Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/520“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>обикновено агне, а едно грамадно, угоено и крехко балканско яре.</i> Д. Калфов, Избр. | + | <i>обикновено агне, а едно грамадно, угоено и крехко балканско яре.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 92. <i>Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка.</i> Чудомир, Избр. пр, 205. <i>Другият казак — среден, но плещест мъж, не много млад, .. — току дигаше чашата с люта балканска ракия и пееше скокливи песни.</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 18-19. |
| − | 4. Който се отнася до Стара планина, до Балкана; старопланински. <i>Той беше минал през живописния път, който върви през Камарската долина, през Златица и през балканските седловини Гълъбец и Козница, и през Клисура.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. <i>Известно е, че турците, като са минавали в северните области на България, | + | 4. Който се отнася до Стара планина, до Балкана; старопланински. <i>Той беше минал през живописния път, който върви през Камарската долина, през Златица и през балканските седловини Гълъбец и Козница, и през Клисура.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. <i>Известно е, че турците, като са минавали в северните области на България, използували са в повечето случаи безопасните балкански проходи.</i> Б. Пенев, НБВ, 6-7. |
| − | 5. Който се отнася до полуострова, разположен в югоизточния край на Европа между Черно море, Мраморно, Егейско, Средиземно, Йонийско и Адриатическо море и реките Дунав и Сава, както и до държавите в него и народите, които населяват тази територия. <i>В статиите си „Братя мои“, „Какво ни е нужно“ и др. той поставя въпроса за съюз между сърби, българи, гърци и | + | 5. Който се отнася до полуострова, разположен в югоизточния край на Европа между Черно море, Мраморно, Егейско, Средиземно, Йонийско и Адриатическо море и реките Дунав и Сава, както и до държавите в него и народите, които населяват тази територия. <i>В статиите си „Братя мои“, „Какво ни е нужно“ и др. той поставя въпроса за съюз между сърби, българи, гърци и румъни. В Сърбия у него се оформя идеята за балканска федерация.</i> Лит. X кл, 125. <i>— Аз изразявам мнението на негова светлост, когато предлагам Гърция и Сърбия заедно с Черна гора и Румъния, .., както и българската емиграция, .., да сключат помежду си един съюз, една балканска коалиция.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 282. <i>Началникът прие делегацията, въодушеви се и държа слово за Женевската конвенция за труда .. и че България имала най-доброто трудово законодателство измежду балканските страни и едва ли не в целия свят.</i> П. Спасов, ХлХ, 114. <i>Балканско езикознание.</i> <i>Балкански езиков съюз.</i> |
| − | 6. Който е характерен, присъщ за населението, народите на Балканите. Антоанета <i>(възмутено). Престанете с вашия балкански манталитет: когато почиваме — говорим за работата, когато работим — мислим за почивката!</i> Др. Асенов, И, 24. <i>Балканска народопсихология.</i> | + | 6. Който е характерен, присъщ за населението, народите на Балканите. <em>Антоанета</em> <i>(възмутено)</i>. <i>Престанете с вашия балкански манталитет: когато почиваме — говорим за работата, когато работим — мислим за почивката!</i> Др. Асенов, И, 24. <i>Балканска народопсихология.</i> |
| − | + | ◇ <b>Балканска война</b>. <i>Истор.</i> Война на държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Османската империя през 1912-1913 г. за освобождение на останалите под нейна власт славянски земи. | |
| − | + | ||
| − | + | <b>Балканска мряна</b>. Сладководна риба от семейство шаранови с вретеновидно тяло, тъмносив до черен на цвят гръб и бял корем. Barbus meridionalis petenyi. | |
| + | |||
| + | <b>Балканска пъстърва</b>. Сладководна речна риба от семейство пъстървови с тъмен гръб, а отстрани на тялото с черни петна и червени точки. Salmo trutta fario. <i>Балканската пъстърва в реката и езерата е примамка за риболовците.</i> М. Гловня и др., Р, 75. | ||
| + | |||
| + | <b>Балканска седефка</b>. Голяма високопланинска пеперуда от семейство седефки, чиито крила са с ръждив цвят и с черни петна и ивици, а от долната страна с петна със седефен блясък. Argynnis pales balcanica. | ||
| + | |||
| + | <b>Балкански кашкавал</b>. Вид доброкачествен кашкавал от овче мляко, създаден в балканските райони, с по-висока масленост. | ||
| + | |||
| + | <b>Балкански кеклик</b>. Ценна, по-едра от яребица рядка ловна птица от семейство фазанови със сив гръб, гърди с лек червеникав оттенък и кафяви крила, която живее в планините по скални места, сипеи и др.; планинска яребица. Alectoris graeca graeca. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛКА`НСКИ</b> <i>нареч.</i> Обикн. в съчет. с предл. <em>по</em>. По начин както хората от Балканския полуостров, както балканците. <i>Беше приятно, интимно в тоя ресторант. В него витаеше духът на балкана .. Тук и разговорите се водеха по балкански — възбудено, горещо.</i> Г. Белев, КВА, 177. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛКАПА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Истор.</i> Български търговец, който притежавал кантора в Балкапан хан в Цариград през втората четвърт на XIX в. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛКАПА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до цариградския квартал Балкапан, където в един хан през втората четвърт на XIX в. се помещавали канторите на много български едри търговци. <i>Няколко души балкапански плъхове, .., са са решиле да покажат себе си за представители на народа.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 255. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЛКО`Н</b> <i>м.</i> 1. Оградена с парапет, перила и др. открита площадка, която се издава от външната страна на сграда, предназначена за лесно излизане на обитателите обикн. на етажи на сградата извън помещенията, за декоративни и др. цели. <i>Прекрасни мраморни колони поддържаха два балкона с художествени мраморни капители от изток и запад.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. <i>Къщата на Джупуните се намираше на долния площад, срещу читалището. Двуетажна, измазана с охра, без стряха, тя имаше към улицата балкон с железни перила.</i> Ем. Станев, ИК I, 20. <i>Кънчо си изви главата нагоре и изгледа с недоумение засмяната вакарелка, която още се кикотеше, надвесена над балкона.</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 15. <i>Балконите и прозорците{{попр|Отпечатано: „прозорцише“.}} на околните къщи бяха почернели от безделници, които горяха от любопитство.</i> Д. Димов, Т, 287. <i>Остъклен балкон. Балкон, отрупан със саксии.</i> | |
2. Етаж с оградена с парапет площадка над част от партера, с места, в салон на театър, кинотеатър и под. <i>Хиляди искрящи очи от партера, ложите и балконите бяха втренчени към силно осветената сцена.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 68. <i>Заемаме местата си в средата на първия балкон. Тук е любимото</i> | 2. Етаж с оградена с парапет площадка над част от партера, с места, в салон на театър, кинотеатър и под. <i>Хиляди искрящи очи от партера, ложите и балконите бяха втренчени към силно осветената сцена.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 68. <i>Заемаме местата си в средата на първия балкон. Тук е любимото</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:00, 6 октомври 2013
обикновено агне, а едно грамадно, угоено и крехко балканско яре. Д. Калфов, Избр. разк., 92. Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка. Чудомир, Избр. пр, 205. Другият казак — среден, но плещест мъж, не много млад, .. — току дигаше чашата с люта балканска ракия и пееше скокливи песни. Ив. Гайдаров, ДЧ, 18-19.
4. Който се отнася до Стара планина, до Балкана; старопланински. Той беше минал през живописния път, който върви през Камарската долина, през Златица и през балканските седловини Гълъбец и Козница, и през Клисура. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. Известно е, че турците, като са минавали в северните области на България, използували са в повечето случаи безопасните балкански проходи. Б. Пенев, НБВ, 6-7.
5. Който се отнася до полуострова, разположен в югоизточния край на Европа между Черно море, Мраморно, Егейско, Средиземно, Йонийско и Адриатическо море и реките Дунав и Сава, както и до държавите в него и народите, които населяват тази територия. В статиите си „Братя мои“, „Какво ни е нужно“ и др. той поставя въпроса за съюз между сърби, българи, гърци и румъни. В Сърбия у него се оформя идеята за балканска федерация. Лит. X кл, 125. — Аз изразявам мнението на негова светлост, когато предлагам Гърция и Сърбия заедно с Черна гора и Румъния, .., както и българската емиграция, .., да сключат помежду си един съюз, една балканска коалиция. Ст. Дичев, ЗС I, 282. Началникът прие делегацията, въодушеви се и държа слово за Женевската конвенция за труда .. и че България имала най-доброто трудово законодателство измежду балканските страни и едва ли не в целия свят. П. Спасов, ХлХ, 114. Балканско езикознание. Балкански езиков съюз.
6. Който е характерен, присъщ за населението, народите на Балканите. Антоанета (възмутено). Престанете с вашия балкански манталитет: когато почиваме — говорим за работата, когато работим — мислим за почивката! Др. Асенов, И, 24. Балканска народопсихология.
◇ Балканска война. Истор. Война на държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Османската империя през 1912-1913 г. за освобождение на останалите под нейна власт славянски земи.
Балканска мряна. Сладководна риба от семейство шаранови с вретеновидно тяло, тъмносив до черен на цвят гръб и бял корем. Barbus meridionalis petenyi.
Балканска пъстърва. Сладководна речна риба от семейство пъстървови с тъмен гръб, а отстрани на тялото с черни петна и червени точки. Salmo trutta fario. Балканската пъстърва в реката и езерата е примамка за риболовците. М. Гловня и др., Р, 75.
Балканска седефка. Голяма високопланинска пеперуда от семейство седефки, чиито крила са с ръждив цвят и с черни петна и ивици, а от долната страна с петна със седефен блясък. Argynnis pales balcanica.
Балкански кашкавал. Вид доброкачествен кашкавал от овче мляко, създаден в балканските райони, с по-висока масленост.
Балкански кеклик. Ценна, по-едра от яребица рядка ловна птица от семейство фазанови със сив гръб, гърди с лек червеникав оттенък и кафяви крила, която живее в планините по скални места, сипеи и др.; планинска яребица. Alectoris graeca graeca.
БАЛКА`НСКИ нареч. Обикн. в съчет. с предл. по. По начин както хората от Балканския полуостров, както балканците. Беше приятно, интимно в тоя ресторант. В него витаеше духът на балкана .. Тук и разговорите се водеха по балкански — възбудено, горещо. Г. Белев, КВА, 177.
БАЛКАПА`НЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Български търговец, който притежавал кантора в Балкапан хан в Цариград през втората четвърт на XIX в.
БАЛКАПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до цариградския квартал Балкапан, където в един хан през втората четвърт на XIX в. се помещавали канторите на много български едри търговци. Няколко души балкапански плъхове, .., са са решиле да покажат себе си за представители на народа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 255.
БАЛКО`Н м. 1. Оградена с парапет, перила и др. открита площадка, която се издава от външната страна на сграда, предназначена за лесно излизане на обитателите обикн. на етажи на сградата извън помещенията, за декоративни и др. цели. Прекрасни мраморни колони поддържаха два балкона с художествени мраморни капители от изток и запад. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. Къщата на Джупуните се намираше на долния площад, срещу читалището. Двуетажна, измазана с охра, без стряха, тя имаше към улицата балкон с железни перила. Ем. Станев, ИК I, 20. Кънчо си изви главата нагоре и изгледа с недоумение засмяната вакарелка, която още се кикотеше, надвесена над балкона. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 15. Балконите и прозорците* на околните къщи бяха почернели от безделници, които горяха от любопитство. Д. Димов, Т, 287. Остъклен балкон. Балкон, отрупан със саксии.
2. Етаж с оградена с парапет площадка над част от партера, с места, в салон на театър, кинотеатър и под. Хиляди искрящи очи от партера, ложите и балконите бяха втренчени към силно осветената сцена. Д. Калфов, Избр. разк., 68. Заемаме местата си в средата на първия балкон. Тук е любимото
