Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/306“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>мъх.</i> Н. Ракитин, Ст II, 74. | <i>мъх.</i> Н. Ракитин, Ст II, 74. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛЕ`Я</b> <i>ж.</i> Пътека в градина или парк. <i>Двамата влязоха в просторния парк. По алеите на парка не се виждаше никакъв човек.</i> Д. Ангелов, ЖС, 85. <i>Още същата вечер в полумрака на градината се състоя тържественото заклеване. Имаше пълнолуние, алеите и лехите с цветя блестяха от лунната светлина.</i> П. Вежинов, СО, 58-59. <i>Пада вечер. Тъмните алеи / опустяха в градската градина.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 28. // Част от голяма улица, булевард, отделена от автомобилните платна с редици от дървета или храсти, предназначена за пешеходци или колоездачи. <i>След нажежената пустиня на пристанището, алеята с липите приличаше на зелена надежда.</i> Ем. Манов, ВГ, 223. <i>Звън на китари се носи по залесената алея край шосето.</i> Л. Стоянов, X, 39. <i>Те бяха тръгнали покрай градината, по дясната алея на Цариградското шосе.</i> Г. Райчев, ЗК, 199. <i>Беше хубаво да се кара по асфалтираните алеи, .. и старецът даже притвори за миг очи.</i> Ст. Стратиев, ПП, 109. <i>Жената огледа, доколкото можеше, главната алея — тая, която се виеше покрай Искъра u свързваше квартала със столицата.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 7. |
| − | — От фр. | + | — От фр. аlléе. Друга (остар.) форма: <em>але`й</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛЖИ`РЕЦ</b>, <i>мн.</i> -рци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Алжир. <i>Обкичен с килимчета, сърмени кърпи и мъниста, меланхоличен алжирец се щура из навалицата и настойчиво предлага стоката си…</i> К. Константинов, ПЗ, 106. <i>— Легионът бе интересно международно сборище: немци, испанци, мароканци, алжирци, тунизийци, .., югославяни.</i> Ал. Гетман, ВС, 330. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛЖИ`РКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Алжир. |
---- | ---- | ||
<b>АЛЖИ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Алжир <i>и от</i> алжирец. <i>Алжирска държава. Алжирски вина. Алжирски тютюн. Алжирски бамбук.</i> | <b>АЛЖИ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Алжир <i>и от</i> алжирец. <i>Алжирска държава. Алжирски вина. Алжирски тютюн. Алжирски бамбук.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИ</b> и (съкр.) АЛ <i>съюз. Диал.</i> Или. <i>Ти побърза да побегнеш, / зашчо, Маро, зашчо, мила? / Не ти беше зър убаво? /Али нешчо се налюти?</i> Нар. пес., СбНУ XI, 18. | + | <b>АЛИ`</b> и (съкр.) <b>АЛ</b> <i>съюз. Диал.</i> Или. <i>Ти побърза да побегнеш, / зашчо, Маро, зашчо, мила? / Не ти беше зър убаво? /Али нешчо се налюти?</i> Нар. пес., СбНУ XI, 18. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице от мохамеданска секта, която почита Али и Фатима (зет и дъщеря на Мохамед); казълбаш. <i>Мюсюлманите не бяха мохамедани, а алианци. Те презираха пророка и вярваха в божествената сила на шурея му Али.</i> С. Северняк, ИРЕ, 226. <i>В тази хълмиста ерозионна котловина, каквато е Герлово, живеят и алианци или казълбаши.</i> Й. Радичков, ГСП, 152-153. |
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИА`НС</b> <i>м. 1. Книж.</i> Съюз, обединение, основаващо се на договорни задължения. <i>„Подкрепа“ става инициатор за създаването на нова демократична политическа формация .. Структурата .. щяла да е блок, съюз, алианс или нещо подобно.</i> Нов., 1999, бр. 265, 3. <i>НАТО ще извади от употреба боеприпасите с обеднен уран, ако те се окажат вредни за здравето, каза вчера зам.-генералният секретар на алианса.</i> Дем., 2001, бр. 9, 1. <i>Международен кооперативен алианс.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Основна школа за изучаване на чужди езици у нас.. <i>Дойдоха внуците. Може да се каже, че всичките аз и алиансът ги отгледахме.</i> К. Грозев, ЕГ, 8. | + | 2. Основна школа за изучаване на чужди езици у нас .. <i>Дойдоха внуците. Може да се каже, че всичките аз и алиансът ги отгледахме.</i> К. Грозев, ЕГ, 8. |
— Фр. alliance. | — Фр. alliance. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИ`БИ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Юрид.</i> При съдебен процес — установяване на присъствие на обвиняемото лице другаде по времето на извършването на някакво престъпление, в което го обвиняват, като свидетелство за неучастието му в това престъпление. <i>Рангел беше спокоен със своето алиби и дръзко отричаше обвиненията.</i> Д. Кисьов, Щ, 155. <i>— Той отрича, че сте били с него .. Вие идвате да установите неговото алиби, а той се отрича от вашето свидетелство.</i> Ем. Станев, ИК I, 306. <i>Та нали същата вечер Боби не се бе отделял от него [баща си] — и на кино, и на вечеря в ресторанта. Само че как да го докаже? Кой ще повярва на алибито му, щом като единствен свидетел е неговият син?</i> П. Бобев, ГЮМ, 100. |
| − | |||
| − | <i>— Той отрича, че сте били с него. . Вие идвате да установите неговото алиби, а той се отрича от вашето свидетелство.</i> Ем. Станев, ИК I, 306. <i>Та нали същата вечер Боби не се бе отделял от него | ||
— Лат. alibi ’другаде’. | — Лат. alibi ’другаде’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИГА`ТОР</b> <i>м.</i> Вид крокодил с широка и къса муцуна, който живее по реките и блатата на Северна Америка, а също в Китай. Alligator. <i>Когато обрали плодовете на какаото и на ванилията, хората ги натоварили в лодката си и поели надолу по реката сред огромните листа на водните лилии .. А край лодката водата гъмжала от безброй алигатори с озъбени челюсти.</i> П. Бобев, ЗП, 121. <i>Мисисипски алигатор. Китайски алигатор.</i> |
— От исп. el lagarto ’гущер’ през англ. alligator. | — От исп. el lagarto ’гущер’ през англ. alligator. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИГОТЕ</b> <i>ср.</i> 1. Френски сорт бяло грозде със светлозелени едри, сочни зърна. | + | <b>АЛИГОТЕ`</b> <i>ср.</i> 1. Френски сорт бяло грозде със светлозелени едри, сочни зърна. <i>— Нашенските сортове бяха издържливи! Тия са кекави! Каберне… кардинал, алиготе.</i> К. Колев, ТЕ, 74. <i>Великотърновско и Сухиндол .. се славят с добра гъмза, каберне и мерло от червените и алиготе .. от белите сортове.</i> 168 часа, 1999, бр. 70, 11. |
| − | |||
| − | <i>— Нашенските сортове бяха издържливи! Тия са кекави! | ||
2. Бяло вино от такова грозде. <i>Пиха алиготе с киевския котлет, след това .. всички изведнъж го обърнаха на коняк.</i> П. Вежинов, НБК, 142. | 2. Бяло вино от такова грозде. <i>Пиха алиготе с киевския котлет, след това .. всички изведнъж го обърнаха на коняк.</i> П. Вежинов, НБК, 142. | ||
| Ред 43: | Ред 37: | ||
— Фр. aligote. | — Фр. aligote. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИДА`ДА</b> <i>ж. Геодез.</i> Подвижно рамо на ъгломерен инструмент. |
— От араб. през фр. alidade. | — От араб. през фр. alidade. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИДА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Геодез. Прил. от</i> алидада. <i>Алидадна линийка. Алидадна либела.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИЕНА`ЦИЯ</b> <i>ж. 1. Книж.</i> Прояви на |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 20:55, 23 юли 2013
мъх. Н. Ракитин, Ст II, 74.
АЛЕ`Я ж. Пътека в градина или парк. Двамата влязоха в просторния парк. По алеите на парка не се виждаше никакъв човек. Д. Ангелов, ЖС, 85. Още същата вечер в полумрака на градината се състоя тържественото заклеване. Имаше пълнолуние, алеите и лехите с цветя блестяха от лунната светлина. П. Вежинов, СО, 58-59. Пада вечер. Тъмните алеи / опустяха в градската градина. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 28. // Част от голяма улица, булевард, отделена от автомобилните платна с редици от дървета или храсти, предназначена за пешеходци или колоездачи. След нажежената пустиня на пристанището, алеята с липите приличаше на зелена надежда. Ем. Манов, ВГ, 223. Звън на китари се носи по залесената алея край шосето. Л. Стоянов, X, 39. Те бяха тръгнали покрай градината, по дясната алея на Цариградското шосе. Г. Райчев, ЗК, 199. Беше хубаво да се кара по асфалтираните алеи, .. и старецът даже притвори за миг очи. Ст. Стратиев, ПП, 109. Жената огледа, доколкото можеше, главната алея — тая, която се виеше покрай Искъра u свързваше квартала със столицата. Д. Шумналиев, ПЛ, 7.
— От фр. аlléе. Друга (остар.) форма: але`й.
АЛЖИ`РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж от основното население на Алжир. Обкичен с килимчета, сърмени кърпи и мъниста, меланхоличен алжирец се щура из навалицата и настойчиво предлага стоката си… К. Константинов, ПЗ, 106. — Легионът бе интересно международно сборище: немци, испанци, мароканци, алжирци, тунизийци, .., югославяни. Ал. Гетман, ВС, 330.
АЛЖИ`РКА ж. Жена от основното население на Алжир.
АЛЖИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Алжир и от алжирец. Алжирска държава. Алжирски вина. Алжирски тютюн. Алжирски бамбук.
АЛИ` и (съкр.) АЛ съюз. Диал. Или. Ти побърза да побегнеш, / зашчо, Маро, зашчо, мила? / Не ти беше зър убаво? /Али нешчо се налюти? Нар. пес., СбНУ XI, 18.
АЛИА`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от мохамеданска секта, която почита Али и Фатима (зет и дъщеря на Мохамед); казълбаш. Мюсюлманите не бяха мохамедани, а алианци. Те презираха пророка и вярваха в божествената сила на шурея му Али. С. Северняк, ИРЕ, 226. В тази хълмиста ерозионна котловина, каквато е Герлово, живеят и алианци или казълбаши. Й. Радичков, ГСП, 152-153.
— От собств.
АЛИА`НС м. 1. Книж. Съюз, обединение, основаващо се на договорни задължения. „Подкрепа“ става инициатор за създаването на нова демократична политическа формация .. Структурата .. щяла да е блок, съюз, алианс или нещо подобно. Нов., 1999, бр. 265, 3. НАТО ще извади от употреба боеприпасите с обеднен уран, ако те се окажат вредни за здравето, каза вчера зам.-генералният секретар на алианса. Дем., 2001, бр. 9, 1. Международен кооперативен алианс.
2. Основна школа за изучаване на чужди езици у нас .. Дойдоха внуците. Може да се каже, че всичките аз и алиансът ги отгледахме. К. Грозев, ЕГ, 8.
— Фр. alliance.
АЛИ`БИ, мн. няма, ср. Юрид. При съдебен процес — установяване на присъствие на обвиняемото лице другаде по времето на извършването на някакво престъпление, в което го обвиняват, като свидетелство за неучастието му в това престъпление. Рангел беше спокоен със своето алиби и дръзко отричаше обвиненията. Д. Кисьов, Щ, 155. — Той отрича, че сте били с него .. Вие идвате да установите неговото алиби, а той се отрича от вашето свидетелство. Ем. Станев, ИК I, 306. Та нали същата вечер Боби не се бе отделял от него [баща си] — и на кино, и на вечеря в ресторанта. Само че как да го докаже? Кой ще повярва на алибито му, щом като единствен свидетел е неговият син? П. Бобев, ГЮМ, 100.
— Лат. alibi ’другаде’.
АЛИГА`ТОР м. Вид крокодил с широка и къса муцуна, който живее по реките и блатата на Северна Америка, а също в Китай. Alligator. Когато обрали плодовете на какаото и на ванилията, хората ги натоварили в лодката си и поели надолу по реката сред огромните листа на водните лилии .. А край лодката водата гъмжала от безброй алигатори с озъбени челюсти. П. Бобев, ЗП, 121. Мисисипски алигатор. Китайски алигатор.
— От исп. el lagarto ’гущер’ през англ. alligator.
АЛИГОТЕ` ср. 1. Френски сорт бяло грозде със светлозелени едри, сочни зърна. — Нашенските сортове бяха издържливи! Тия са кекави! Каберне… кардинал, алиготе. К. Колев, ТЕ, 74. Великотърновско и Сухиндол .. се славят с добра гъмза, каберне и мерло от червените и алиготе .. от белите сортове. 168 часа, 1999, бр. 70, 11.
2. Бяло вино от такова грозде. Пиха алиготе с киевския котлет, след това .. всички изведнъж го обърнаха на коняк. П. Вежинов, НБК, 142.
— Фр. aligote.
АЛИДА`ДА ж. Геодез. Подвижно рамо на ъгломерен инструмент.
— От араб. през фр. alidade.
АЛИДА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Геодез. Прил. от алидада. Алидадна линийка. Алидадна либела.
АЛИЕНА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Прояви на
