Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/490“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | и др.) по дължината на нещо. <i>Багета на дамски чорапогащник.</i> | |
3. <i>Спец.</i> Специална пръчка от лоза, леска за търсене на подпочвени води, руди и др. | 3. <i>Спец.</i> Специална пръчка от лоза, леска за търсене на подпочвени води, руди и др. | ||
| − | 4. <i>Спец.</i> Вид дълъг тънък френски хляб. <i>Обикновеният хляб, ако се постави в камерата веднага след покупката в прясно състояние, може да се запази до шест месеца .. Луксозният хляб — френски, багета и др., трябва да се консумира до един месец.</i> | + | 4. <i>Спец.</i> Вид дълъг тънък френски хляб. <i>Обикновеният хляб, ако се постави в камерата веднага след покупката в прясно състояние, може да се запази до шест месеца .. Луксозният хляб — френски, багета и др., трябва да се консумира до един месец.</i> ВЖ, 1999, бр. 42, 12. |
5. <i>Архит.</i> Вид декоративен корниз с изпъкнал профил. | 5. <i>Архит.</i> Вид декоративен корниз с изпъкнал профил. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— От фр. baguette. | — От фр. baguette. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАГЛАМА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Панта на врата или прозорец. <i>Полежа | + | <b>БАГЛАМА`</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Панта на врата или прозорец. <i>Полежа [Въла], що полежа, мета се насам, мета се натам, па току стана дебнешком, хвана вратата, подигна я, та да не скърца багламата, отвори, излезе и пак я подигна.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 74. <i>Харачар Петка затвори / вов тези мазе дълбоки; / Петко врата изкърти, / вратата с багламите.</i> Нар. пес., ПСп, 1885, кн. ХIII, 142. |
| − | — Тур. | + | — Тур. bağlama. |
---- | ---- | ||
| − | БАГЛАМА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Малка тамбура с три струни. <i>Що имаше едно гърче, / ни се мирит, ни се токмит, / току шетат кроз Владово; со баглама не свируват / и со уста не пеюват.</i> Нар. пес., СбБрМ, 327. | + | <b>БАГЛАМА`</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Малка тамбура с три струни. <i>Що имаше едно гърче, / ни се мирит, ни се токмит, / току шетат кроз Владово; со баглама не свируват / и со уста не пеюват.</i> Нар. пес., СбБрМ, 327. |
| − | — Тур. | + | — Тур. bağlama. — Друга форма: байлама`. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГНЕНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> багня се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГНЯ СЕ</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> ба`гних се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Агня се. <i>Багнят ли се агнетата и зимата е вече нащрек. Но, случва се, изстине, че и дръвчетата измръзват.</i> М. Яворски, ХСП, 32. <i>Една вечер Вълко каза: — Сърните скоро ще започнат да се багнят. Трябва да следим няколко, за да хванем едно сърне.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 87. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГРА</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Цвят, окраска. <i>Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от ясножълто до мораво.</i> Д. Ангелов, ЖС, 172. <i>Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите й се запреливаха от светлосиньо до светлозелено.</i> О. Бояджиев, П, 42. <i>Беше се съмнало вече. На изток небето пламтеше в червени багри.</i> М. Марчевски, ОТ, 490. <i>Къде беше видял Енравота това нежно червено, ..? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила.</i> А. Дончев, СВС, 208. | |
| − | + | 2. Вещество, което служи за оцветяване, боядисване или за рисуване; багрило, боя. <i>Помпейците са употребявали земни багри, охри и .. черна, с които може да се живописва много добре.</i> Изк., 1950, кн. 3, 214. <i>И като спряха [шлеповете], почнаха да пренасят по каменния бряг сребърни съсъди, дълги прътове калай, тежки торби сол и багри за плат и кожа.</i> Н. Райнов, КЦ, 96. <i>На една стена висеше образа в златно кръжило на Ивана Асеня II, зписан с маслени багри от немайсторска ръка.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 18. | |
3. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн.</i> Изразителни, изразни средства, които придават яркост, живост на речта или музиката; колорит. <i>Думите говорят не само със своето значение, а и с всички гласни и съгласни, с всички свои багри, в които чувствуваме бита, местността, епохата.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 109-110. <i>Любомир разправи на Алфред Коен всичко за Евгений и за неговия баща. Разправи го, като засилваше багрите, като украсяваше разказа си с възгласи за нещастието, за характера на Евгений.</i> П. Спасов, ХлХ, 338. | 3. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн.</i> Изразителни, изразни средства, които придават яркост, живост на речта или музиката; колорит. <i>Думите говорят не само със своето значение, а и с всички гласни и съгласни, с всички свои багри, в които чувствуваме бита, местността, епохата.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 109-110. <i>Любомир разправи на Алфред Коен всичко за Евгений и за неговия баща. Разправи го, като засилваше багрите, като украсяваше разказа си с възгласи за нещастието, за характера на Евгений.</i> П. Спасов, ХлХ, 338. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАГРЕВИНА <i>ж. Рядко. Книж.</i> Руменина. <i>Но Младенов си стоеше тих и спокоен, само по челото му едва видимо играеше нервна багревина.</i> Д. Немиров, Д №9 , 108. | + | <b>БАГРЕВИНА`</b> <i>ж. Рядко. Книж.</i> Руменина. <i>Но Младенов си стоеше тих и спокоен, само по челото му едва видимо играеше нервна багревина.</i> Д. Немиров, Д №9 , 108. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГРЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Книж.</i> Който се отнася до багра, цвят, боя; багров, цветови. <i>Особеност на родопското тъкано изкуство е и неговото многообразие .. И най-малката махала в Родопите има своята традиционна багрена легитимация в торбите и престилките.</i> Н. Хайтов, ШГ, 109. <i>В отделни ранни пейзажи се прокрадват по-сурови тонове, които нарушават багрената хармония.</i> ОФ, 1958, бр. 4244, 3. <i>Посетителят на изложбата отново остава очарован от багрената обвивка в картините на Майстора, от силно наситените колоритни гами, които понякога стигат до първичната сила на баграта.</i> НК, 1963, бр. 19, 6. | |
| − | 2. <i>Рядко.</i> Пурпурночервен, пурпурен; багров. <i>Багрено чергило, украсено с едри, извезани със златна сърма лъвове, се диплеше като шатър над цялата колесница.</i> Ст. | + | 2. <i>Рядко.</i> Пурпурночервен, пурпурен; багров. <i>Багрено чергило, украсено с едри, извезани със златна сърма лъвове, се диплеше като шатър над цялата колесница.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 234. <i>Иван Табаков рисува с еднакво умение, с подчертано лирично чувство морското крайбрежие, багрените залези.</i> ВН, 1958, бр. 2131, 4. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГРЕН</b> <i>м. Диал.</i> Акация. <i>Под багрените на кафене „Централ“ заговорихме с шабленските старци за някогашния народен бунт срещу десетъка на Радославов.</i> А. Каралийчев, НЗ, 206. <i>Кога за пръв път срещнах погледа ти — стори ми се: виждам през цъфналия багрен синьото небе над роден край.</i> Ив. Кирилов, Съч. П, 178. | |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: ба`грем. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГРЕНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> багря <i>и от</i> багря се; боядисване. <i>Багренето представлява съвкупност от физични и химични процеси, при които текстилните материали променят своя цвят.</i> Н. Недев и др., ХБ, 5. | |
---- | ---- | ||
| − | БАГРЕНИ`ЦА <i>ж. Истор.</i> Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено | + | <b>БАГРЕНИ`ЦА</b> <i>ж. Истор.</i> Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:40, 27 септември 2013
и др.) по дължината на нещо. Багета на дамски чорапогащник.
3. Спец. Специална пръчка от лоза, леска за търсене на подпочвени води, руди и др.
4. Спец. Вид дълъг тънък френски хляб. Обикновеният хляб, ако се постави в камерата веднага след покупката в прясно състояние, може да се запази до шест месеца .. Луксозният хляб — френски, багета и др., трябва да се консумира до един месец. ВЖ, 1999, бр. 42, 12.
5. Архит. Вид декоративен корниз с изпъкнал профил.
6. Муз. Палка с топка накрая за биене на тимпани и барабани.
7. Муз. Диригентска палка.
— От фр. baguette.
БАГЛАМА`1 ж. Диал. Панта на врата или прозорец. Полежа [Въла], що полежа, мета се насам, мета се натам, па току стана дебнешком, хвана вратата, подигна я, та да не скърца багламата, отвори, излезе и пак я подигна. М. Георгиев, Избр. разк., 74. Харачар Петка затвори / вов тези мазе дълбоки; / Петко врата изкърти, / вратата с багламите. Нар. пес., ПСп, 1885, кн. ХIII, 142.
— Тур. bağlama.
БАГЛАМА`2 ж. Диал. Малка тамбура с три струни. Що имаше едно гърче, / ни се мирит, ни се токмит, / току шетат кроз Владово; со баглама не свируват / и со уста не пеюват. Нар. пес., СбБрМ, 327.
— Тур. bağlama. — Друга форма: байлама`.
БА`ГНЕНЕ, мн. -ия ср. Диал. Отгл. същ. от багня се.
БА`ГНЯ СЕ, -иш се, мин. св. ба`гних се, несв., непрех. Диал. Агня се. Багнят ли се агнетата и зимата е вече нащрек. Но, случва се, изстине, че и дръвчетата измръзват. М. Яворски, ХСП, 32. Една вечер Вълко каза: — Сърните скоро ще започнат да се багнят. Трябва да следим няколко, за да хванем едно сърне. Ем. Станев, ПЕГ, 87.
БА`ГРА ж. Книж. 1. Обикн. мн. Цвят, окраска. Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от ясножълто до мораво. Д. Ангелов, ЖС, 172. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите й се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Беше се съмнало вече. На изток небето пламтеше в червени багри. М. Марчевски, ОТ, 490. Къде беше видял Енравота това нежно червено, ..? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.
2. Вещество, което служи за оцветяване, боядисване или за рисуване; багрило, боя. Помпейците са употребявали земни багри, охри и .. черна, с които може да се живописва много добре. Изк., 1950, кн. 3, 214. И като спряха [шлеповете], почнаха да пренасят по каменния бряг сребърни съсъди, дълги прътове калай, тежки торби сол и багри за плат и кожа. Н. Райнов, КЦ, 96. На една стена висеше образа в златно кръжило на Ивана Асеня II, зписан с маслени багри от немайсторска ръка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 18.
3. Прен. Обикн. мн. Изразителни, изразни средства, които придават яркост, живост на речта или музиката; колорит. Думите говорят не само със своето значение, а и с всички гласни и съгласни, с всички свои багри, в които чувствуваме бита, местността, епохата. Н. Лилиев, Съч. III, 109-110. Любомир разправи на Алфред Коен всичко за Евгений и за неговия баща. Разправи го, като засилваше багрите, като украсяваше разказа си с възгласи за нещастието, за характера на Евгений. П. Спасов, ХлХ, 338.
БАГРЕВИНА` ж. Рядко. Книж. Руменина. Но Младенов си стоеше тих и спокоен, само по челото му едва видимо играеше нервна багревина. Д. Немиров, Д №9 , 108.
БА`ГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който се отнася до багра, цвят, боя; багров, цветови. Особеност на родопското тъкано изкуство е и неговото многообразие .. И най-малката махала в Родопите има своята традиционна багрена легитимация в торбите и престилките. Н. Хайтов, ШГ, 109. В отделни ранни пейзажи се прокрадват по-сурови тонове, които нарушават багрената хармония. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Посетителят на изложбата отново остава очарован от багрената обвивка в картините на Майстора, от силно наситените колоритни гами, които понякога стигат до първичната сила на баграта. НК, 1963, бр. 19, 6.
2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багров. Багрено чергило, украсено с едри, извезани със златна сърма лъвове, се диплеше като шатър над цялата колесница. Ст. Загорчинов, ДП, 234. Иван Табаков рисува с еднакво умение, с подчертано лирично чувство морското крайбрежие, багрените залези. ВН, 1958, бр. 2131, 4.
БА`ГРЕН м. Диал. Акация. Под багрените на кафене „Централ“ заговорихме с шабленските старци за някогашния народен бунт срещу десетъка на Радославов. А. Каралийчев, НЗ, 206. Кога за пръв път срещнах погледа ти — стори ми се: виждам през цъфналия багрен синьото небе над роден край. Ив. Кирилов, Съч. П, 178.
— Друга форма: ба`грем.
БА`ГРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от багря и от багря се; боядисване. Багренето представлява съвкупност от физични и химични процеси, при които текстилните материали променят своя цвят. Н. Недев и др., ХБ, 5.
БАГРЕНИ`ЦА ж. Истор. Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено
