Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/316“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АЛТРУИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистически. <i>И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруистични цели е служило само на грубото користолюбие на неколцина нотабили.</i> М. Арнаудов, БКД, 90. <i>Алтруистична постъпка.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <i>прил.</i> Алтруистичен. | + | <b>АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алтруистичен. |
---- | ---- | ||
| − | АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> алтруистически; алтруистично. | + | <b>АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алтруистически; алтруистично. |
---- | ---- | ||
| − | АЛТРУИСТИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> алтруистичен; алтруистически. <i>Той постъпи алтруистично.</i> | + | <b>АЛТРУИСТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> алтруистичен; алтруистически. <i>Той постъпи алтруистично.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТХО`РН</b> <i>м. Муз.</i> Алтхорна. | |
— Нем. Althorn. | — Нем. Althorn. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТХО`РНА</b> <i>ж. Муз.</i> Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. <i>Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорната.</i> Св. Чертиков, ОУМ, 78. | |
— От нем. Althorn. | — От нем. Althorn. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. <i>При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса.</i> Ц. Гинчев, ГК, 260. | |
| − | — От тур. | + | — От тур. altı ’шест’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪ`Н</b> <i>м. Остар.</i> 1. Стара златна турска монета; жълтица. <i>— Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета?</i> Д. Талев, И, 472. <i>А на шията й тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии.</i> Й. Йовков, СЛ, 6. | |
| − | <i>— алтън жена си ти.</i> Б. Болгар, Б, | + | 2. Като <i>прил. неизм.</i> <b>а)</b> Направен от злато; златен. <i>Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръстене.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. <b>б)</b> <i>Прен.</i> Много добър, много хубав; прекрасен. <i>Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти.</i> Б. Болгар, Б, 26 <i>Алтън Калофер.</i> |
| − | — Тур. | + | — Тур. altın. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е направен от алтън или от алтъни; златен. <i>Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 25. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪ`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Цветето латинка. <i>„А Велзавела накити с камилек, алтънка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращаше .. </i>Н. Райнов, КЦ, 101. | |
| − | + | 2. Смрадлика. | |
---- | ---- | ||
| − | АЛТЪНЛИ`ЙКА <i>ж. Диал.</i> Щиглец. <i>Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 6. | + | <b>АЛТЪНЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Диал.</i> Щиглец. <i>Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 6. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪНЛИ`Я</b> <i>прил. неизм. Остар.</i> Който е от алтън; златен, позлатен. <i>Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз видях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 141. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪ`НЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> алтън (в 1 знач.); жълтичка. <i>Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело.</i> Ст. Младенов, БТР I, 70. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪ`НЧЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Алтънка, латинка. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛТЪПАТЛА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Револвер с шест патрона. | |
| − | — От тур. | + | — От тур. altıpatlar. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛУВИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Геол. Прил. от</i> алувий. <i>Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 21. <i>Алувиални наноси. Алувиална глина.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛУ`ВИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> 1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води. | |
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Холоцен. <i>Известно е, че в квартерната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания.</i> ПН, 1933, кн. 5-6, 67. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Остар.</i> Холоцен. <i>Известно е, че в | ||
— От лат. alluvium. | — От лат. alluvium. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛУ`ВИУМ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Алувий. <i>Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник — той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 125. | |
---- | ---- | ||
| − | АЛУМИ`Н <i>м. Хим.</i> Алуминиев окис. | + | <b>АЛУМИ`Н</b> <i>м. Хим.</i> Алуминиев окис. |
— От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine. | — От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЛУМИНА`Т</b> <i>м. Хим.</i> Сол на алуминиева киселина. <i>Хидроокисът .. лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати.</i> П. Боянов, П, 215. | |
— От лат. aluminatus през нем. Aluminat. | — От лат. aluminatus през нем. Aluminat. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛУМИ`НЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> алуминий. <i>Алуминен силикат | + | <b>АЛУМИ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> алуминий. <i>Алуминен силикат.{{попр|Добавена точка.}} Алуминена тенджера.{{попр|Премахната втора точка.}}</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1.Хим. Който е съединение на алуминий. <i>Алуминиев окис. Алуминиев карбид. | + | <b>АЛУМИ`НИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Хим.</i> Който е съединение на алуминий. <i>Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуминиев</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:50, 25 юли 2013
АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистически. И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруистични цели е служило само на грубото користолюбие на неколцина нотабили. М. Арнаудов, БКД, 90. Алтруистична постъпка.
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алтруистичен.
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алтруистически; алтруистично.
АЛТРУИСТИ`ЧНО. Нареч. от алтруистичен; алтруистически. Той постъпи алтруистично.
АЛТХО`РН м. Муз. Алтхорна.
— Нем. Althorn.
АЛТХО`РНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорната. Св. Чертиков, ОУМ, 78.
— От нем. Althorn.
АЛТЪЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса. Ц. Гинчев, ГК, 260.
— От тур. altı ’шест’.
АЛТЪ`Н м. Остар. 1. Стара златна турска монета; жълтица. — Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Д. Талев, И, 472. А на шията й тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков, СЛ, 6.
2. Като прил. неизм. а) Направен от злато; златен. Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръстене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) Прен. Много добър, много хубав; прекрасен. Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти. Б. Болгар, Б, 26 Алтън Калофер.
— Тур. altın.
АЛТЪ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от алтън или от алтъни; златен. Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 25.
АЛТЪ`НКА ж. Диал. 1. Цветето латинка. „А Велзавела накити с камилек, алтънка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращаше .. Н. Райнов, КЦ, 101.
2. Смрадлика.
АЛТЪНЛИ`ЙКА ж. Диал. Щиглец. Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му. Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.
АЛТЪНЛИ`Я прил. неизм. Остар. Който е от алтън; златен, позлатен. Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз видях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141.
АЛТЪ`НЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.
АЛТЪ`НЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Алтънка, латинка.
АЛТЪПАТЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Револвер с шест патрона.
— От тур. altıpatlar.
АЛУВИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геол. Прил. от алувий. Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Алувиални наноси. Алувиална глина.
АЛУ`ВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. 1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.
2. Остар. Холоцен. Известно е, че в квартерната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67.
— От лат. alluvium.
АЛУ`ВИУМ, мн. няма, м. Геол. Алувий. Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник — той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума. ПН, 1935, кн. 8-9, 125.
АЛУМИ`Н м. Хим. Алуминиев окис.
— От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine.
АЛУМИНА`Т м. Хим. Сол на алуминиева киселина. Хидроокисът .. лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати. П. Боянов, П, 215.
— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.
АЛУМИ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от алуминий. Алуминен силикат.* Алуминена тенджера.*
АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. Който е съединение на алуминий. Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуминиев
