Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/622“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | спокойно, безбурно. <i>Над тая къща ангелът на благополучието е разперил тихите си крила и я пази от зло. Изглежда, че животът в нея ще върви безметежно до дълбоката старост на нейните стопани.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 286. <i>Но не било писано да пристигна безметежно до спокойното място!</i> А. Гуляшки, ЗР, 202. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЕТЕ`ЖНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие на тревога, смут; спокойствие. <i>Морето беше равно и просторно като равнина. И въпреки цялата безметежност на пейзажа някаква необяснима тревога обхвана мургавия младеж.</i> С. Чернишев, ВМ, 26. <i>Че в тоя мир от тишина и нежност / безветрие и ведра безметежност, / не чува се тръба на бран и бой.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 79. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Безмилостен. <i>И майките безсилни / паднаха мъртви, ах, / под удари безмилни / дечицата безкрилни / издъхнаха от страх.</i> Ив. Вазов,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} Съч. I, 10. | |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМИ`ЛНО. <i>Остар. Нареч. от</i> | + | <b>БЕЗМИ`ЛНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безмилен; безмилостно. <i>Всички излязоха хайдути не да грабят и убиват било кого било, .., а да .. отмъстят на тези, що тъй безмилно глобяха бедния народ.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 52. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМИ`ЛОСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил</i>. 1. Който не проявява милост, не се смилява; безжалостен, жесток, безчовечен, безпощаден. <i>Той ставаше жесток и безмилостен към всеки паднал и беззащитен човек.</i> Й. Йовков, Ж, 244. <i>С болка на душата Паисий споменува насилията, що търпят неговите еднородци от страна на безмилостните гръцки владици.</i> Б. Пенев, НБВ, 57. <i>За пръв път сълзи овлажняват очите на безмилостните Еринии, дори тях, безсърдечните, затрогва с песента си Орфей.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 8. | |
| − | + | ||
| − | + | 2. При който не се проявява милост, който се върши без милост; безжалостен, жесток, безпощаден, безчовечен. <i>Но когато порасне човек и се срещне с грижите, страданията и безчестията на хората, той настръхва и започва непрекъсната борба с тях. И то жестока, безмилостна борба, борба до край, до смърт.</i> П. Михайлов, МП, 32. <i>Веднага бе взето решение хулиганът да бъде жестоко наказан… всички чувствуваха, че наказанието ще бъде безмилостно.</i> П. Вежинов, СО, 72. <i>Безмилостна експлоатация.</i> <i>Безмилостни закони.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМИ`ЛОСТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безмилостен (във 2 знач.); без милост, без състрадание; безжалостно, безпощадно, безчовечно, жестоко. <i>Гърбуна се втурна към нея, събори я на пода и започна безмилостно да бие с юмруци.</i> Д. Немиров, Д № 9, 86. <i>Стачката трябваше да се смаже незабавно, безмилостно.</i> Д. Димов, Т, 253. <i>Единият от стражарите, .. се спусна върху малките, откачи бича от бедрото си и почна безмилостно да ги шиба по главите и лицата. Потекоха кърви.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 23. | |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМИ` | + | <b>БЕЗМИ`ЛОСТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безмилостен; безпощадност, жестокост. <i>Борбата в своята ожесточена безмилостност не се доверява на гол ентусиазъм и на възрожденската добронамереност.</i> Ив. Спасов, БС, 120. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМИ`СЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който не мисли, не разсъждава, няма мисъл. <i>Безмислени мозъци са драскотили каквото им кефне и не по-малко | + | <b>БЕЗМИ`СЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който не мисли, не разсъждава, няма мисъл. <i>Безмислени мозъци са драскотили каквото им кефне и не по-малко безмислените вестникари са печатали тия „плодове на родния гений“.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 7. <i>Народ такъв, за друго недостоен / освен за мъки, нужди и тегла, / неучен род, безмислен раб, спящ воин, / що чака той за тези си дела?</i> Ч, 1873, кн. 4, 386. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМИ`СЛЕНО <i>нареч. Рядко.</i> Без мисъл, без разсъдък. <i>Лицето й е бледно и | + | <b>БЕЗМИ`СЛЕНО</b> <i>нареч. Рядко.</i> Без мисъл, без разсъдък. <i>Лицето й е бледно и повенало, очите й гледат темно и безмислено.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 78. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМИ`СЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие на мисъл, на ум, на разсъдък. <i>Ако не го укриваше нощният мрак, любопитното око би прочело по чертите на лицето му умора до безмислие, до тъпост.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 363. | + | <b>БЕЗМИ`СЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие на мисъл, на ум, на разсъдък. <i>Ако не го укриваше нощният мрак, любопитното око би прочело по чертите на лицето му умора до безмислие, до тъпост.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 363. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. За който или при който не се взема мито. <i>Едрите индустриални предприятия били освободени от някои данъци и получавали право на безмитен внос и евтин превоз.</i> Ист. VII кл, 105. | |
| − | |||
| − | 1. За който или при който не се взема мито. <i>Едрите индустриални предприятия били освободени от някои данъци и получавали право на безмитен внос и евтин превоз.</i> Ист. VII кл, 105. | ||
2. За място — където стоките не се обмитяват. <i>Безмитна зона.</i> | 2. За място — където стоките не се обмитяват. <i>Безмитна зона.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМИ`ТНО. <i>Рядко. Нареч. от</i> безмитен; без да се взема мито. <i>Някои стоки се пропускат безмитно.</i> | + | <b>БЕЗМИ`ТНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безмитен; без да се взема мито. <i>Някои стоки се пропускат безмитно.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЛЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> За млечни жлези, гръд — който е без мляко, който няма мляко. <i>Детето ревеше, ..; това крехко същество чувствуваше само едно нещо: нетърпимия глад, дразнен повече от безмлечната гръд на майката.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 16. <i>Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата, извърна се на лява страна и му подложи безмлечна ненка.</i> К. Петканов, ОБ, 236. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМЛЕ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безмлечен. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗМО`ЗЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. В който няма мозък, мозъчно вещество. <i>Безмозъчна кост.</i> | |
| + | 2. <i>Прен.</i> Който няма ум, разсъдък, който не мисли, когато действа. <i>Лудата навлизаше в последния стадий на болестта си. Приличаше на рефлексен препарат, на безмозъчно същество, което реагираше на всичко с блажено и безсмислено хилене.</i> Д. Димов, Т, 336-337. <i>Не пущат ги да престъпят нито</i> | ||
Текуща версия към 11:18, 19 октомври 2013
спокойно, безбурно. Над тая къща ангелът на благополучието е разперил тихите си крила и я пази от зло. Изглежда, че животът в нея ще върви безметежно до дълбоката старост на нейните стопани. Ем. Станев, ИК III и IV, 286. Но не било писано да пристигна безметежно до спокойното място! А. Гуляшки, ЗР, 202.
БЕЗМЕТЕ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на тревога, смут; спокойствие. Морето беше равно и просторно като равнина. И въпреки цялата безметежност на пейзажа някаква необяснима тревога обхвана мургавия младеж. С. Чернишев, ВМ, 26. Че в тоя мир от тишина и нежност / безветрие и ведра безметежност, / не чува се тръба на бран и бой. Хр. Ясенов, Събр. пр, 79.
БЕЗМИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Безмилостен. И майките безсилни / паднаха мъртви, ах, / под удари безмилни / дечицата безкрилни / издъхнаха от страх. Ив. Вазов,* Съч. I, 10.
БЕЗМИ`ЛНО. Остар. Нареч. от безмилен; безмилостно. Всички излязоха хайдути не да грабят и убиват било кого било, .., а да .. отмъстят на тези, що тъй безмилно глобяха бедния народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 52.
БЕЗМИ`ЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява милост, не се смилява; безжалостен, жесток, безчовечен, безпощаден. Той ставаше жесток и безмилостен към всеки паднал и беззащитен човек. Й. Йовков, Ж, 244. С болка на душата Паисий споменува насилията, що търпят неговите еднородци от страна на безмилостните гръцки владици. Б. Пенев, НБВ, 57. За пръв път сълзи овлажняват очите на безмилостните Еринии, дори тях, безсърдечните, затрогва с песента си Орфей. Бл. Димитрова, ОтО, 8.
2. При който не се проявява милост, който се върши без милост; безжалостен, жесток, безпощаден, безчовечен. Но когато порасне човек и се срещне с грижите, страданията и безчестията на хората, той настръхва и започва непрекъсната борба с тях. И то жестока, безмилостна борба, борба до край, до смърт. П. Михайлов, МП, 32. Веднага бе взето решение хулиганът да бъде жестоко наказан… всички чувствуваха, че наказанието ще бъде безмилостно. П. Вежинов, СО, 72. Безмилостна експлоатация. Безмилостни закони.
БЕЗМИ`ЛОСТНО. Нареч. от безмилостен (във 2 знач.); без милост, без състрадание; безжалостно, безпощадно, безчовечно, жестоко. Гърбуна се втурна към нея, събори я на пода и започна безмилостно да бие с юмруци. Д. Немиров, Д № 9, 86. Стачката трябваше да се смаже незабавно, безмилостно. Д. Димов, Т, 253. Единият от стражарите, .. се спусна върху малките, откачи бича от бедрото си и почна безмилостно да ги шиба по главите и лицата. Потекоха кърви. Ив. Хаджимарчев, ОК, 23.
БЕЗМИ`ЛОСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безмилостен; безпощадност, жестокост. Борбата в своята ожесточена безмилостност не се доверява на гол ентусиазъм и на възрожденската добронамереност. Ив. Спасов, БС, 120.
БЕЗМИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не мисли, не разсъждава, няма мисъл. Безмислени мозъци са драскотили каквото им кефне и не по-малко безмислените вестникари са печатали тия „плодове на родния гений“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 7. Народ такъв, за друго недостоен / освен за мъки, нужди и тегла, / неучен род, безмислен раб, спящ воин, / що чака той за тези си дела? Ч, 1873, кн. 4, 386.
БЕЗМИ`СЛЕНО нареч. Рядко. Без мисъл, без разсъдък. Лицето й е бледно и повенало, очите й гледат темно и безмислено. Л. Каравелов, Съч. VII, 78.
БЕЗМИ`СЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие на мисъл, на ум, на разсъдък. Ако не го укриваше нощният мрак, любопитното око би прочело по чертите на лицето му умора до безмислие, до тъпост. А. Страшимиров, Съч. I, 363.
БЕЗМИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За който или при който не се взема мито. Едрите индустриални предприятия били освободени от някои данъци и получавали право на безмитен внос и евтин превоз. Ист. VII кл, 105.
2. За място — където стоките не се обмитяват. Безмитна зона.
БЕЗМИ`ТНО. Рядко. Нареч. от безмитен; без да се взема мито. Някои стоки се пропускат безмитно.
БЕЗМЛЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. За млечни жлези, гръд — който е без мляко, който няма мляко. Детето ревеше, ..; това крехко същество чувствуваше само едно нещо: нетърпимия глад, дразнен повече от безмлечната гръд на майката. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 16. Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата, извърна се на лява страна и му подложи безмлечна ненка. К. Петканов, ОБ, 236.
БЕЗМЛЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безмлечен.
БЕЗМО`ЗЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който няма мозък, мозъчно вещество. Безмозъчна кост.
2. Прен. Който няма ум, разсъдък, който не мисли, когато действа. Лудата навлизаше в последния стадий на болестта си. Приличаше на рефлексен препарат, на безмозъчно същество, което реагираше на всичко с блажено и безсмислено хилене. Д. Димов, Т, 336-337. Не пущат ги да престъпят нито
