Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/264“
(поправка на гръцка дума) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
2. Размяна на монети с ценни книжа. | 2. Размяна на монети с ценни книжа. | ||
— Фр. agiotage. | — Фр. agiotage. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖУ`Р</b><sup>1</sup>, <i>м.</i> Вид бродерия на дупчици с извадени нишки от тъканта. <i>Бродерията на Средните векове била в тясна връзка с византийската — .. след XIII в. се превърнала в обикновен занаят. Основали се много занаятчийски съюзи, наречени гилдии, .. Там също започнали и бялата бродерия, пълнена или с нищени конци на ажур.</i> Т. Димитрова и др., ИО, 78. <i>Покривка с ажури.</i> |
— Фр. ajour. | — Фр. ajour. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖУ`Р</b><sup>2</sup> <i>нареч.</i> 1. <i>Търг.</i> До определения ден редовно (вписано в сметководните книги за прихода и разхода). |
| − | 2. Като <i>прил.</i> Обикн. с гл. съм. Редовен, коректен, изправен. <i>Нека добавим, че за по-големи икономии Венко вършеше и счетоводната работа. И пак тъй: винаги почтен, винаги готов, винаги ажур, .. : книгите заведени, трудодните изчислени.</i> К. Калчев, УЧС, <i> | + | 2. Като <i>прил.</i> Обикн. с гл. съм. Редовен, коректен, изправен. <i>Нека добавим, че за по-големи икономии Венко вършеше и счетоводната работа. И пак тъй: винаги почтен, винаги готов, винаги ажур, ..: книгите заведени, трудодните изчислени.</i> К. Калчев, УЧС, 9. <i>В работата си е винаги ажур.</i> |
| − | — Фр. | + | — Фр. à jour ’до определения ден; в ред, в изправност’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖУ`РЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Изработен като ажур<sup>1</sup>. <i>Бялата бродерия е пълнена и ажурена и всякога предназначена за пране.</i> Т. Димитрова и др., ИО, 79. <i>Аз бях впил очите си в хубавата бяла шия, обхваната от тънка кремава ажурена якичка.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 62. <i>Ажурена шевица.</i> |
| − | 2. Изработен на дупчици, като мрежа. <i>Успя да различи, че птиците, животните и цветята бяха в резедаво, оранжево и в охра и още в някакви цветове, които не можеше да определи, защото над прозореца беше спусната ажурена завеса и светлината проникваше слабо.</i> Съвр., 1975, кн. 2, 117. <i>В средата | + | 2. Изработен на дупчици, като мрежа. <i>Успя да различи, че птиците, животните и цветята бяха в резедаво, оранжево и в охра и още в някакви цветове, които не можеше да определи, защото над прозореца беше спусната ажурена завеса и светлината проникваше слабо.</i> Съвр., 1975, кн. 2, 117. <i>В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акантови листа.</i> Ст. Михайлов, БС, 225. <i>Ажурени чорапи. Ажурени ръкавици. Ажурна резба.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖУСТА`Ж</b> <i>м. Техн.</i> 1. Операция за прецизно оформяне размерите на някакво изделие или детайл, за да прилепне добре към друг, други. |
2. Участък от валцовъчен цех, в който се извършва сортирането и подготовката на валцувани метални изделия за експедиция. | 2. Участък от валцовъчен цех, в който се извършва сортирането и подготовката на валцувани метални изделия за експедиция. | ||
| Ред 23: | Ред 24: | ||
— Фр. ajustage ’прецизиране, изравняване на нещо’. | — Фр. ajustage ’прецизиране, изравняване на нещо’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЖУСТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. <i>Търг.</i> Приключвам навреме отчетността по търговски книги и сметки. |
| − | |||
| − | 1. <i>Търг.</i> Приключвам навреме отчетността по търговски книги и сметки. | ||
2. <i>Техн.</i> Сглобявам части на машина, като ги намествам прецизно една към друга. | 2. <i>Техн.</i> Сглобявам части на машина, като ги намествам прецизно една към друга. | ||
— От фр. ajuster. | — От фр. ajuster. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>A`З</b> <i>вин.</i> ме`не, и (съкр.) ме`н, (крат.) ме, (удв.) ме`не ме, <i>дат.</i> ме`не, (съкр.) ме`н (крат.) ми, (удв.) ме`не ми, <i>лич. местоим.</i> (1 л. ед.). 1. Употребява се от лицето, което говори, за да означи себе си. <i>Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина.</i> Хр. Ботев, Съч., 1959, 5. <i>Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 70. <i>Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернейем — / ти за листе, горо сестро, / аз за мойта младост.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 30. <i>На вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми е?</i> Ил. Блъсков, С, 9. <i>Покани и мен да му бъда гост.</i> Св. Минков, ПК, 4. <i>Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 36. <i>— Мене ме гони потеря. ..</i> Й. Йовков, СЛ, 53. <i>— Но ти кажи ми, дядо, къде да заровим тия два трупа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 24. <i>Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, / .. / Ах, че мен дядо додея / любовни песни да слушам.</i> Хр. Ботев, Съч., 1959, 31. <i>Мене ми беше много радостно, че беше дошла и тя .. у нас.</i> Д. Талев, СК, 75. | ||
| − | + | 2. Със знач. на <i>същ. ср.</i> Собствената личност. <i>Търсим родни души — все по-чужди един на друг. И изчезва гордото аз с безформени следи от някогашен, някакъв човек.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 33. <i>Над всичко стоеше неговото аз.</i> | |
| − | — Други (остар. и диал.) форми: | + | — Други (остар. и диал.) форми: а`зе, а`зи, вин. (остар.) мя, (остар. и диал.) ма. |
| + | ---- | ||
| + | <b>AЗ</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Название на буквата а в старобългарската азбука. <i>Вземе от коленете си панакидата, .. и, като показва с пръст, почва да реди: „Аз… буки… веде… глагол“{{попр|Добавяне на интервали.}}.</i> Т. Влайков, Пр I, 93. <i>— Внучето си дадохме в манастира — започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се научи, а ние сме прости люде, въглищари, не разумеем ни аз, ни буки.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 194. | ||
| − | + | ◇ <b>Забрътвил от аз, че не изкарал до буки</b>. <i>Остар.</i> Нищо не научил. | |
| − | + | <b>От аз до ижица</b>. <i>Остар.</i> От начало до край. | |
| − | + | ---- | |
| − | - | + | <b>-А`ЗА</b>. Наставка за образуване на названия на ензими, напр.: малтаза, протеаза и др. |
— От фр. (diast)ase (название на първия изолиран ензим). | — От фр. (diast)ase (название на първия изолиран ензим). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЗА`ЛЕ`Я</b> <i>ж. Бот.</i> Азалия. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЗА`ЛИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Бот.</i> Вид вечнозелен храст от едноименна група от рода рододендрон, с произход от Източна Азия, с много красиви едри бели, розови, кремави, лилави и др. цветове в съцветия, от който над 2000 сорта са култивирани като декоративни. Azalea. |
| − | 2. Стайно цвете с разнобагрени цветове. <i>Специално за изложбата бяха отгледани хиляди саксии. Бегонии, гардении,.. азалии и гербери бяха разтворили прекрасните си цветове.</i> ВЖ, 1999, бр. 39, 11. | + | 2. Стайно цвете с разнобагрени цветове. <i>Специално за изложбата бяха отгледани хиляди саксии. Бегонии, гардении, .. азалии и гербери бяха разтворили прекрасните си цветове.</i> ВЖ, 1999, бр. 39, 11. |
— От гр. ἀζαλέος ’сух’. — Друга форма: аза`ле`я. | — От гр. ἀζαλέος ’сух’. — Друга форма: аза`ле`я. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЗА`РТ</b> <i>м.</i> Хазарт. <i>Тук падаха добри пари. Наистина те не влизаха в неговия джоб, .. Но в цялата тая работа имаше нещо, което увличаше като азарт.</i> Кр. Велков, СБ, 35. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЗА`РТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> |
Текуща версия към 17:31, 8 юли 2013
2. Размяна на монети с ценни книжа.
— Фр. agiotage.
АЖУ`Р1, м. Вид бродерия на дупчици с извадени нишки от тъканта. Бродерията на Средните векове била в тясна връзка с византийската — .. след XIII в. се превърнала в обикновен занаят. Основали се много занаятчийски съюзи, наречени гилдии, .. Там също започнали и бялата бродерия, пълнена или с нищени конци на ажур. Т. Димитрова и др., ИО, 78. Покривка с ажури.
— Фр. ajour.
АЖУ`Р2 нареч. 1. Търг. До определения ден редовно (вписано в сметководните книги за прихода и разхода).
2. Като прил. Обикн. с гл. съм. Редовен, коректен, изправен. Нека добавим, че за по-големи икономии Венко вършеше и счетоводната работа. И пак тъй: винаги почтен, винаги готов, винаги ажур, ..: книгите заведени, трудодните изчислени. К. Калчев, УЧС, 9. В работата си е винаги ажур.
— Фр. à jour ’до определения ден; в ред, в изправност’.
АЖУ`РЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Изработен като ажур1. Бялата бродерия е пълнена и ажурена и всякога предназначена за пране. Т. Димитрова и др., ИО, 79. Аз бях впил очите си в хубавата бяла шия, обхваната от тънка кремава ажурена якичка. Н. Попфилипов, РЛ, 62. Ажурена шевица.
2. Изработен на дупчици, като мрежа. Успя да различи, че птиците, животните и цветята бяха в резедаво, оранжево и в охра и още в някакви цветове, които не можеше да определи, защото над прозореца беше спусната ажурена завеса и светлината проникваше слабо. Съвр., 1975, кн. 2, 117. В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акантови листа. Ст. Михайлов, БС, 225. Ажурени чорапи. Ажурени ръкавици. Ажурна резба.
АЖУСТА`Ж м. Техн. 1. Операция за прецизно оформяне размерите на някакво изделие или детайл, за да прилепне добре към друг, други.
2. Участък от валцовъчен цех, в който се извършва сортирането и подготовката на валцувани метални изделия за експедиция.
— Фр. ajustage ’прецизиране, изравняване на нещо’.
АЖУСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Търг. Приключвам навреме отчетността по търговски книги и сметки.
2. Техн. Сглобявам части на машина, като ги намествам прецизно една към друга.
— От фр. ajuster.
A`З вин. ме`не, и (съкр.) ме`н, (крат.) ме, (удв.) ме`не ме, дат. ме`не, (съкр.) ме`н (крат.) ми, (удв.) ме`не ми, лич. местоим. (1 л. ед.). 1. Употребява се от лицето, което говори, за да означи себе си. Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина. Хр. Ботев, Съч., 1959, 5. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 70. Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернейем — / ти за листе, горо сестро, / аз за мойта младост. Нар. пес., СбНУ XLVI, 30. На вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми е? Ил. Блъсков, С, 9. Покани и мен да му бъда гост. Св. Минков, ПК, 4. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея. П. К. Яворов, Съч. I, 36. — Мене ме гони потеря. .. Й. Йовков, СЛ, 53. — Но ти кажи ми, дядо, къде да заровим тия два трупа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 24. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, / .. / Ах, че мен дядо додея / любовни песни да слушам. Хр. Ботев, Съч., 1959, 31. Мене ми беше много радостно, че беше дошла и тя .. у нас. Д. Талев, СК, 75.
2. Със знач. на същ. ср. Собствената личност. Търсим родни души — все по-чужди един на друг. И изчезва гордото аз с безформени следи от някогашен, някакъв човек. Г. Стаматов, Разк. II, 33. Над всичко стоеше неговото аз.
— Други (остар. и диал.) форми: а`зе, а`зи, вин. (остар.) мя, (остар. и диал.) ма.
AЗ мн. няма, м. Остар. Название на буквата а в старобългарската азбука. Вземе от коленете си панакидата, .. и, като показва с пръст, почва да реди: „Аз… буки… веде… глагол“*. Т. Влайков, Пр I, 93. — Внучето си дадохме в манастира — започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се научи, а ние сме прости люде, въглищари, не разумеем ни аз, ни буки. Ст. Загорчинов, ДП, 194.
◇ Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Остар. Нищо не научил.
От аз до ижица. Остар. От начало до край.
-А`ЗА. Наставка за образуване на названия на ензими, напр.: малтаза, протеаза и др.
— От фр. (diast)ase (название на първия изолиран ензим).
АЗА`ЛЕ`Я ж. Бот. Азалия.
АЗА`ЛИЯ ж. 1. Бот. Вид вечнозелен храст от едноименна група от рода рододендрон, с произход от Източна Азия, с много красиви едри бели, розови, кремави, лилави и др. цветове в съцветия, от който над 2000 сорта са култивирани като декоративни. Azalea.
2. Стайно цвете с разнобагрени цветове. Специално за изложбата бяха отгледани хиляди саксии. Бегонии, гардении, .. азалии и гербери бяха разтворили прекрасните си цветове. ВЖ, 1999, бр. 39, 11.
— От гр. ἀζαλέος ’сух’. — Друга форма: аза`ле`я.
АЗА`РТ м. Хазарт. Тук падаха добри пари. Наистина те не влизаха в неговия джоб, .. Но в цялата тая работа имаше нещо, което увличаше като азарт. Кр. Велков, СБ, 35.
АЗА`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
