Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1022“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
2. Търся нещо в малко пространство, като се лутам насам-натам. | 2. Търся нещо в малко пространство, като се лутам насам-натам. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ТКАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> буткам <i>и от</i> буткам се. | |
---- | ---- | ||
| − | БУТЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бут<sup>1</sup>; бутче. | + | <b>БУТЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бут<sup>1</sup>; бутче. <i>— Ти, Моряк, ти си ми погодил номера! — Кой? Аз ли? — А откъде ти е това кокоше бутле? — Моряка през това време огризваше кокала.</i> К. Митев, ПБ, 420. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ТМИШ</b> <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Глупав, тъп човек (мъж или жена); ахмак, бунак, бутнеш. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ТНА</b>. Вж. <em>бутвам</em> и <em>бутнувам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ТНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бутна като <i>прил. Диал.</i> Ненормален, луд. <i>Не го пипай, той е бутнат.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТНЕ`Ш</b> <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> 1. Бутмиш (Ст. Младенов, БТР). | |
| + | |||
| + | 2. Много бавен, муден човек, туткав човек (мъж или жена). | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТНИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал. Пренебр.</i> Който работи, действа много бавно; муден, туткав. | |
---- | ---- | ||
| − | БУТНИ`ГАБЪР <i>м. Диал. Пренебр.</i> | + | <b>БУТНИ`ГАБЪР</b> <i>м. Диал. Пренебр.</i> Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън, бутнихраст. |
---- | ---- | ||
| − | БУТНИ`КАЦА <i>м. Диал. Пренебр.</i> | + | <b>БУТНИ`КАЦА</b> <i>м. Диал. Пренебр.</i> Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън, бутнихраст. |
---- | ---- | ||
| − | БУТНИ`КОЛИБА <i>м. Разг. Пренебр.</i> | + | <b>БУТНИ`КОЛИБА</b> <i>м. Разг. Пренебр.</i> 1. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак. <i>— Хвърли се, ви казвам. Караман след мечката и аз, нали съм бутниколиба, престраших се — та по него. „Уаа, уа!“ — дигнах и кривака: с мечка ще се боря!</i> З. Сребров, МСП, 85. <i>— Тъй, познавам баща ти. Той е харен човек и работлив кооператор. Ами ти как се извъди такъв бутниколиба?</i> Г. Краев, Ч, 146. |
| − | + | 2. Като <i>прил. неизм.</i> Обикн. при собст. име. Глупав. <i>Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов.</i> Н. Хайтов, ШГ, 128. <i>Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, заду по Влашка и Богданска земя, скита, губи се и се завърна едно лято дрипав като циганска торба и с една висока моканска гугла на главата.</i> Чудомир, Избр. пр. 13. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. Като <i>прил. неизм.</i> Обикн. при собст. име. Глупав. <i>Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов.</i> Н. Хайтов, ШГ, 128. <i>Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, | + | <b>БУТНИ`ТРЪН</b> <i>м. Диал. Пренебр.</i> Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнихраст. |
---- | ---- | ||
| − | БУТНИ` | + | <b>БУТНИ`ХРАСТ</b> <i>м. Диал. Пренебр.</i> Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ТНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар и диал.); <b>бу`тна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> бу`тнат, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бутвам. <i>Но когато, .., наченвам да ся вглъбявам в себе си и да издирвам человека, .., какво множество от други чудеса еще по-любопитни ся представя на разумът ми и мя бутнува по сърцето!</i> Пч, 1871, кн. 4, 82. <b>бутнувам се</b>, <b>бутна се</b> <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ТНУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>бу`тна се</b> <i>св., непрех.</i> Бутвам се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ТНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бутнувам <i>и от</i> бутнувам се. | |
---- | ---- | ||
| − | БУТНЯ <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Блъсканица, бутаница. | + | <b>БУТНЯ`</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Блъсканица, бутаница. |
| − | 2. Караница, свада. <i>Между това тримата братя порастоха и навремене ся | + | 2. Караница, свада. <i>Между това тримата братя порастоха и навремене ся посбутваха помежду си, сега мъмряха едногото, че не работил колкото трябва, до час другиго, че продал на малка цена търговийката, .. Старий баща, без да ся намеся на бутните им, рече им това.</i> П. Р. Славейков, СК, 45. |
3. Обидна дума, реч. | 3. Обидна дума, реч. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТОБЕТО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Обикновен бетон, със скални късове между пластовете, който се използва за изграждане на стълбове, основи на мостове, подпорни стени и под. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТО`Н</b> <i>м.</i> 1. Приспособление с малък размер, обикн. с кръгла или цилиндрична форма като копче, за натискане на звънец, за включване на електрически уред, апарат, механизъм и под. <i>[Петрински] Примъкна без усилие тежкото кожено кресло., и натисна бутона на лампата.</i> А. Гуляшки, МТС, 5. <i>До прозореца беше турена нова полирана маса, върху нея радио. На бутона още висеше картонът на фабриката.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 87. <i>При натискане на един никелиран бутон върху страничното облегало креслото се удължава и става почти лежащ стол.</i> Г. Белев, КВА, 103. <i>Бутон на звънец.</i> <i>Електрически бутон.</i> | |
| + | |||
| + | 2. Шип от гьон на спортна обувка. | ||
— Фр. bouton ’копче’. | — Фр. bouton ’копче’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> бутон. <i>Бутонен прекъсвач.</i> <i>Бутонно управление.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТОНЕ`РКА</b> <i>ж. Разг.</i> Бутониерка. <i>Веднъж тя наистина видя своя бленувам любим… На бутонерката на палтото му беше затъкнат ален карамфил.</i> Д. Талев, СК, 149. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТОНИЕ`РА</b> <i>ж.</i> Млад оплетен или обшит разрез на ревера на горна, обикн. мъжка дреха, в който обикн. се поставя цвете; бутониерка. <i>В бутониерата на тънкото му бежово сако аленееше малка роза.</i> Ем. Манов, ДСР, 382. <i>Старият Дамаков, .., седеше зад адвокатското си бюро. Свеж и охранен, .., с грижливо засукани посивели мустаци и с цвете на бутониерата на палтото си.</i> Д. Ангелов, ЖС, 57. | |
| − | — От фр. | + | — От фр. boutonnière. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУТОНИЕ`РКА</b> <i>ж.</i> Бутониера. <i>В бутониерката на палтото му беше забучена голяма</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 17:42, 26 март 2014
Съч. III, 161.
2. Търся нещо в малко пространство, като се лутам насам-натам.
БУ`ТКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от буткам и от буткам се.
БУТЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бут1; бутче. — Ти, Моряк, ти си ми погодил номера! — Кой? Аз ли? — А откъде ти е това кокоше бутле? — Моряка през това време огризваше кокала. К. Митев, ПБ, 420.
БУ`ТМИШ м. и ж. Диал. Пренебр. Глупав, тъп човек (мъж или жена); ахмак, бунак, бутнеш.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУ`ТНА. Вж. бутвам и бутнувам.
БУ`ТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бутна като прил. Диал. Ненормален, луд. Не го пипай, той е бутнат.
БУТНЕ`Ш м. и ж. Диал. Пренебр. 1. Бутмиш (Ст. Младенов, БТР).
2. Много бавен, муден човек, туткав човек (мъж или жена).
БУТНИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Пренебр. Който работи, действа много бавно; муден, туткав.
БУТНИ`ГАБЪР м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън, бутнихраст.
БУТНИ`КАЦА м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън, бутнихраст.
БУТНИ`КОЛИБА м. Разг. Пренебр. 1. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак. — Хвърли се, ви казвам. Караман след мечката и аз, нали съм бутниколиба, престраших се — та по него. „Уаа, уа!“ — дигнах и кривака: с мечка ще се боря! З. Сребров, МСП, 85. — Тъй, познавам баща ти. Той е харен човек и работлив кооператор. Ами ти как се извъди такъв бутниколиба? Г. Краев, Ч, 146.
2. Като прил. неизм. Обикн. при собст. име. Глупав. Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов. Н. Хайтов, ШГ, 128. Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, заду по Влашка и Богданска земя, скита, губи се и се завърна едно лято дрипав като циганска торба и с една висока моканска гугла на главата. Чудомир, Избр. пр. 13.
БУТНИ`ТРЪН м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнихраст.
БУТНИ`ХРАСТ м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън.
БУ`ТНУВАМ, -аш, несв. (остар и диал.); бу`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу`тнат, св., прех. и непрех. Бутвам. Но когато, .., наченвам да ся вглъбявам в себе си и да издирвам человека, .., какво множество от други чудеса еще по-любопитни ся представя на разумът ми и мя бутнува по сърцето! Пч, 1871, кн. 4, 82. бутнувам се, бутна се страд., възвр. и взаим.
БУ`ТНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); бу`тна се св., непрех. Бутвам се.
БУ`ТНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бутнувам и от бутнувам се.
БУТНЯ` ж. Остар. и диал. 1. Блъсканица, бутаница.
2. Караница, свада. Между това тримата братя порастоха и навремене ся посбутваха помежду си, сега мъмряха едногото, че не работил колкото трябва, до час другиго, че продал на малка цена търговийката, .. Старий баща, без да ся намеся на бутните им, рече им това. П. Р. Славейков, СК, 45.
3. Обидна дума, реч.
БУТОБЕТО`Н, мн. няма, м. Спец. Обикновен бетон, със скални късове между пластовете, който се използва за изграждане на стълбове, основи на мостове, подпорни стени и под.
БУТО`Н м. 1. Приспособление с малък размер, обикн. с кръгла или цилиндрична форма като копче, за натискане на звънец, за включване на електрически уред, апарат, механизъм и под. [Петрински] Примъкна без усилие тежкото кожено кресло., и натисна бутона на лампата. А. Гуляшки, МТС, 5. До прозореца беше турена нова полирана маса, върху нея радио. На бутона още висеше картонът на фабриката. Кл. Цачев, ГЗ, 87. При натискане на един никелиран бутон върху страничното облегало креслото се удължава и става почти лежащ стол. Г. Белев, КВА, 103. Бутон на звънец. Електрически бутон.
2. Шип от гьон на спортна обувка.
— Фр. bouton ’копче’.
БУТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бутон. Бутонен прекъсвач. Бутонно управление.
БУТОНЕ`РКА ж. Разг. Бутониерка. Веднъж тя наистина видя своя бленувам любим… На бутонерката на палтото му беше затъкнат ален карамфил. Д. Талев, СК, 149.
БУТОНИЕ`РА ж. Млад оплетен или обшит разрез на ревера на горна, обикн. мъжка дреха, в който обикн. се поставя цвете; бутониерка. В бутониерата на тънкото му бежово сако аленееше малка роза. Ем. Манов, ДСР, 382. Старият Дамаков, .., седеше зад адвокатското си бюро. Свеж и охранен, .., с грижливо засукани посивели мустаци и с цвете на бутониерата на палтото си. Д. Ангелов, ЖС, 57.
— От фр. boutonnière.
БУТОНИЕ`РКА ж. Бутониера. В бутониерката на палтото му беше забучена голяма
