Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/348“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | анатема; афоресвам. <i>Омразата срещу | + | анатема; афоресвам. <i>Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне!</i> Д. Талев, ЖС, 294. <i>Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене .. А калугерите ме анатемосаха.</i> А. Каралийчев, НЗ, 124. <i>— Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш!</i> Кр.{{попр|Добавяне на интервал.}} Григоров, Р, 204. |
| − | <i>— | + | 2. <i>Разг.</i> Проклинам, кълна. <i>Майка им, врачката Милкана, .. съседи й засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .., олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла.</i> А. Страшимиров, ЕД, 122. <i>Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 152. <i>Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството.</i> Ем. Манов, ПУ, 208. <b>анатемосвам се</b>, <b>анатемосам се</b> <i>страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление.</i> П. Велков, СДН, 16. |
| − | + | — Друга (остар.) форма: <em>анатеми`свам</em>. | |
| − | |||
| − | — Друга (остар.) форма: анатеми`свам. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНАТЕМО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анатемосвам <i>и от</i> анатемосвам се. <i>Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“, .., възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. <i>Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици.</i> Д. Добревски, БИ, 15. | |
| − | — Друга (остар.) форма: анатеми`сване. | + | — Друга (остар.) форма: <em>анатеми`сване</em>. |
---- | ---- | ||
| − | АНАТОКСИ`Н <i>м. Мед.</i> Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. <i> | + | <b>АНАТОКСИ`Н</b> <i>м. Мед.</i> Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. <i>Анатоксин за имунизация срещу дифтерия. Тетаничен анатоксин.</i> |
— От гр. | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНАТО`М</b> <i>м.</i> Учен, специалист по анатомия. | |
---- | ---- | ||
| − | АНАТОМИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. 1. Спец.</i> Режа труп с научна цел. 2. <i>Прен. Книж.</i> Изследвам подробно, анализирам детайлно, анатомизирам се <i>страд.</i> | + | <b>АНАТОМИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. 1. Спец.</i> Режа труп с научна цел. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Изследвам подробно, анализирам детайлно, <b>анатомизирам се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АНАТОМИЗИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> анатомизирам <i>и от</i> анатомизирам се. | + | <b>АНАТОМИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> анатомизирам <i>и от</i> анатомизирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АНАТОМИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Анатом. <i>Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава | + | <b>АНАТОМИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Анатом. <i>Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава человеческите племена едно от друго.</i> А. Хилендарец, ВВИ (превод), 118. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНАТОМИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Анатомизирам. <b>анатомирам се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | АНАТОМИ` | + | <b>АНАТОМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> анатомирам <i>и от</i> анатомирам се; анатомизиране. |
---- | ---- | ||
| − | АНАТОМИ` | + | <b>АНАТОМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до анатомия; анатомически. <i>Проф. Ст. Консулов всяко лято прекарва по витошките височини и прави ценни проучвания върху анатомичния строеж на водната и сухоземна фауна.</i> П. Делирадев, В, 13. <i>Многобройните и разнообразни процеси, които се извършват в листата, са поставили своя отпечатък и върху тяхната форма и анатомично устройство.</i> Хр. Дилов и др., РВ, 16. <i>Анатомични експонати. Анатомичен институт. Анатомичен атлас. Анатомична рисунка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНАТОМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Анатомичен. <i>Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката.</i> Ст. Михайлов, БС, 183. <i>По стените бяха накачени анатомически карти.</i> Ив. Вазов, ЗП, 27. | |
---- | ---- | ||
| − | АНАТОМИ`ЧЕСКИ | + | <b>АНАТОМИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> анатомически; анатомично. <i>Рисунката е анатомически точна.</i> △ <i>Фигурата е построена анатомически добре.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНАТОМИ` | + | <b>АНАТОМИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> анатомичен; анатомически. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНАТО`МИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. <i>Часовете по анатомия са в края на седмицата.</i> △ <i>Днес имам два часа по анатомия.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Не можах да си купя анатомия. | + | 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Не можах да си купя анатомия.</i> △ <i>Под чина бяха забравени две анатомии.</i> |
3. Само <i>ед.</i> Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. <i>Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата.</i> К. Величков, ПССъч. III, 158. <i>Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.</i> | 3. Само <i>ед.</i> Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. <i>Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата.</i> К. Величков, ПССъч. III, 158. <i>Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Анатомия на растенията</b>. Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. <b>Динамична анатомия</b>. <i>Физиол.</i> Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. <b>Патологична анатомия</b>. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:42, 31 юли 2013
анатема; афоресвам. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне! Д. Талев, ЖС, 294. Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене .. А калугерите ме анатемосаха. А. Каралийчев, НЗ, 124. — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш! Кр.* Григоров, Р, 204.
2. Разг. Проклинам, кълна. Майка им, врачката Милкана, .. съседи й засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .., олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла. А. Страшимиров, ЕД, 122. Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството. Ем. Манов, ПУ, 208. анатемосвам се, анатемосам се страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление. П. Велков, СДН, 16.
— Друга (остар.) форма: анатеми`свам.
АНАТЕМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анатемосвам и от анатемосвам се. Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“, .., възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици. Д. Добревски, БИ, 15.
— Друга (остар.) форма: анатеми`сване.
АНАТОКСИ`Н м. Мед. Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. Анатоксин за имунизация срещу дифтерия. Тетаничен анатоксин.
— От гр.
АНАТО`М м. Учен, специалист по анатомия.
АНАТОМИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Спец. Режа труп с научна цел.
2. Прен. Книж. Изследвам подробно, анализирам детайлно, анатомизирам се страд.
АНАТОМИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от анатомизирам и от анатомизирам се.
АНАТОМИ`К, мн. -ци, м. Остар. Книж. Анатом. Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава человеческите племена едно от друго. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 118.
АНАТОМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Анатомизирам. анатомирам се страд.
АНАТОМИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от анатомирам и от анатомирам се; анатомизиране.
АНАТОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до анатомия; анатомически. Проф. Ст. Консулов всяко лято прекарва по витошките височини и прави ценни проучвания върху анатомичния строеж на водната и сухоземна фауна. П. Делирадев, В, 13. Многобройните и разнообразни процеси, които се извършват в листата, са поставили своя отпечатък и върху тяхната форма и анатомично устройство. Хр. Дилов и др., РВ, 16. Анатомични експонати. Анатомичен институт. Анатомичен атлас. Анатомична рисунка.
АНАТОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анатомичен. Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката. Ст. Михайлов, БС, 183. По стените бяха накачени анатомически карти. Ив. Вазов, ЗП, 27.
АНАТОМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. анатомически; анатомично. Рисунката е анатомически точна. △ Фигурата е построена анатомически добре.
АНАТОМИ`ЧНО. Нареч. от анатомичен; анатомически.
АНАТО`МИЯ ж. 1. Само ед. Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по анатомия са в края на седмицата. △ Днес имам два часа по анатомия.
2. Разг. Учебник по този предмет. Не можах да си купя анатомия. △ Под чина бяха забравени две анатомии.
3. Само ед. Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата. К. Величков, ПССъч. III, 158. Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.
◇ Анатомия на растенията. Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. Динамична анатомия. Физиол. Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. Патологична анатомия.
