Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/641“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
БЕЗПОРЯДЪЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. <i>Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп.</i> И. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324-. <i>Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха.</i> М. Марчевски, ГБ, 207.
+
{{+}}
 +
----
 +
<b>БЕЗПОРЯ`ДЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. <i>Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп.</i> Й. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324. <i>Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха.</i> М. Марчевски, ГБ, 207.
  
2. <i>Остар.</i> За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. <i>Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек,</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 173.
+
2. <i>Остар.</i> За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. <i>Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 173.
  
_ От рус. беспорядочньти`. — Други (остар.) форми:
+
От рус. беспорядочный. — Други (остар.) форми: <em>безпоря`дочен</em>, <em>безпоре`дъчен</em>.
 
 
безпорядочен, безпоредъчен.
 
 
----
 
----
БЕЗПОРЯДЪЧНО. <i>Книж. Нареч. от</i> безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. <i>Ето, намираме се на пчелина лятно време.. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха.</i> Б. Бижев, СП, 36-37. <i>Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията.</i> X. Русев, ПС, 74-75.
+
<b>БЕЗПОРЯ`ДЪЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. <i>Ето, намираме се на пчелина лятно време .. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха.</i> Б. Бижев, СП, 36-37. <i>Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията.</i> X. Русев, ПС, 74-75.
  
— Други (остар.) форми: безпорядочно, безпорядъчно.
+
— Други (остар.) форми: <em>безпоря`дочно</em>, <em>безпоре`дъчно</em>.
 
----
 
----
БЕЗПОРЯДЪЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма,
+
<b>БЕЗПОРЯ`ДЪЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безпорядъчен.
  
<i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безпорядъчен.
+
— Други (остар.) форми: <em>безпоря`дочност</em>, <em>безпоре`дъчност</em>.
 
 
— Други (остар.) форми: безпорядочност, безпорядъчно ст.
 
 
----
 
----
БЕЗПОСОЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който не следва ощюделена посока. <i>Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 84. <i>Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг.</i> А. Наковски, БС, 96. <i>Безпосочно движение.</i>
+
<b>БЕЗПОСО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който не следва определена посока. <i>Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 84. <i>Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг.</i> А. Наковски, БС, 96. <i>Безпосочно движение.</i>
 
----
 
----
БЕЗПОЧВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. <i>Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство.</i> ВН, 1961, бр. 2997, 4. <i>Безпочвени култури.</i>
+
<b>БЕЗПО`ЧВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. <i>Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство.</i> ВН, 1961, бр. 2997, 4. <i>Безпочвени култури.</i>
  
2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. <i>Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени.</i> Й. Вълчев, СКН, 464. <i>Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.</i>
+
2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. <i>Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени.</i> Й. Вълчев, СКН, 464. <i>Безпочвена критика.</i> <i>Безпочвени твърдения.</i>
  
з. <i>Рядко.</i> Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от
+
3. <i>Рядко.</i> Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от обществото. <i>И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист.</i> М. Кремен, РЯ, 296. <i>Безпочвен интелигент.</i>
  
41 Речник на българския език, т. I обществото. <i>И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М.</i> Кремен, РЯ, 296. <i>Безпочвен интелигент.</i>
+
— От рус. беспочвенный.
 
----
 
----
БЕЗПОРЯДЪЧЕН
+
<b>БЕЗПО`ЧВЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко. Книж.</i> Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. <i>Изтръгнато из недрата на народа, .., това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.
 +
----
 +
<b>БЕЗПО`ЧВЕНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Необосновано, неаргументирано. <i>Не може да се критикува така безпочвено.</i>
  
— От рус. беспочвеннми`.
+
2. <i>Рядко.</i> Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. <i>Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено.</i> Ст. Грудев, АБ, 158.
 
----
 
----
БЕЗПОЧВЕНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко. Книж.</i> Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. <i>Изтръгнато из недрата на народа, .. , това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.
+
<b>БЕЗПОЧИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Рядко.</i> 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. <i>За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочивни.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 452.
 +
 
 +
2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. <i>Потери, засади, безпочивни кървави сражения.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 29. <i>О, скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — / на безпочивен труд тогаз ще се отдам!</i> К. Христов, Избр. ст, 95.
 
----
 
----
БЕЗПОЧВЕНО <i>нареч. Книж.</i> 1. Необосновано, неаргументирано. <i>Не може да се критикува така безпочвено.</i> 2. <i>Рядко.</i> Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. <i>Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено.</i> Ст. Грудев, АБ, 158.
+
<b>БЕЗПОЧИ`ВНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безпочивен.
 
----
 
----
БЕЗПОЧИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Рядко.</i> 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. <i>За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочи-вни.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 452. 2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. <i>Потери, засади, безпочивни кървави сражения.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 29. О, <i>скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — /на безпочивен труд тогаз ще се отдам!</i> К. Христов, Избр. ст, 95.
+
<b>БЕЗПОЩА`ДА</b> <i>ж. Индив.</i> Безпощадност, жестокост. <i>Разлистяй лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! / .. / Откърмяй дух на безпощади, / духът на ангел и на лъв!</i> Т. Траянов, ББ, 39.
 
----
 
----
БЕЗПОЧИ`ВНО. <i>Рядко. Нареч. от</i> безпочивен.
+
<b>БЕЗПОЩА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява милост, снизхождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток. <i>Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва.</i> Т. Монов, СН, 51. <i>В боя човек е безпощаден, но не жесток.</i> В. Андреев, ПР, 198. <i>— Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората.</i> Д. Димов, ЖСМ, 55. <i>Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 58.
 +
 
 +
2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. <i>Почна се нов бой, убийствен и безпощаден.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 104. <i>Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 13. <i>Безпощадна борба.</i> <i>Безпощадна критика.</i>
 
----
 
----
БЕЗПОЩАДА <i>ж. Индив.</i> Безпощад-ност, жестокост. <i>Разлистяй лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! / .. / От-кърмяй дух на оезпощади, J духът на ангел и на лъв!</i> Т. Траянов, ББ, 39.
+
<b>БЕЗПОЩА`ДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без пощада,
----
 
БЕЗПОЩАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява милост, сниз-хождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток. <i>Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва.</i> Т. Монов, СН, 51.5 <i>боя човек е безпощаден, но не жесток. В.</i> Андреев, ПР, 198. — <i>Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората.</i> Д. Димов, ЖСМ, 55. <i>Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 58. 2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. <i>Почна се нов бой, убийствен и безпощаден.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 104. <i>Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 13. <i>Безпощадна борба. Безпощадна критика.</i>
 
----
 
БЕЗПОЩАДНО <i>нареч.</i> 1. Без пощада,
 
----
 
БЕЗПОЩАДНО
 
 
 

Текуща версия към 20:12, 23 октомври 2013

Корекцията на страницата е одобрена



БЕЗПОРЯ`ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп. Й. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324. Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха. М. Марчевски, ГБ, 207.

2. Остар. За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек.* Ив. Вазов, Съч. XVI, 173.

— От рус. беспорядочный. — Други (остар.) форми: безпоря`дочен, безпоре`дъчен.


БЕЗПОРЯ`ДЪЧНО. Книж. Нареч. от безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. Ето, намираме се на пчелина лятно време .. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха. Б. Бижев, СП, 36-37. Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията. X. Русев, ПС, 74-75.

— Други (остар.) форми: безпоря`дочно, безпоре`дъчно.


БЕЗПОРЯ`ДЪЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безпорядъчен.

— Други (остар.) форми: безпоря`дочност, безпоре`дъчност.


БЕЗПОСО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не следва определена посока. Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг. А. Наковски, БС, 96. Безпосочно движение.


БЕЗПО`ЧВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Безпочвени култури.

2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. Й. Вълчев, СКН, 464. Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.

3. Рядко. Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от обществото. И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М. Кремен, РЯ, 296. Безпочвен интелигент.

— От рус. беспочвенный.


БЕЗПО`ЧВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. Изтръгнато из недрата на народа, .., това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.


БЕЗПО`ЧВЕНО нареч. Книж. 1. Необосновано, неаргументирано. Не може да се критикува така безпочвено.

2. Рядко. Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено. Ст. Грудев, АБ, 158.


БЕЗПОЧИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочивни. Ст. Дичев, ЗС I, 452.

2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. Потери, засади, безпочивни кървави сражения. Ст. Дичев, ЗС II, 29. О, скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — / на безпочивен труд тогаз ще се отдам! К. Христов, Избр. ст, 95.


БЕЗПОЧИ`ВНО. Рядко. Нареч. от безпочивен.


БЕЗПОЩА`ДА ж. Индив. Безпощадност, жестокост. Разлистяй лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! / .. / Откърмяй дух на безпощади, / духът на ангел и на лъв! Т. Траянов, ББ, 39.


БЕЗПОЩА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не проявява милост, снизхождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток. Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва. Т. Монов, СН, 51. В боя човек е безпощаден, но не жесток. В. Андреев, ПР, 198. — Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората. Д. Димов, ЖСМ, 55. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Безпощадна борба. Безпощадна критика.


БЕЗПОЩА`ДНО нареч. 1. Без пощада,