Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/342“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>познае, | + | <i>познае, господине… Трябва да се анализира…</i> М. Грубешлиева, ПП, 87. |
---- | ---- | ||
<b>АНАЛИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анализирам <i>и от</i> анализирам се; анализ. <i>Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.</i> | <b>АНАЛИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анализирам <i>и от</i> анализирам се; анализ. <i>Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНАЛИЗИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Простонар.</i> Анализирам. <i>„Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие.</i> С, 1952, кн.9, 190. анализирвам се <i>страд.</i> | + | <b>АНАЛИЗИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Простонар.</i> Анализирам. <i>„Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие.</i> С, 1952, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 9, 190. <b>анализирвам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АНАЛИЗИ`РВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> анализирвам <i>и от</i> анализирвам се; анализиране. | <b>АНАЛИЗИ`РВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> анализирвам <i>и от</i> анализирвам се; анализиране. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНАЛИЗУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Анализирам. <i>Г-н Ст. Л. Костов е талантлив драматически писател, с наблюдателност и вродена способност да анализува обществените прояви на нашия живот и да ги превъплотява в художествена форма.</i> К, 1926, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 95, 2. <b>анализувам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНАЛИЗУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> анализувам <i>и от</i> анализувам се; анализиране. |
---- | ---- | ||
<b>АНАЛИ`СТ</b> <i>м. Книж.</i> Летописец, хроникьор. | <b>АНАЛИ`СТ</b> <i>м. Книж.</i> Летописец, хроникьор. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНАЛИТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Езикозн.</i> Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. <i>Противоп.</i> синтетизъм. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНАЛИТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. <i>Структурният анализ, практикуван по този начин</i> [чрез пресяване], <i>е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати.</i> П. Боянов, П, 244. <i>Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден. | + | <b>АНАЛИТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. <i>Структурният анализ, практикуван по този начин</i> [чрез пресяване], <i>е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати.</i> П. Боянов, П, 244. <i>Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден.</i> △ <i>В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.</i> |
| − | 2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. <i>За мнозина от тях | + | 2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. <i>За мнозина от тях [професори и учени] бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика.</i> М. Кремен, РЯ, 579. <i>Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен и превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът.</i> Ив. Богданов, СП, 57-58. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНАЛИТИ`КО-СИНТЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> При който се прилага едновременно анализ и синтез като взаимно свързани страни в процес на цялостно опознаване на нещата. <i>Аналитико-синтетичен метод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНАЛИТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. <i>Противоп.</i> синтетичен. <i>Тя [Искра Панова] е автор на една блестяща книга — „Майстори на разказа“ за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 22. <i>Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия.</i> | |
| − | + | ||
| − | <b>АНАЛИТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. <i>Противоп.</i> синтетичен. <i>Тя | + | 2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. <i>Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им.</i> Д.{{попр|Добавяне на интервал.}} Димов, Т, 122. <i>В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик.</i> Ив. Богданов, СП, 168-169. <i>Аналитична способност. Аналитична мисъл.</i> |
| − | + | ||
| − | + | ◇ <b>Аналитична геометрия</b>. 1. Само <i>ед.</i> Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. <i>Часовете по аналитична геометрия са увеличени.</i> 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>— Услужи ми с твоята аналитична геометрия.</i> <b>Аналитична химия</b>. 1. Само <i>ед.</i> Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. <i>Взех си изпита по аналитична химия.</i> △ <i>Часовете по аналитична химия са сутрин.</i> 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия</i>. <b>Аналитични везни</b>. <i>Спец.</i> Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. <b>Аналитични езици</b>. <i>Езикозн.</i> Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. <i>Противоп.</i> синтетични езици. | |
| + | — Гр. ἀναλυτικός ’обяснителен’. | ||
Текуща версия към 14:46, 30 юли 2013
познае, господине… Трябва да се анализира… М. Грубешлиева, ПП, 87.
АНАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анализирам и от анализирам се; анализ. Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.
АНАЛИЗИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Анализирам. „Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие. С, 1952, кн.* 9, 190. анализирвам се страд.
АНАЛИЗИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от анализирвам и от анализирвам се; анализиране.
АНАЛИЗУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Анализирам. Г-н Ст. Л. Костов е талантлив драматически писател, с наблюдателност и вродена способност да анализува обществените прояви на нашия живот и да ги превъплотява в художествена форма. К, 1926, бр.* 95, 2. анализувам се страд.
АНАЛИЗУ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от анализувам и от анализувам се; анализиране.
АНАЛИ`СТ м. Книж. Летописец, хроникьор.
АНАЛИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. Противоп. синтетизъм.
АНАЛИТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. Структурният анализ, практикуван по този начин [чрез пресяване], е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати. П. Боянов, П, 244. Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден. △ В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.
2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. За мнозина от тях [професори и учени] бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика. М. Кремен, РЯ, 579. Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен и превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът. Ив. Богданов, СП, 57-58.
АНАЛИТИ`КО-СИНТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. При който се прилага едновременно анализ и синтез като взаимно свързани страни в процес на цялостно опознаване на нещата. Аналитико-синтетичен метод.
АНАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. Противоп. синтетичен. Тя [Искра Панова] е автор на една блестяща книга — „Майстори на разказа“ за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология. Бл. Димитрова, ОтОт, 22. Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия.
2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им. Д.* Димов, Т, 122. В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик. Ив. Богданов, СП, 168-169. Аналитична способност. Аналитична мисъл.
◇ Аналитична геометрия. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по аналитична геометрия са увеличени. 2. Разг. Учебник по този предмет. — Услужи ми с твоята аналитична геометрия. Аналитична химия. 1. Само ед. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. Взех си изпита по аналитична химия. △ Часовете по аналитична химия са сутрин. 2. Разг. Учебник по този предмет. На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия. Аналитични везни. Спец. Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. Аналитични езици. Езикозн. Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. Противоп. синтетични езици.
— Гр. ἀναλυτικός ’обяснителен’.
