Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/445“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | море) и до района му. <i>Астрахански мюсюлмани.</i> • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. <i>Астраханско говедо. Астрахански лотос.</i> 2. <i>Остар.</i> Който е направен от астраган; | + | море) и до района му. <i>Астрахански мюсюлмани.</i> • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. <i>Астраханско говедо. Астрахански лотос.</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Остар.</i> Който е направен от астраган; астраганен, астраганов, астраханен. <i>Един дебел господин с голям кожух и черна астраханска шапка минува из коридора.</i> Ив. Вазов, СНЖ, 20. <i>Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата.</i> Ив. Вазов{{попр|Отпечатано: „вВзов“.}}, Съч. IX, 120. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`СТРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др. | |
| + | |||
| + | — От гр. ἄστρον ’звезда’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОБИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Спец.</i> Лице, което се занимава с астробиология. | |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астробиология; астробиологически, | + | <b>АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробиоложки. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астробиологичен. астробиоложки. | |
| − | |||
| − | -и, <i>прил. Спец.</i> Астробиологичен. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОБИОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Наука, която изучава живота върху другите планети. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОБИОЛО`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астробиологичен, астробиологически. | |
| − | |||
| − | <i>прил. Спец.</i> Астробиологичен, астробиологически. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОБОТА`НИКА</b> <i>ж. Спец</i>. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. <i>Курс по астроботаника.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до | + | <b>АСТРОБОТАНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астроботаника; астроботанически. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астроботаничен. |
| − | |||
| − | <i>прил. Спец.</i> Астроботаничен. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОГРА`Ф</b> <i>м. Астрон.</i> Уред за фотографиране на небесните тела. <i>Астрофизичните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака.</i> Астр. XI кл, 1958, 62. | |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Астрон.</i> Който се отнася до | + | <b>АСТРОГРАФИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Астрон.</i> Който се отнася до астрограф; астрографически. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Астрон.</i> Астрографичен. |
| − | |||
| − | <i>прил. Астрон.</i> Астрографичен. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОГРА`ФИЯ</b> <i>ж. Астрон.</i> Описание на небесни тела. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОЛА`БИЯ</b> <i>ж. Астрон.</i> Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. <i>С астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От лат. astrolabium. | — От лат. astrolabium. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Лице, което се занимава с астрология. <i>Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване.</i> Й. Йовков, Разк. III, 168. <i>Просветеният султан [Селим III] наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград.</i> В. Мутафчиева, KB, 209. <i>Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години.</i> Св. Минков, БФ, 17. <i>Използувайки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите .. кои младежи могат да се оженят помежду си.</i> Ал. Гетман, ВС, 110. | |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до астрология; | + | <b>АСТРОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до астрология; астрологически. <i>Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, а, о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Астрологичен. | + | <b>АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Астрологичен. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. <i>Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще.</i> К. Калчев, СТ, 197-198. <i>Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече.</i> Й. Йовков, ВАХ, 8. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀστρολογία ’наука за звездите’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОЛО`ЖКА</b> <i>ж.</i> Жена астролог. <i>Астроложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 13. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж. Астрон.</i> Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела). | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОНАВИГА`ТОР</b> <i>м. Спец.</i> Специалист по астронавигация. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОНАВИГА`ТОРКА</b> ж. <i>Спец.</i> Жена астронавигатор. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСТРОНАВИГА`ТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прил. от</i> астронавигатор. <i>Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астронавигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок.</i> Л. Дилов, МСП, 107. | |
| − | |||
| − | -и. <i>Спец. Прил. от</i> астронавигатор. <i>Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:09, 22 август 2013
море) и до района му. Астрахански мюсюлмани. • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. Астраханско говедо. Астрахански лотос.
2. Остар. Който е направен от астраган; астраганен, астраганов, астраханен. Един дебел господин с голям кожух и черна астраханска шапка минува из коридора. Ив. Вазов, СНЖ, 20. Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата. Ив. Вазов*, Съч. IX, 120.
А`СТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др.
— От гр. ἄστρον ’звезда’.
АСТРОБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Спец. Лице, което се занимава с астробиология.
АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробиоложки.
АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен. астробиоложки.
АСТРОБИОЛО`ГИЯ ж. Наука, която изучава живота върху другите планети.
АСТРОБИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен, астробиологически.
АСТРОБОТА`НИКА ж. Спец. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. Курс по астроботаника.
АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроботаника; астроботанически.
АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроботаничен.
АСТРОГРА`Ф м. Астрон. Уред за фотографиране на небесните тела. Астрофизичните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака. Астр. XI кл, 1958, 62.
АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до астрограф; астрографически.
АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Астрографичен.
АСТРОГРА`ФИЯ ж. Астрон. Описание на небесни тела.
АСТРОЛА`БИЯ ж. Астрон. Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.
— От лат. astrolabium.
АСТРОЛО`Г, мн. -зи, м. Лице, което се занимава с астрология. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Й. Йовков, Разк. III, 168. Просветеният султан [Селим III] наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград. В. Мутафчиева, KB, 209. Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години. Св. Минков, БФ, 17. Използувайки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите .. кои младежи могат да се оженят помежду си. Ал. Гетман, ВС, 110.
АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до астрология; астрологически. Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.
АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрологичен.
АСТРОЛО`ГИЯ ж. Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще. К. Калчев, СТ, 197-198. Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече. Й. Йовков, ВАХ, 8.
— От гр. ἀστρολογία ’наука за звездите’.
АСТРОЛО`ЖКА ж. Жена астролог. Астроложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им. ДТ, 1999, бр. 290, 13.
АСТРОМЕ`ТРИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела).
АСТРОНАВИГА`ТОР м. Спец. Специалист по астронавигация.
АСТРОНАВИГА`ТОРКА ж. Спец. Жена астронавигатор.
АСТРОНАВИГА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от астронавигатор. Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астронавигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок. Л. Дилов, МСП, 107.
