Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/617“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗКОФЕИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не съдържа кофеин. <i>Чаят е безкофеинов и с ниско таниново съдържание.</i> Леч., 1999, бр. 47, 4. <i>Безкофеинова напитка.</i> // За кафе — от който е извлечен кофеинът. <i>Предпочитам безкофеиново кафе.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗКРА`ЕН</b>, -а`йна, -а`йно, <i>мн.</i> -а`йни, <i>прил</i>. 1. Който няма начало и край, който няма граници; безпределен, безграничен, безконечен. <i>Времето и пространството са безкрайни.</i> | ||
| − | 2. Който е много дълъг или просторен и не може да се обхване с поглед; безконечен, безпределен, безграничен, нескончаем. | + | 2. Който е много дълъг или просторен и не може да се обхване с поглед; безконечен, безпределен, безграничен, нескончаем. <i>А пред тях [конниците] се протягаше безкраен прашен друм.</i> Н. Райнов, ВДБ, 18. <i>По бялото шосе, надолу из баиря към воденицата, слизаше безкрайна върволица коля, покрити с бели брезенти.</i> Й. Йовков, Разк. I, 239. <i>Безкрайното тракийско поле потъна в мрака.</i> Елин Пелин, Съч. I, 7. <i>А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи.</i> А. Каралийчев, МО, 18. <i>Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно!</i> Ив. Вазов, Съч. II, 5. |
| − | 3. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безконечен. <i>Нощта се стори на стареца | + | 3. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безконечен. <i>Нощта се стори на стареца безкрайна, сякаш никога нямаше да се съмне.</i> Й. Йовков, Разк. I, 128. <i>Часовете минаваха. Той смени неподвижното стоене с безкрайно ходене от единия до другия край на стаичката.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 355. <i>Защо все си спомням за безкрайния, монотонен учебен ден като за някакво истинско съществувание, каквото вече никога няма да имам? Дали това е .. тъгата по отминалата младост?</i> Бл. Димитрова, ОтО, 19. <i>Огнянов кое слуша, кое не това безкрайно дърдорене на булката.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХII{{попр|Отпечатано „ХХП“.}}, 177. <i>Започват безкрайни преговори за нещо.</i> Л. Стоянов, X, 94. <i>Безкраен разговор.</i> <i>Безкрайни спорове.</i> |
| − | 4 Който се повтаря, става много пъти; безброен, безконечен, нескончаем. <i>Детето тичаше по полето, ..и му задаваше безкрайни и често изненадващи въпроси.</i> Ил. Волен, МДС, 128. <i>Неговите безкрайни доводи, че цената, която даде, е добра, нямаха край.</i> Елин Пелин, Съч. | + | 4. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безконечен, нескончаем. <i>Детето тичаше по полето, .. и му задаваше безкрайни и често изненадващи въпроси.</i> Ил. Волен, МДС, 128. <i>Неговите безкрайни доводи, че цената, която даде, е добра, нямаха край.</i> Елин Пелин, Съч. III, 131. |
| − | + | 5. <i>Прен.</i> Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно силен, изключителен; безграничен, безпределен, безмерен. <i>А в душите на всички [възрожденци] гори едно-единствено чувство, искрено, силно и свето, ..: безкрайната обич към родната страна.</i> Й. Йовков, Разк. III,{{попр|Добавяне на запетайка.}} 98. <i>— А ти защо си такъв? Какво те е сполетяло? — И аз не знам — каза той с безкрайна умора и безразличие. — Нещо е счупено в живота ми.</i> В. Геновска, СГ, 156. <i>Радостта и чуденето на родителите му били безкрайни, защото те го мисляли отколе умрял.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123. | |
| − | 6. <i>Остар.</i> Който е в много голямо количество; огромен, неизброим. <i>Старецът страшно забогатял. Имане у него безкрайно.</i> Ил. Блъсков. TCP, 26. <i>Върху куршуменият й покрив | + | 6. <i>Остар.</i> Който е в много голямо количество; огромен, неизброим. <i>Старецът страшно забогатял. Имане у него безкрайно.</i> Ил. Блъсков,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} TCP, 26. <i>Върху куршуменият й покрив [на черквата] едно безкрайно число диви гълъби си играеха.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 79. |
7. <i>Спец.</i> За множество, формула и под. — който има отворен обхват и може да се допълва с нови членове; неограничен. <i>Противоп.</i> краен. <i>Към известните пътни знаци периодично се прибавят нови. Така те образуват едно безкрайно множество.</i> | 7. <i>Спец.</i> За множество, формула и под. — който има отворен обхват и може да се допълва с нови членове; неограничен. <i>Противоп.</i> краен. <i>Към известните пътни знаци периодично се прибавят нови. Така те образуват едно безкрайно множество.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Безкрайна десетична дроб</b>. <i>Мат.</i> Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗКРА`Й</b> <i>нареч</i>. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, безконечно. <i>И се така безкрай ще се въртим в омагьосания кръг на злото.</i> П. Михайлов, ПЗ, 123. <i>Погребението е било нещо нечувано — знамена на разни дружества безчет, речи безброй, викове безкрай.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20. <i>В селото се настаниха един войнишки и един цивилен отред, ..; страшни, .., готови да запалят селото от четирите му страни и да се опиват от кръв и побоища безкрай.</i> Кр. Велков, СБ, 141. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗКРА`Й</b>, -а`ят, -а`я, <i>мн.</i> няма, <i>м. Поет.</i> Безкрайно пространство; безкрайност, безпредел. <i>Погледът съзерцава лазурния безкрай и неповторимата игра на вълните.</i> П. Коларов, РП, 3. <i>Там, дето в безкрая чезнеше равнината .., върху чистото небе се издигаше една кръгла луна.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 92. <i>И човешкият живот на тази мъничка, невзрачна, запокитена в безкрая планета не може да има някакъв смисъл.</i> Г. Данаилов, ДС, 218. <i>Мисля, загледан далече / в синия ведър безкрай.</i> А. Разцветников, Ст, 42. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗКРА`ЙНО</b> <i>нареч</i>. 1. Извънредно продължително, много дълго; без край, безконечно, нескончаемо. <i>Значи, тъй ще бъде занапред: няма умиралка, няма отърваване от никакво страдание — ще се мъчи, ще се мъчи, вечно ще се мъчи — безкрайно, чак догде се свърши светът, а може би и след това.</i> Н. Райнов, КЧ, 79. <i>Експертът погледна госта си нетърпеливо и въпросително. Услугите на „Никотиана“ не можеха да продължават безкрайно.</i> Д. Димов, Т, 201. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много силно, извънредно много, изключително; безгранично, безпределно, безмерно. <i>— Госпожице Еммо, обичам ви безкрайно!</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 86. <i>Като те гледам, аз мисля за странни далечни земи, .., за пътища бели, които отвеждат далеко в степта,</i> | ||
Текуща версия към 10:34, 19 октомври 2013
БЕЗКОФЕИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не съдържа кофеин. Чаят е безкофеинов и с ниско таниново съдържание. Леч., 1999, бр. 47, 4. Безкофеинова напитка. // За кафе — от който е извлечен кофеинът. Предпочитам безкофеиново кафе.
БЕЗКРА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. 1. Който няма начало и край, който няма граници; безпределен, безграничен, безконечен. Времето и пространството са безкрайни.
2. Който е много дълъг или просторен и не може да се обхване с поглед; безконечен, безпределен, безграничен, нескончаем. А пред тях [конниците] се протягаше безкраен прашен друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. По бялото шосе, надолу из баиря към воденицата, слизаше безкрайна върволица коля, покрити с бели брезенти. Й. Йовков, Разк. I, 239. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака. Елин Пелин, Съч. I, 7. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи. А. Каралийчев, МО, 18. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5.
3. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безконечен. Нощта се стори на стареца безкрайна, сякаш никога нямаше да се съмне. Й. Йовков, Разк. I, 128. Часовете минаваха. Той смени неподвижното стоене с безкрайно ходене от единия до другия край на стаичката. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Защо все си спомням за безкрайния, монотонен учебен ден като за някакво истинско съществувание, каквото вече никога няма да имам? Дали това е .. тъгата по отминалата младост? Бл. Димитрова, ОтО, 19. Огнянов кое слуша, кое не това безкрайно дърдорене на булката. Ив. Вазов, Съч. ХХII*, 177. Започват безкрайни преговори за нещо. Л. Стоянов, X, 94. Безкраен разговор. Безкрайни спорове.
4. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безконечен, нескончаем. Детето тичаше по полето, .. и му задаваше безкрайни и често изненадващи въпроси. Ил. Волен, МДС, 128. Неговите безкрайни доводи, че цената, която даде, е добра, нямаха край. Елин Пелин, Съч. III, 131.
5. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно силен, изключителен; безграничен, безпределен, безмерен. А в душите на всички [възрожденци] гори едно-единствено чувство, искрено, силно и свето, ..: безкрайната обич към родната страна. Й. Йовков, Разк. III,* 98. — А ти защо си такъв? Какво те е сполетяло? — И аз не знам — каза той с безкрайна умора и безразличие. — Нещо е счупено в живота ми. В. Геновска, СГ, 156. Радостта и чуденето на родителите му били безкрайни, защото те го мисляли отколе умрял. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123.
6. Остар. Който е в много голямо количество; огромен, неизброим. Старецът страшно забогатял. Имане у него безкрайно. Ил. Блъсков,* TCP, 26. Върху куршуменият й покрив [на черквата] едно безкрайно число диви гълъби си играеха. Др. Цанков, ТМ (превод), 79.
7. Спец. За множество, формула и под. — който има отворен обхват и може да се допълва с нови членове; неограничен. Противоп. краен. Към известните пътни знаци периодично се прибавят нови. Така те образуват едно безкрайно множество.
◇ Безкрайна десетична дроб. Мат. Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен.
БЕЗКРА`Й нареч. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, безконечно. И се така безкрай ще се въртим в омагьосания кръг на злото. П. Михайлов, ПЗ, 123. Погребението е било нещо нечувано — знамена на разни дружества безчет, речи безброй, викове безкрай. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20. В селото се настаниха един войнишки и един цивилен отред, ..; страшни, .., готови да запалят селото от четирите му страни и да се опиват от кръв и побоища безкрай. Кр. Велков, СБ, 141.
БЕЗКРА`Й, -а`ят, -а`я, мн. няма, м. Поет. Безкрайно пространство; безкрайност, безпредел. Погледът съзерцава лазурния безкрай и неповторимата игра на вълните. П. Коларов, РП, 3. Там, дето в безкрая чезнеше равнината .., върху чистото небе се издигаше една кръгла луна. Г. Караславов, Избр. съч. X, 92. И човешкият живот на тази мъничка, невзрачна, запокитена в безкрая планета не може да има някакъв смисъл. Г. Данаилов, ДС, 218. Мисля, загледан далече / в синия ведър безкрай. А. Разцветников, Ст, 42.
БЕЗКРА`ЙНО нареч. 1. Извънредно продължително, много дълго; без край, безконечно, нескончаемо. Значи, тъй ще бъде занапред: няма умиралка, няма отърваване от никакво страдание — ще се мъчи, ще се мъчи, вечно ще се мъчи — безкрайно, чак догде се свърши светът, а може би и след това. Н. Райнов, КЧ, 79. Експертът погледна госта си нетърпеливо и въпросително. Услугите на „Никотиана“ не можеха да продължават безкрайно. Д. Димов, Т, 201.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много силно, извънредно много, изключително; безгранично, безпределно, безмерно. — Госпожице Еммо, обичам ви безкрайно! Ив. Вазов, Съч. XII, 86. Като те гледам, аз мисля за странни далечни земи, .., за пътища бели, които отвеждат далеко в степта,
