Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/385“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Книж. Прил. от</i> апаратура. <i>Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.</i> | <i>Книж. Прил. от</i> апаратура. <i>Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПАРАТУРОСТРОЕ`НЕ</b> <i>ср.</i> Апаратостроене. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПАРА`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> апарат; малък обикн. фото апарат (в 1 знач.). <i>Носеше със себе си апаратчето, но не направи нито една снимка.</i> Н. Стефанова, ОС, 137. <i>Тихо е, чува се само щракането на фотографическите апаратчета или краткото ручене на киноснимачите.</i> П. Вежинов, ДМ, 6. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПАРА`ТЧИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. <i>След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете полушария на земята: „Тук „Звезда“… Маточкин Шар… 73° и 35’{{попр|Премахване на интервал.}} северна ширина…“ </i> Ст. Волев, МС, 77. | |
2. Радиотелеграфист. | 2. Радиотелеграфист. | ||
| − | 3. Партиен или държавен функционер по време на комунистическото управление в някои страни след Втората световна война до 1989 г. <i>Постепенно, при това с помощта на общественото мнение, успял | + | 3. Партиен или държавен функционер по време на комунистическото управление в някои страни след Втората световна война до 1989 г. <i>Постепенно, при това с помощта на общественото мнение, успял [Дубчек] да отстрани старата гвардия апаратчици и начело дошли нови хора.</i> Г. Данаилов, ДС, 205. |
— Рус. аппаратчик. | — Рус. аппаратчик. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПАРТАМЕ`НТ</b> <i>м.</i> Самостоятелно жилищно помещение в голяма сграда, което се състои от няколко стаи и съответни сервизни помещения. <i>Възпитателите и учителите живееха в същото здание, където имаха свои апартаменти в страничните крила.</i> Д. Габе, МТ, 97. <i>Двустаен апартамент{{попр|Отпечатано „апартамен“.}}. Апартамент с обширен хол.</i> | |
— От фр. appartement. | — От фр. appartement. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПАРТАМЕ`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> апартамент. <i>Апартаментна площ.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПАРТАМЕ`НТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> апартамент. <i>— А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни…</i> Св. Минков, РТК, 104. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПА`РТЕЙД</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Политика на расово обособяване и дискриминация на черното и цветнокожото население от държавата на ЮАР (през 1948-1999 г.), осъществявана в интерес на бялото малцинство. <i>Мирът днес е широко понятие, .., той е борба за пълна политическа и икономическа независимост, .., за премахване на расизма, апартейда и неофашизма.</i> О, 1977, кн. 10, 2. | |
| − | Англ. apartheid. | + | — Англ. apartheid. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПАСИОНА`ТО</b> <i>нареч. Муз.</i> Страстно, въодушевено. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Ит. appassionato. | — Ит. appassionato. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`Т <i>м. Минер.</i> Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. <i>Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр.</i> П. Делирадев, В, 52. | + | <b>АПАТИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. <i>Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр.</i> П. Делирадев, В, 52. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπάτη ’измама, хитрост’. |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> апатит. Апатитови мини. | + | <b>АПАТИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> апатит. Апатитови мини. |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> апатит. <i>Апатитов концентрат.</i> | + | <b>АПАТИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> апатит. <i>Апатитов концентрат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. <i>И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм | + | <b>АПАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. <i>И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм го сам, .., апатичен към всичко наоколо.</i> Й. Йовков, Разк. III, 96. <i>Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози ..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен.</i> Р, 1926, бр. 213, 3. |
| − | 2. Който изразява или в който има апатия, апатически. <i>Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице,.., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство.</i> Т. Влайков, Мис., 1889, кн.1, 3. <i>Огнянов се разхождаше живо из стаята,.., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. | + | 2. Който изразява или в който има апатия, апатически. <i>Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице, .., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство.</i> Т. Влайков, Мис., 1889, кн.{{попр|Премахване на интервал.}} 1, 3. <i>Огнянов се разхождаше живо из стаята, .., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπαϑής ’спокоен, безчувствен’ през рус. aпaтичный. |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Нежел.</i> Апатичен (във 2 знач.). <i>Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са | + | <b>АПАТИ`ЧЕСКИ</b>, -a, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Нежел.</i> Апатичен (във 2 знач.). <i>Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са дошле още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а все пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 240. |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧНО. <i>Книж. Нареч. от</i> апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. <i>Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар.</i> | + | <b>АПАТИ`ЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. <i>Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар.</i> Й. Йовков, Разк. I, 72. <i>Печатарят излезе на дървения кей, .. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива.</i> П. Вежинов, ДБ, 36. |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ` | + | <b>АПАТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> апатичен. <i>Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастирската</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 06:21, 12 август 2013
Книж. Прил. от апаратура. Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.
АПАРАТУРОСТРОЕ`НЕ ср. Апаратостроене.
АПАРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апарат; малък обикн. фото апарат (в 1 знач.). Носеше със себе си апаратчето, но не направи нито една снимка. Н. Стефанова, ОС, 137. Тихо е, чува се само щракането на фотографическите апаратчета или краткото ручене на киноснимачите. П. Вежинов, ДМ, 6.
АПАРА`ТЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете полушария на земята: „Тук „Звезда“… Маточкин Шар… 73° и 35’* северна ширина…“ Ст. Волев, МС, 77.
2. Радиотелеграфист.
3. Партиен или държавен функционер по време на комунистическото управление в някои страни след Втората световна война до 1989 г. Постепенно, при това с помощта на общественото мнение, успял [Дубчек] да отстрани старата гвардия апаратчици и начело дошли нови хора. Г. Данаилов, ДС, 205.
— Рус. аппаратчик.
АПАРТАМЕ`НТ м. Самостоятелно жилищно помещение в голяма сграда, което се състои от няколко стаи и съответни сервизни помещения. Възпитателите и учителите живееха в същото здание, където имаха свои апартаменти в страничните крила. Д. Габе, МТ, 97. Двустаен апартамент*. Апартамент с обширен хол.
— От фр. appartement.
АПАРТАМЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апартамент. Апартаментна площ.
АПАРТАМЕ`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апартамент. — А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни… Св. Минков, РТК, 104.
АПА`РТЕЙД, мн. няма, м. Полит. Политика на расово обособяване и дискриминация на черното и цветнокожото население от държавата на ЮАР (през 1948-1999 г.), осъществявана в интерес на бялото малцинство. Мирът днес е широко понятие, .., той е борба за пълна политическа и икономическа независимост, .., за премахване на расизма, апартейда и неофашизма. О, 1977, кн. 10, 2.
— Англ. apartheid.
АПАСИОНА`ТО нареч. Муз. Страстно, въодушевено.
— Ит. appassionato.
АПАТИ`Т м. Минер. Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр. П. Делирадев, В, 52.
— От гр. ἀπάτη ’измама, хитрост’.
АПАТИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апатит. Апатитови мини.
АПАТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апатит. Апатитов концентрат.
АПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм го сам, .., апатичен към всичко наоколо. Й. Йовков, Разк. III, 96. Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози ..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен. Р, 1926, бр. 213, 3.
2. Който изразява или в който има апатия, апатически. Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице, .., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство. Т. Влайков, Мис., 1889, кн.* 1, 3. Огнянов се разхождаше живо из стаята, .., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125.
— От гр. ἀπαϑής ’спокоен, безчувствен’ през рус. aпaтичный.
АПАТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, мн. -и, прил. Книж. Нежел. Апатичен (във 2 знач.). Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са дошле още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а все пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго. Хр. Ботев, Съч., 1929, 240.
АПАТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар. Й. Йовков, Разк. I, 72. Печатарят излезе на дървения кей, .. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива. П. Вежинов, ДБ, 36.
АПАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от апатичен. Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастирската
