Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/69“
м (→Коригирана) |
|||
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | цвят. Под спретнатите дрехи прозираше високото й, стройно и съразмерно тяло с леки грациозни движения, които предразполагаха към нежност и гальовност. Особено хубава бе шията й — дълга и гладка, сякаш излята от порцелан. | |
− | |||
Бойдев прехвърли ръка през раменете й да я прегърне, но тя смутено се отдръпна. Той свали ръката си, като даде вид, че е искал само да я насочи къде да влезе. | Бойдев прехвърли ръка през раменете й да я прегърне, но тя смутено се отдръпна. Той свали ръката си, като даде вид, че е искал само да я насочи къде да влезе. | ||
Минаха в широкия хол. Встрани, зад плюшена завеса с цвят каки, се разкри голяма стая — кабинет с камина, бюро, два кожени фотьойла с лампа-стойка зад единия от тях, библиотечни рафтове до тавана, претоварени с книги. Между рафтовете бе прикътано широко канапе с разноцветни възглавнички и покривка от златиста дамаска. | Минаха в широкия хол. Встрани, зад плюшена завеса с цвят каки, се разкри голяма стая — кабинет с камина, бюро, два кожени фотьойла с лампа-стойка зад единия от тях, библиотечни рафтове до тавана, претоварени с книги. Между рафтовете бе прикътано широко канапе с разноцветни възглавнички и покривка от златиста дамаска. | ||
Ред 10: | Ред 9: | ||
Тя пресегна към библиотечния рафт, издърпа книга и я разлисти. | Тя пресегна към библиотечния рафт, издърпа книга и я разлисти. | ||
Бойдев разпусна вратовръзката си, разкопча яката на ризата и приседна до Нели на канапето. Но той беше така нисък, че някак се загуби до нея. Почувствува се неудобно | Бойдев разпусна вратовръзката си, разкопча яката на ризата и приседна до Нели на канапето. Но той беше така нисък, че някак се загуби до нея. Почувствува се неудобно | ||
− |
Текуща версия към 10:08, 18 август 2014
цвят. Под спретнатите дрехи прозираше високото й, стройно и съразмерно тяло с леки грациозни движения, които предразполагаха към нежност и гальовност. Особено хубава бе шията й — дълга и гладка, сякаш излята от порцелан.
Бойдев прехвърли ръка през раменете й да я прегърне, но тя смутено се отдръпна. Той свали ръката си, като даде вид, че е искал само да я насочи къде да влезе.
Минаха в широкия хол. Встрани, зад плюшена завеса с цвят каки, се разкри голяма стая — кабинет с камина, бюро, два кожени фотьойла с лампа-стойка зад единия от тях, библиотечни рафтове до тавана, претоварени с книги. Между рафтовете бе прикътано широко канапе с разноцветни възглавнички и покривка от златиста дамаска.
— Много е хубаво у вас! — възхити се простодушно студентката.
От смущение тя говореше бързо и задъхано. Това правеше лицето й много изразително, като че по него ту блясваше светлина, ту го засенчваха облаци. Всъщност това впечатление за бърза смяна на облика й придаваха очите — големи и бляскави, ту черни, когато ирисът е свит, ту кадифенокафяви, когато ирисът се разкрие. Като че очите й винаги бяха облени в сълзи, които не потичаха, а само сбираха блясъци отвън.
Бойдев й посочи да седне на канапето и като не знаеше какво да предприеме, поде усмихнато :
— Вие внесохте в моя пуст дом и в моето настроение някакъв примамлив лъх от миналото... Сякаш виждам превъплътена някогашната вълшебница Круна Лерея! Аз ви казах, че удивително приличате на леля си Круна, когато тя беше на вашата възраст и ние бяхме нейни поклонници в „Оберон“. Разказвала ли ви е за нейния салон и за онова интересно време изобщо?
— Да — наведе очи Нели Русева с вид, че е смутена от представите за онова, което е ставало някога в дома на леля й.
Тя пресегна към библиотечния рафт, издърпа книга и я разлисти.
Бойдев разпусна вратовръзката си, разкопча яката на ризата и приседна до Нели на канапето. Но той беше така нисък, че някак се загуби до нея. Почувствува се неудобно