Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/407“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
Грубешлиева, ПП, 164. <i>Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха.</i> М. Яворски, ПОББ, 47. <i>Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се <i>страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията.</i> Ст.Даскалов, БМ, 51.
+
Грубешлиева, ПП, 164. <i>Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха.</i> М. Яворски, ПОББ, 47. <i>Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 47. <b>арестувам се</b> <i>страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията.</i> Ст.{{попр|Добавяне на интервал.}} Даскалов, БМ, 51.
 
----
 
----
АРЕСТУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> арестувам <i>и от</i> арестувам се. <i>Лекарите, , коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията.</i> Д. Ангелов, ЖС, 40. <i>Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му.</i> М. Марчевски, П, 119. <i>Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване.</i> Г. Данаилов, ДС, 209.
+
<b>АРЕСТУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> арестувам <i>и от</i> арестувам се. <i>Лекарите, .., коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията.</i> Д. Ангелов, ЖС, 40. <i>Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му.</i> М. Марчевски, П, 119. <i>Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване.</i> Г. Данаилов, ДС, 209.
 
----
 
----
АРЕСТУВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Арестуване. <i>Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието.</i> Ал. Константинов, Съч. I , 56. <i>Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава.</i> Пряп., 1902, бр.6, 2.
+
<b>АРЕСТУ`ВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Арестуване. <i>Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието.</i> Ал. Константинов, Съч. I , 56. <i>Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава.</i> Пряп., 1902, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 6, 2.
 
----
 
----
АРЕТЛИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно. 2. Другар, приятел, побратим. <i>Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици.</i> З.Стоянов, ЗБВ III, 39.
+
<b>АРЕТЛИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно.
  
<i>— Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго ?</i> Т. Влайков, Съч. III, 79.
+
2. Другар, приятел, побратим. <i>Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 39. <i>— Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго?</i> Т. Влайков, Съч. III, 79.
  
— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратли`к.
+
— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: <em>аратли`к</em>.
 
----
 
----
АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на аретлик (във 2 знач ). <i>Хинчо.. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М.</i> Кънчев, В, 126.
+
<b>АРЕТЛИ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на аретлик (във 2 знач). <i>Хинчо .. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“</i> М. Кънчев, В, 126.
 
----
 
----
АРЖЕНТИНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в Аржентина.
+
<b>АРЖЕНТИ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в Аржентина.
 
----
 
----
АРЖЕНТИ`НКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Аржентина.
+
<b>АРЖЕНТИ`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Аржентина.
 
----
 
----
АРЖЕНТИНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Аржентина <i>и от</i> аржентинец. <i>Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.</i>
+
<b>АРЖЕНТИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Аржентина <i>и от</i> аржентинец. <i>Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.</i>
 
----
 
----
АРЗУХАЛ <i>м. Остар.</i> Писмена молба; просба, прошение. <i>Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни.</i> Св. Ми-ларов, СЦТ, 181-182. <i>Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия.</i> ДЗОИ I, 225.
+
<b>АРЗУХА`Л</b> <i>м. Остар.</i> Писмена молба; просба, прошение. <i>Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни.</i> Св. Миларов, СЦТ, 181-182. <i>Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия.</i> ДЗОИ I, 225.
  
арестуване
+
— От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: <em>арзоха`л</em>, <em>харзуха`л</em>, <em>харзува`л</em>.
 
 
— От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: а р з о — хал, харзухал, харзувал.
 
 
----
 
----
АРЗУХАЛДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Просбописец.
+
<b>АРЗУХАЛДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Просбописец.
 
----
 
----
АРИАНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Истор.</i> Ариа-нин. <i>Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос.</i> Ив. Въжарова, Н (превод), 212.
+
<b>АРИА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Истор.</i> Арианин. <i>Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос.</i> Ив. Въжарова, Н (превод), 212.
 
----
 
----
АРИАНИН, <i>мн.,</i> ариани, <i>м. Истор.</i> Последовател на арианството; арианец. <i>Ариа-ните още до първият Вселенски събор пра-вяха смущения и безредици в империята.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66.
+
<b>АРИА`НИН</b>, <i>мн.,</i> ариа`ни, <i>м. Истор.</i> Последовател на арианството; арианец. <i>Арианите още до първият Вселенски събор правяха смущения и безредици в империята.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66.
 
----
 
----
АРИАНКА <i>ж. Истор.</i> Последователка на арианството.
+
<b>АРИА`НКА</b> <i>ж. Истор.</i> Последователка на арианството.
 
----
 
----
АРИАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с арианите и арианството. <i>Арианска ерес.</i>
+
<b>АРИА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с арианите и арианството. <i>Арианска ерес.</i>
 
----
 
----
АРИАНСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор</i>. Една от големите ереси в христианската черква през IV в. от н. е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъ-щието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. <i>Константин Великий призна християнската вяра господствую-ща, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67.
+
<b>АРИА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор</i>. Една от големите ереси в християнската{{попр|Отпечатано: „христианската“.}} черква през IV в. от н.е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъщието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. <i>Константин Великий призна християнската вяра господствующа, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67.
  
 
— От гр. собств.
 
— От гр. собств.
 
----
 
----
АРИВИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Рядко. Книзс.</i> Силна амбиция.
+
<b>АРИВИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Рядко. Книж.</i> Силна амбиция.
  
 
— От фр. arrivisme.
 
— От фр. arrivisme.
 
----
 
----
АРИВИ`СТ <i>м. Рядко. Книж</i>. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена.
+
<b>АРИВИ`СТ</b> <i>м. Рядко. Книж</i>. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена.
  
 
— Фр. arriviste.
 
— Фр. arriviste.
 
----
 
----
АРИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Геогр</i>. Сух, с недостатъчна влажност. <i>Ари-ден климат. Ар идна област.</i>
+
<b>АРИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Геогр</i>. Сух, с недостатъчна влажност. <i>Ариден климат. Аридна област.</i>
  
 
— От лат. aridus ’сух’.
 
— От лат. aridus ’сух’.
 
----
 
----
АРИЕЛ <i>м. Митол.</i> В западноевропейските средновековни митове — добър дух.
+
<b>АРИЕ`Л</b> <i>м. Митол.</i> В западноевропейските средновековни митове — добър дух.
  
 
— Евр. от собств.
 
— Евр. от собств.
 
----
 
----
АРИЕРГАРД <i>м. Воен.</i> Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. <i>Противоп.</i> авангард. <i>Отстъплението ще стане по ред</i>
+
<b>АРИЕРГА`РД</b> <i>м. Воен.</i> Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. <i>Противоп.</i> авангард. <i>Отстъплението ще стане по ред — .., нашата рота най-отзад, като ариергард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ.</i> М. Кремен, Б, 87.
 
 
<i>— .. , нашата рота най-отзад, като ариер-гард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ.</i> М. Кремен, Б, 87.
 
  
 
— Фр. arriere-garde.
 
— Фр. arriere-garde.
 
407
 
 
ариер1 ард
 
 

Текуща версия към 08:38, 16 август 2013

Корекцията на страницата е одобрена


Грубешлиева, ПП, 164. Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха. М. Яворски, ПОББ, 47. Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика. М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията. Ст.* Даскалов, БМ, 51.


АРЕСТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от арестувам и от арестувам се. Лекарите, .., коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията. Д. Ангелов, ЖС, 40. Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му. М. Марчевски, П, 119. Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване. Г. Данаилов, ДС, 209.


АРЕСТУ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Арестуване. Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Ал. Константинов, Съч. I , 56. Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава. Пряп., 1902, бр.* 6, 2.


АРЕТЛИ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно.

2. Другар, приятел, побратим. Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици. З. Стоянов, ЗБВ III, 39. — Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго? Т. Влайков, Съч. III, 79.

— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратли`к.


АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аретлик (във 2 знач). Хинчо .. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М. Кънчев, В, 126.


АРЖЕНТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее в Аржентина.


АРЖЕНТИ`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Аржентина.


АРЖЕНТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Аржентина и от аржентинец. Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.


АРЗУХА`Л м. Остар. Писмена молба; просба, прошение. Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни. Св. Миларов, СЦТ, 181-182. Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия. ДЗОИ I, 225.

— От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: арзоха`л, харзуха`л, харзува`л.


АРЗУХАЛДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Просбописец.


АРИА`НЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Арианин. Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос. Ив. Въжарова, Н (превод), 212.


АРИА`НИН, мн., ариа`ни, м. Истор. Последовател на арианството; арианец. Арианите още до първият Вселенски събор правяха смущения и безредици в империята. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66.


АРИА`НКА ж. Истор. Последователка на арианството.


АРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с арианите и арианството. Арианска ерес.


АРИА`НСТВО, мн. няма, ср. Истор. Една от големите ереси в християнската* черква през IV в. от н.е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъщието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. Константин Великий призна християнската вяра господствующа, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67.

— От гр. собств.


АРИВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Рядко. Книж. Силна амбиция.

— От фр. arrivisme.


АРИВИ`СТ м. Рядко. Книж. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена.

— Фр. arriviste.


АРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Геогр. Сух, с недостатъчна влажност. Ариден климат. Аридна област.

— От лат. aridus ’сух’.


АРИЕ`Л м. Митол. В западноевропейските средновековни митове — добър дух.

— Евр. от собств.


АРИЕРГА`РД м. Воен. Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. Противоп. авангард. Отстъплението ще стане по ред — .., нашата рота най-отзад, като ариергард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ. М. Кремен, Б, 87.

— Фр. arriere-garde.