Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/439“
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian5a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Добавен липсващ маркер.) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ◇ <b>За зла врага</b>. <i>Разг.</i> Като <i>вмет. израз.</i> При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. <i>— Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката! .. Добре, ама за зла врага, снарядчето се изсилило, та не ударило в площадката.</i> Й. Вълчев, РЗ, 102. <i>— Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо.</i> Ел. Огнянова, НШ, 50. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`Г< | + | <b>ВРА`Г</b><sup>2</sup>, вра`гът, вра`га, <i>мн.</i> вра`гове, <i>м. Диал.</i> Дол със стръмни склонове; дере, овраг. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ГА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Оток, подутина. <i>На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше.</i> Ем. Станев, ИК | + | <b>ВРА`ГА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Оток, подутина. <i>На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше.</i> Ем. Станев, ИК III, 137-138. |
2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. <i>Дигнало му се врага.</i> Т. Панчев, РБЯд, 60. | 2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. <i>Дигнало му се врага.</i> Т. Панчев, РБЯд, 60. | ||
| Ред 11: | Ред 12: | ||
<b>ВРА`ГОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> враг<sup>1</sup> (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР). | <b>ВРА`ГОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> враг<sup>1</sup> (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | ◇ <b>Врагово</b> | + | ◇ <b>Врагово пиле</b>. <i>Диал.</i> Кос (Н. Геров, РБЯ). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАГОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Дяволит, хитър. <i>Чичо ми Стоян .. какъвто си е враговит, казваше ми често: „Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари…“</i> Хр. Максимов, СбЗР, 39. <i>Тия юнаци се изгубили откак се нашъл барутът. Оттогава излезли на света хитри и враговити люде.</i> Христом. ВВ I, 26. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ГОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Вражески. <i>Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАГОВЩИНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Хитрост, лукавство. <i>Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие | + | <b>ВРАГОВЩИНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Хитрост, лукавство. <i>Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие враговщини, и майка любила, кога беше млада.</i> Ст. Младенов, БТР I, 342. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАГУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. <i>Остар. | + | <b>ВРАГУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. <i>Остар.</i>, сега <i>поет.</i> Враждувам. <i>Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате, .., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 368. • <i>Поет.</i> <em>Враг врагува</em>. <i>— Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки.</i> М. Смилова, ДСВ, 41. <em>С враг врагувам</em>. <i>С враг врагувам — мяра според мяра.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 62. |
| + | |||
| + | 2. <i>Диал.</i> За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ). | ||
| + | |||
| + | 3. <i>Диал.</i> Проявявам хитрост; хитрувам, дяволувам. <i>Узе лудо да врагува, / малка мома да тъгува: / „Към кю язе дома д’ида, дома д’ида, майци кажа!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 109. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВРА`ГУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> врагувам. | <b>ВРА`ГУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> врагувам. | ||
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>несв., непрех. Диал.</i> Вражувам. |
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖА`</b>, вражи`ш, <i>мин. св.</i> вражи`х, <i>несв., непрех. Диал.</i> Хитрувам, дяволувам. <i>„Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; / .. / и майка вражила, .., и майка любила, кога беше млада.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 434. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖАЛЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м. Диал.</i> Гадател, врач; вражар, вражач. <i>Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно.</i> П. Мирчев, Е, 24. <i>Питай старо, не питай харо. Питай паталца, а не вражалца.</i> П. Р. Славейков, БП II, 49. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖАЛИ`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка, врачка; вражалка<sup>1</sup>, вражачка, вражарка. <i>На един турчин поболил му се коньо и нечел да яде. Он го отвел при една баба вражалица да му бае.</i> СбНУ III, 245. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖА`ЛКА<sup>1</sup></b> <i>ж. Диал.</i> Баячка, врачка; вражалица, вражачка, вражарка. |
| − | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖА`ЛКА<sup>2</sup></b> <i>ж. Диал.</i> Растение звездица; врабчови червца. |
| − | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖАНЕ</b> <i>ср. Диал.</i> Врачуване, баяне; вражба, вражуване. |
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖАР</b> <i>м. Диал.</i> Вражалец; вражач. |
| − | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖАРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вражалица; вражалка<sup>1</sup>, вражачка. <i>Оди, мале, лек ми бъркай по вражарки, по баснарки, ил да умрум, ил да станом.</i> Т. Панчев, РБЯд, 60. |
| − | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖА`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Вражалец; вражар. |
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖА`ЧКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Вражалица, вражалка<sup>1</sup>, вражарка. |
2. Вражане, вражба, вражуване. | 2. Вражане, вражба, вражуване. | ||
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРА`ЖБА`</b> <i>ж. Диал.</i> Врачуване, баяне; вражане, вражуване. | ||
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАЖДА`</b> <i>ж.</i> Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. <i>Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда | + | <b>ВРАЖДА`</b> <i>ж.</i> Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. <i>Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:35, 22 декември 2014
◇ За зла врага. Разг. Като вмет. израз. При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. — Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката! .. Добре, ама за зла врага, снарядчето се изсилило, та не ударило в площадката. Й. Вълчев, РЗ, 102. — Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо. Ел. Огнянова, НШ, 50.
ВРА`Г2, вра`гът, вра`га, мн. вра`гове, м. Диал. Дол със стръмни склонове; дере, овраг.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ГА ж. Диал. 1. Оток, подутина. На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше. Ем. Станев, ИК III, 137-138.
2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. Дигнало му се врага. Т. Панчев, РБЯд, 60.
ВРА`ГОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от враг1 (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР).
◇ Врагово пиле. Диал. Кос (Н. Геров, РБЯ).
ВРАГОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит, хитър. Чичо ми Стоян .. какъвто си е враговит, казваше ми често: „Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари…“ Хр. Максимов, СбЗР, 39. Тия юнаци се изгубили откак се нашъл барутът. Оттогава излезли на света хитри и враговити люде. Христом. ВВ I, 26.
ВРА`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех. Ив. Вазов, Съч. XXI, 79.
ВРАГОВЩИНА` ж. Диал. Хитрост, лукавство. Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие враговщини, и майка любила, кога беше млада. Ст. Младенов, БТР I, 342.
ВРАГУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Остар., сега поет. Враждувам. Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате, .., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 368. • Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.
2. Диал. За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Проявявам хитрост; хитрувам, дяволувам. Узе лудо да врагува, / малка мома да тъгува: / „Към кю язе дома д’ида, дома д’ида, майци кажа!“ Нар. пес., СбНУ XLVIII, 109.
ВРА`ГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от врагувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЖА, -иш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Диал. Вражувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЖА`, вражи`ш, мин. св. вражи`х, несв., непрех. Диал. Хитрувам, дяволувам. „Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; / .. / и майка вражила, .., и майка любила, кога беше млада.“ Нар. пес., СбБрМ, 434.
ВРАЖАЛЕ`Ц, мн. -лци, м. Диал. Гадател, врач; вражар, вражач. Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно. П. Мирчев, Е, 24. Питай старо, не питай харо. Питай паталца, а не вражалца. П. Р. Славейков, БП II, 49.
ВРАЖАЛИ`ЦА ж. Диал. Баячка, врачка; вражалка1, вражачка, вражарка. На един турчин поболил му се коньо и нечел да яде. Он го отвел при една баба вражалица да му бае. СбНУ III, 245.
ВРА`ЖА`ЛКА1 ж. Диал. Баячка, врачка; вражалица, вражачка, вражарка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРА`ЖА`ЛКА2 ж. Диал. Растение звездица; врабчови червца.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРА`ЖАНЕ ср. Диал. Врачуване, баяне; вражба, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЖАР м. Диал. Вражалец; вражач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРА`ЖАРКА ж. Диал. Вражалица; вражалка1, вражачка. Оди, мале, лек ми бъркай по вражарки, по баснарки, ил да умрум, ил да станом. Т. Панчев, РБЯд, 60.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖА`Ч м. Диал. Вражалец; вражар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖА`ЧКА ж. Диал. 1. Вражалица, вражалка1, вражарка.
2. Вражане, вражба, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЖБА` ж. Диал. Врачуване, баяне; вражане, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖДА` ж. Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече
