Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/866“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 3. <i>Книж.</i> Който е подобен на бог, божество; богоподобен. <i>Тя | + | 3. <i>Книж.</i> Който е подобен на бог, божество; богоподобен. <i>Тя [природата] носи гордо печата на всевечния си гений творец, тя е неговият истински образ и подобие, .., божествена и добра като него.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 160. <i>„Аз ще се от бой въздържам, колкото време ти рече“. / Тъй каза Ахил божествен и на стареца Приама / дясната ръка той хвана, за да му страха разсее.</i> Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 71. |
| − | 4. Който е свързан с църквата или с някаква религия, култ. <i>Правил метане, четял молитви — какви молитви? Той е безкнижен и никакви божествени молитви не е чел, нито знае, ами се молел, както той си знае.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 15. <i>Докато нямало още читалищата, млади момци се събирали по няколко души после божествената литургия в празнични дни и ходели от къща в къща на посещение, гдето изпявали по няколко нови народни песни.</i> | + | 4. Който е свързан с църквата или с някаква религия, култ. <i>Правил метане, четял молитви — какви молитви? Той е безкнижен и никакви божествени молитви не е чел, нито знае, ами се молел, както той си знае.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 15. <i>Докато нямало още читалищата, млади момци се събирали по няколко души после божествената литургия в празнични дни и ходели от къща в къща на посещение, гдето изпявали по няколко нови народни песни.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 266. <i>Той са пременява и, заедно с своите любезни чеда, .., запътва са към божествений храм.</i> Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 11. <i>Божествената служба спре. Застана / свещеник млад на светлия олтар / пред дверите, и гръмка реч подхвана / с пророчески старозаветен жар.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 134. |
| − | + | 5. <i>Прен.</i> Който притежава във висша степен изключително ценни качества; великолепен, прекрасен, неописуем, непостижим. <i>Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен.</i> Ал. Константинов, БПр I, 48. <i>Тя мина и пак ми се усмихна, .. Каква божествена усмивка! Какъв сладък, небесен глас!</i> В. Друмев, И, 11. <i>— Какво ще пиеш? .. — Не, не ми отговаряйте — усмихна се тя. — Аз имам едно божествено питие.</i> В. Геновска, СГ, 159. <i>Видяхме една картина, рисувана от божествения Веласкец.</i> А. Каралийчев,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} С, 87. | |
| − | |||
| − | 5. <i>Прен.</i> Който притежава във висша степен изключително ценни качества; великолепен, прекрасен, неописуем, непостижим. <i>Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен.</i> Ал. Константинов, БПр I, 48. <i>Тя мина и пак ми се усмихна,.. Каква божествена усмивка! Какъв сладък, небесен глас!</i> В. Друмев, И, <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЖЕ`СТВЕНО</b> <i>нареч.</i> 1. Прекрасно, великолепно, неописуемо. <i>Пее божествено.</i> △ <i>Рисува божествено.</i> | |
| − | 2. Означава висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. <i>Твоите писма прогониха самотата около мен, аз се | + | 2. Означава висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. <i>Твоите писма прогониха самотата около мен, аз се чувствувам пак в една атмосфера от живот и твоят образ още по-жив населява чуждата за мене, макар и прекрасна и божествено величава природа.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 83. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЖЕ`СТВЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на божествен (в 1, 2, 3 и 5 знач.). <i>Желанието й да придобие предишното си здраве и млада пъргавина усилваше в сърцето й нетърпението да се срещне с тоя чуден човек, готова дори да повярва в неговата божественост.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 58. <i>Зевс гръмовержец, той не се ли сам / престори лебед, — само за да може, / божественост отмахнал, а со нея / и дълг оставил настрана, — наслада / поне за миг, за кратък миг да вкуси / от хубостта?</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. <i>Небето, слънцето и зората, които са са появляле секи ден, накарале тогавашното човечество да мисли и да говори, че тие богове са безсмъртни и че тяхната божественост изисква почитание.</i> Знан., бр. 7, 100. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЖЕСТВО`</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Според вярванията на езичниците — едно от свръхестествените същества, на които те се кланят, които обожават; бог. <i>По не много висока мраморна стълба се влиза в молитвената зала. В дъното й са наредени идолите на разни божества.</i> Ек. Мечкова, СМ,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 30. <i>По скринове, по столове, по рамките на прозорци сега гордо и надменно позираха разни елински божества, римски пълководци, безброй Венери с воали и без воали.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 302-303. <i>Между многобожието българете вярвали и в някои женски божества, както в Жива — богиня на земледелието, градинарството, лозарството и уобще на земните произведения.</i> Д. Войников, КБИ, 19. <i>Най-знаменито божество за египтяните бил Апис, ..; нему били подвигнали и великолепен храм в Мемфис.</i> Й. Груев, KBИ (превод), 4. <i>Те почитали много богове. Главното божество била реката Нил.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. • Обр. <i>Стените се красяха от портретите на новите му божества: Херцен, Вера Засулич.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 153-154. <i>Душата ми се мъчи в глад и жажда, / но твоята душа се не обажда, / душата ти, дете и божество…</i> П. К. Яворов, Съч. I, 81. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЖЕШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Просешки. <i>Подир неделя Стоян съблече юнашките си дрехи, облече божешки.</i> Д. Яръмов, БП, 52. <i>Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли / млад божек да са преправи: йоблече дрехи просешки, / нарами кривак божешки, / .. / и блюдото си йостави / на бял ми камик мермера.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. <i>„Старче ле, старче божешко, / знаеш ли нящо за Мусо, / за Мусо за Кеседжия?“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 13. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЖИ</b>, -а, -о и -е, <i>мн.</i> -и и (остар. книж.) <b>бо`жий</b>, -ия, -ие и -ио, <i>мн.</i> -ии, <i>прил.</i> 1. Който е на господ, на бога или е даден, произхожда от господ, от бога. <i>Тогава монахът издигна ръцете си към небето и, проливайки сълзи, извика: „Воистина, воистина, Господи, ти си велик!“ Попитах го, защо той призовава името Божие.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. <i>Всички ще оздравеят .. — Ами остават ли някои за след дваесет години, дядо? — .. — Божа воля, чедо.</i> Елин Пелин, Съч. II, 37-38. <i>Трудът тя смяташе и като Божо повеление, като заповед Господня.</i> Т. Влайков, Пр I, 62. <i>Най-напред се минава през рекичката. Тя е безименна. Една от ония малки, непостоянни добруджански речици, които</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 08:15, 29 декември 2013
3. Книж. Който е подобен на бог, божество; богоподобен. Тя [природата] носи гордо печата на всевечния си гений творец, тя е неговият истински образ и подобие, .., божествена и добра като него. Ив. Вазов, Съч. VII, 160. „Аз ще се от бой въздържам, колкото време ти рече“. / Тъй каза Ахил божествен и на стареца Приама / дясната ръка той хвана, за да му страха разсее. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 71.
4. Който е свързан с църквата или с някаква религия, култ. Правил метане, четял молитви — какви молитви? Той е безкнижен и никакви божествени молитви не е чел, нито знае, ами се молел, както той си знае. Ив. Вазов, Съч. XXI, 15. Докато нямало още читалищата, млади момци се събирали по няколко души после божествената литургия в празнични дни и ходели от къща в къща на посещение, гдето изпявали по няколко нови народни песни. З. Стоянов, ЗБВ I, 266. Той са пременява и, заедно с своите любезни чеда, .., запътва са към божествений храм. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 11. Божествената служба спре. Застана / свещеник млад на светлия олтар / пред дверите, и гръмка реч подхвана / с пророчески старозаветен жар. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 134.
5. Прен. Който притежава във висша степен изключително ценни качества; великолепен, прекрасен, неописуем, непостижим. Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен. Ал. Константинов, БПр I, 48. Тя мина и пак ми се усмихна, .. Каква божествена усмивка! Какъв сладък, небесен глас! В. Друмев, И, 11. — Какво ще пиеш? .. — Не, не ми отговаряйте — усмихна се тя. — Аз имам едно божествено питие. В. Геновска, СГ, 159. Видяхме една картина, рисувана от божествения Веласкец. А. Каралийчев,* С, 87.
БОЖЕ`СТВЕНО нареч. 1. Прекрасно, великолепно, неописуемо. Пее божествено. △ Рисува божествено.
2. Означава висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. Твоите писма прогониха самотата около мен, аз се чувствувам пак в една атмосфера от живот и твоят образ още по-жив населява чуждата за мене, макар и прекрасна и божествено величава природа. Ив. Вазов, ПЕМ, 83.
БОЖЕ`СТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на божествен (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Желанието й да придобие предишното си здраве и млада пъргавина усилваше в сърцето й нетърпението да се срещне с тоя чуден човек, готова дори да повярва в неговата божественост. Ив. Вазов, Съч. XI, 58. Зевс гръмовержец, той не се ли сам / престори лебед, — само за да може, / божественост отмахнал, а со нея / и дълг оставил настрана, — наслада / поне за миг, за кратък миг да вкуси / от хубостта? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. Небето, слънцето и зората, които са са появляле секи ден, накарале тогавашното човечество да мисли и да говори, че тие богове са безсмъртни и че тяхната божественост изисква почитание. Знан., бр. 7, 100.
БОЖЕСТВО`, мн. -а, ср. Според вярванията на езичниците — едно от свръхестествените същества, на които те се кланят, които обожават; бог. По не много висока мраморна стълба се влиза в молитвената зала. В дъното й са наредени идолите на разни божества. Ек. Мечкова, СМ,* 30. По скринове, по столове, по рамките на прозорци сега гордо и надменно позираха разни елински божества, римски пълководци, безброй Венери с воали и без воали. Д. Калфов, Избр. разк., 302-303. Между многобожието българете вярвали и в някои женски божества, както в Жива — богиня на земледелието, градинарството, лозарството и уобще на земните произведения. Д. Войников, КБИ, 19. Най-знаменито божество за египтяните бил Апис, ..; нему били подвигнали и великолепен храм в Мемфис. Й. Груев, KBИ (превод), 4. Те почитали много богове. Главното божество била реката Нил. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. • Обр. Стените се красяха от портретите на новите му божества: Херцен, Вера Засулич. Ив. Вазов, Съч. XI, 153-154. Душата ми се мъчи в глад и жажда, / но твоята душа се не обажда, / душата ти, дете и божество… П. К. Яворов, Съч. I, 81.
БО`ЖЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Просешки. Подир неделя Стоян съблече юнашките си дрехи, облече божешки. Д. Яръмов, БП, 52. Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли / млад божек да са преправи: йоблече дрехи просешки, / нарами кривак божешки, / .. / и блюдото си йостави / на бял ми камик мермера. Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. „Старче ле, старче божешко, / знаеш ли нящо за Мусо, / за Мусо за Кеседжия?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.
БО`ЖИ, -а, -о и -е, мн. -и и (остар. книж.) бо`жий, -ия, -ие и -ио, мн. -ии, прил. 1. Който е на господ, на бога или е даден, произхожда от господ, от бога. Тогава монахът издигна ръцете си към небето и, проливайки сълзи, извика: „Воистина, воистина, Господи, ти си велик!“ Попитах го, защо той призовава името Божие. Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. Всички ще оздравеят .. — Ами остават ли някои за след дваесет години, дядо? — .. — Божа воля, чедо. Елин Пелин, Съч. II, 37-38. Трудът тя смяташе и като Божо повеление, като заповед Господня. Т. Влайков, Пр I, 62. Най-напред се минава през рекичката. Тя е безименна. Една от ония малки, непостоянни добруджански речици, които
