Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/935“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от | + | <i>каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от земледелци, четвърта каста работници.</i> Ив. Богоров, ВГД (превод), 252. |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>брахми`н</em>. |
---- | ---- | ||
| − | БРАМИНИ`СТ <i>м.</i> Лице, което изповядва браманизма. <i>Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива).</i> К. Смирнов, | + | <b>БРАМИНИ`СТ</b> <i>м.</i> Лице, което изповядва браманизма. <i>Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива).</i> К. Смирнов, З, 70. |
---- | ---- | ||
| − | БРАМИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до брамин и до браманизъм. <i>Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама.</i> Знан., 1875, бр. 9, 132. | + | <b>БРАМИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до брамин и до браманизъм. <i>Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама.</i> Знан., 1875, бр. 9, 132. |
---- | ---- | ||
| − | БРАН<sup>1</sup>, бранта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Старин.</i> Война, битка, бой, борба. <i>А люта бе | + | <b>БРАН</b><sup>1</sup>, бранта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Старин.</i> Война, битка, бой, борба. <i>А люта бе бранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага.</i> Н. Райнов, ВДБ, 63. <i>Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 189. <i>Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жътвен кръст е начъртан.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. <i>През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 105. <i>Била е нечувана бран / и време на страшна свирепост — / и в някакъв ден предвещан / е паднала старата крепост.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр.,{{попр|Добавяне на запетайка.}} 27. |
---- | ---- | ||
| − | БРАН<sup>2</sup>, | + | <b>БРАН</b><sup>2</sup>, бра`нът, бра`на, <i>мн.</i> бра`нове, след <i>числ.</i> бра`на, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вълна. <i>Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега.</i> Д. Спространов, ОП, 389. <i>Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу.</i> П. Тодоров, И I, 7. <i>Морето припряло брегът песъчливий / со бранове кротки го гали.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. <i>Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни усои?</i> Ив. Вазов, Съч. V, 134. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`НА</b> <i>ж.</i> Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. <i>— Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др.</i> Хр. Максимов, ЗР, 51. <i>Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната .., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито.</i> Кр. Григоров, Н, 55-56. <i>Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани.</i> П. Бобев, ЗП, 91. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНДСПО`ЙТ</b> <i>м. Спец.</i> 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя. | |
| − | |||
| − | |||
2. Ръчна пожарогасителна помпа. | 2. Ръчна пожарогасителна помпа. | ||
| Ред 21: | Ред 19: | ||
— От хол. brandspuit. | — От хол. brandspuit. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАНЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бера; беритба. | + | <b>БРАНЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бера; беритба. <i>— А брей, а да оберем боба — .. — Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 190. <i>Бране на плодове.</i> <i>Бране на тютюн.</i> <i>Бране на билки.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Старин. Прил. от</i> бран<sup>1</sup>. <i>А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена.</i> Д. Спространов, ОП, 30-31. <i>Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 28. <i>И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена!</i> С. Румянцев, С, 98. <i>И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове.</i> Н. Райнов, БЛ, 10. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`НЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> браня <i>и от</i> браня се; отбрана, защита. <i>Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 173. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> браня` <i>и от</i> браня се; брануване, браносване. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Защитно средство. <i>Мургото негово [на светулката] тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,… Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въсички, с големи чърни очички.</i> Д. Манчев, БЕ II, 92. <i>Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. 1. Книж.</i> Защитник, пазител. <i>Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък.</i> Д. Талев, ПК, 125. <i>Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята…</i> Ив. Вазов, Съч. V, 74. | |
2. <i>Спорт.</i> Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. <i>Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.</i> | 2. <i>Спорт.</i> Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. <i>Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Отбранителен. <i>Войводите са длъжни: а).., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им.</i> | + | <b>БРАНИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Отбранителен. <i>Войводите са длъжни: а) .., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 121. <i>Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъединиха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бранителната сила.</i> Г. Драганов, Лет., 1873, 139. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 07:33, 6 февруари 2014
каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от земледелци, четвърта каста работници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 252.
— Друга (остар.) форма: брахми`н.
БРАМИНИ`СТ м. Лице, което изповядва браманизма. Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива). К. Смирнов, З, 70.
БРАМИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брамин и до браманизъм. Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама. Знан., 1875, бр. 9, 132.
БРАН1, бранта`, мн. няма, ж. Старин. Война, битка, бой, борба. А люта бе бранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага. Н. Райнов, ВДБ, 63. Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жътвен кръст е начъртан. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105. Била е нечувана бран / и време на страшна свирепост — / и в някакъв ден предвещан / е паднала старата крепост. Хр. Ясенов, Събр. пр.,* 27.
БРАН2, бра`нът, бра`на, мн. бра`нове, след числ. бра`на, м. Остар. и диал. Вълна. Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега. Д. Спространов, ОП, 389. Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу. П. Тодоров, И I, 7. Морето припряло брегът песъчливий / со бранове кротки го гали. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни усои? Ив. Вазов, Съч. V, 134.
БРА`НА ж. Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. — Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др. Хр. Максимов, ЗР, 51. Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната .., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито. Кр. Григоров, Н, 55-56. Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани. П. Бобев, ЗП, 91.
БРАНДСПО`ЙТ м. Спец. 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя.
2. Ръчна пожарогасителна помпа.
— От хол. brandspuit.
БРАНЕ`, мн. -та, ср. Отгл. същ. от бера; беритба. — А брей, а да оберем боба — .. — Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.
БРА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Старин. Прил. от бран1. А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена. Д. Спространов, ОП, 30-31. Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля. Ив. Вазов, Съч. I, 28. И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена! С. Румянцев, С, 98. И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове. Н. Райнов, БЛ, 10.
БРА`НЕНЕ ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; отбрана, защита. Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 173.
БРАНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от браня` и от браня се; брануване, браносване.
БРАНИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. Защитно средство. Мургото негово [на светулката] тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,… Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въсички, с големи чърни очички. Д. Манчев, БЕ II, 92. Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.
БРАНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Защитник, пазител. Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък. Д. Талев, ПК, 125. Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята… Ив. Вазов, Съч. V, 74.
2. Спорт. Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.
БРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Отбранителен. Войводите са длъжни: а) .., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им. З. Стоянов, ЗБВ I, 121. Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъединиха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бранителната сила. Г. Драганов, Лет., 1873, 139.
