Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/342“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>познае, господине... Трябва да се анализира...</i> М. Грубешлиева, ПП, 87.
+
<i>познае, господине… Трябва да се анализира…</i> М. Грубешлиева, ПП, 87.
 
----
 
----
 
<b>АНАЛИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анализирам <i>и от</i> анализирам се; анализ. <i>Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.</i>
 
<b>АНАЛИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анализирам <i>и от</i> анализирам се; анализ. <i>Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.</i>
 
----
 
----
<b>АНАЛИЗИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Простонар.</i> Анализирам. <i>„Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие.</i> С, 1952, кн.9, 190. анализирвам се <i>страд.</i>
+
<b>АНАЛИЗИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Простонар.</i> Анализирам. <i>„Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие.</i> С, 1952, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 9, 190. <b>анализирвам се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
 
<b>АНАЛИЗИ`РВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> анализирвам <i>и от</i> анализирвам се; анализиране.
 
<b>АНАЛИЗИ`РВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> анализирвам <i>и от</i> анализирвам се; анализиране.
 
----
 
----
<b>АНАЛИЗУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Анализирам. <i>Г-н Cm. Л. Костов е талантлив драматически писател, с наблюдателност и вродена способност да ана-лизува обществените прояви на нашия живот и да ги превъплотява в художествена форма.</i> К, 1926, бр.95,2. анализувам се <i>страд.</i>
+
<b>АНАЛИЗУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Анализирам. <i>Г-н Ст. Л. Костов е талантлив драматически писател, с наблюдателност и вродена способност да анализува обществените прояви на нашия живот и да ги превъплотява в художествена форма.</i> К, 1926, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 95, 2. <b>анализувам се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>АНАЛИЗУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> анализувам <i>и от</i> анализувам се; анализиране.
+
<b>АНАЛИЗУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> анализувам <i>и от</i> анализувам се; анализиране.
 
----
 
----
 
<b>АНАЛИ`СТ</b> <i>м. Книж.</i> Летописец, хроникьор.
 
<b>АНАЛИ`СТ</b> <i>м. Книж.</i> Летописец, хроникьор.
 
----
 
----
<b>АНАЛИТИЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Езикозн.</i> Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. <i>Противоп.</i> синтетизъм.
+
<b>АНАЛИТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Езикозн.</i> Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. <i>Противоп.</i> синтетизъм.
 
----
 
----
<b>АНАЛИТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. <i>Структурният анализ, практикуван по този начин</i> [чрез пресяване], <i>е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати.</i> П. Боянов, П, 244. <i>Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден. А В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.</i>
+
<b>АНАЛИТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. <i>Структурният анализ, практикуван по този начин</i> [чрез пресяване], <i>е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати.</i> П. Боянов, П, 244. <i>Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден.</i> △ <i>В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.</i>
  
2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. <i>За мнозина от тях</i> [професори и учени] <i>бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика.</i> М. Кремен, РЯ, 579. <i>Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен й превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът.</i> Ив. Богданов, СП, 57-58.
+
2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. <i>За мнозина от тях [професори и учени] бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика.</i> М. Кремен, РЯ, 579. <i>Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен и превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът.</i> Ив. Богданов, СП, 57-58.
 
----
 
----
<b>АНАЛИЗИРАНЕ</b>
+
<b>АНАЛИТИ`КО-СИНТЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> При който се прилага едновременно анализ и синтез като взаимно свързани страни в процес на цялостно опознаване на нещата. <i>Аналитико-синтетичен метод.</i>
 
----
 
----
<b>АНАЛИТИ`КО-СИНТЕТТ</b>1ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> При който се прилага едновременно анализ и синтез като взаимно свързани страни в процес на цялостно опознаване на нещата. <i>Аналитико-синтетичен метод.</i>
+
<b>АНАЛИТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. <i>Противоп.</i> синтетичен. <i>Тя [Искра Панова] е автор на една блестяща книга — „Майстори на разказа“ за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 22. <i>Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия.</i>
----
+
 
<b>АНАЛИТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. <i>Противоп.</i> синтетичен. <i>Тя</i> [Искра Панова] <i>е автор на една блестяща книга — „Майстори на разказа“ за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 22. <i>Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия.</i> 2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. <i>Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им.</i> Д.Димов, Т, 122. <i>В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик.</i> Ив. Богданов, СП, 168-169. <i>Аналитична способност. Аналитична мисъл.</i> О Аналитична геометрия. 1. Само <i>ед.</i> Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. <i>Часовете по аналитична геометрия са увеличени.</i> 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Услужи ми с твоята аналитична геометрия.</i> Аналитична химия. 1. Само <i>ед.</i> Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. <i>Взех си изпита по аналитична химия. А Часовете по аналитична химия са сутрин.</i> 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия.</i> Аналитични везни. <i>Спец.</i> Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. Аналитични езици. <i>Езикозн.</i> Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. <i>Противоп.</i> синтетични езици. — Гр. ауаХлтк6&lt;; ’обяснителен’.
+
2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. <i>Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им.</i> Д.{{попр|Добавяне на интервал.}} Димов, Т, 122. <i>В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик.</i> Ив. Богданов, СП, 168-169. <i>Аналитична способност. Аналитична мисъл.</i>
----
+
 
<b>АНАЛИТИЧЕН</b>
+
◇ <b>Аналитична геометрия</b>. 1. Само <i>ед.</i> Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. <i>Часовете по аналитична геометрия са увеличени.</i> 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Услужи ми с твоята аналитична геометрия.</i> <b>Аналитична химия</b>. 1. Само <i>ед.</i> Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. <i>Взех си изпита по аналитична химия.</i> △ <i>Часовете по аналитична химия са сутрин.</i> 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия</i>. <b>Аналитични везни</b>. <i>Спец.</i> Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. <b>Аналитични езици</b>. <i>Езикозн.</i> Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. <i>Противоп.</i> синтетични езици.
  
 +
— Гр. ἀναλυτικός ’обяснителен’.

Текуща версия към 14:46, 30 юли 2013

Корекцията на страницата е одобрена


познае, господине… Трябва да се анализира… М. Грубешлиева, ПП, 87.


АНАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анализирам и от анализирам се; анализ. Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.


АНАЛИЗИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Анализирам. „Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие. С, 1952, кн.* 9, 190. анализирвам се страд.


АНАЛИЗИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от анализирвам и от анализирвам се; анализиране.


АНАЛИЗУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Анализирам. Г-н Ст. Л. Костов е талантлив драматически писател, с наблюдателност и вродена способност да анализува обществените прояви на нашия живот и да ги превъплотява в художествена форма. К, 1926, бр.* 95, 2. анализувам се страд.


АНАЛИЗУ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от анализувам и от анализувам се; анализиране.


АНАЛИ`СТ м. Книж. Летописец, хроникьор.


АНАЛИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. Противоп. синтетизъм.


АНАЛИТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. Структурният анализ, практикуван по този начин [чрез пресяване], е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати. П. Боянов, П, 244. Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден.В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.

2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. За мнозина от тях [професори и учени] бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика. М. Кремен, РЯ, 579. Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен и превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът. Ив. Богданов, СП, 57-58.


АНАЛИТИ`КО-СИНТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. При който се прилага едновременно анализ и синтез като взаимно свързани страни в процес на цялостно опознаване на нещата. Аналитико-синтетичен метод.


АНАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. Противоп. синтетичен. Тя [Искра Панова] е автор на една блестяща книга — „Майстори на разказа“ за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология. Бл. Димитрова, ОтОт, 22. Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия.

2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им. Д.* Димов, Т, 122. В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик. Ив. Богданов, СП, 168-169. Аналитична способност. Аналитична мисъл.

Аналитична геометрия. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по аналитична геометрия са увеличени. 2. Разг. Учебник по този предмет. — Услужи ми с твоята аналитична геометрия. Аналитична химия. 1. Само ед. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. Взех си изпита по аналитична химия.Часовете по аналитична химия са сутрин. 2. Разг. Учебник по този предмет. На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия. Аналитични везни. Спец. Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. Аналитични езици. Езикозн. Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. Противоп. синтетични езици.

— Гр. ἀναλυτικός ’обяснителен’.