Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/572“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио 8а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | ВВ I, 31. <i>— Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел.</i> Ив. Вазов, ЖИ, 103. | ||
| + | — Други форми: <em>въ`мбел</em>, <em>во`бел</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`БЕЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал. Прил. от</i> въбел; въбльов. <i>Въбелова вода.</i> |
| − | — | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`БЛЬОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Въбелов. <i>Въбльова вода.</i> | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | <b>ВЪВ</b>. Вж. <em>в</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪВАЛЯ`</b>. Вж. <em>въвалям</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪВА`ЛЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>въваля`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ). | |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | < | ||
| − | |||
| − | <b>ВЪВА`ЛЯМ | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. С предл. <em>в</em> и в съчет. със същ. като <em>беля</em>, <em>беда</em> и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното; вкарвам, въвличам. <i>А бе, чловече, зачто си такъв несмислен, та си харчиш парите напразно и въваляш другите в беля?</i> Лет., 1869, 121. <i>Въвалям в грях.</i> <b>въвалям се</b>, <b>въваля се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
<b>ВЪВА`ЛЯНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въвалям <i>и от</i> въвалям се. | <b>ВЪВА`ЛЯНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въвалям <i>и от</i> въвалям се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪВЕДА`</b>. Вж. въвеждам и | + | <b>ВЪВЕДА`</b>. Вж. <em>въвеждам</em> и <em>въвождам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪВЕДЕНЕ` | + | <b>ВЪВЕДЕНЕ`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Въведение Богородично. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪВЕДЕ`НИЕ | + | <b>ВЪВЕДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Начална част на слово, реч, литературно или музикално произведение и под.; встъпление, увод. <i>Прологът [в „Кървава песен“] е изблик на възвишен патриотизъм и лирично чувство. Той е въведение във величавата епопея.</i> Лит. X кл, 273. <i>Въведението играе тук [в квартета] главна роля, като утвърждава тематични елементи, предназначени да намерят място в епизода, който следва.</i> В. Йонова и др., Б (превод), 96. <i>Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение).</i> Пеене VIII кл, 49. |
| − | |||
| − | В. Йонова и др., Б (превод), 96. <i>Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение).</i> Пеене VIII кл, 49. | ||
2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. <i>Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина — жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня.</i> П. Спасов, ХлХ, 189. | 2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. <i>Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина — жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня.</i> П. Спасов, ХлХ, 189. | ||
| Ред 41: | Ред 37: | ||
4. <i>Остар. Книж</i>. Въвеждане. | 4. <i>Остар. Книж</i>. Въвеждане. | ||
| − | + | ◇ <b>Въведение Богородично</b>. <i>Църк.</i> Християнски празник, честван на 21 ноември, когато според Евангелието Богородица като малко дете е била въведена в Иерусалимския храм. | |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>введе`ние</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЪВЕ`ЖДАМ | + | <b>ВЪВЕ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въведа`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> въве`дох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въве`л, <i>св., прех.</i> 1. Водя някого да влезе някъде, в нещо, като го придружавам и насочвам движението му. <i>Противоп.</i> извеждам. <i>Появи се и Марга, .. посрещна гостите и ги въведе вкъщи.</i> Й. Йовков, СЛ, 37. <i>Той протегна ръка да се ръкува с нощните си гости и ги въвеждаше един по един в стаята си.</i> Д. Талев, ПК, 685. <i>Домусчиев се спря пред една къща с ламаринени кубета .. — Можем да минем и през черния вход, но аз искам да те въведа по-тържествено — неопределено рече той, извади връзка ключове и отвори тежката врата с цветни стъкла.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 148. <i>Юстиниан излезе сам, та посрещна Тервала и го въведе в Цариград.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 62. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Рядко.</i> Правя животно, добиче да влезе някъде, като го държа (обикн. за поводи, въже, верига), придвижвам, подкарвам, за да насочвам движението му; вкарвам. <i>Противоп.</i> извеждам. <i>— Излез ми , мамо, отвори, / врано ми конче поеми / и го в яхъри въведи.</i> Нар. пес., СбВСт, 533. | |
| − | I, 491. <i>Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора.</i> Ч, 1871, бр. 7, 203. <i>Въведоха ме в писателските кръгове.</i> | + | 3. Представям някого в някаква обществена група, среда и го приобщавам към нея. <i>Много стара, богата и милосърдна, тя ми даваше евтина квартира и след като завърших университета, започна да ме въвежда в разните „почтени семейства“.</i> П. Славински, ПЩ, 52. <i>При първа възможност ще въведе тя [генералшата] интересната г-жа Меворах в двореца.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 149. <i>„Господине, при вашето идване в Атина ние бяхме станали почти приятели… За съжаление! И аз имах злощастната идея да ви въведа в семейството на покойний генерал хаджи Христо.“</i> Ст. Дичев, ЗС I, 491. <i>Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора.</i> Ч, 1871, бр. 7, 203. <i>Въведоха ме в писателските кръгове.</i> |
| − | + | 4. С предл. <em>в</em> и в съчет. със съществителни, означаващи работа, дейност и под. Запознавам някого с означената от съществителното работа, дейност, в която ще участва, като му давам разяснения, указания за нея. <i>— Бих желал, преди да си ида, да въведа брат ви в работата.</i> О. Василев, Т, 243. <i>Едновременно с работата около неприключилата още ревизия той въвеждаше в служба и новата счетоводителка.</i> Ст. Марков, ДБ, 452. <i>Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха.</i> Д. Талев, ПК, 8. | |
| − | 5. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и | + | 5. С предл. <em>в</em> и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и |
Текуща версия към 23:28, 13 март 2015
ВВ I, 31. — Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел. Ив. Вазов, ЖИ, 103.
— Други форми: въ`мбел, во`бел.
ВЪ`БЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Прил. от въбел; въбльов. Въбелова вода.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`БЛЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въбелов. Въбльова вода.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪВ. Вж. в.
ВЪВАЛЯ`. Вж. въвалям.
ВЪВА`ЛЯМ, -яш, несв.; въваля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ).
2. С предл. в и в съчет. със същ. като беля, беда и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното; вкарвам, въвличам. А бе, чловече, зачто си такъв несмислен, та си харчиш парите напразно и въваляш другите в беля? Лет., 1869, 121. Въвалям в грях. въвалям се, въваля се страд.
ВЪВА`ЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въвалям и от въвалям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪВЕДА`. Вж. въвеждам и въвождам.
ВЪВЕДЕНЕ`, мн. няма, ср. Диал. Въведение Богородично.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Начална част на слово, реч, литературно или музикално произведение и под.; встъпление, увод. Прологът [в „Кървава песен“] е изблик на възвишен патриотизъм и лирично чувство. Той е въведение във величавата епопея. Лит. X кл, 273. Въведението играе тук [в квартета] главна роля, като утвърждава тематични елементи, предназначени да намерят място в епизода, който следва. В. Йонова и др., Б (превод), 96. Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение). Пеене VIII кл, 49.
2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина — жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня. П. Спасов, ХлХ, 189.
3. Книж. Труд, който запознава накратко с проблематиката и основните понятия и положения на някоя наука; увод. Въведение във всеобщата история. Въведение в архитектурното проектиране.
4. Остар. Книж. Въвеждане.
◇ Въведение Богородично. Църк. Християнски празник, честван на 21 ноември, когато според Евангелието Богородица като малко дете е била въведена в Иерусалимския храм.
— Друга (остар.) форма: введе`ние.
ВЪВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; въведа`, -е`ш, мин. св. въве`дох, прич. мин. св. деят. въве`л, св., прех. 1. Водя някого да влезе някъде, в нещо, като го придружавам и насочвам движението му. Противоп. извеждам. Появи се и Марга, .. посрещна гостите и ги въведе вкъщи. Й. Йовков, СЛ, 37. Той протегна ръка да се ръкува с нощните си гости и ги въвеждаше един по един в стаята си. Д. Талев, ПК, 685. Домусчиев се спря пред една къща с ламаринени кубета .. — Можем да минем и през черния вход, но аз искам да те въведа по-тържествено — неопределено рече той, извади връзка ключове и отвори тежката врата с цветни стъкла. Ем. Станев, ИК I и II, 148. Юстиниан излезе сам, та посрещна Тервала и го въведе в Цариград. П. Р. Славейков, ПИ, 62.
2. Рядко. Правя животно, добиче да влезе някъде, като го държа (обикн. за поводи, въже, верига), придвижвам, подкарвам, за да насочвам движението му; вкарвам. Противоп. извеждам. — Излез ми , мамо, отвори, / врано ми конче поеми / и го в яхъри въведи. Нар. пес., СбВСт, 533.
3. Представям някого в някаква обществена група, среда и го приобщавам към нея. Много стара, богата и милосърдна, тя ми даваше евтина квартира и след като завърших университета, започна да ме въвежда в разните „почтени семейства“. П. Славински, ПЩ, 52. При първа възможност ще въведе тя [генералшата] интересната г-жа Меворах в двореца. А. Страшимиров, Съч. V, 149. „Господине, при вашето идване в Атина ние бяхме станали почти приятели… За съжаление! И аз имах злощастната идея да ви въведа в семейството на покойний генерал хаджи Христо.“ Ст. Дичев, ЗС I, 491. Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора. Ч, 1871, бр. 7, 203. Въведоха ме в писателските кръгове.
4. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи работа, дейност и под. Запознавам някого с означената от съществителното работа, дейност, в която ще участва, като му давам разяснения, указания за нея. — Бих желал, преди да си ида, да въведа брат ви в работата. О. Василев, Т, 243. Едновременно с работата около неприключилата още ревизия той въвеждаше в служба и новата счетоводителка. Ст. Марков, ДБ, 452. Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха. Д. Талев, ПК, 8.
5. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и
