Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/226“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(поправка на гръцки думи)
(Одобрена)
 
(Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>автобус, който превозваше пътници до близките селища.</i> Св. Минков, ПК, 9. <i>Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака.</i> К. Калчев, СТ, 270. <i>Театрите бяха пуснали вече, а се-гиз-тогиз профучаваха последните автобуси.</i> К. Константинов, ПЗ, 176. <i>Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове...</i> Б. Несторов, АР, 187. <i>Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита.</i> Ал. Бабек, МЕ, 185.
+
<i>автобус, който превозваше пътници до близките селища.</i> Св. Минков, ПК, 9. <i>Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака.</i> К. Калчев, СТ, 270. <i>Театрите бяха пуснали вече, а сегиз-тогиз профучаваха последните автобуси.</i> К. Константинов, ПЗ, 176. <i>Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове…</i> Б. Несторов, АР, 187.<i> Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита.</i> Ал. Бабек, МЕ, 185.
  
— От фр. autobus през нем. Autobus. Други (остар.) форми: аутобус нем., отобус фр.
+
— От фр. autobus през нем. Autobus. Други (остар.) форми: аутобу`с нем., отобу`с фр.
 
----
 
----
АВТОБУСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i>
+
<b>АВТОБУ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. <i>Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.</i>
 
 
1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. <i>Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.</i>
 
  
 
2. Предназначен за автобуси. <i>Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.</i>
 
2. Предназначен за автобуси. <i>Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.</i>
Ред 11: Ред 9:
 
3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. <i>Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.</i>
 
3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. <i>Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.</i>
 
----
 
----
АВТОВЛАКЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Композиция от джип или малка мотриса и няколко теглени от тях ремаркета със седалки за пътници, която извършва обиколки в увеселителен парк и др. <i>В комплекса ще бъде пуснато в движение и десетото автовлакче.</i> Отеч, 1977, кн. 10, 28.
+
<b>АВТОВЛА`КЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Композиция от джип или малка мотриса и няколко теглени от тях ремаркета със седалки за пътници, която извършва обиколки в увеселителен парк и др. <i>В комплекса ще бъде пуснато в движение и десетото автовлакче.</i> Отеч.{{попр|Добавяне на пропусната точка.}}, 1977, кн. 10, 28.
 
----
 
----
АВТОБУСЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> автобус; малък автобус. <i>Отиваме в Бургас. Театърът има премиера. Да видим, да се поучим. И нахълтаха в малко автобусче, което се тресеше, готово за път.</i> С. Северняк, ОНК, 176.
+
<b>АВТОБУ`СЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> автобус; малък автобус. <i>Отиваме в Бургас. Театърът има премиера. Да видим, да се поучим. И нахълтаха в малко автобусче, което се тресеше, готово за път.</i> С. Северняк, ОНК, 176.
 
----
 
----
АВТОВАКСИ`НА <i>ж. Мед.</i> Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея.
+
<b>АВТОВАКСИ`НА</b> <i>ж. Мед.</i> Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея.
 
----
 
----
АВТОВЛАК <i>м.</i> Автомобил, бързоходен камион — влекач с прикачени към него ремаркета. <i>На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак.</i> П. Бобев, ОН, 26. <i>Всяко ремарке на автовлака е свързано поотделно с командния пулт в кабината на шофьора. А Товарен автовлак.</i>
+
<b>АВТОВЛА`К</b> <i>м.</i> Автомобил, бързоходен камион — влекач с прикачени към него ремаркета. <i>На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак.</i> П. Бобев, ОН, 26. <i>Всяко ремарке на автовлака е свързано поотделно с командния пулт в кабината на шофьора.</i> △ <i>Товарен автовлак.</i>
 
----
 
----
АВТОВОЗ <i>м.</i> Камион със специално ремарке за превозване на автомобили. <i>Контрабандата била засечена, когато у нас влязъл ТИР автовоз. По документи той превозвал 6 автомобила.</i> ДТ, 1999, бр. 250,40.
+
<b>АВТОВО`З</b> <i>м.</i> Камион със специално ремарке за превозване на автомобили. <i>Контрабандата била засечена, когато у нас влязъл ТИР автовоз. По документи той превозвал 6 автомобила.</i> ДТ, 1999, бр. 250, 40.
 
----
 
----
АВТОГАМИЯ <i>ж. 1. Зоол.</i> Самооплож-дане при едноклетъчните организми. 2. <i>Бот.</i> Самоопрашване.
+
<b>АВТОГА`МИЯ</b> <i>ж. 1. Зоол.</i> Самооплождане при едноклетъчните организми.  
  
— От гр. ἀὐτός ’сам’+ γάμος ’брак’.
+
2. <i>Бот.</i> Самоопрашване.
 +
 
 +
— От гр. ἀὐτός ’сам’{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} + γάμος ’брак’.
 
----
 
----
АВТОГАРА <i>ж.</i> Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинен или краен пункт по автобусна линия за обслужване на пътниците; автобусна гара. <i>Така става винаги в тези автобуси от новата Врачанска антогара, които всеки ден извозват селото към града и после го връщат обратно.</i> Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. <i>В града имаше малък по численост полупрофесионален театър. Режисьорът получаваше заплата на диспечер от автогарата, драматургът се водеше агроном в земеделското стопанство.</i> И. Попов, СЛ, 46.
+
<b>АВТОГА`РА</b> <i>ж.</i> Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинен или краен пункт по автобусна линия за обслужване на пътниците; автобусна гара. <i>Така става винаги в тези автобуси от новата Врачанска автогара{{попр|Поправка на „антогара“ на „автогара“.}}, които всеки ден извозват селото към града и после го връщат обратно.</i> Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. <i>В града имаше малък по численост полупрофесионален театър. Режисьорът получаваше заплата на диспечер от автогарата, драматургът се водеше агроном в земеделското стопанство.</i> Й. Попов, СЛ, 46.
 
----
 
----
АВТОГЕНЕЗА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис.
+
<b>АВТОГЕНЕ`ЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис.
  
 
2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини.
 
2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини.
 
----
 
----
АВТОГЕНЕЗИС, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Автогенеза.
+
<b>АВТОГЕНЕ`ЗИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Автогенеза.
 
----
 
----
АВТОГЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> Който е от самороден произход.; самовъзникващ, автогенов. <i>Хромопро-теидите разделяме на две групи — такива, които се образуват в самите клетки — автохтонни или автогенни, и такива, които се образуват от хемоглобина — хеминогло-биногенни.</i> Б. Кърджиев, ОП А, 62.
+
<b>АВТОГЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> Който е от самороден произход.; самовъзникващ, автогенов. <i>Хромопротеидите разделяме на две групи — такива, които се образуват в самите клетки — автохтонни или автогенни, и такива, които се образуват от хемоглобина — хеминоглобиногенни.</i> Б. Кърджиев, ОПА, 62.
 
----
 
----
АВТОГЕНЕРАТОР <i>м. Техн.</i> Автомобилен генератор. <i>Изследвал е</i> [ученият] <i>нели-нейните колебания на автогенератори и генератори.</i> Вселена 69, X.
+
<b>АВТОГЕНЕРА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> Автомобилен генератор. <i>Изследвал е [ученият] нелинейните колебания на автогенератори и генератори.</i> Вселена 69, X.
 
----
 
----
АВТОГЕНЕРАТОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до автоге-нератор.
+
<b>АВТОГЕНЕРА`ТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до автогенератор.
 
----
 
----
АВТОГИШЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Гише за продаване на билети за пътуване с автобус.
+
<b>АВТОГИШЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Гише за продаване на билети за пътуване с автобус.
 
----
 
----
АВТОГОЛ <i>м. Спорт.</i> При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на собствения отбор. О Вкарвам си / вкарам си автогол. <i>Разг.</i> Сам си навреждам.
+
<b>АВТОГО`Л</b> <i>м. Спорт.</i> При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на собствения отбор.
 +
 
 +
◇ <b>Вкарвам си / вкарам си автогол</b>. <i>Разг.</i> Сам си навреждам.
 
----
 
----
АВТОГРАВЮРА <i>ж.</i> Гравюра, чиято печатна форма (на дърво, метал, линолеум) се изпълнява от самия художник — автор на композицията.
+
<b>АВТОГРАВЮ`РА</b> <i>ж.</i> Гравюра, чиято печатна форма (на дърво, метал, линолеум) се изпълнява от самия художник — автор на композицията.
 
----
 
----
АВТОГРАФ <i>м. Книж.</i> 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. <i>Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. <i>По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факси-милета от автографите на десетина известни славянски писатели.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 75.
+
<b>АВТОГРА`Ф</b> <i>м. Книж.</i> 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. <i>Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. <i>По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 75.
  
2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. <i>Особено интересни и ценни са преводите на Базовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите.</i>
+
2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. <i>Особено интересни и ценни са преводите на Вазовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите.</i>

Текуща версия към 14:35, 25 юни 2013

Корекцията на страницата е одобрена


автобус, който превозваше пътници до близките селища. Св. Минков, ПК, 9. Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака. К. Калчев, СТ, 270. Театрите бяха пуснали вече, а сегиз-тогиз профучаваха последните автобуси. К. Константинов, ПЗ, 176. Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове… Б. Несторов, АР, 187. Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита. Ал. Бабек, МЕ, 185.

— От фр. autobus през нем. Autobus. Други (остар.) форми: аутобу`с нем., отобу`с фр.


АВТОБУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.

2. Предназначен за автобуси. Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.

3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.


АВТОВЛА`КЧЕ, мн. -та, ср. Композиция от джип или малка мотриса и няколко теглени от тях ремаркета със седалки за пътници, която извършва обиколки в увеселителен парк и др. В комплекса ще бъде пуснато в движение и десетото автовлакче. Отеч.*, 1977, кн. 10, 28.


АВТОБУ`СЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автобус; малък автобус. — Отиваме в Бургас. Театърът има премиера. Да видим, да се поучим. И нахълтаха в малко автобусче, което се тресеше, готово за път. С. Северняк, ОНК, 176.


АВТОВАКСИ`НА ж. Мед. Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея.


АВТОВЛА`К м. Автомобил, бързоходен камион — влекач с прикачени към него ремаркета. На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак. П. Бобев, ОН, 26. Всяко ремарке на автовлака е свързано поотделно с командния пулт в кабината на шофьора.Товарен автовлак.


АВТОВО`З м. Камион със специално ремарке за превозване на автомобили. Контрабандата била засечена, когато у нас влязъл ТИР автовоз. По документи той превозвал 6 автомобила. ДТ, 1999, бр. 250, 40.


АВТОГА`МИЯ ж. 1. Зоол. Самооплождане при едноклетъчните организми.

2. Бот. Самоопрашване.

— От гр. ἀὐτός ’сам’* + γάμος ’брак’.


АВТОГА`РА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинен или краен пункт по автобусна линия за обслужване на пътниците; автобусна гара. Така става винаги в тези автобуси от новата Врачанска автогара*, които всеки ден извозват селото към града и после го връщат обратно. Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. В града имаше малък по численост полупрофесионален театър. Режисьорът получаваше заплата на диспечер от автогарата, драматургът се водеше агроном в земеделското стопанство. Й. Попов, СЛ, 46.


АВТОГЕНЕ`ЗА, мн. няма, ж. Биол. 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис.

2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини.


АВТОГЕНЕ`ЗИС, мн. няма, м. Биол. Автогенеза.


АВТОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който е от самороден произход.; самовъзникващ, автогенов. Хромопротеидите разделяме на две групи — такива, които се образуват в самите клетки — автохтонни или автогенни, и такива, които се образуват от хемоглобина — хеминоглобиногенни. Б. Кърджиев, ОПА, 62.


АВТОГЕНЕРА`ТОР м. Техн. Автомобилен генератор. Изследвал е [ученият] нелинейните колебания на автогенератори и генератори. Вселена 69, X.


АВТОГЕНЕРА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до автогенератор.


АВТОГИШЕ`, мн. -та, ср. Гише за продаване на билети за пътуване с автобус.


АВТОГО`Л м. Спорт. При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на собствения отбор.

Вкарвам си / вкарам си автогол. Разг. Сам си навреждам.


АВТОГРАВЮ`РА ж. Гравюра, чиято печатна форма (на дърво, метал, линолеум) се изпълнява от самия художник — автор на композицията.


АВТОГРА`Ф м. Книж. 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели. Ал. Константинов, Съч. I, 75.

2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. Особено интересни и ценни са преводите на Вазовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите.