Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/766“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 225. <i>Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките.</i> Л. Галина, Л, 67. | + | 225. <i>Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките.</i> Л. Галина, Л, 67. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Блага папрат</b>. <i>Диал.</i> Сладка папрат. | ||
| + | |||
| + | <b>Блага ракия</b>. Подсладена топла ракия, с която се е черпело в миналото у младоженците в понеделник след сватбата, ако невестата излезе девствена. | ||
| + | |||
| + | <b>Благ мехлем</b>. <i>Диал.</i> Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. <i>Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 733. | ||
| + | |||
| + | <b>Да ти е благо</b>. <i>Диал.</i> Пожелание към някого, когато пие нещо; да ти е сладко (Н. Геров, РБЯ). | ||
| + | |||
| + | > <b>Благ ден</b>. <i>Диал.</i> Ден, в който се блажи; блажен ден. <i>— Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. | ||
| + | |||
| + | <b>Благ като мехлем на рана</b>. 1. <i>Ирон.</i> За човек — зъл, лош. 2. <i>Диал.</i> За реч — успокоителен, добър. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет.</i> 1. Честит, щастлив; благатен. <i>Сега съм у дома. По часове, благат, / край бистрата река, при звучната й песен, /мечтая ил чета.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 180. <i>Колко здравец по гората, / .. / толкоз здраве у палати — / живот — почит — дни благати!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. <i>Златна пшеница си жънат, / .. / да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, / .. / да бъдат всички благати, / весели, сити, богати.</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 63. <i>Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 232. | |
| − | 2. <i>Остар.</i> Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. <i>Само | + | 2. <i>Остар.</i> Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. <i>Само просвещените народи са благати и честити.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 41. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Честит, щастлив, благат. <i>И черното съмнение / из моя дух изчезна: / усетих се благатен, — / в сърце ми радост влезна.</i> Ив. Вазов, БМ I, 84. <i>Аз съм роден в село, .. Обичам и сега неговия спокоен живот и благатната му суета около добитъка, нивите полето.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 72. | |
| + | |||
| + | 2. За дума, обръщение и под. — добър, мек; благ<sup>1</sup>. <i>Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТИЧЕК</b> и <b>БЛАГА`ТИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> благат. <i>Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие.</i> Лет., 1871, 148. | |
| − | |||
| − | -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> благат. <i>Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие.</i> Лет., 1871, 148. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТКО</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал. Нареч.</i> от благатък; приятно, с наслада, блажено. <i>Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка.</i> Н. Хайтов, ПП, 85. <i>Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите й.</i> А. Страшимиров, ЕД, 35. <i>Пролет, пролет иде! / .. Иде тя към нази, / гостенката драга, — / сещам я по тази / топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 208-209. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТКОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благатък. Блаженство, удоволствие, наслада; благатност. <i>Марийка Симеонова .. седеше на стол в гостната у тях с шев в ръка и ту се унисаше в тиха благаткост, ту с лека сянка на тъжно съчувствие поглеждаше през прозореца.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 200. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТНО</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал. Нареч. от</i> благатен; честито, блажено. <i>Срещна го Бойка, посрещна, / весела вече засмяна, / и му благатно подума.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1035. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. <i>„Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избранийт на сърцето си.“</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100. | |
| − | 2. <i>Рядко.</i> Приятен външен вид, очарование, хубост. <i>Цветове на полето,. | + | 2. <i>Рядко.</i> Приятен външен вид, очарование, хубост. <i>Цветове на полето, .. чрез кое вълшебство малко земя и няколко капки вода произвеждат очарователните ви благатности?</i> П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 6, 82. |
| − | 3. Обикн. <i>мн. Рядко.</i> Удоволствия, блага. <i>Ний не сме съгласни с онези, които | + | 3. Обикн. <i>мн. Рядко.</i> Удоволствия, блага. <i>Ний не сме съгласни с онези, които казуват, че жената не трябва да бъде учена и че не й трябва учение, за да добива повече благатности и приятности.</i> П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТО</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет. Нареч. от</i> благат; щастливо, честито. | |
| + | |||
| + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник,…, 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благат; щастие, блаженство. <i>Имаше дни през туй лято, когато Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село.</i> А. Страшимиров, К, 42. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГА`ТЪК</b>, -тка, -тко, <i>мн.</i> -тки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Благат. <i>Сал двамина в тъмнината / в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден.</i> Елин Пелин, Съч. V, 131. <i>Познах вълненья, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 78. <i>Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че само</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 10:27, 25 ноември 2013
225. Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките. Л. Галина, Л, 67.
◇ Блага папрат. Диал. Сладка папрат.
Блага ракия. Подсладена топла ракия, с която се е черпело в миналото у младоженците в понеделник след сватбата, ако невестата излезе девствена.
Благ мехлем. Диал. Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани. Ст. Дичев, ЗС II, 733.
Да ти е благо. Диал. Пожелание към някого, когато пие нещо; да ти е сладко (Н. Геров, РБЯ).
> Благ ден. Диал. Ден, в който се блажи; блажен ден. — Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31.
Благ като мехлем на рана. 1. Ирон. За човек — зъл, лош. 2. Диал. За реч — успокоителен, добър.
БЛАГА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал., сега поет. 1. Честит, щастлив; благатен. Сега съм у дома. По часове, благат, / край бистрата река, при звучната й песен, /мечтая ил чета. Ив. Вазов, Съч. II, 180. Колко здравец по гората, / .. / толкоз здраве у палати — / живот — почит — дни благати! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. Златна пшеница си жънат, / .. / да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, / .. / да бъдат всички благати, / весели, сити, богати. Ем. Попдимитров, ПМ, 63. Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
2. Остар. Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. Само просвещените народи са благати и честити. Ступ., 1875, бр. 6, 41.
БЛАГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. 1. Честит, щастлив, благат. И черното съмнение / из моя дух изчезна: / усетих се благатен, — / в сърце ми радост влезна. Ив. Вазов, БМ I, 84. Аз съм роден в село, .. Обичам и сега неговия спокоен живот и благатната му суета около добитъка, нивите полето. Н. Попфилипов, РЛ, 72.
2. За дума, обръщение и под. — добър, мек; благ1. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41.
БЛАГА`ТИЧЕК и БЛАГА`ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от благат. Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие. Лет., 1871, 148.
БЛАГА`ТКО. Остар. и диал. Нареч. от благатък; приятно, с наслада, блажено. Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка. Н. Хайтов, ПП, 85. Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите й. А. Страшимиров, ЕД, 35. Пролет, пролет иде! / .. Иде тя към нази, / гостенката драга, — / сещам я по тази / топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее. Ив. Вазов, Съч. III, 208-209.
БЛАГА`ТКОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благатък. Блаженство, удоволствие, наслада; благатност. Марийка Симеонова .. седеше на стол в гостната у тях с шев в ръка и ту се унисаше в тиха благаткост, ту с лека сянка на тъжно съчувствие поглеждаше през прозореца. А. Страшимиров, Съч. I, 200.
БЛАГА`ТНО. Остар. и диал. Нареч. от благатен; честито, блажено. Срещна го Бойка, посрещна, / весела вече засмяна, / и му благатно подума. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1035.
БЛАГА`ТНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. „Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избранийт на сърцето си.“ П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100.
2. Рядко. Приятен външен вид, очарование, хубост. Цветове на полето, .. чрез кое вълшебство малко земя и няколко капки вода произвеждат очарователните ви благатности? П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 6, 82.
3. Обикн. мн. Рядко. Удоволствия, блага. Ний не сме съгласни с онези, които казуват, че жената не трябва да бъде учена и че не й трябва учение, за да добива повече благатности и приятности. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.
БЛАГА`ТО. Остар. и диал., сега поет. Нареч. от благат; щастливо, честито.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник,…, 1951.
БЛАГА`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благат; щастие, блаженство. Имаше дни през туй лято, когато Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село. А. Страшимиров, К, 42.
БЛАГА`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Благат. Сал двамина в тъмнината / в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден. Елин Пелин, Съч. V, 131. Познах вълненья, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки. Ив. Вазов, Съч. III, 78. Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че само
