Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/568“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>— обърна се той към старшията — кой ви позволи да насилвате вратата на къщата ми?</i> А. Гуляшки, МТС, 331. <i>И старецът беше решил да влезе в двора и пред всички полицаи и детективи да се скара на началството, че безпокоят хората и не им дават да си гледат работата. — Какво става тук? — взираше се дядо Тома в разхвърляния на улицата багаж. — Какъв е този башибозук?</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 200. // <i>Прен.</i> Човек, който върши беззакония, безчинства, граби. <i>— Щял да дойде някоя нощ. Да си нагласел жълтиците. Ако не му дадеш половината — щял да те дере с кремък. Башибозук!</i> А. Каралийчев, ПГ, 56. |
| − | — От тур. | + | — От тур. başıbozuk. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАШИБОЗУКЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Башибозущина. <i>И подир всички тия башибозуклъци и натиски над свободния избирател, провикват се без всяко стеснение и срам, че изборите биле извършени свободно.</i> С, 1894, бр. 1486, 4. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАШИБОЗУ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до башибозук (в 1 и 2 знач.). <i>В манастира св. Никола, старо грамадно здание, .. опозорено и уничтожено от немилостива башибозушка ръка в Априлското въстание — освен игуменът, отец Кирил, имаше още двама калугери.</i> З. Стоянов,{{попр|заменена точка със запетая.}} ЗБВ I, 369. Същевременно <i>той [пашата] отпрати башибозушките главатари с поръчения да подновят боя.</i> Г. Караиванов, П, 45. <i>Башибозушка орда.</i> <i>Башибозушки ятаган.</i> | |
| − | |||
| − | 1. Който се отнася до башибозук (в 1 и 2 знач.). <i>В манастира св. Никола, старо грамадно здание,. | ||
<i>2.</i> Присъщ, характерен за башибозук (в 1 знач.). <i>Както бе решено в Оборище, селяните изоставиха селата на башибозушкия произвол и се преселваха в Копривщица, за да дирят там сигурна защита.</i> П. Стъпов, ЖСН, 265. | <i>2.</i> Присъщ, характерен за башибозук (в 1 знач.). <i>Както бе решено в Оборище, селяните изоставиха селата на башибозушкия произвол и се преселваха в Копривщица, за да дирят там сигурна защита.</i> П. Стъпов, ЖСН, 265. | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> Който е свойствен на човек (или на група хора), който върши (които вършат) беззакония, безчинства; свиреп, жесток. <i> | + | 3. <i>Прен.</i> Който е свойствен на човек (или на група хора), който върши (които вършат) беззакония, безчинства; свиреп, жесток. <i>— Знам, че съм виновен, другарю комисар, .., че отгледах такъв син .. Дори на човек не прилича, душата му черна, башибозушка.</i> П. Вежинов, ВП, 102. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАШИБОЗУ`ЩИНА</b> <i>ж. Разг.</i> 1. Държане, постъпки, свойствени на башибозук или на башибрзуци. | |
| − | 2. <i>Прен.</i> Проява на беззаконие, своеволие, безчинство. <i>Това правителство остави турците назад в произволи и башибозущина!</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 212. | + | 2. <i>Прен.</i> Проява на беззаконие, своеволие, безчинство. <i>Това правителство остави турците назад в произволи и башибозущина!</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 212. <i>— Искате да премахнете чистите и честните борци, които ще бранят правата на народа. За да вършите по-лесно башибозущините си!</i> В. Геновска, СГ, 540. |
| + | ---- | ||
| + | <b>-БАШИ`Я</b> и съкр. (при обръщение) <b>-баши`</b>. Втора съставна част на сложни съществителни от турски произход със значение: глава, водач, началник, напр.: <em>ахчибашия</em>, <em>билюкбашия</em>, <em>керванбашия</em>. | ||
| − | - | + | — От тур. baş ’глава’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАШКА`</b> <i>неизм. прил. Простонар.</i> Отделен, сам за себе си, друг. <i>И най-сетне къде остана „светостта на договорите“. — С този въпрос ти .. вече злоупотребяваш: договорите са башка работа, а светостта си е отделно нещо.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. <i>Секо село башка адет.</i> Погов. <i>Башка сметка.</i> | ||
| − | + | — Тур. başka. | |
| − | |||
| − | — | ||
---- | ---- | ||
| − | БАШКА <i> | + | <b>БАШКА`</b> <i>нареч.</i> 1. Отделно, не заедно или общо с другите, с другото. <i>— Даде време и засеях навреме — около двеста крини само едно жито съм посеял, а ечемик и друга черна храна — башка.</i> Ц. Гинчев, ГК, 236. <i>Всеки да си вземе хляба на ръцете. Башка (отделно) да си работи; сам си умен, сам си знае работата.</i> Ив. Хаджийски, БДНН П, 9. <i>Смениха управата на стопанството, дойде един домовит председател, .. и миналата година раздаде по две кила жито и пет лева и половина надница, башка дребните работи.</i> Н. Тихолов, ДКД, 16. <i>Снимат са пашкулите, и като им са очисти мъхът отгоре, избират са мъжки и женски по башка.</i> З. Княжески, ПРШ (превод), 75-76. <i>Разлистни се, горо / .. да направим хоро, / хоро на момите / башка на момците.</i> Нар. пес., СбВСт, 262. // Отделено настрана, не смесено с друго нещо. <i>А леля Гена изваждаше из кошницата зеленчуците, дето ги беше надонел бае Марин, и нареждаше секо по башка.</i> Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 37. <i>Зел царят едно кило пшеница, едно кило ръж, едно кило ечемик, царевица, просо, овес и ги размесил всичките наедно и рекъл на момчето: ти си дошел за мома и ний ще ти я дадем, ама имаме адет да ти дадем това, та тая нощ да разлъчиш всичко башка по башка.</i> Нар. прик., Христом. ВВ I, 32. |
| − | + | 2. Не както другите, особено, другояче. <i>Върти дядо Ицо глава, чуди се, ожалва бае Крачуна, хем го жали, хем го теши. И Цоло Дубаджията жали бае Крачуна. и он го теши, ама го теши по-башка. Заръча на бае Крачуна, една чаша ракия, та да се позагрее, да се посъвземе.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 248. <i>Всеки си е башка луд.</i> Погов. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — Тур. | + | — Тур. başka. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАШКАЛЪ`К</b>. <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Отделена част, дял от имот, стока и др. <i>— Ами нали трябва да се приготви по-напред башкалък, та като доведе невяста, да си живеят отделно и да си наредат свой дом и къща.</i> Т. Влайков, Съч. II, 257. | |
| − | — Ог тур. | + | — Ог тур. başkalık ’различие, особеност’. |
---- | ---- | ||
| − | БАШКИ` | + | <b>БАШКИ`РЕЦ</b>, <i>мн.</i> -рци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Башкирия, република в източната част на европейската територия на Руската федерация. <i>Далече е Башкирия от нас, / башкирци нямах досега познати.</i> Е. Багряна, ПЗ, 83. |
---- | ---- | ||
| − | БАШКИ`РКА <i>ж.</i> Жена от основното население на Башкирия. | + | <b>БАШКИ`РКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Башкирия. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:51, 11 октомври 2013
— обърна се той към старшията — кой ви позволи да насилвате вратата на къщата ми? А. Гуляшки, МТС, 331. И старецът беше решил да влезе в двора и пред всички полицаи и детективи да се скара на началството, че безпокоят хората и не им дават да си гледат работата. — Какво става тук? — взираше се дядо Тома в разхвърляния на улицата багаж. — Какъв е този башибозук? Г. Караславов, Избр. съч. V, 200. // Прен. Човек, който върши беззакония, безчинства, граби. — Щял да дойде някоя нощ. Да си нагласел жълтиците. Ако не му дадеш половината — щял да те дере с кремък. Башибозук! А. Каралийчев, ПГ, 56.
— От тур. başıbozuk.
БАШИБОЗУКЛЪ`К, мн. -ци, м. Остар. Башибозущина. И подир всички тия башибозуклъци и натиски над свободния избирател, провикват се без всяко стеснение и срам, че изборите биле извършени свободно. С, 1894, бр. 1486, 4.
БАШИБОЗУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до башибозук (в 1 и 2 знач.). В манастира св. Никола, старо грамадно здание, .. опозорено и уничтожено от немилостива башибозушка ръка в Априлското въстание — освен игуменът, отец Кирил, имаше още двама калугери. З. Стоянов,* ЗБВ I, 369. Същевременно той [пашата] отпрати башибозушките главатари с поръчения да подновят боя. Г. Караиванов, П, 45. Башибозушка орда. Башибозушки ятаган.
2. Присъщ, характерен за башибозук (в 1 знач.). Както бе решено в Оборище, селяните изоставиха селата на башибозушкия произвол и се преселваха в Копривщица, за да дирят там сигурна защита. П. Стъпов, ЖСН, 265.
3. Прен. Който е свойствен на човек (или на група хора), който върши (които вършат) беззакония, безчинства; свиреп, жесток. — Знам, че съм виновен, другарю комисар, .., че отгледах такъв син .. Дори на човек не прилича, душата му черна, башибозушка. П. Вежинов, ВП, 102.
БАШИБОЗУ`ЩИНА ж. Разг. 1. Държане, постъпки, свойствени на башибозук или на башибрзуци.
2. Прен. Проява на беззаконие, своеволие, безчинство. Това правителство остави турците назад в произволи и башибозущина! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 212. — Искате да премахнете чистите и честните борци, които ще бранят правата на народа. За да вършите по-лесно башибозущините си! В. Геновска, СГ, 540.
-БАШИ`Я и съкр. (при обръщение) -баши`. Втора съставна част на сложни съществителни от турски произход със значение: глава, водач, началник, напр.: ахчибашия, билюкбашия, керванбашия.
— От тур. baş ’глава’.
БАШКА` неизм. прил. Простонар. Отделен, сам за себе си, друг. И най-сетне къде остана „светостта на договорите“. — С този въпрос ти .. вече злоупотребяваш: договорите са башка работа, а светостта си е отделно нещо. Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. Секо село башка адет. Погов. Башка сметка.
— Тур. başka.
БАШКА` нареч. 1. Отделно, не заедно или общо с другите, с другото. — Даде време и засеях навреме — около двеста крини само едно жито съм посеял, а ечемик и друга черна храна — башка. Ц. Гинчев, ГК, 236. Всеки да си вземе хляба на ръцете. Башка (отделно) да си работи; сам си умен, сам си знае работата. Ив. Хаджийски, БДНН П, 9. Смениха управата на стопанството, дойде един домовит председател, .. и миналата година раздаде по две кила жито и пет лева и половина надница, башка дребните работи. Н. Тихолов, ДКД, 16. Снимат са пашкулите, и като им са очисти мъхът отгоре, избират са мъжки и женски по башка. З. Княжески, ПРШ (превод), 75-76. Разлистни се, горо / .. да направим хоро, / хоро на момите / башка на момците. Нар. пес., СбВСт, 262. // Отделено настрана, не смесено с друго нещо. А леля Гена изваждаше из кошницата зеленчуците, дето ги беше надонел бае Марин, и нареждаше секо по башка. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 37. Зел царят едно кило пшеница, едно кило ръж, едно кило ечемик, царевица, просо, овес и ги размесил всичките наедно и рекъл на момчето: ти си дошел за мома и ний ще ти я дадем, ама имаме адет да ти дадем това, та тая нощ да разлъчиш всичко башка по башка. Нар. прик., Христом. ВВ I, 32.
2. Не както другите, особено, другояче. Върти дядо Ицо глава, чуди се, ожалва бае Крачуна, хем го жали, хем го теши. И Цоло Дубаджията жали бае Крачуна. и он го теши, ама го теши по-башка. Заръча на бае Крачуна, една чаша ракия, та да се позагрее, да се посъвземе. М. Георгиев, Избр. разк., 248. Всеки си е башка луд. Погов.
— Тур. başka.
БАШКАЛЪ`К. мн. -ци, м. Диал. Отделена част, дял от имот, стока и др. — Ами нали трябва да се приготви по-напред башкалък, та като доведе невяста, да си живеят отделно и да си наредат свой дом и къща. Т. Влайков, Съч. II, 257.
— Ог тур. başkalık ’различие, особеност’.
БАШКИ`РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж от основното население на Башкирия, република в източната част на европейската територия на Руската федерация. Далече е Башкирия от нас, / башкирци нямах досега познати. Е. Багряна, ПЗ, 83.
БАШКИ`РКА ж. Жена от основното население на Башкирия.
