Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/9“
(→Некоригирана) |
Oserafimova (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Наоколо, докъдето стигаше погледът, равната земя бе осеяна с безредни шуплести камънаци — приличаше на каменна пустиня. Отломките стърчаха в причудливи форми над оскъдната почва, почти отвята в морето от степните вихри. Синята далечина трепкаше от маранята, като че въздухът бе оживял и на сияйни вълни се диплеше нагоре в простора. Слънцето, издигнало се отрано високо в небето, струеше светлина, която обковаваше морето в сребърна броня. Вдаден дълбоко в разсветления безкрай, носът Калиакра изглеждаше недействителен, като изтъкан от сивкави паяжинни нишки. | Наоколо, докъдето стигаше погледът, равната земя бе осеяна с безредни шуплести камънаци — приличаше на каменна пустиня. Отломките стърчаха в причудливи форми над оскъдната почва, почти отвята в морето от степните вихри. Синята далечина трепкаше от маранята, като че въздухът бе оживял и на сияйни вълни се диплеше нагоре в простора. Слънцето, издигнало се отрано високо в небето, струеше светлина, която обковаваше морето в сребърна броня. Вдаден дълбоко в разсветления безкрай, носът Калиакра изглеждаше недействителен, като изтъкан от сивкави паяжинни нишки. | ||
Тези места напомняха на Аргир Льолчев брега между Абадан и Фао. Той се опита да се разсее със спомени за времето, когато беше сондьор в Персийския залив. Но тия спомени винаги завършваха с мисълта: „Там поне знаехме, че под сондата има нефт — ще го достигнем и ще бликне. А тук...“ | Тези места напомняха на Аргир Льолчев брега между Абадан и Фао. Той се опита да се разсее със спомени за времето, когато беше сондьор в Персийския залив. Но тия спомени винаги завършваха с мисълта: „Там поне знаехме, че под сондата има нефт — ще го достигнем и ще бликне. А тук...“ | ||
| − | — Не, така само подсилвам намеренията на Лидия. Това цели тя, да се отчая от диренето на нефт и да напусна!... А какво ще обясня на другарите? Напущам, защото жена ми иска да ида в София... да | + | — Не, така само подсилвам намеренията на Лидия. Това цели тя, да се отчая от диренето на нефт и да напусна!... А какво ще обясня на другарите? Напущам, защото жена ми иска да ида в София... да и́ бъда там старомоден кавалер с реглан пардесю и гети. Не! Ще и́ пратя пак перуники и толкова... |
Из полето около сондата имаше запазени тук-таме площи от пръст, сплъстена между камънаците. Пролетта бе нагиздила тия късчета оскъдна земя с щедри багри : като прострени на слънцето килими се стелеха по тях разноцветни перуники. Преди няколко дни Льолчев изпрати на жена си букет от тия нежни, пръстролики цветя — обви с мокър памук стволчетата им, нареди ги в картонена кутия и ги подаде на пощата като мостра без стойност. Лидия, затрогната, му писа, че получила цветята свежи. Дори ги опоетизира: едни били сини като морето, когато е тихо и ласкаво, други — бели като летни облаци, трети — лилави като степния залез, четвърти — пищно оранжеви... | Из полето около сондата имаше запазени тук-таме площи от пръст, сплъстена между камънаците. Пролетта бе нагиздила тия късчета оскъдна земя с щедри багри : като прострени на слънцето килими се стелеха по тях разноцветни перуники. Преди няколко дни Льолчев изпрати на жена си букет от тия нежни, пръстролики цветя — обви с мокър памук стволчетата им, нареди ги в картонена кутия и ги подаде на пощата като мостра без стойност. Лидия, затрогната, му писа, че получила цветята свежи. Дори ги опоетизира: едни били сини като морето, когато е тихо и ласкаво, други — бели като летни облаци, трети — лилави като степния залез, четвърти — пищно оранжеви... | ||
| − | „Ще | + | „Ще и́ пратя пак перуники с едно поздравление за празника“ — реши Льолчев и се отправи към сондажната кула. След няколко минути трябваше да поеме работа неговата смяна. |
| − | + | * | |
Апостол Йолов четеше писмото в пиянска просъница. Очите му се слепяха от недоспиването, главата оклюмаше. | Апостол Йолов четеше писмото в пиянска просъница. Очите му се слепяха от недоспиването, главата оклюмаше. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 02:26, 1 март 2015
Страницата е проверена
