Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/598“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) м (+ запетайка) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>борба.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 152. | <i>борба.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 152. | ||
| − | 2. Който не говори, не казва нищо; безмълвен, мълчалив. <i>При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете, които от два часа насам безгласни и зяпнали го слушаха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. <i>Отец Изидор седи прегърбен и безгласен. Колата меко се търкаля.</i> Ц. Лачева, СА, 50. <i>После пак го водиха пред изпитовачите .., и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания.</i> П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. <i>Тука мълкна старец Теофил, а децата със слъзи на очите останаха и они от | + | 2. Който не говори, не казва нищо; безмълвен, мълчалив. <i>При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете, които от два часа насам безгласни и зяпнали го слушаха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. <i>Отец Изидор седи прегърбен и безгласен. Колата меко се търкаля.</i> Ц. Лачева, СА, 50. <i>После пак го водиха пред изпитовачите .., и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания.</i> П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. <i>Тука мълкна старец Теофил, а децата със слъзи на очите останаха и они от сожаление безгласни.</i> С. Радулов, НД (превод), 111. • Обр. <i>Околните чардаци стояха безгласни.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 56. |
| − | 3. <i>Поет.</i> Който не е изразен с думи; безмълвен. <i>Скръбен си | + | 3. <i>Поет.</i> Който не е изразен с думи; безмълвен. <i>Скръбен си поете… в твойта душа страстна / виждам, ври, клокочи море скръб безгласна.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 40. <i>Аз знам, че в пламнали вълни ще гина, / душата ти ще диря плачущ, може би, / в боязън и в копнение безгласно, / и в теб ще найда вечната чужбина…</i> Д. Бояджиев, Ст, 28. |
4. <i>Прен.</i> Който не изразява своето мнение, мисли, схващане, а безропотно се подчинява. <i>Кадрови офицер, Антон Стоянов бе свикнал да борави с безгласна, безволева, безпрекословно подчинена войнишка маса.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 517. <i>И иска всякога да ги държи в своите ръце като безгласни роби.</i> Т. Влайков, Съч. III, 100. <i>И тя е била млада невеста, безправна, доведена като втора жена, гледала чужди деца, мъчила се, .. Страдала е като всички тукашни жени и е била безгласна.</i> Б. Несторов, АР, 210. | 4. <i>Прен.</i> Който не изразява своето мнение, мисли, схващане, а безропотно се подчинява. <i>Кадрови офицер, Антон Стоянов бе свикнал да борави с безгласна, безволева, безпрекословно подчинена войнишка маса.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 517. <i>И иска всякога да ги държи в своите ръце като безгласни роби.</i> Т. Влайков, Съч. III, 100. <i>И тя е била млада невеста, безправна, доведена като втора жена, гледала чужди деца, мъчила се, .. Страдала е като всички тукашни жени и е била безгласна.</i> Б. Несторов, АР, 210. | ||
| − | + | ◇ <b>Безгласна буква</b><sup>1</sup>. <i>Остар.</i> Буква, която не се произнася в края на думите — ъ, ь. | |
| + | |||
| + | <b>Безгласен пистолет</b>; <b>безгласна пушка</b>. Пистолет или пушка, които стрелят без шум. | ||
| + | |||
| + | > <b>Безгласна буква</b><sup>2</sup>. <i>Разг. Пренебр.</i> Човек, чието мнение не се признава, не се зачита от никого. <i>— Аз съм безгласна буква, ама ако питаш мене, ей на такива като нея трябва да се дават ордени.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 425. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗГЛА`СНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно. <i>Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива.</i> Ст. Дичев, ЗС, 598. <i>Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. <i>Смениха караула пред вратата на стаята му. Смяната стана съвършено безгласно.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 598. | |
| + | |||
| + | 2. Без да говори; безмълвно, мълчаливо. <i>Очите им се срещнаха. „Но как така?“ — попита я той безгласно.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 616. <i>Наставникът млъкна и събранието на младите му слушатели стоеше безгласно и неподвижно за много време.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 172. | ||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗГЛА`СНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безгласен. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗГО`Р</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Остар.</i> В който няма гора, който е без гора. <i>Оние народи, които населяват безгори пустини .., са дължни да насадят из земята си дървета.</i> Знан., 1875, бр. 7, 105. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗГО`РИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Остар.</i> Отсъствие, липса на гори. <i>Ако мокротата и суровият климат зависят от пространните гори, то сушата зависи от безгорието.</i> Знан., 1875,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} бр. 7, 105. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗГРАМО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. <i>Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище.</i> Ив. Вазов, ВМ, 8. <i>Питал го той где си са учил, без да знае, че сиромах Кочо бе безграмотен, други му четеше, а той учеше ролята си наизуст. </i> З. Стоянов, ЗБВ I, 269. | |
2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. <i>Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 149. | 2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. <i>Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 149. | ||
| Ред 25: | Ред 30: | ||
3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. <i>Безграмотен политически.</i> | 3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. <i>Безграмотен политически.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗГРАМО`ТНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. <i>Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно.</i> У, 1870, бр. 1, 5. <i>Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чолаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отбирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала.</i> Н. Бончев, Съч. I, 134. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЕЗГРАМО`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Качество или проява на безграмотен; неграмотност. <i>Те са тъй убоги тия преводи, .. И добре са сторили преводачите им, че са скрили имената си, защото за своята безграмотност те скоро би се озовали да другаруват с името на знаменития Семков.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188-189. | |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГРАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил</i>. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; | + | <b>БЕЗГРАНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил</i>. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безконечен. <i>Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето — ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе.</i> П. Михайлов, ПЗ, 190. <i>Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .., зелена, цветуща долина.</i> МС, 1883, кн. 4, 12. <i>Безгранична шир.</i> <i>Безгранични простори.</i> • Като <i>същ.</i> <b>безграничното</b> <i>ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизходица,</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:02, 15 октомври 2013
борба. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152.
2. Който не говори, не казва нищо; безмълвен, мълчалив. При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете, които от два часа насам безгласни и зяпнали го слушаха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. Отец Изидор седи прегърбен и безгласен. Колата меко се търкаля. Ц. Лачева, СА, 50. После пак го водиха пред изпитовачите .., и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. Тука мълкна старец Теофил, а децата със слъзи на очите останаха и они от сожаление безгласни. С. Радулов, НД (превод), 111. • Обр. Околните чардаци стояха безгласни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 56.
3. Поет. Който не е изразен с думи; безмълвен. Скръбен си поете… в твойта душа страстна / виждам, ври, клокочи море скръб безгласна. Ив. Вазов, Съч. III, 40. Аз знам, че в пламнали вълни ще гина, / душата ти ще диря плачущ, може би, / в боязън и в копнение безгласно, / и в теб ще найда вечната чужбина… Д. Бояджиев, Ст, 28.
4. Прен. Който не изразява своето мнение, мисли, схващане, а безропотно се подчинява. Кадрови офицер, Антон Стоянов бе свикнал да борави с безгласна, безволева, безпрекословно подчинена войнишка маса. Г. Караславов, ОХ IV, 517. И иска всякога да ги държи в своите ръце като безгласни роби. Т. Влайков, Съч. III, 100. И тя е била млада невеста, безправна, доведена като втора жена, гледала чужди деца, мъчила се, .. Страдала е като всички тукашни жени и е била безгласна. Б. Несторов, АР, 210.
◇ Безгласна буква1. Остар. Буква, която не се произнася в края на думите — ъ, ь.
Безгласен пистолет; безгласна пушка. Пистолет или пушка, които стрелят без шум.
> Безгласна буква2. Разг. Пренебр. Човек, чието мнение не се признава, не се зачита от никого. — Аз съм безгласна буква, ама ако питаш мене, ей на такива като нея трябва да се дават ордени. Ст. Даскалов, СЛ, 425.
БЕЗГЛА`СНО нареч. 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно. Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива. Ст. Дичев, ЗС, 598. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Смениха караула пред вратата на стаята му. Смяната стана съвършено безгласно. Г. Караславов, ОХ IV, 598.
2. Без да говори; безмълвно, мълчаливо. Очите им се срещнаха. „Но как така?“ — попита я той безгласно. Ст. Дичев, ЗС I, 616. Наставникът млъкна и събранието на младите му слушатели стоеше безгласно и неподвижно за много време. П. Кисимов, OA I (превод), 172.
БЕЗГЛА`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безгласен.
БЕЗГО`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. В който няма гора, който е без гора. Оние народи, които населяват безгори пустини .., са дължни да насадят из земята си дървета. Знан., 1875, бр. 7, 105.
БЕЗГО`РИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Остар. Отсъствие, липса на гори. Ако мокротата и суровият климат зависят от пространните гори, то сушата зависи от безгорието. Знан., 1875,* бр. 7, 105.
БЕЗГРАМО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище. Ив. Вазов, ВМ, 8. Питал го той где си са учил, без да знае, че сиромах Кочо бе безграмотен, други му четеше, а той учеше ролята си наизуст. З. Стоянов, ЗБВ I, 269.
2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо. Ив. Вазов, Съч. X, 149.
3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. Безграмотен политически.
БЕЗГРАМО`ТНО. Остар. Нареч. от безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно. У, 1870, бр. 1, 5. Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чолаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отбирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала. Н. Бончев, Съч. I, 134.
БЕЗГРАМО`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Качество или проява на безграмотен; неграмотност. Те са тъй убоги тия преводи, .. И добре са сторили преводачите им, че са скрили имената си, защото за своята безграмотност те скоро би се озовали да другаруват с името на знаменития Семков. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188-189.
БЕЗГРАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безконечен. Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето — ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе. П. Михайлов, ПЗ, 190. Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .., зелена, цветуща долина. МС, 1883, кн. 4, 12. Безгранична шир. Безгранични простори. • Като същ. безграничното ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизходица,
