Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/378“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>инквизитори.</i> А. Хилендарец, ВВИ (превод), 151. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХУДО`ЖЕСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е лишен от художественост. <i>Антихудожествена пиеса.</i> |
| − | |||
| − | <i>прил. Книж.</i> Който е лишен от | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХУДО`ЖЕСТВЕНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> антихудожествен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХУДО`ЖЕСТВЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> антихудожествен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХУМА`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Който е лишен от човечност; жесток. <i>Антихуманна постъпка. Антихуманни идеи.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АНТИХУМАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Липса на човечност, на милосърдие, на уважение към човешкото достойнство. | <b>АНТИХУМАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Липса на човечност, на милосърдие, на уважение към човешкото достойнство. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИХУМАНИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Антихуманен. <i> | + | <b>АНТИХУМАНИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Антихуманен. <i>Антихуманистична идеология.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХУМА`ННО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> антихуманен. <i>— Да славиш смъртта, да бягаш от живота, да търсиш щастие в заблудите .. — сега такъв род писания звучат антихуманно, няма красота в тях.</i> А. Гуляшки, Л, 70. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХУМА`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество или проява на антихуманен. <i>— Аз лично ще ви кажа, господине, че съм решил никога през живота си да не опрощавам не само престъпленията, но и всяка антихуманност.</i> Д. Вълев, З, 174. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИЦИКЛО`Н</b> <i>м. Метеор.</i> Област в тропосферата с високо атмосферно налягане и движение на въздушните маси от континента към океана, при което преобладава сравнително тихо време с малка облачност (през лятото горещо, а през зимата ясно и студено). <i>— Циклонът е обширна област, в центъра на която налягането е най-ниско, а антициклонът, обратно, е обширна област, в центъра на която налягането е най-високо — търпеливо обясняват синоптиците.</i> В. Робов, ПСВ, 49. <i>През тази есен, .. България, заедно с цяла Югоизточна Европа се е намирала под влиянието на един, така наречен, антициклон (област на високо атмосферно налягане), който през този сезон е доста постоянен.</i> ПН, 1932, кн. 2, 31. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИЦИКЛОНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Метеор.</i> Който се отнася до антициклон, за действие, наличие на антициклон; антициклоничен. <i>Деактивирането на приземния въздух е най-слабо в случаи на антициклонално време и в случаи на температурни инверсии.</i> Л. Манолов, РА, 51. <i>Циклоналният тип време е променливо .. Антициклоналното време, обратно, е по-просто, по-еднообразно, по-слънчево и тихо, без наличие на типични фронтове.</i> О, 1979, бр. 25, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИЦИКЛОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Метеор. Прил. от</i> антициклон. <i> | + | <b>АНТИЦИКЛОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Метеор. Прил. от</i> антициклон. <i>Антициклонично кръгово движение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИЦИПА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Предугаждане на събития, явления. |
2. Преждевременно настъпване на някакво действие, събитие или явление. | 2. Преждевременно настъпване на някакво действие, събитие или явление. | ||
| − | 3. <i>Спец.</i> Познание, дошло по логически път, което предхожда опита или наблюдението. <i> | + | 3. <i>Спец.</i> Познание, дошло по логически път, което предхожда опита или наблюдението. <i>„Аз написах моя „Гьоц фон Берлихинген“, каза той [Гьоте], когато бях млад човек на двайсет и две години, и след десет години бях удивен от правдата на моето изображение. Нещо подобно нито бях преживял, нито бях видял, така че знанието си за разнообразните човешки състояния аз трябва да съм добил чрез антиципация.“</i> М. Арнаудов, Г, 130-131. |
4. <i>Юрид.</i> Използване на някакво право, преди да е настъпил срокът му. | 4. <i>Юрид.</i> Използване на някакво право, преди да е настъпил срокът му. | ||
| Ред 39: | Ред 33: | ||
— От лат. anticipatio. | — От лат. anticipatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИЦИПИ`РАМ</b>, -аш, и <i>св., прех. Спец.</i> Предварително установявам нещо по логически път, без да имам достатъчно факти или като нямам никакви факти. <b>антиципирам се</b> <i>страд.</i> |
| − | — От фр. | + | — От фр. anticiper. |
---- | ---- | ||
<b>АНТИЦИПИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> антиципирам <i>и от</i> антиципирам се. | <b>АНТИЦИПИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> антиципирам <i>и от</i> антиципирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИЧАСТИ`ЦИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>АНТИЧАСТИ`ЦИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>античасти`ца</b>, <i>ж. Физ.</i> Общо название на някои елементарни частици, чиито маса и спин са равни на масата и спина на дадена елементарна частица, а електрическият им заряд, магнитен момент и др. подобни характеристики са равни по големина и противоположни по знак на нейните. <i>Това [антиматерията] е материя, изградена от антиатоми, съставени от своя страна от античастици.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 16. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до старогръцката или старата римска култура, обществен живот и др.; старогръцки или римски. <i>Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим.</i> А. Каралийчев, В, 129. <i>Това бяха антични жертвеници с гръцки надписи, посветени от гражданите на римския Никопол (при Росица) на олимпийския Зевс, на богините Хера, Атина и др.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 31. <i>Антична трагедия. Античен мир. Античен театър. Антична поезия. Антична туника.</i> |
| + | 2. Който напомня по вид, форма неща, обекти от Стара Гърция или Рим или пък по съвършенство и красота — произведенията на изобразителното старогръцко и староримско изкуство; класически. <i>Тури си широкополата със щраусово перо шапка, която стоеше тъй добре на античната й малка глава.</i> Ив. Вазов, Н, 11-12. <i>Райна беше очарователна</i> | ||
Текуща версия към 13:30, 9 август 2013
инквизитори. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 151.
АНТИХУДО`ЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е лишен от художественост. Антихудожествена пиеса.
АНТИХУДО`ЖЕСТВЕНО. Книж. Нареч. от антихудожествен.
АНТИХУДО`ЖЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от антихудожествен.
АНТИХУМА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е лишен от човечност; жесток. Антихуманна постъпка. Антихуманни идеи.
АНТИХУМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Липса на човечност, на милосърдие, на уважение към човешкото достойнство.
АНТИХУМАНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Антихуманен. Антихуманистична идеология.
АНТИХУМА`ННО. Книж. Нареч. от антихуманен. — Да славиш смъртта, да бягаш от живота, да търсиш щастие в заблудите .. — сега такъв род писания звучат антихуманно, няма красота в тях. А. Гуляшки, Л, 70.
АНТИХУМА`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на антихуманен. — Аз лично ще ви кажа, господине, че съм решил никога през живота си да не опрощавам не само престъпленията, но и всяка антихуманност. Д. Вълев, З, 174.
АНТИЦИКЛО`Н м. Метеор. Област в тропосферата с високо атмосферно налягане и движение на въздушните маси от континента към океана, при което преобладава сравнително тихо време с малка облачност (през лятото горещо, а през зимата ясно и студено). — Циклонът е обширна област, в центъра на която налягането е най-ниско, а антициклонът, обратно, е обширна област, в центъра на която налягането е най-високо — търпеливо обясняват синоптиците. В. Робов, ПСВ, 49. През тази есен, .. България, заедно с цяла Югоизточна Европа се е намирала под влиянието на един, така наречен, антициклон (област на високо атмосферно налягане), който през този сезон е доста постоянен. ПН, 1932, кн. 2, 31.
АНТИЦИКЛОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Метеор. Който се отнася до антициклон, за действие, наличие на антициклон; антициклоничен. Деактивирането на приземния въздух е най-слабо в случаи на антициклонално време и в случаи на температурни инверсии. Л. Манолов, РА, 51. Циклоналният тип време е променливо .. Антициклоналното време, обратно, е по-просто, по-еднообразно, по-слънчево и тихо, без наличие на типични фронтове. О, 1979, бр. 25, 4.
АНТИЦИКЛОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Метеор. Прил. от антициклон. Антициклонично кръгово движение.
АНТИЦИПА`ЦИЯ ж. 1. Предугаждане на събития, явления.
2. Преждевременно настъпване на някакво действие, събитие или явление.
3. Спец. Познание, дошло по логически път, което предхожда опита или наблюдението. „Аз написах моя „Гьоц фон Берлихинген“, каза той [Гьоте], когато бях млад човек на двайсет и две години, и след десет години бях удивен от правдата на моето изображение. Нещо подобно нито бях преживял, нито бях видял, така че знанието си за разнообразните човешки състояния аз трябва да съм добил чрез антиципация.“ М. Арнаудов, Г, 130-131.
4. Юрид. Използване на някакво право, преди да е настъпил срокът му.
— От лат. anticipatio.
АНТИЦИПИ`РАМ, -аш, и св., прех. Спец. Предварително установявам нещо по логически път, без да имам достатъчно факти или като нямам никакви факти. антиципирам се страд.
— От фр. anticiper.
АНТИЦИПИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от антиципирам и от антиципирам се.
АНТИЧАСТИ`ЦИ мн., ед. (рядко) античасти`ца, ж. Физ. Общо название на някои елементарни частици, чиито маса и спин са равни на масата и спина на дадена елементарна частица, а електрическият им заряд, магнитен момент и др. подобни характеристики са равни по големина и противоположни по знак на нейните. Това [антиматерията] е материя, изградена от антиатоми, съставени от своя страна от античастици. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до старогръцката или старата римска култура, обществен живот и др.; старогръцки или римски. Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим. А. Каралийчев, В, 129. Това бяха антични жертвеници с гръцки надписи, посветени от гражданите на римския Никопол (при Росица) на олимпийския Зевс, на богините Хера, Атина и др. Ив. Вазов, Съч. XIV, 31. Антична трагедия. Античен мир. Античен театър. Антична поезия. Антична туника.
2. Който напомня по вид, форма неща, обекти от Стара Гърция или Рим или пък по съвършенство и красота — произведенията на изобразителното старогръцко и староримско изкуство; класически. Тури си широкополата със щраусово перо шапка, която стоеше тъй добре на античната й малка глава. Ив. Вазов, Н, 11-12. Райна беше очарователна
