи работата си. Раздаде свидетелствата, предаде училищната архива и книжа на кмета.</i> Ив. Карановски, Разк.{{попр|Добавяне на интервал.}} I, 159. <i>В архивата на писателя сигурно ще се намерят мои писма до него.</i> СбАСЕП, 430. <i>— Виж там, в архивата, какво стана Кикиридков. Щеше да изпраща един опис с документи.</i> Д. Калфов, Избр. разк.,{{попр|Премахване на излишен интервал.}} 132. <i>— Къде си работил? — В Дирекцията на печата, господин поручик… На каква служба? — Регистратор в архивата…</i> П. Вежинов, BP, 241. <i>В. Кънчева познавам от 10 години насам .. В частната му архива се съхраняват, .., стотина негови писма от всички краища на Македония, гдето неговият крак бе стъпил, ценни за някогашната политико-национална история на моята родна земя.</i> Бъл., 1902, бр. 453, 2. <i>Общинска архива. Училищна архива. Партийна архива.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | 1. Възвръщам към живот нещо изоставено. | + | ◇ <b>Влизам / вляза (минавам / мина, отивам / отида) в архивата</b>. <i>Разг.</i> Изгубвам значението си, отживявам времето си. <i>Българският дипломат не трябва да се отчайва, когато политиката му фалира и сам той отиде в архивата.</i> Хр.{{попр|Добавяне на интервал.}} Смирненски, Съч. III, 93. <b>Входяща архива</b>. <i>Канц.</i> 1. Писма и документи, които постъпват в дадено учреждение. 2. Служба, която се занимава с регистриране на писма и документи, постъпващи в дадено учреждение. <b>Изваждам / извадя (измъквам / измъкна) от архивата</b>. <i>Разг.</i> 1. Възвръщам към живот нещо изоставено. 2. Възлагам работа на някого, който дотогава е бил забравен. <b>Изходяща архива</b>. <i>Канц.</i> 1. Писма, документи, които излизат от дадено учреждение. 2. Служба, която се занимава с писмата, документите, излизащи от дадено учреждение. |
| − | |||
| − | 2. Възлагам работа на някого, който дотогава е бил забравен. Изходяща архива. <i>Канц.</i> 1. Писма, документи, които излизат от дадено учреждение. 2. Служба, която се занимава с писмата, документите, излизащи от дадено учреждение. | ||
— От лат. archivum. | — От лат. archivum. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРХИВА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Служител, който завежда архивата на учреждение. <i>И тъй, седи си архиварят в канцеларията на общинската архива.</i> Св. Минков, РТК, 191. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:19, 20 август 2013
А`РХИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Най-висока степен на признака, означен във втората част на думата; свръх, напр.: архинаивен, архимодерен, архискептик.
2. Старшинство при църковно или светско звание; пръв, напр.: архиерей, архипастир, архидук.
— Гр. ἀρχι ’начален, пръв’.
АРХИБОГАТА`Ш м. Книж. Най-голям, преголям богаташ; свръхбогаташ. Някога дори архибогаташите-купци едва са били допущани при приеми в тоя дворец; тях са въвеждали в една външна зала. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 51.
АРХИБОГАТА`ШКА ж. Книж. Най-голяма, преголяма богаташка; свръхбогаташка. Но, нали когато човек се уплаши, търси да се огради от вината на други и е готов понякога да се откаже от всекиго — да се откаже и от милата си братовчедка, от архибогаташката. А. Страшимиров, Съч. V. 311.
АРХИБЪ`ЛГАРИН, мн. архибъ`лгари, м. Книж. Истински, същински, чист българин. Моите герои са българи, архибългари, дебелоглави българи. Ив. Вазов, Съч. IX, 203.
АРХИБЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Истински български, чисто български. Това са прочутите пещери на града Пещера, комуто са дали името си. Любопитно е, че това архибългарско название е дало възможност на гърци и турци да го преиначат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 114.
АРХИ`В м. 1. Сбор, сбирка от стари документи, писма, снимки и други материали, свързани с дейността на учреждение или на отделно лице (общественик, учен, писател и др.); архива. В двореца се пази един от най-интересните архиви за историята на Балканите; в него има и много документи за търговските връзки на дубровчани с българите в турско време. Л. Мелнишки, ПП, 152. — А защо в архивите на съответното министерство .. се намериха Фарлиеви писма от Лондон? В. Геновска, СГ, 97. Много можем да научим за миналото на Родопите, ако се разровят Ориенталският архив при Народната библиотека, Държавният архив при МВР и делата на вакъфските имоти при Министерството на външните работи. НК, 1958, бр. 34, 2. Архив на Г. С. Раковски.
2. Учреждение или служба в учреждение, в което се съхраняват, систематизират и обработват такива материали. На източния хълм се намира монументалният архив на Гете, в който е сбрано всичко, що е писано и говорено за Гете на всички езици. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 37. И българите, и сръбете са имали сношения с Карла, .. За тези сношения свидетелствува един документ в Анжуйските регистри, които се намират в Главний Неаполитански архив. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 30. Работи в Ориенталския архив при Народната библиотека. // Място, където се помещава такава служба или такова учреждение. Това богаташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина годни в един пловдивски хамам, който днес е превърнат в архив. Ив. Вазов, Съч. XVI, 88. Работя в архива на Народната* библиотека до 17 часа.
3. Печатно издание на такива документи, материали или на изследвания върху тях. Стопански архив. Архив за поселищни проучвания.
— От лат. archivum през рус. архив и нем. Archiv.
АРХИ`ВА ж. Архив (в 1 и 2 знач.). В центъра на селото, високо над къщите, се извиваха огнени езици. В двора на общинското управление гореше архивата на голямата централна община. К. Ламбрев, СП, 132. Танагров побърза да приключи работата си. Раздаде свидетелствата, предаде училищната архива и книжа на кмета. Ив. Карановски, Разк.* I, 159. В архивата на писателя сигурно ще се намерят мои писма до него. СбАСЕП, 430. — Виж там, в архивата, какво стана Кикиридков. Щеше да изпраща един опис с документи. Д. Калфов, Избр. разк.,* 132. — Къде си работил? — В Дирекцията на печата, господин поручик… На каква служба? — Регистратор в архивата… П. Вежинов, BP, 241. В. Кънчева познавам от 10 години насам .. В частната му архива се съхраняват, .., стотина негови писма от всички краища на Македония, гдето неговият крак бе стъпил, ценни за някогашната политико-национална история на моята родна земя. Бъл., 1902, бр. 453, 2. Общинска архива. Училищна архива. Партийна архива.
◇ Влизам / вляза (минавам / мина, отивам / отида) в архивата. Разг. Изгубвам значението си, отживявам времето си. Българският дипломат не трябва да се отчайва, когато политиката му фалира и сам той отиде в архивата. Хр.* Смирненски, Съч. III, 93. Входяща архива. Канц. 1. Писма и документи, които постъпват в дадено учреждение. 2. Служба, която се занимава с регистриране на писма и документи, постъпващи в дадено учреждение. Изваждам / извадя (измъквам / измъкна) от архивата. Разг. 1. Възвръщам към живот нещо изоставено. 2. Възлагам работа на някого, който дотогава е бил забравен. Изходяща архива. Канц. 1. Писма, документи, които излизат от дадено учреждение. 2. Служба, която се занимава с писмата, документите, излизащи от дадено учреждение.
— От лат. archivum.
АРХИВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Служител, който завежда архивата на учреждение. И тъй, седи си архиварят в канцеларията на общинската архива. Св. Минков, РТК, 191.
