мир. И че ще се тури край на ежбите между балканци. Ив. Кирилов, Съч. II, 119.
2. Рядко. Балканджия, планинец. Щяха да ме изгонят тия диви балканци, когато дойдох. Искали ходжата да им учи децата. Л. Александрова, ИЕЩ, 98. Година преди да дойдат казаците, в пазвите на букака, .., бе загинал с коса в ръка коравият балканец — ковачът. З. Сребров, Избр. разк., 60.
БАЛКАНИА`ДА ж. Спорт. Периодични състезания между спортисти от страните на Балканския полуостров.
БАЛКАНИЗА`ЦИЯ ж. 1. Нов. Полит. Разделяне на дадена страна или район на отделни агресивно настроени една към друга политически единици или етнически общности (подобно на страните от Балканския полуостров след Първата световна война и на Югославия през последното десетилетие на XX в.); балканизиране.
2. Езикозн. Процес на образуване на общи езикови особености в балканските езици, създаване на балканизми.
БАЛКАНИЗИ`РАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Нов. Полит. За страна, район — претърпявам балканизация. Страните от Африканския регион се балканизират и това, което става, е само началото на бъдеща война. 24 часа, 1998, бр. 153, 7.
БАЛКАНИЗИ`РАНЕ ср. Нов. Полит. Отгл. същ. от балканизирам се; балканизация.
БАЛКАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума, израз или езиково явление, което е свойствено на всички балкански езици и е общо за тях. Шумът и виковете на търговците и купувачите, пазарлъците, ругатните и заканите били смесица на познати и до днес цветисти балканизми. П. Мирчев, К, 36.
БАЛКАНИ`СТ м. Учен, специалист по балканистика.
БАЛКАНИ`СТИКА, мн. няма, ж. Наука, в която се изучават общите елементи в историята, археологията, езикознанието, етнографията и др. на балканските народи.
БАЛКАНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от балканистика. Балканистичен конгрес.
БАЛКАНИ`СТКА ж. Жена балканист.
БАЛКА`НКА ж. Рядко. Балканджийка; планинка. Жената на Таньо, здрава и изпечена балканка, поздрави с „добре дошли“ партизаните и запали газената лампа. К. Ламбрев, СП, 313.
БАЛКАНЛИ`ЙКА ж. Диал. Балканджийка. Само по традиционното съчетание на цветовете в престилките, дори и най-неопитният би могъл да различи на асеновградския пазар — сборище на балканлийките — коя откъде е. Н. Хайтов, ПП, 122.
БАЛКАНЛИ`ЙСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Планински, балканджийски.
БАЛКАНЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Балканджия; планинец, балканец. Разказваше [Торлака] още как другите балканлии викали: „Браво, Ристе, такава греда не е слизала в полето.“ Г. Алексиев, ДЦ, 46.
— От тур. Balkanlı.
БАЛКАНЛЪ`К, мн. -ци, м. Събир. Остар. и диал. Балкани, планини, планински местности. — А бе, дядо Въльо, като си са скитал толкова години по тоя балканлък, — запита го хитроумно К. Генов, — не ти ли са е случвало да та нападнат някога турците, да та бият, обират и мъчат? З. Стоянов, ЗБВ II, 304.
— Тур. balkanlık.
БАЛКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира в балкан, в планина; планински. Много е хубаво, наистина, пътуването по тия наши балкански кътища. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. А в живописно, балканско селце — групичка офицери, градски и селски госпожици придружаваха младоженци от черква вкъщи. Г. Стаматов, Разк. II, 52. Всеки може да си представи дали беше приятен обяда ми в тая балканска прохладна ливада. Ив. Вазов, Съч. XVII, 26. // Който е част от балкан, от планина. Под самите склонове на планината, отдето нагоре се подемат балканските чуки и долища, а надоле се спуща към селото широкото оголено поле, се е свряла гиздавата Букова поляна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Той често пътуваше по тия места и винаги се възхищаваше на дивите балкански усои. М. Марчевски, П, 130.
2. Който е характерен за балкан, за планина; планински. Куковицата от време на време се обажда в листака, който балканският ветрец прави да шумоли и да трепери над главите ни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Бащата имал стотина декара имот, но земята е балканска и не ражда добре. Ив. Бурин, НП, 17. Сух балкански студ пронизваше костите ни по високите родопски върхове. З. Стоянов, ЗБВ I, 312. Едно момиче с ръченик, бяла риза, босо, прави вилеци. Балканското слънце е почернило страните му. А. Каралийчев, С, 17. Един ден, ако щете, кажете си: / хвали село — живей ми в град, / все ще дойдеш през летните месеци / да подишаш балканския хлад. Н. Марангозов, НПС, 67.
3. Който расте, живее, отглежда се, произвежда се в балкан, в планина; планински. Родината ни цъфти по всички направления, но мен не ми оставаше време да ти изпратя букетче балкански цветя. Хр. Смирненски, Съч. III, 122. — Дренки, дренки .. балкански дренки. Елин Пелин, Съч. II, 167. Един балкански орел високо се виеше над Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. Тя [Омайникова] сервира тоя път не едно
