Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/568“
Mister sou (беседа | приноси) м (peter 8a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Заменено ъ с ь.) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Загорчинов, ЛСС, 87. • Обр. <i>Ето, мъхове се вчепкали в камъка, по-нататък люлякови храсти давят зеленясалия зид.</i> Н. Хайтов, ШГ, 218. <i>Такива душевни състояния го караха да се вчепква като удавник в скъпо платените препоръки на лекарите: храна, почивка, чист въздух.</i> Ил. Волен, НС, 50. | Загорчинов, ЛСС, 87. • Обр. <i>Ето, мъхове се вчепкали в камъка, по-нататък люлякови храсти давят зеленясалия зид.</i> Н. Хайтов, ШГ, 218. <i>Такива душевни състояния го караха да се вчепква като удавник в скъпо платените препоръки на лекарите: храна, почивка, чист въздух.</i> Ил. Волен, НС, 50. | ||
| − | 2. Хващам се здраво с някого, обикн. за да се боря, бия с него; счепквам се. <i>Жорж и другият здраво се вчепкаха за гушите.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 129. <i>Бойците се бяха вчепкали яростно и със зъби като зверове се хапеха за гърлата, душеха се, скубеха си косите, късаха си ушите и носовете.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 194. <i>Възпитателят се видя принуден сам да ги разблъска. — Я се дръпнете! Оправете си дрехите! Как може така? И за какво се вчепкахте?</i> Б. Болгар, Б, | + | 2. Хващам се здраво с някого, обикн. за да се боря, бия с него; счепквам се. <i>Жорж и другият здраво се вчепкаха за гушите.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 129. <i>Бойците се бяха вчепкали яростно и със зъби като зверове се хапеха за гърлата, душеха се, скубеха си косите, късаха си ушите и носовете.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 194. <i>Възпитателят се видя принуден сам да ги разблъска. — Я се дръпнете! Оправете си дрехите! Как може така? И за какво се вчепкахте?</i> Б. Болгар, Б, 368. // <i>Прен. Разг.</i> Започвам да воювам, да се бия с някого. <i>Тук, в Близкия изток, Гърция и Турция се бяха вчепкали в жестока война за Анадола и средиземноморските острови.</i> К. Константинов, ППГ, 348. <i>При такова положение, ако те [съюзниците-победители] пристъпели към подялба на разкапващата се Турция, имало опасност да се скарат и вчепкат в нова война.</i> ВН, 1959, бр. 2537, 2. |
| − | + | ---- | |
| − | 368. // <i>Прен. Разг.</i> Започвам да воювам, да се бия с някого. <i>Тук, в Близкия изток, Гърция и Турция се бяха вчепкали в жестока война за Анадола и средиземноморските острови.</i> К. Константинов, ППГ, 348. <i>При такова положение, ако те [съюзниците- | + | <b>ВЧЕ`ПКВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вчепквам <i>и от</i> вчепквам се. <i>И ето боят се почена. / Ала серьозно нещо в тез / юнашки вчепквания няма.</i> К. Христов, ПХ (превод), 85. |
| − | |||
| − | <b>ВЧЕ`ПКВАНЕ | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЧЕ`РА</b> <i>нареч.</i> 1. В деня преди днешния, преди днес. <i>— Отзарана излизам от къщи и поглеждам към гората. Какво е туй чудо? — думам си. — Кой бояджия е минал нощес, та е боядисал | + | <b>ВЧЕ`РА</b> <i>нареч.</i> 1. В деня преди днешния, преди днес. <i>— Отзарана излизам от къщи и поглеждам към гората. Какво е туй чудо? — думам си. — Кой бояджия е минал нощес, та е боядисал гората? — Вчера беше зелена, а днес — жълта.</i> Й. Йовков, ПГ, 42. <i>Призори Еньо стигна в града и за пръв път от вчера срещна живи хора.</i> Елин Пелин, Съч. III, 161. <i>Вчера са подсетило, а днеска са усетило.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82. <i>Вчера Петко, днес Агетко.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82. |
| − | 2. В най-близкото минало, неотдавна. <i>— Кога порасна | + | 2. В най-близкото минало, неотдавна. <i>— Кога порасна, ма Цвето, вчера беше дете!</i> Елин Пелин, Съч. III, 108. <i>— Каква майка ще стана, когато Бог не иска да се смили над мене? — Ще се смили, има още време. Гдето се казва, вчера минахте под венчило.</i> К. Петканов, БД, 81. <i>Моето детство бе вчера. Толкова ясно се виждам като дете.</i> И. Петров, ОЗ, 41. <i>Заслужилият и до вчера почитан чорбаджия се видя изоставен.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 149. <i>Що е било вчера, то да се забрави и сички съгласно да се потрудим да си наредим общонародните работи.</i> С, 1872, бр. 41, б.с. <i>Който вчера лъгал, нему и утре не вярват.</i> Погов., Ч, 1872, бр. 13, 690. |
| − | + | 3. В конструкции с други нареч.: а) <<em>3авчера</em>…,> <em>вчера</em>…, <em>днес<ка></em>…, <em>утре</em>… При означаване на последователни действия (състояния), които се съпоставят по време (неопределено точно) помежду си, а също и с някое друго действие. <i>— Завчера депутат, вчера търговец, днес инженер, а утре видя щем, пак ще измислим нещо.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 119. б) <em>Вчера</em>…, <em>днес<ка></em>… При означаване, че много скоро след действието (състоянието), означено в първото изречение, е настъпила някаква промяна, някакво ново състояние, означено във второто изречение. <i>Вчера са Стоян ожени, / неска са скара с майка си / за къщнина, за покъщнина.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 90. | |
| − | + | 4. Като <i>същ. Книж. Рядко,</i> а) Денят преди днешния. <i>Мойте спомени мрат. Няма вече ни вчера — ни днес.</i> А. Разцветников, С, 28. <i>Сганта за кръвнини настръхна — / и вчера побледня пред ужаса на днес.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 273. б) Най-близкото минало. <i>Ако зависеше от нея, веднага би освободила училището от един негов роден отрицател. Но веднага след едно такова решително заключение Катя се връщаше към своето вчера и виждаше ясно, колко тя е несправедлива.</i> Ст. Чилингиров, РК, 237. | |
| − | <b> | + | ◇ <b>Като вчера</b>. <i>Разг.</i> Много ясно, сякаш е било, случило се е много скоро. <i>Нашият град помни като вчера последния бой с русите на 54 г.</i> НБ, 1877, бр. 62, 244. |
| − | + | <b>Като че ли вчера съм ял и пил <заедно></b> <i>с някого</i>; <b>като че ли вчера сме яли и пили <заедно></b>. <i>Разг.</i> Като че ли съм много близък, интимен приятел с някого (употребява се, когато някой се държи свойски, фамилиарно с някого, без да са много близки с него). <i>Димитър Плахов и дядо Ганчо поемаха подаръците [за манастира] и ги среждаха, където им беше мястото, а Тинко се покланяше дълбоко, пращаше много здраве от манастира и от патрона му, като че ли вчера са яли и пили заедно с него.</i> Г. Караславов, СИ, 12. | |
| − | + | <b>Който вчера умрял, днес пишман станал</b>. <i>Диал.</i> Употребява се, когато отначало времето е лошо, а после се оправя. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЧЕ`РАШЕН | + | <b>ВЧЕ`РАШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до вчера; който е бил, станал е в деня преди днешния. <i>И вчерашният ден беше също тъй светъл и топъл юнски ден като днешния.</i> Ем. Коралов, ДП, 9. <i>Като разбра, че се говори за Панко, той се намръщи и като си спомни вчерашната обида, каза: — Той да яде милин, а ние да стоим гладни.</i> Й. Йовков, АМГ, 51. <i>Тя бе във вчерашната си нова премяна, защото днес беше неделя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 64. <i>Вчерашен хляб.</i> <i>Вчерашно ядене.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— Аз съм селски син, вчерашен овчар.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 38. <i>Вчерашната власт ви даваше заплати и облекло и вие й бяхте верни</i>. Д. Кисьов, Щ, 240-241. <i>„Една, че две, че три — усилни / и паметни години ../.. / Кой ли може / неволя клетнишка изказа, / макар че вчерашна се дума?“</i> П. К. Яворов, Съч. | + | 2. Който е бил в близкото минало, доскоро, неотдавна; доскорошен, неотдавнашен. <i>— Аз съм селски син, вчерашен овчар.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 38. <i>Вчерашната власт ви даваше заплати и облекло и вие й бяхте верни</i>. Д. Кисьов, Щ, 240-241. <i>„Една, че две, че три — усилни / и паметни години .. / .. / Кой ли може / неволя клетнишка изказа, / макар че вчерашна се дума?“</i> П. К. Яворов, Съч. I, 44. |
Текуща версия към 08:12, 11 март 2015
Загорчинов, ЛСС, 87. • Обр. Ето, мъхове се вчепкали в камъка, по-нататък люлякови храсти давят зеленясалия зид. Н. Хайтов, ШГ, 218. Такива душевни състояния го караха да се вчепква като удавник в скъпо платените препоръки на лекарите: храна, почивка, чист въздух. Ил. Волен, НС, 50.
2. Хващам се здраво с някого, обикн. за да се боря, бия с него; счепквам се. Жорж и другият здраво се вчепкаха за гушите. Д. Калфов, Избр. разк., 129. Бойците се бяха вчепкали яростно и със зъби като зверове се хапеха за гърлата, душеха се, скубеха си косите, късаха си ушите и носовете. Ив. Мартинов, ДТ, 194. Възпитателят се видя принуден сам да ги разблъска. — Я се дръпнете! Оправете си дрехите! Как може така? И за какво се вчепкахте? Б. Болгар, Б, 368. // Прен. Разг. Започвам да воювам, да се бия с някого. Тук, в Близкия изток, Гърция и Турция се бяха вчепкали в жестока война за Анадола и средиземноморските острови. К. Константинов, ППГ, 348. При такова положение, ако те [съюзниците-победители] пристъпели към подялба на разкапващата се Турция, имало опасност да се скарат и вчепкат в нова война. ВН, 1959, бр. 2537, 2.
ВЧЕ`ПКВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вчепквам и от вчепквам се. И ето боят се почена. / Ала серьозно нещо в тез / юнашки вчепквания няма. К. Христов, ПХ (превод), 85.
ВЧЕ`РА нареч. 1. В деня преди днешния, преди днес. — Отзарана излизам от къщи и поглеждам към гората. Какво е туй чудо? — думам си. — Кой бояджия е минал нощес, та е боядисал гората? — Вчера беше зелена, а днес — жълта. Й. Йовков, ПГ, 42. Призори Еньо стигна в града и за пръв път от вчера срещна живи хора. Елин Пелин, Съч. III, 161. Вчера са подсетило, а днеска са усетило. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82. Вчера Петко, днес Агетко. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82.
2. В най-близкото минало, неотдавна. — Кога порасна, ма Цвето, вчера беше дете! Елин Пелин, Съч. III, 108. — Каква майка ще стана, когато Бог не иска да се смили над мене? — Ще се смили, има още време. Гдето се казва, вчера минахте под венчило. К. Петканов, БД, 81. Моето детство бе вчера. Толкова ясно се виждам като дете. И. Петров, ОЗ, 41. Заслужилият и до вчера почитан чорбаджия се видя изоставен. Й. Йовков, Ж 1945, 149. Що е било вчера, то да се забрави и сички съгласно да се потрудим да си наредим общонародните работи. С, 1872, бр. 41, б.с. Който вчера лъгал, нему и утре не вярват. Погов., Ч, 1872, бр. 13, 690.
3. В конструкции с други нареч.: а) <3авчера…,> вчера…, днес<ка>…, утре… При означаване на последователни действия (състояния), които се съпоставят по време (неопределено точно) помежду си, а също и с някое друго действие. — Завчера депутат, вчера търговец, днес инженер, а утре видя щем, пак ще измислим нещо. Ив. Вазов, Съч. XII, 119. б) Вчера…, днес<ка>… При означаване, че много скоро след действието (състоянието), означено в първото изречение, е настъпила някаква промяна, някакво ново състояние, означено във второто изречение. Вчера са Стоян ожени, / неска са скара с майка си / за къщнина, за покъщнина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 90.
4. Като същ. Книж. Рядко, а) Денят преди днешния. Мойте спомени мрат. Няма вече ни вчера — ни днес. А. Разцветников, С, 28. Сганта за кръвнини настръхна — / и вчера побледня пред ужаса на днес. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 273. б) Най-близкото минало. Ако зависеше от нея, веднага би освободила училището от един негов роден отрицател. Но веднага след едно такова решително заключение Катя се връщаше към своето вчера и виждаше ясно, колко тя е несправедлива. Ст. Чилингиров, РК, 237.
◇ Като вчера. Разг. Много ясно, сякаш е било, случило се е много скоро. Нашият град помни като вчера последния бой с русите на 54 г. НБ, 1877, бр. 62, 244.
Като че ли вчера съм ял и пил <заедно> с някого; като че ли вчера сме яли и пили <заедно>. Разг. Като че ли съм много близък, интимен приятел с някого (употребява се, когато някой се държи свойски, фамилиарно с някого, без да са много близки с него). Димитър Плахов и дядо Ганчо поемаха подаръците [за манастира] и ги среждаха, където им беше мястото, а Тинко се покланяше дълбоко, пращаше много здраве от манастира и от патрона му, като че ли вчера са яли и пили заедно с него. Г. Караславов, СИ, 12.
Който вчера умрял, днес пишман станал. Диал. Употребява се, когато отначало времето е лошо, а после се оправя.
ВЧЕ`РАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отнася до вчера; който е бил, станал е в деня преди днешния. И вчерашният ден беше също тъй светъл и топъл юнски ден като днешния. Ем. Коралов, ДП, 9. Като разбра, че се говори за Панко, той се намръщи и като си спомни вчерашната обида, каза: — Той да яде милин, а ние да стоим гладни. Й. Йовков, АМГ, 51. Тя бе във вчерашната си нова премяна, защото днес беше неделя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 64. Вчерашен хляб. Вчерашно ядене.
2. Който е бил в близкото минало, доскоро, неотдавна; доскорошен, неотдавнашен. — Аз съм селски син, вчерашен овчар. Ив. Вазов, Съч. XXI, 38. Вчерашната власт ви даваше заплати и облекло и вие й бяхте верни. Д. Кисьов, Щ, 240-241. „Една, че две, че три — усилни / и паметни години .. / .. / Кой ли може / неволя клетнишка изказа, / макар че вчерашна се дума?“ П. К. Яворов, Съч. I, 44.
